ЕК реши да заведе дело срещу България пред Съда на ЕС заради разрешенията за използване на спектър за цифрова наземна телевизия.
Как започна цифровият преход
Регламентацията на този цифров преход е работа на правителството на Станишев. Самото издаване на разрешенията е в края на мандата, заедно с промени в регулаторите. Конституционният съд тогава прие решение, обявяващо част от регламентацията за противоконституционна, но то не повлия върху издадените разрешения. Тогава на аналогово-цифровия небосклон заблестя Ирена Кръстева, която още не беше уведомила обществеността, че каквото се чете на екран, не се помни и на компютрите се играят главно игри. Тогава парламентът дълго поправя ЗРТ, докато стане подходящ за интересите на прилежащи на правителството олигарси.
Как продължи: усвояване на модела
Още през 2010 имаше реакция от Брюксел – писмо от ЕК със същите изводи, които се съдържат в съобщението от вчера. Но вместо новото управление след изборите да гарантира прозрачна недискриминационна основа на цифровия преход, то пое щафетата. С цел да усвои модела, не да го промени.
Европейската комисия монотонно започна да предупреждава, че процедурата е порочна – юли 2010, май 2011 – и че
предоставянето на честоти за електронни съобщителни услуги трябва да се основава на обективни, прозрачни, недискриминационни и пропорционални критерии.
От писмата на ЕК се вижда как това правителство защитава модела на предходното: ЕК “не споделя оценката, направена от българските власти, че „чрез предоставяне на по-голям капацитет на предприятията се осъществява възможност за предлагане на повече канали с разнообразие на съдържанието (…)“. Логично. Председателят на КРС Божков, чрез когото предишното правителство насочи цифровия преход в днешната посока, получи втори мандат. За да се завърши успешно процеса на овладяване на инфраструктурата по правилен начин.
Препозиционирането не мина без медийни войни. А медийните войни не минаха без участие на властта. Отново през 2010 законодателят се погрижи за прилежащия бизнес при промените в ЗРТ. Троицата майка-дете-банка е във възход. Заемането на позиции и разместванията продължават, при трудни ситуации се намесва лично самият премиер (Ние ще ги подпомогнем), (Добре, че премиерът се намеси).
ЕК: същността на проблема
Преди година се появи мотивираното становище на ЕК. В него централно място заема констатацията на ЕК, че и този път законите в България се прилагат ад хок, в зависимост от конкретните лица:
През 2009 според българските власти ограничението е обосновано от необходимостта да се предотврати нарушението на конкуренцията от страна на НУРТС и разширяването на неговия инфраструктурен монопол, който би включил използването на мултиплексите за сметка на конкуренцията.
Аргументът, че абсолютната забрана е била абсолютно необходима, за да се предотврати операторите на мрежи да контролират мултиплексите, се опровергава от факта, че операторът на излъчващата мрежа НУРТС е поел контрола
над два мултиплекса през 2010 г. Сценарият, който, според българските власти, е трябвало да бъде предотвратен чрез ЗЕС, се е осъществил по-късно.
Прекрасно наблюдение на комисията за същността на проблема: в България монополът е заплаха само когато го осъществява друг.
Провалът на вътрешните механизми за контрол
Тече процес на трансформации, преобразува се собственост, прехвърлят се разрешения. Според ресорния заместник.министър нямало нищо особено:
Няма нищо особено в ситуацията – фирма А продава нещо на фирма Б. Ролята на регулатора в случая е да види дали в този процес на продажба, на прехвърляне са спазени всички законови изисквания за това. Нашата роля е с всички механизми на гражданското общество, медиите например, да контролираме крайния резултат от този процес.
Медиите например (освен ако са медиите, контролирани от фирми А и Б). Медиите имат значение, но цифровият преход е в това състояние въпреки (или поради)
- контрола на КРС при издаване и прехвърляне на разрешения;
- контрола на КС – Решение №3/2009
- контрола на ВАС – Решение №11018/2011; Решение№10951/2011
- контрола на КЗК – Решение №1098-30.08.2011
Прилагането на вътрешните механизми не води до справедливост, прозрачни и недискриминационни процедури и върховенство на закона като всеобща равна мяра. Това е проблемът – делото пред Съда на ЕС е само симптоматика.
Делото
- Делото ще отнеме време.
- Не делото ще промени начина, по който работят институциите тук.
- Ако някога се стигне до решение срещу България, ще плащаме двойно – освен със свобода, и с пари.
По темата от днес: Нямам представа кои са собствениците
