По отношение на концентрацията на директно или индиректно свързани с Русия пари, България се намира някъде около средното за региона, както онези западно-европейски държави, които не представляват „предпочитан вход“ за руски капитали в европейската икономика.
Трябва да се знае обаче, че инструментите, които Кремъл ползва за влияние върху националните политики са много по-ефективни в България, поради два фактора –
- силни дефицити в управлението, свързани с високи нива на политическа корупция, и
- наследени от миналото мрежи на влияние, дълбоко вплетени в икономиката, политиката, правораздавателната система и сектора за сигурност.
Много от примерите са известни, но искам да спомена конкретен – в един период от около 2 години, международните корпоративни бази данни показваха, че нашият най-голям телеком – БТК е с краен собственик правителството на Руската федерация. По това време – много повече отколкото в момента, БТК осигуряваше свързаност на ключови държавни институции. Всеки сам може да прецени дали това е представлявало уязвимост – и политическа и икономическа.
Специфичен интерес през последните пет години за нас представлява например медийният сектор и по-точно какви са взаимовръзките между (про)руската дезинформация и пропаганда в медиите и инструментите за контрол върху редакционните политики.
Тук в много по-малка степен, отколкото при другите икономически сектори, става дума за собственост. Много по-често това са други инструменти и механизми, които се проследяват по-трудно.
- Сред тях попада финансирането през рекламни бюджети, идващи както от свързани с Русия бизнеси, така и от държавни институции, които „възнаграждават“ определени редакционни политики с публични средства.
- Или договорите за препредаване и представителство на руски медии. За тях още през 2018 г. описахме в един от докладите ни, как правата за излъчване на три руски канала се държат от фирми, които според собствените им финансови отчети би трябвало да са в технически фалит от години, защото нямат никакви декларирани доходи, но въпреки това продължават да съществуват на пазара.
Така че може да се търси както проследяване, така и определяне на степента на влияние, дори и разчитайки само на публично достъпни данни и информация. А в много по-голяма степен това важи при евентуално разследване и анализ със средствата на съответните държавни институции.
Тодор Галев, директор по научната дейност на Центъра за изследване на демокрацията, пред Фактор.бг
Още по темата в Капитал
