Стана известно решението на Съда за правата на човека по делото Görmüş и др. срещу Турция. Решението е принос към съдебната практика в областта на защитата на тайната на източниците, разкриването на поверителна информация и защитата на служители, които сигнализират за нередности.
Но решението е важно и в по-широк контекст, доколкото Съдът за правата на човека взема отношение към принципа за равно третиране на медиите и съмнителни практики за категоризиране на медии и журналисти на благонадеждни и неблагонадеждни. В публикацията, по повод на която се води производството, се изнасят факти за практики на институции в Турция по отношение на медиите – разработени са критерии за категоризиране на медии и журналисти, публикациите в съответната област се следят и категоризират, а въз основа на това се правят определени изводи за отношението на институцията към медиите.
В частност, изводите се използвани за определяне кои медии да се канят за отразяване на определени събития.
Но можем да си представим и други употреби на такова категоризиране, например в други държави: например на кои медии да се предоставят средства по европейски програми – там, където има възможности извън обхвата на ЗОП. При липсата на ясни прозрачни и недискриминационни критерии всякакви съмнителни практики са напълно възможни.
И така:
Списанието Nokta публикува поверителни военни документи, които разкриват незаконно профилиране и категоризиране на медии и журналисти според публикациите им. В публикацията се разкрива, че звеното за връзки с обществеността на Генералния щаб на въоръжените сили е изготвило информационен пакет от девет документа, общо 52 страници, които съдържат списък на медии и журналисти, класифицирани по критерий “за” или “против” турските въоръжени сили, както и списък на статии в пресата, свързани с въоръжените сили, етикетирани с “плюс” (благоприятни) или “минус” (отрицателни). Според статията, тези документи са били предназначени да ръководят избора на журналистите – кои да бъдат поканени на събития, свързани с армията.
В отговор полицията предприема акция срещу редакцията на изданието, публикувало статията, и изземва компютрите, запаметяващите устройства и другото оборудване в офиса. Обявеният мотив е, че се събират доказателства с оглед арестуването на лицата, отговорни за изтичането на информацията, която била класифицирана.
Журналистите от Nokta се защитават, позовавайки се на решението Гудуин за защита на тайната на източниците.
Съдът в Страсбург подчертава, че защитата на журналистическите източници е един от крайъгълните камъни на свободата на печата. Липсата на такава защита може да обезкуражи журналистическите източници да подпомагат пресата за информирането на обществеността по въпроси отзначим обществен интерес. Няма съмнение, че без гарантирана защита на тайната на източниците способността на медиите да предоставят точна и надеждна информация се засяга неблагоприятно (т.44).
Разкриването на информация, която се намира у държавата, играе жизнено важна роля в едно демократично общество, тъй като тя дава възможност на гражданското общество да следи дейността на правителството, на което е възложено на защитата на неговите интереси. (т.48). За да се направи оценка на пропорционалността на намеса в свободата на изразяване, на първо място трябва да се обърне специално внимание на обществения интерес. Съдът припомня, че член 10.2 от Конвенцията оставя малко място за ограниченията на свободата на изразяване по въпроси от обществен интерес (…). В една демократична система действията или бездействията на правителството трябва да бъдат предмет на внимателно наблюдение не само от страна на законодателната и съдебната власт, но и на медиите и общественото мнение. Общественият интерес от определена информация понякога е толкова голям, че надделява дори над задълженията за поверителност, наложени от закона (…)
По конкретното дело Съдът намира, че:
- изключването на темата от обществените дебати е неприемливо;
- не са представени доказателства как се обосновава поверителността на информацията за медиите като благонадеждни и неблагонадеждни/враждебни;
- по отношение на принципа на равно третиране на медиите от официалните органи на държавата: гражданите имат интерес от получаване на информация за съмнителни практики на държавните институции. Съдът смята, че общественият интерес от разкриване на съмнителни практики на институциите по отношение на медиите е първостепенен в едно демократично общество и поддържането на общественото доверие в тези институции не е достатъчно основание, за да се обоснове ограничение на свободата на изразяване. Съдът припомня, че свободната дискусия е от съществено значение в една демократична държава и е важно да не се обезкуражават гражданите да се произнасят по такива въпроси (т.63);
- доколкото Съдът трябва да гарантира, че намесата не представлява форма на цензура за насърчаване на медиите да се въздържат от критика: в контекста на дебатите по тема от обществен интерес, наложените мерки имат възспиращ ефект по отношение на дискусиите по въпроси, засягащи обществения живот, и могат да попречат на медиите за изпълнение на тяхната информационна и контролна функция;
- журналистите са действали добросъвестно, не са мотивирани от желание да извлекат лични облаги от публикуването на статия и не са движени от някакъв друг скрит дневен ред.
Нарушение на чл.10 ЕКПЧ, свобода на изразяване.
