Апелативен съд в Ню Йорк се е произнесъл в Shiamili v. The Real Estate Group of New York, Inc. по отговорността на доставчиците на интерактивни услуги.
Едно лице съди издател на блог (компания за недвижими имоти) за клевета в коментар. Интересното е, че неотговорността по 230 CDA е само за съдържание, генерирано от потребителите, а в този случай има “съучастие” от страна на блога (“следната история дойде при нас…”, добавени са уводни думи, заглавие и т.н.)
Съдът смята, че по начало делата по тази разпоредба (230) са ориентирани към търсене на отговорност от посредника, доставчик на интерактивни услуги за “упражняване на традиционните за издател редакторски функции, като например да реши дали да публикува, да оттегли, да отложи или да променя съдържанието” (решението Zeran срещу AOL).
В случая има участие от страна на блога, но самите допълнения не съдържат клевета.
Съдът се разделя и взема решение с 4:3, разширявайки защитата (неотговорността) и в случаи на съучастие като този.
Май пътят към признаването на технологичната неутралност и свобода е мъчителен? Всъщност, ситуацията не е ли аналогична на пътя извървян от великобританските им предшественици основали САЩ, по отношение на словото в печата? Нали все пак това са техни принципи:
“Но в САЩ считат, че забраната на разпространяването – по мирен начин – на определени идеи, дори те да противоречат на конституционните ценности, ще причини по-голяма вреда на ценностите на демокрацията и на свободата на словото, отколкото тази, която би била причинена от това, че като се разпространят, тези идеи могат да „заразят” някои хора с антидемократични ценности.”
http://www.bghelsinki.org/bg/publikacii/digest/vrkhovniiat-sd-na-sashch/2010-06/edno-zabelezhitelno-reshenie-na-vrhovniya-sd-na-sash-za-svobodata-na-slovoto-deloto-brandenburg-v-ohio/