Author Archives: nellyo

Какво е покерът

Какво е покерът – игра на щастието (хазарт, забранен) или дейност, изискваща знания и умения (игра, разрешена)?

Този въпрос се обсъжда в 120-странично решение по делото U.S. v. Dicristina, 21 август 2012, Ню Йорк.

Лорънс Дикристина имал помещение, в което се организирали игри на покер, според местните власти – незаконни по Illegal Gambling Business Act. Лорънс бил арестуван.  Защитата се съсредоточила върху тезата, че покерът не е хазарт. Експерти – уважаван статистик и специалист в иконометрията – убеждават съдията, че в покера  умението е по-важно от случайността.

След като привежда  аргументи, че исторически в Америка покерът не е свързван с мафията,  припомня президентите Рузвелт и Труман като играчи на покер и се позовава на Конан Дойл (за кучето, което лае, но не хапе),  съдията приема, че покерът не е хазарт по смисъла на цитирания закон.

Според коментарите  въпросът не е за малкия клуб на Дикристина, а за покера онлайн, който сега е забранен;  има издадени присъди  за онлайн покер, свързан с пране на пари и пр.

America’s Pastime a Crime? Time to Re-Shuffle Laws! Huffington Post

И френският министър на културата призна: HADOPI не постига целта си

Няма съмнение, идеята за трите удара (или, както някои предпочитат, трите предупреждения или градирания отговор) най-активно беше налагана в Европа от френското правителство. През годините френските министри на културата дадоха имена на инициативи (напр. плана Албанел) за борба  с пиратството, а кулминация на инициативите беше законът HADOPI.

Трите удара доведоха до такива реакции в ЕС, че и Комисията, и Европейският парламент бяха принудени по-късно в хода на изготвянето на АСТА да декларират, че не подкрепят такъв вид мерки:

ЕП приветства многократните изявления на Комисията, че ACTA  няма да въведе нито персонални проверки, нито така наречената процедура на „три предупреждения“; нито една страна по АСТА, и особено ЕС, може да бъде упълномощена чрез споразумението да въведе режим на прекъсване на достъпа до интернет след три предупреждения или друг подобен режим.

Въпреки това Франция започна да прилага режима и миналото лято стана ясно, че само за първите 10 месеца агенцията, създадена със закона, е получила  18 милиона уведомления  за евентуални нарушения на авторски права в интернет. Ето   последният доклад (юли 2012) , в който пак има милиони и хиляди (един милион  евентуални нарушения, 99 хиляди – с две предупреждения, 314 – предадени на съда за налагане на санкции).

След всичко това поредният министър на културата в интервю казва, че работна група се занимава с ефективността на мерките за защита на цифровото културно съдържание и специално на закона HADOPI, който не изпълнява мисията си, а ограничаването на достъпа до интернет изглежда непропорционална мярка.

Което се твърдеше от самото начало и едва ли трябваше да се проверява емпирично.

Съд на ЕС: права върху компютърни програми

Публикувано е решение на Съда (голям състав) по дело C‑128/11 с предмет преюдициално запитване  в рамките на производство по дело UsedSoft GmbH срещу Oracle International Corp.

Oracle разработва и разпространява компютърни програми. За разглежданите в главното производство компютърни програми Oracle предлага лицензи с ограничение на броя ползватели. UsedSoft търгува с използвани лицензи за компютърни програми, и по-специално придобива такива лицензи за използване от клиентите на Oracle, когато първоначално придобитите лицензи се отнасят до брой ползватели, който надхвърля нуждите на първия приобретател.    Oracle възразява, тъй като според лицензионните договори   правото на използване на програмите е „непрехвърлимо“.

Съдът обсъжда „първа продажба на копие от компютърна програма“ по смисъла на член 4, параграф 2 от Директива 2009/24 и споделя заключението на Генералния адвокат, че

ако не се тълкува разширително понятието „продажба“ по смисъла на член 4, параграф 2 от Директива 2009/24 като обхващащо всички форми на предлагане на пазара на дадена стока, характеризиращи се с предоставянето на право на безсрочно използване на копие от компютърна програма срещу заплащането на цена, която позволява на носителя на авторското право да получи възнаграждение, съответстващо на икономическата стойност на копието от произведението, на което е собственик, то полезното действие на тази разпоредба би било осуетено.

Ако придобитият от първия приобретател лиценз се отнася до брой на ползвателите, който надхвърля неговите нужди,  този приобретател няма право да раздели лиценза и да препродаде единствено правото на използване на дадената компютърна програма, съответстващо на определен от него брой ползватели.

Но той има право да препродава материално или нематериално копие от компютърна програма, за което  е изчерпано правото на разпространение, принадлежащо на носителя на авторското право,  стига да направи неизползваемо собственото си копие в момента на неговата препродажба.

Правото на разпространение се смята изчерпано, когато носителят на авторското право, който е разрешил, включително безвъзмездно, изтеглянето от интернет върху информационен носител на това копие, е предоставил също така — срещу заплащането на цена, която му позволява да получи възнаграждение, съответстващо на икономическата стойност на копието на произведението, на което е собственик — право на използване на това копие без ограничение във времето.

При тези условия всеки последващ  приобретател  може да се позове на предвиденото в   директивата изчерпване на правото на разпространение и да се смята за законен приобретател на копие.

Tagged

Решение на ВАС | отмяна на решение на ВСС относно наказание на Мирослава Тодорова

Стана известно и е  достъпно на сайта на ВАС  Решение 10945/2012  на Върховния административен съд, 3-членен състав, по жалба на Мирослава Тодорова срещу решение на ВСС от януари 2012, с което й се налага дисциплинарно наказание намаляване на трудовото възнаграждение с 15 на сто за срок от две години.

Според съда:

Тогава, когато няма установена мярка за разумното поведение на съдията,  не би могло обосновано да се направи преценка доколко неспазването на разумния срок е следствие изцяло и само на неговото субективно поведение и доколко е резултат на констатираните проблеми в съответния орган на съдебната власт. Т.е. не може обосновано да се докаже вината на съдията за твърдяния резултат – забавяно постановяване на съдебни актове, а вина по предположение не доказва надлежно елемент от фактическия състав на дисциплинарното нарушение, поради което не може да породи законосъобразно предвиденото в санкционната част на правната норма наказание.

Съдът счита за необходимо изрично да посочи, че факта на неизготвяне на мотиви и на съдебни решения повече от година е изключително тревожен и неприемлив сам по себе си. Няма спор в ценностната оценка на този факт сам по себе си – тя е отрицателна. Настоящият състав счита за необходимо също ясно да посочи, че твърде неустоимо е желанието да приеме, че по отношение на две от делата […] категорично е налице неразумен срок. Но това би значело да наруши принципа – без да са установени реално обективните причини за забавата да приеме доказаност на нарушението.

Съдът отменя решението на ВСС.

Телевизия 2020

Големите търговски  дружества със сигурност имат данни (генерират, купуват, доставят), за да готвят бизнес стратегиите си. По-интересно е с помощта на какви данни държавата формира политиките си.

Трудно е да се предвиди как ще се развиват медиите глобално и у нас към 2020. Френската компания Idate  е завършила изследване  Next Gen TV 2020, в което има оценки на очакваното развитие на аудиовизията, стратегии, сценарии и модели за тв/видео пазара.

Очакват например развитие на свързаната към интернет телевизия (Connected TV), така че към 2020  г.   2/3 от т.нар.  ОТТ (over the top)  услуги  да се приемат чрез тв устройства, а 1/3 – чрез PC.

Eвропейската комисия вече констатира, че и сега продаваните телевизионни приемници могат да бъдат свързани с интернет,  но тази възможност действително се използва едва при 20 % до 30 % от тях.  Естествено при по-бърз интернет, повече  свързани устройства и повече налично  съдържание се очаква и  бърз растеж на свързаната телевизия.

Предвижда се  още нелинейните услуги да увеличат дела си от 3 до 12% към 2020.   Освен тв приемници  и свързваните към интернет устройства (таблети, смартфони, конзоли)  осигуряват  достъп до  нелинейни услуги. В края на 2011 г. броят на свързаните към интернет телевизори, конзоли за игри, автономни телевизионни приставки, плейъри за дискове Blu-ray и др.  в Европа е достигнал 47 милиона.

Предвижда се  растежът да е различен в различните държави от ЕС, по-конкретно  Испания и Италия да имат по-високи темпове от Франция и Великобритания.

Конкретните числа, свързани с очаквания растеж  на различните услуги,  са различни за държавите с  развита кабелна телевизия (Германия, Холандия и др.) и останалите. Тоест заварената инфраструктура е   фактор.

Вижда се, че Европейската комисия използва този тип данни и оценки за формиране на регулаторната си политика към телевизията.  Това, което не се вижда, е

  • дали българската публична администрация разполага с подобни данни и оценки и
  • ако да – как ги използва, ако не – как формира политики.

По повод сценариите за цифров преход, които държавата несъмнено обмисля.

Цифров преход: за какво говори вицепремиерът Дянков

В Държавен вестник, бр.57/2012 е обнародван   План за въвеждане на наземно цифрово телевизионно радиоразпръскване (DVB-Т) в България.

Цифровият преход в голямата част от държавите в ЕС е приключил, с изключение на Полша (юли 2013) и  Румъния  (януари 2015). При приемането на плана имаше симптоматично изказване на вицепремиера Дянков: “и може би след няколко години цифровизацията въобще няма да е и смислено нещо да се направи.”

Междувременно ресорният министър Московски заяви, че цифровизацията на наземното разпространение на телевизионни програми ще се реализира, дори повече – открива се процедура за възлагане на обществена поръчка с предмет:  Кампания по информиране на населението относно въвеждането на наземно цифрово телевизионно радиоразпръскване (DVB-T).

Съществени теми за обсъждане са

  • какво представлява в последна сметка планът сега, как са решени практическите проблеми, за които се говори в V.4 ;
  • какви са сигналите от Европейската комисия по процедурата за мултиплексите;
  • как, кога и от кого  ще се осигурява финансиране за освобождаване на спектъра;
  • процедурата за информационна кампания на министър Московски.

Но във връзка с  изказването на вицепремиера какво е смислено и какво – може би въобще не,  специален  интерес представлява докладът на британската парламентарна комисия по комуникации Broadband for all – an alternative vision, публикуван през седмицата. Според председателя на комисията

На правителствената стратегия й липсва точно това – стратегия

и още –

Ако телевизията се разпространява  чрез интернет например, както вярваме, че може да бъде, тогава ключови моменти в живота на нацията като Олимпийските игри биха могли да бъдат недостъпни за общностите, които нямат  добра комуникационна инфраструктура

 

Ако телевизията се разпространява чрез интернет например.

Ако това е  идеята и на вицепремиера Дянков,  за нея трябва да се знае повече, защото засяга

  • и държавата – приоритети в политиката към широколентов интернет и към цифрова телевизия;
  • и инвеститорите в мрежи и оборудване,
  • и потребителите, които сега срещу  8.3  милиона без ДДС ще бъдат информирани за някакви други неща.

 

Шеги в Туитър – в последна сметка може

Излезе решение по делото Paul Chambers v DPP    (Twitter joke) – това е за младежа, който разбира, че   летището в Нотингам е затворено заради лошото време и  изпраща съобщение в Туитър, че  смята да  вдигне летището във въздуха.

Седмица по-късно длъжностно лице от летището случайно забелязва съобщението и младежът е осъден за заплахи онлайн.

В последна сметка съдът приема, че съобщението  е шега в рамките на допустимото, лоша шега или проява на лош вкус, но без намерение на младежа да заплашва.

Сатиричен или груб коментар, непопулярно или неизискано мнение, неприятни или болезнени за някого твърдения са в рамките на защитеното слово, защото иначе  –  ако Шекспир живееше по времето на Туитър –   какво да кажем  за   The first thing we do, let’s kill all the lawyers.

Артикъл 19 по случая

Съд на ЕС: такса за изграждане на инфраструктура плаща само собственикът

Известно е решението по съединени дела C‑55/11, C‑57/11 и C‑58/11 с предмет преюдициални запитвания  в рамките на производства по делаVodafone España SA и France Telecom España SA.

Общини в Испания приемат данъчни правилници, според  които доставчици на услуги се задължават да заплащат такси за изключителното използване или за специалното ползване на имоти, публична общинска собственост, за да предоставят услуги по снабдяване от обществен интерес, независимо дали тези предприятия са собственици на съоръженията, които са необходими за доставката на посочените услуги и които фактически са разположени във въпросните имоти.

Vodafone España и France Telecom España са далекосъобщителни оператори, които доставят мобилни телефонни услуги в Испания.

Испанският съд пита дали държавите  могат да предвидят, че освен оператора, собственик на електронната далекосъобщителна мрежа, такса за правата за изграждане на инфраструктура трябва да заплащат и операторите, които просто получават услуги по взаимосвързаност и които следователно могат само да се свържат с тази мрежа и да я използват.

Не.

Не се допуска такса за правата за изграждане на инфраструктура върху, над или под обществен или частен имот да се налага на операторите, които, без да са собственици на тази инфраструктура, само я използват за предоставяне на мобилни телефонни услуги.

*

Във всички случаи, когато с оглед на тяхното съдържание разпоредбите на дадена директива изглеждат безусловни и достатъчно точни, частноправните субекти имат основание да се позоват на тях пред националните юрисдикции срещу държавата, когато тя не е транспонирала в срок тази директива в националния правен ред или когато я е транспонирала неточно.

Член 13 от Директива 2002/20 има непосредствено действие, поради което частноправните субекти могат да се позовават непосредствено на него пред националните юрисдикции, за да оспорят прилагането на решение на публичноправния орган, което е несъвместимо с този член.

Tagged

Препоръка на ЕК за свободен достъп до научна информация

В Официален вестник на ЕС:

Препоръка на ЕК относно достъпа до научна информация и нейното съхранение

Добра новина, стъпка в правилна посока: Европа 2020  предвижда в перспектива мерки за свободен достъп до публикации и данни от публично финансирани научни изследвания и превръщането на достъпа до публикациите в основен принцип на проектите, финансирани по рамковите програми за научни изследвания на ЕС.

С препоръката от 17 юли ЕК настоява за

ясни политики за разпространение на научни данни, резултат от публично финансирани научни изследвания, както и за свободен достъп до тях.