Комисията по помилването към президента в момента се председателства от Л.П.Р, а другите нейни членове са Ю.Д.Б., И.Д.Б., В.Й.К. и М.М.Г.
Това отговарят от президентството на въпросите на “Капитал”, отправени по реда на Закона за достъпа до обществена информация (ЗДОИ) за състава на тази комисия към момента и за промените в нея от февруари 2017 г. досега. От отговора също така научаваме, че през февруари 2017 г. комисията е имала петима членове: И.Д.П. – председател, и Ю.Д.Б., И.Д.Б., В.Й.К. и Р.Я.И., но през октомври 2017 г. Р.Я.И. и И.Д.П. са били освободени, на тяхно място през януари 2018 г. е била назначена Л.П.Р. за председател и М.М.Г. за член. И т.н.
Статия в Капитал за помилването на наркотрафиканта от И. Й., ето и статия в Сега на същата тема. За определен период комисията е заседавала в незаконен състав и в този състав се е произнесла по 110 преписки.
Но отбелязвам публикацията заарди ето тези пояснения:
Отказът на президентството е неоснователен, имената на хора, които извършват публична дейност, не са защитени лични данни, заяви за “Капитал” адв. Александър Кашъмов от “Програма Достъп до информация”. “Без значение е дали дадено лице е член на колективен орган на власт, който взима крайни решения, или на такъв, който консултира”.
*
Анонимизирането при публикации е процес на премахване или променяне на лична и идентифицираща информация от текст, данни или изследвания преди те да бъдат споделени публично. Основната цел е да се защити поверителността на участниците, авторите или източниците, като същевременно се запази научната или информационната стойност на материала. Могат да се прилагат различни методи, например:
- Псевдонимизация: Замяна на истинските имена с измислени имена, кодове или номера (напр. „Иван“ става „Участник 1“ или „Пациент Х“).
- Генерализация (обобщаване): Превръщане на конкретни данни в по-широки категории. Вместо „23-годишен“, се пише „възрастова група 18–25“. Вместо „гр. Сандански“ – „малък град в Югозападна България“.
- Заличаване (редактиране): Напълно изтриване или зачеркване (черни ленти) на пасажи от текста.
Анонимизирането е необратим процес — веднъж анонимизирани, данните не могат да бъдат свързани с физическо лице. Напълно анонимизираните данни вече не са лични данни и не са обект на GDPR. Псевдонимизирането заменя преките идентификатори с псевдоними — но с отделна таблица за съответствие, реидентификацията е възможна. Псевдонимизираните данни остават лични данни. Испанската агенция за защита на данните (AEPD) е публикувала „Основно ръководство за анонимизиране“.
Специално за съдебни актове основният нормативен акт, издаден от Висшия съдебен съвет (ВСС), който регламентира правилата за анонимизиране (обезличаване) на съдебни актове в България, е Наредба № 4 от 16 март 2017 г. за воденето, съхраняването и достъпа до регистъра на съдебните актове. Въз основа на Наредба № 4 на ВСС, всеки отделен съд в България приема свои собствени детайлни Вътрешни правила за публикуване и обезличаване. Тези документи описват техническия процес — кои служители извършват софтуерното заличаване и как съдията-докладчик дава финално одобрение преди качването на решението в интернет портала на съдебната власт.
- Изцяло не подлежат на публикуване актове по дела, засягащи националната сигурност, държавна тайна, осиновявания, поставяне под запрещение или определени семейни спорове (Таблица № 1 и № 3).
- Подлежат на публикуване без мотивите актове по дела (например някои наказателни производства, престъпления срещу нравствеността или засягащи непълнолетни), при които се публикува единствено крайният диспозитив (решение), след сериозно обезличаване (Таблица № 2 и № 4).
- Актуалните списъци (КОРИГИРАНИ ТАБЛИЦИ на дела, чиито актове „изцяло не подлежат на публикуване“ или „подлежат на публикуване без мотивите“. /приети с решение на Пленума на ВСС по Протокол № 21/28.07.2025 г./) са достъпни в секция “Методики, указания и други” на Информационния център на ВСС.
