Публикувано е заключение на генералния адвокат по дело C‑162/10 Phonographic Performance (Ireland) с предмет преюдициално запитване, свързано с прилагането на Директива 92/100/ЕИО и Директива 2006/115/ЕО.
Въпросите продължават тематиката на C-306/05 Rafael Hoteles SA и C‑136/09 Organismos Sillogikis Diacheirisis Dimiourgon Theatrikon за приемници в хотели, правата и възнагражденията, свързани с приемането. Съдът беше приел, че предоставяне на тв приемници още не е участие в акта на комуникация. Но при наличието на централна антена предоставянето на приемници прави технически възможен достъпът на гостите на хотела до защитените произведения. А свързването на антената с приемниците е знак за наличие на публично разгласяване на произведение.
Сега се пита има ли публично съобщаване на звукозапис, трябва ли да се предвиди заплащане на справедливо възнаграждение от собственика на хотела, в допълнение към справедливото възнаграждение, заплащано от радиотелевизионния оператор за разпространението на звукозаписа и позволено ли е на държавите да освободят собствениците на хотели от задължението на основание лично използване.
- Хотелиерът и стопанисващото пансион лице, които поставят в стаите телевизионни и/или радиоприемници и предават до тях излъчван сигнал, използват възпроизведените в предаванията звукозаписи за непряко публично съобщаване.
- Държавите трябва да предвидят право на справедливо възнаграждение от страна на хотелиера.
- Хотелиерът, който предоставя в стаите на клиентите устройства за възпроизвеждане на звукозаписи, различни от телевизионни или радиоприемници, и съответните звукозаписи върху материален носител или в дигитална форма, които могат да се възпроизвеждат или слушат с такова устройство, използва тези звукозаписи за публично съобщаване.
- Не е възможно изключение за лично ползване.
ІІ
Публикувано е и заключение на генералния адвокат по дело С-135/10 SCF с предмет преюдициално запитване, свързано с прилагането на Директива 2001/29/ЕО.
Тук въпросът е: безвъзмездното излъчване на звукозаписи в зъболекарски кабинет в полза и въпреки волята на клиентите, извършено в рамките на упражняването на свободна професия, съставлява ли „публично разпространяване“ или „предоставяне на публично разположение“ и дължи ли се справедливо възнаграждение.
Да.
Най-сетне стават нещата!
Претендиращият търговец /упълномощеният от автора ‘събирач’ на обезщетения/ ще трябва да ги събира и Справедливо. Т.е. преди да е започнал да безпокои възползващите се дистрибутори, официално ще трябва да ги е уведомил за цената и желанията си. А още по-преди това, ще е хубаво да си е изяснил и какво означава ‘ЗЗК,равнопоставеност и съответен пазар’. Ще му е полезно… ;)))
Заформя се нов период за досегашните блюстители на ЗАПСП. Периода на Усилията. Умствените… Хаха.
На мен ми е интересно едно нещо в случая: След като радиостанцията е платила веднъж право за разпространение на дадено произведение, защо това право трябва да се заплаща повторно от някой друг, който се явява редистрибутор. И ако хотелиера трябва да заплаща на някого, не е ли радиостанцията тази, на която трябва да заплати, тъй като редистрибутира нещо, за който тя вече е получила правата. Ако се направи аналогия с материалните обекти и тяхното производство и разпространение, това е все едно ако аз купя нещо и след това го препродам, този, който го купува от мен да трябва да заплаща допълнителни суми на всички предишни собственици по веригата /или дори да е само на производителя/. Значи отново от чисто търговска гледна точка се създава неравнопоставеност между материални и нематериални произведения.
Би изисквало много дълъг текст да се аргументирам по-подробно, но се надявам, че става ясно за какво говоря.
И да допълня още нещо – ако хотелиера трябва да заплаща, защото прави едно произведение достъпно за повече хора /или някакъв брой допълнителни хора, макар че една радио или телевизионна станция не сключва договор за определен брой хора и тогава какво значи допълнителен или повече – допълнителен към какво?/ тогава не трябва ли на същото основание да заплаща и един усилвател на сигнал, телевизионен ретранслатор или просто повторител /мрежов/?
“Ако се направи аналогия с материалните обекти и тяхното производство и разпространение”…
Точно там е ‘заровено кучето’. Заровено е от инициаторите на тези световни законодателни правила. Навремето.
С внушаването на тази пряка /и погрешна/ аналогия са сложили ограда на развитието на съЗнанието. Нещо, като забрана за четене на ‘дяволски’ научни книги. За да стоиш неосведомен и да вярваш по-силно на просветените, държащи ключа за библиотеката,
Бариерата е безплатната защита /плащана от всички данъкоплатци, дори и от нечетящите книги/ на CopyRight /правото на тиражиране и крайна продажба/, осигурявана чрез НК – наказателните кодекси на различните държави – Великобритания, САЩ, Фр., БГ,,,
Тази опция не трябва да я има – който има доказани пропуснати ползи или вреди – да се бори в съда. Разходите му ще се компенсират, ако е прав. Но ако не е – благодарение на неговата творба, Обществото ще е прогледнало по-далече. И той ще се е обогатил. Все едно кирилицата или песните на разни скръндзави певци с дарба, да не могат да се ползват законно от крайните потребители? Балансът на интересите е ПРОМЕНЕН. Ера на интернета сме… ;))
И аз да допълня – има си ЗЗК и т.нар. ‘съответни пазари’. Цената е независима за всеки. Но на всеки трябва да е равна и пропорционална! Иначе – дело, съд, публична излагация… Нищо ново или сложно.