Днес в Държавен вестник е обнародвано Решение на Конституционния съд №5/2009. КС отхвърля искането за обявяване на противоконституционност на разпоредби от ЗИД на Закона за съдебната власт.
-
- Централно място в искането заема твърдението, че атакуваните изменения в ЗСВ променят конституционната структура на съдебната власт, като прехвърлят следствието в прокуратурата.
-
- Покрай другото, КС обсъжда регламентацията на законодателния процес, характера на Правилника за организация и дейност на НС (”не подзаконов, а особен подконституционен акт”), правовата държава и противоречията между законови разпоредби (”нарушават принципа на правовата държава, само ако противоречията са конституционно нетърпими”).
- Особено мнение имат съдиите Пунев, Гоцев, Славов, Янков.
Съдия Янков, председател на КС:
Първоначалният модел на съдебната власт от 1991 г., заложен в Конституцията, се покрива, с малки изключения, с класическото разделение на властите. Времето е показало, че този модел е съобразен със съдбата на посттоталитарното общество, в което изпълнителната власт поради неизживяни нагласи доминира над останалите власти. Моделът продължава да бъде актуален и в един последващ момент, при който вече няма противостоене между изпълнителна и законодателна власт, а господства партията, която е на власт. Когато тя доминира, духът на парламентаризма умира.
При такава обстановка разделение на властите трудно може да бъде осъществено. Но въоръжени с куцата метафора „между властите не може да има китайска стена”, в главата „Съдебна власт” на Конституцията бяха извършени 21 промени, а в разпоредбите на другите власти, като изключим проблемите на евровизацията, не е направена нито една. Тези промени се вършат от удостоени научни работници, които не правят разлика между съдебна власт и разпределение на компетенции. Бедата ще е по-малка, ако това става поради незнание или политически пристрастия – вече става дума за нарушаване на балансите в държавата.
Това привидно отклонение от темата в предния абзац е направено, за да покаже, че когато е изчерпан властовият ресурс за промяна на Конституцията, се пристъпва към косвено посягане на нея чрез гласуване на закони, които я нарушават.
В заключение: Изпълнителната власт разполага с повече извънлингвистични ресурси (власт) и има привилегировани позиции. Водена от интереса си, тя по-малко е склонна да приеме, че при обсъждането и вземането на решение са налице перспективи, различни от нейните. За жалост тези перспективи не срещат отпор от Конституционния съд, който се е превърнал в йерихонтиева тръба на парламента (разбирай изпълнителната власт).
