Решение на Съда на ЕО от 11 декември (C-161/06): “задълженията, предвидени в общностна правна уредба, която не е публикувана в Официален вестник на Европейския съюз на езика на дадена нова държава-членка, а той е един от официалните езици на Европейския съюз, не могат да се налагат на субекти на частното право в нея, макар лицата да са можели да се запознаят с тази правна уредба по друг начин.”
Съдът потвърждава, че приетите от институциите актове преди присъединяването обвързват и намират приложение в съответните държави от датата на присъединяването. Тяхната приложимост за физически и юридически лица (субектите на частното право) от тези държави обаче е подчинена на общите условия за прилагане на общностното право – в конкретния случай чл. 254(2) ДЕО, изискващ обнародване в Официален вестник на ЕС.
При това публикуването в електронни бази като EUR-LEX не може да замести липсата на обнародване в Официален вестник на ЕС.
Решението се основава на изискванията за правна сигурност и за равно третиране. Конкретният казус е за чешко юридическо лице и необнародван регламент от 1993 г. на чешки език.
Съдът се е занимал и с правните ефекти от решението си – валидни ли са актове, издадени междувременно в съответната държава на базата на общностно законодателство, което не е обнародвано в Официален вестник на ЕС. Както отбелязва в становището си Латвия, всички присъединили се към ЕС държави са действали добросъвестно при прилагане на общностните норми, които все още не са били публикувани в Официален вестник на Европейския съюз. Ако следва да се отменят административните актове, приети въз основа на тях, поради липса на правно основание, това би довело до голям брой жалби за отмяна, както и до значителни финансови последици не само за бюджета на държавите-членки, но за този на Европейския съюз.
Прилагайки принципа за правна сигурност, Съдът приема, че съответните държави-членки не са длъжни да оспорват постановените на основата на такива правила административни и съдебни актове, когато съгласно приложимите национални разпоредби те са станали окончателни – освен (1) когато са предмет на обжалване или (2) в изключителни случаи, когато са взети административни мерки или са постановени съдебни решения, по-специално с репресивен характер, които биха накърнили основни права.
И два допълнителни коментара:
[1] Когато говорим за обнародването на български език – т.нар. Специално издание 2007 е за актовете отпреди влизането ни в ЕС. Подлежи на установяване каква част от тях са обнародвани на хартия, но според Съда “не бива гражданите да понасят отрицателните последици от неспазване от страна на общностната администрация на задължението да предостави на тяхно разположение към датата на присъединяване съвкупността от достиженията на правото на ЕС на всички негови официални езици”.
Впрочем обнародването като предпоставка за приложимост вече беше тема в блога (тук и тук), поводът беше обнародването на поправки в нашия договор за присъединяване .
[2] С известно съжаление разбираме, че засега и в ЕС хартията носи правото:
“Макар в действителност общностното законодателство да е достъпно по интернет и макар субектите на частното право все по-често да се запознават с него по този начин, предвид пълната липса на общностна правна уредба в това отношение подобно предоставяне на разположение на законодателството не е равнозначно на надлежна публикация в Официален вестник на Европейския съюз.
Единственият текст на общностен регламент, който е автентичен при настоящото състояние на общностното право, е публикуваният в Официален вестник на Европейския съюз, поради което електронна редакция, предхождаща тази публикация, дори впоследствие да се окаже, че съвпада с публикуваната редакция, не може да бъде противопоставена на субектите на частното право.”
