“Уредбата на опазването на тайната на вота в Изборния кодекс създава у Съда основателни опасения не само относно рискове при самия пренос и съхраняване на информацията по електронен път, но и поради липсата на гаранции за доброволността и автентичността на волеизявлението на гласуващия. Дава се възможност за упражняване правото на глас повече от един път (ал. 12), което противоречи на класическото изборно правило „един човек – един глас”.
Липсва контрол при упражняването на предвидената възможност за анулиране на електронния вот и за последващото гласуване по общия ред (ал.14); тази възможност предполага съхраняване на информацията как избирателят е гласувал електронно до приключване на изборния ден.
И още, ако тайната на вота на едно лице, гласувало по електронен път, бъде разкрита, кодексът предвижда да се анулира вотът на всички, чиито гласове са в електронната урна (ал. 19), което представлява недопустимо от Конституцията лишаване на избиратели от правото на глас.
Съдът преценява, че уредбата на § 11 ИК не обезпечава гаранции за личното упражняване на правото на глас и опазването тайната на вота, което е нарушение на принципа за тайното гласуване при избори (чл. 10 от Конституцията), поради което установява противоконституционност на целия § 11 ИК.
Електронното гласуване не е абсолютна новост в българското изборно право. На изборите за народни представители през 2009 г. въз основа на действащия тогава ЗИНП бе проведено електронно гласуване с автоматизирани системи в определени секции. За разлика от него, предвиденото в Изборния кодекс електронно гласуване е чрез интернет и Конституционният съд не може да не си постави въпроса, доколко упражняването на активното избирателно право чрез интернет и тайната на подадения по интернет вот ще се подчиняват на общите правила в специалния закон – Закона за електронните съобщения (чл. 250а), които изискват от доставчиците на интернет услуги съхраняване на данни, от което може да произтекат рискове за неприкосновеността на електронната информация във връзка с проведеното гласуване.
Конституционният съд е наясно, че електронното гласуване е адекватна на съвременните реалности възможност, която разширява и улеснява участието на гражданите в изборите, но само ако ефикасно е гарантирана тайната на вота. За последователното и трайно, а не експериментално въвеждане на електронното гласуване на избори е наложителна стриктна и прецизно синхронизирана правна уредба, чрез която адекватно на конституционните принципи да се реализират избирателните права на гражданите и така изборите да легитимират държавното управление, основаващо се върху вота на избирателите, даден в честно и плуралистично състезание.”
Решение на Конституционния съд 4/2011 година
