Решението на ЕСПЧ по делото Bărbulescu v. Румъния (61496/08) засяга уволнение на служител, след като ръководството на едно търговско дружество наблюдава електронните комуникации вътре в дружеството.
Голямата Камара (11:6 гласа) решава, че е налице нарушение на чл.8 (право на зачитане на личния и семейния живот, дома и кореспонденцията) от Европейската конвенция за правата на човека. Съдът стига до заключението, че националните органи не са защитили по подходящ начин правото на г-н Bărbulescu на зачитане на личния живот и кореспонденция. По-специално, националните съдилища не са установили:
- дали г-н Bărbulescu е получил предварително уведомяване на работодателя си, че комуникацията му може да бъде наблюдавана;
- дали е бил информиран за естеството и степента на мониторинга и степента на навлизане в личния живот и кореспонденция;
- конкретните причини, обосноваващи въвеждането на мерки за мониторинг;
- дали работодателят е могъл да използва мерки, които водят до по-малко навлизане в личния живот и кореспонденция на г-н Bărbulescu;
- дали комуникациите биха могли да бъдат достъпни без негово знание и др.
Фактите
Жалбоподателят Bogdan Mihai Bărbulescu е румънски гражданин, нает от частна компания като инженер, отговарящ за продажбите. По искане на работодателя си той създава акаунт в Yahoo Messenger с цел да отговаря на запитванията на клиентите. По-късно Bărbulescu е уволнен с мотив, че неговите съобщения в Yahoo Messenger са били наблюдавани и че е имало доказателство, че е използвал интернет за лични цели, което било забранено от правилника. Г-н Bărbulescu оспорва неуспешно решението на работодателя си пред съда в Букурещ.
В решението си в състав от 12 януари 2016 г. Европейският съд по правата на човека се произнася (6:1), че няма нарушение на чл.8 от Конвенцията и румънските съдилища са постигнали справедлив баланс между правото на г-н Bărbulescu на зачитане на личния му живот и кореспонденцията по член 8 и интересите на работодателя.
Голямата камара
В решението се отбеляза, че – дори ограничено – правото на зачитане на личния живот и кореспонденцията продължават да съществуват на работното място. Националните органи са били задължени да намерят баланс между конкурентни интереси: правото на г-н Bărbulescu на зачитане на личния му живот, от една страна, и правото на работодателя му да предприеме мерки за гладкото функциониране на търговското дружество, от друга страна.
Националните съдилища обаче не са установили дали г-н Bărbulescu е бил уведомен предварително за възможността работодателят му да въведе мерки за мониторинг и на естеството на такива мерки. За да се квалифицира като предварително, предупреждението от страна на работодателя трябва да бъде дадено преди започване на мониторинга. От материалите по делото е видно, че г-н Bărbulescu не е бил предварително информиран за обхвата и характера на наблюдението.
Националните съдилища не са анализирали дали причините, които оправдават мониторинга върху комуникациите на г-н Bărbulescu, са достатъчни. Има ли основателно предположение, че поведението на служителя излага на риск дружеството и може да ангажира отговорността му.
Националните съдилища не са проверили дали целта, преследвана от работодателя, би могла да бъде постигната чрез методи, представляващи по-малка намеса в личния живот и кореспонденцията.
Не е изяснено също налага ли се служителят да бъде уволнен, т. е. вследствие на наблюдението да се наложи най-тежката дисциплинарна санкция.
Нарушение на чл.8 ЕКПЧ.
Очаква се и решение
по делото Libert v. France ( 588/13), в което служител възразява срещу уволнение, основано на достъп на работодателя до лични файлове на служителя на служебния компютър.
