В медийния мониторинг, провеждан от Фондация Медийна демокрация, доц. Тотка Монова представи и изводите си за т.нар. косвени методи за ограничаване на свободата на медиите (с акцент върху пресата). Освен контрола, който се осъществява директно с политически и икономически средства, наблюдава се ограничаване на свободата още:
1. Чрез вида преса. На пазара доминира таблоидът във всичките му разновидности. Налице е съзнателно недопускане на медийния пазар да бъде създадена елитна преса (в нея е невъзможно да попаднат субекти като Яне Янев). При таблоида липсва отговорът на въпросите как и защо. Има дефицит на анализ. Така една обективна характеристика на формата на вестника индиректно се превръща в ограничителна рамка, стеснява периметъра на свободното слово – ограничава се периметърът на свободния рационален анализ на причини, следствия, прогнози, мотиви за участие на конкретни личности в определени процеси.
2. Чрез жанровата система. Съществува определен превес на информационни текстове, т.е само регистриране на факти и събития. При класическия таблоид съотношението информация – анализ е средно 70% : 30%. Много от функциите на коментара се изземват от интервюто и тук стигаме до следващата възможност за манипулация и ограничаване свободата на словото, а именно
3. Чрез преднамерен подбор на автори. Подбират се автори, за които предварително се знае каква ще бъде позицията им по спорни въпроси.
4. Чрез легитимация на субекти, които не биха могли да станат публични личности само благодарение на професионални качества. Твърде често за аудиторията остава неясен въпросът какви точно професионални компетентности притежава дадено лице, което изведнъж се оказва във фокуса на медийния интерес. Легитимира се неясен субект, зад когото стоят неясни институции – те му подават информация, без за аудиторията да е ясно кой и как я филтрира, защо се подава именно на това лице, какви са истинските му цели.
Анализът на доц.Монова ще бъде публикуван на сайта на Медийна демокрация.
