Днес в Официален вестник:
Преюдициално запитване от Административен съд София-град (България) — Петър Аладжов/Заместник директор на Столична дирекция на вътрешните работи към Министерство на вътрешните работи (Дело C-434/10)
Следва ли забрана за напускане на територията на държава- членка на Европейския съюз, наложена на гражданин на същата, в качеството му на управител на търговско дружество, регистрирано по правото ѝ, за непогасени публични задължения на това дружество, да съответства на предвиденото съображение за защита на „обществения ред“ по чл. 27, параграф 1 от Директива 2004/38 относно правото на граждани на Съюза и на членове на техните семейства да се движат и да пребивават свободно на територията на държавите членки.
Допуска ли се национална правна уредба, която предвижда налагането на принудителна административна мярка „забрана за напускане на страната“, от държава- членка на гражданин на същата държава, в качеството му на управител на търговско дружество, регистрирано по правото на същата държава-членка, за неплатени публични задължения към тази държава, квалифицирани по правото ѝ като задължения в „големи размери“, когато за погасяване на това задължение е допустимо прилагането на процедурата за сътрудничество между държавите-членки, предвидена по Директива 2008/55/ЕО.
Допуска ли се да се въведе забрана за напускане на тази държава-членка на физическо лице — управител на това дружество, при едновременно наличие на следните условия:
3.1. наличието на публично задължение в „големи размери“ се счита за истинска, реална и достатъчно сериозна заплаха, която засяга основен интерес на обществото, преценката за което е извършена от законодателя чрез въвеждането на конкретната административна мярка „забрана за напускане на страната“;
3.2. не се предвижда преценка на обстоятелства, свързани с личното поведение на управителя и засягане на основни негови права, като правото му да упражнява трудова заетост по друго правоотношение, свързана с пътуване в чужбина;
3.3. не се преценяват последиците за търговската дейност на дружеството — длъжник и възможностите за плащане на публичното задължение след налагане на забраната;
3.4. забраната се налага по искане, което има обвързващ характер, в случай, че с него се удостоверява съществуването на публично задължение на конкретно търговско дружество в „големи размери“, необезпечаването му до размера на главницата и лихвите, както и качеството на орган на управление на същото търговско дружество на лицето, спрямо което се иска налагане на забраната;
3.5. забраната се налага за срок до пълното погасяване или обезпечаване на публичното задължение, без да се предвижда преразглеждането на забраната по искане на адресата до органа, който е наложил забраната и съобразяване с давностните срокове за погасяване на задължението?
