В ново решение на Съда за правата на човека по дело Wizerkaniuk v Poland се потвърждава, че границите на приемливата критика са по-широки, когато става дума за политици, отколкото за частни лица.
В Полша има закон за печата, според който не може да се публикува интервю без съгласие на интервюирания. Журналист е взел интервю от народен представител, интервюто е на запис (2 часа, 40 страници), впоследствие е съкратено до 3 страници, за публикуването на които народният представител отказва да даде съгласие. Независимо от това интервюто е публикувано и журналистът е санкциониран за нарушение на закона за печата.
Според Съда, политикът неизбежно и съзнателно допуска неговите думи и дела да са открити за строг контрол от страна на журналисти и широката общественост, и следователно дължи по-голяма степен на толерантност.
Наказанието е наложено не защото информацията е невярна, а само защото е публикувана без разрешение. Законът дава на интервюираните карт бланш да предотвратяват публикуването на всяко интервю, независимо от това колко е вярно и точно.
Няма предвиден срок за отговор, а Съдът подчертава, в този контекст, че новините са бързо разваляща се стока и забавяне на публикуването на интервю, дори и за кратък период от време, може да го лиши от стойност. Не може, следователно, да се изисква от журналиста да отложи публикуване на информация от обществен интерес без убедителни причини.
Съдът отбелязва, че законът е приет през 1984 г., когато всички медии в Полша бяха подложени на превантивна цензура. Тези разпоредби не са съвместими с принципите на демократичното общество и със значението на свободата на изразяване. Друг е въпросът, че в интерес на работата журналистът трябва да прави необходимите усилия, за да гарантира, че интервюто съответства на това, което всъщност е казано – тези усилия представляват естествена част от журналистическия труд.
Санкцията е и непропорционална, защото се търси наказателна отговорност.
Ето защо е налице нарушение на член 10 от Конвенцията.
Интересен казус, като две неща ми направиха впечатление:
(1) Законът за пресата от 1984 просто не е “в крак с времето”.
“It is not for the Court to speculate about the reasons why the Polish legislature has chosen not to repeal those provisions.”
(2) Но това не означава, че не трябва да има дисциплиниращи мерки за журналистите.
“Finally, we should not ignore the dangers of journalistic abuse. In Poland, as in many other countries, journalists are not always angels.”
It is not for the Court, но все едно прави преценка необходима ли е нормата в едно демократично общество. Нали скоро гледаха Мозли и там казаха ясно какво мислят.
Но според решението, не е като съвсем да не е необходимо подобно правило – защото отговорната журналистика трябва да полага усилия да се публикува точно позицията на интервюирания. Като извод – нормата е соц, но журналистите трябва да си знаят, защото те пък не винаги са ангели.
А че нормата нито е пропорционална, нито е ефективна (което е друг тест, обоснован в решението за Spycatcher), е очевидно – ако направи публикация в друг жанр (не интервю) и в нея няма неистини, няма да носи отговорност по полското право.
Разбира се,
“Но това не означава, че не трябва да има”
всъщност трябваше да бъде
“Но това не означава, че не трябва да НЯма”.
Qualis lapsus calami…