.
#Wikileaks #cablegate показва активно участие на САЩ в приемането на законодателството в различни държави. BoingBoing (Cory Doctorow) u El País разкриват ролята на посолството на САЩ в Испания за приемане на нови мерки за защита на авторските права в периода 2004-2010 г.
От разкритите съобщения на посолството става ясно, че е изготвена подробна стратегия, която включва срещи с министри, държавни секретари, ръководители на отдели в министерствата на културата и индустрията, с доставчици на услуги като Telefonica, заинтересовани страни като SGAE, федерацията за защита на интелектуалната собственост (FAP), асоциацията на музикалните продуценти Promusicae, както и посещения на висши служители в администрацията и индустрията в САЩ.
В изпълнение на стратегията посолството докладва за срещи с всички министри на културата от този период, вицепремиера Мария Тереса Фернандес де ла Вега, министъра на промишлеността Мигел Себастиан и опозиционни лидери.
След разговора с Мария Тереса Фернандес де ла Вега, посолството съобщава: Като се има предвид броя на звездите в развлекателната индустрия с открити предпочитания към социалистическото правителство, възможно е това правителство да е чувствително към правата на интелектуална собственост и да направи нещо в този сектор. Ще трябва време да се види дали тази чувствителност се превръща в резултати.
През ноември 2009 съответният законопроект влиза в парламента, но предизвиква вълна от протести. Правителството е обвинено в полицейщина. Посолството съобщава на Вашингтон както за протестиращите, техните позиции и реакциите на медиите, така и за реакцията на ресорния заместник-министър на културата: “кучетата си лаят, керванът си върви” (от съобщенията).
Керванът си върви, но не съвсем. През 2011 има нов опит проектът Ley Sinde (Законът на Sinde, по името на министъра на културата) да бъде приет – и отново следва силна обществена реакция. Преди дни Сапатеро обяви решение за предсрочни парламентарни избори – така че въпросът се отлага за следващия парламент.
Политиката на САЩ зад граница в защита на развлекателната индустрия и другите американски производители на съдържание е обяснима. Но става дума за собствената политика на държавите. За кервана, който си върви.
Както казва Лесиг по повод идеите на Саркози за цивилизован интернет, целите на публичната политика са различни от целите на големите производители на съдържание. Ако защитата на правоносителите е важна, също толкова важно е да се инвестира и в достъпа до знание.
Мда. Най-добре е книгите – ‘под ключ’. И ако може – да се четат само от доверени. И ако някой научи нещо ‘нередно’ от тях /нпр.научни знания/ и гъкне – има си … Света Инквизиция. Всичко е ‘уредено’. И е под контрол!
Хахаха, толкова просто общество ли сме? 21 век???… 8-Х