Author Archives: nellyo

Лични данни онлайн: развития в САЩ и Европа

През седмицата в САЩ са внесени два нови законопроекта, които имат за цел да гарантират повече контрол на гражданите върху личните им данни онлайн, по-специално по въпроса какви данни могат да се използват за целите на маркетинга и рекламата (Do Not Track mechanism): Do Not Track Online Act of 2011

Напоследък компании като Google, MS и други   въведоха средства за  контрол (opting out).  Широко се коментират и средствата, които въведе  Facebook.

Големите играчи в онлайн рекламата в Европа, включително Google и Microsoft, през април приеха  правила за саморегулиране.

АСТА: анализ на балансите

Intellectual Property Watch  има рубрика  за бъдещето на правата на интелектуална собственост. Тази седмица е публикуван   анализ на АСТА (подготвяното международно споразумение) на проф. Абът, САЩ,  според която  ACTA има за цел да установи  непрозрачни търговски бариери:

Както бе широко бе отбелязано, първоначалните проекти на ACTA представляваха списък на желанията  на IP-зависимите  големи  индустриални компании в Г-8 за строги мерки за защита на интелектуалната собственост, слабо свързани с традиционните представи за защита срещу фалшифицирането и пиратството.

И в момента част от тях са запазени, като при това АСТА не включва мерки, предвидени в   TRIPS, за защита на лицата, обвинени в нарушаване на  правата на интелектуална собственост.

Съд на ЕС: реклама на алкохол

Днес в Официален вестник: съобщение за дело С-51/11 за преюдициално запитване в рамките на дело на Schutzverband der Spirituosen-Industrie eV, Германия, за прилагане на регламент относно хранителни и здравни претенции за храните , последно изменен с Регламент (ЕС) № 116/2010.

В частта, засягаща рекламата:

При съобразяване на свободата на изразяване на мнение и свободата на информация  налице ли е съответствие с общностния правен принцип на пропорционалността, ако в обхвата на забраната по посочения регламент  се включи изявление, според което определена напитка с алкохолно съдържание от повече от 1,2 обемни процента алкохол не е опасна за здравето и не оказва отрицателно въздействие на тялото и неговите функции?

Tagged

Съд на ЕС: Такси, които се налагат на предприятията — притежатели на индивидуални лицензии

Днес в Официален вестник – съобщение за  решение на Съда на ЕС по Дело C-85/10  – преюдициално запитване в рамките на дело Telefónica Móviles España SA v Secretaría de Estado de Telecomunicaciones относно акт, с който се иска заплащане на такса за периода от 1 ноември до 31 декември 2001 г. за запазване на честоти от публичния радиочестотен спектър, необходими за предоставянето на далекосъобщителни услуги.

Според Директива 2002/20/ЕО  “Освен административни такси могат да се събират и потребителски такси за използването на радиочестотите и номерата като средство за осигуряване на оптимално използване на тези ресурси. Такива такси следва да не затрудняват развитието на иновационни услуги и конкуренцията на пазара. Директивата не ограничава целите, за които се използват таксите за права за използване. Такива такси могат да се използват примерно за финансиране на дейности на националните регулаторни [органи], които не могат да бъдат покрити с административните такси.”

На Telefónica Móviles е предоставена концесия за използване на честоти от публичния радиочестотен спектър. Според мобилния оператор размерът на таксата е такъв, че действа санкциониращо по отношение на новите цифрови технологии в сравнение с таксата, определена за аналоговите оператори.

Според Съда, общата рамка за генералните разрешителни и индивидуалните лицензии в областта на далекосъобщителните услуги допуска  национална правна уредба, която предвижда налагането на такса на операторите   с индивидуални лицензии за използването на радиочестоти, без да изисква специфично предназначение на получените от тази такса приходи, и с която размерът на таксата се увеличава значително за определена технология, без да се променя за друга.

Tagged

Права на интелектуална собственост и свобода на изразяване чрез изкуство

Надя Плеснер е художничка от Холандия. В картините си (Darfurnica) тя отразява и трагедията на африканските деца по време на големите кризи напоследък.

Louis Vuitton иска от съда в Хага да забрани експонирането на картината в ЕС, включително на сайта на художничката,  поради  нарушени права на ИС (дизайн на чантата). Художничката се позовава на правото си на изразяване, в частност на художествено изразяване.

Съдът съпоставя правото на изразяване по чл.10 от Конвенцията за правата на човека и правото на Louis Vuitton и се произнася в полза на правото на изразяване.

Ето и  решението на Хагския съд.

САЩ: според съда IP адресът не е достатъчен

Харолд Бейкър, федерален съдия в Илинойс, отказва  на носители на права да разпореди на доставчици на интернет достъп  (ISPs) да разкрият детайли за самоличността на потребители, потенциални нарушители на правата на интелектуална собственост, по техния IP адрес.

Според съда носителите на права игнорират факта, че собствениците на адресите не са непременно нарушители. Aко лицата не са направили нищо лошо, смущението от разкриването им  е твърде голямо, а използването на съдебната система – скъпо и сплашващо.

Интересни са позоваванията на съдията на професор по право от GWU и на казуси в медиите. В случая ISPs са и университети като Carnegie Mellon, Columbia и University of Minnesota. Според съда корелацията между  IP адрес и нарушител не е еднозначна: нарушител може да бъде абонат, член на домакинството на абоната, посетител, съсед или дори лице, което е паркирало в съседство.

Доколкото в момента се установяват балансите между личната неприкосновеност и защитата на носителите на права, според адвокат, цитиран от TorrentFreak, актът на съда в Илинойс има значение за формирането на практиката (potential game changer).

Конституционен съд: Електронно гласуване – не веднага

“Уредбата на опазването на тайната  на вота в Изборния кодекс създава у Съда основателни опасения не само относно рискове при самия пренос и съхраняване на информацията по електронен път, но и поради липсата на гаранции за доброволността и автентичността на волеизявлението на гласуващия. Дава се възможност за упражняване правото на глас повече от един път (ал. 12), което противоречи на класическото изборно правило „един човек – един глас”.

Липсва контрол при упражняването на предвидената възможност за анулиране на електронния вот и за последващото гласуване по общия ред (ал.14); тази възможност предполага съхраняване на информацията как избирателят е гласувал електронно до приключване на изборния ден.

И още, ако тайната на вота на едно лице, гласувало по електронен път, бъде разкрита, кодексът предвижда да се анулира вотът на всички, чиито гласове са в електронната урна (ал. 19), което представлява недопустимо от Конституцията лишаване на избиратели от правото на глас.

Съдът преценява, че уредбата на § 11 ИК не обезпечава гаранции за личното упражняване на правото на глас и опазването тайната на вота, което е нарушение на принципа за тайното гласуване при избори (чл. 10 от Конституцията), поради което установява противоконституционност на целия § 11 ИК.

Електронното гласуване не е абсолютна новост в българското изборно право. На изборите за народни представители през 2009 г. въз основа на действащия тогава ЗИНП бе проведено електронно гласуване с автоматизирани системи в определени секции. За разлика от него, предвиденото в Изборния кодекс електронно гласуване е чрез интернет и Конституционният съд не може да не си постави въпроса, доколко упражняването на активното избирателно право чрез интернет и тайната на подадения по интернет вот ще се подчиняват на общите правила в специалния закон – Закона за електронните съобщения (чл. 250а), които изискват от доставчиците на интернет услуги съхраняване на данни, от което може да произтекат рискове за неприкосновеността на електронната информация във връзка с проведеното гласуване.

Конституционният съд е наясно, че електронното гласуване е адекватна на съвременните реалности възможност, която разширява и улеснява участието на гражданите в изборите, но само ако ефикасно е гарантирана тайната на вота. За последователното и трайно, а не експериментално въвеждане на електронното гласуване на избори е наложителна стриктна и прецизно синхронизирана правна уредба, чрез която адекватно на конституционните принципи да се реализират избирателните права на гражданите и така изборите да легитимират държавното управление, основаващо се върху вота на избирателите, даден в честно и плуралистично състезание.”

Решение на Конституционния  съд 4/2011 година

2011 Специален доклад 301

България не е между наблюдаваните държави в Специален доклад  301 на   Американския търговски представител USTR за 2011 година.

301 Report  посочва държавите, които не защитават  интелектуалната  собственост на необходимото равнище.

2011 SPECIAL 301 REPORT

Executive Summary

Special 301 Section I

Priority Watch List

Watch List

Wikeleaks: един възглед за състоянието на българските медии

Медиите са силно манипулирани и концентрирани в ръцете на малцина. Репортери и редактори взимат подкупи, за да представят пропагандата като статии, или да не публикуват това, което спонсорите им не одобряват.

Поредната оценка от този вид. Със сигурност частична и непълна.

Автор е Нанси Макълдауни, посланик на САЩ (текстът).  Дневник дава връзките към сайта bivol.bg, който има споразумение за партньорство с Wikileaks  и към файла, публикуван от  Wikileaks.

В България – за разлика от някои други държави  –  няма изрични предупреждения, че не е препоръчително да се отварят, четат и разпространяват файлове от Wikileaks  и че тези действия ще се отразят зле върху шансовете на извършителите да работят  на определени позиции.

Но както казва посланик Макълдауни, има новина и в това  кои медии какво не публикуват.

*

Труд се включи по темата, първо със статия на посланик Уорлик с оригинално заглавие Международен ден на свободата на изразяване и новите медийни реалности.

Труд 08:17 03.05.11 Интернет е и свобода, и отговорност.

Труд 20:39 04.05.11  На българските медии не им достигат пари и морал. Доклад на посланик Нанси Макълдауни до Държавния департамент на САЩ.

Германия: Директива 2006/24/ЕО не е в съответствие с Хартата

Днес стана известно, че правните служби на Бундестага са направили оценка на съответствието на Директива 2006/24/ЕО за запазване на данни с Хартата за основните права на ЕС и са стигнали до извода, че има несъответствие и средствата, регламентирани в директивата,  са непропорционални на целите.

От неправителствения сектор в Германия призовават правителствата и парламентите на Австрия, Германия, Румъния, Швеция и Чешката република:

  • да се въздържат да налагат или позволяват бланкетното събиране на информация за всички телефонни обаждания, текстови съобщения, електронна поща и интернет комуникация, като се напомня, че  Съдът  на Европейския съюз все още предстои да се произнесе;
  •  да поискат  да бъдат освободени от транспониране  по силата на член 114 (4) от ДФЕС;
  • да лобират за отмяна на директивата.

Преди седмица ЕК  прие   доклад   (COM(2011) 225 final),  според който  директивата не гарантира, че данните се съхраняват, извличат и използват при пълно зачитане на правото на неприкосновеност на личния живот и защита на личните данни.

Състоянието на транспонирането по държави

[информацията от Вени ]