Медийно право

Финансирането на изборните кампании в САЩ е регулирано. Регулирането се отнася и до съдържание в интернет. Блоговете не са  отделна категория – предмет на правно регулиране. Дали правилата се отнасят до тях или не,  зависи от определени фактори, например дали блогърите получават възнаграждение за политическото съдържание (ако има такова).

Когато става дума за информиране, обсъждане на политически идеи и друга дейност с цел да се влияе върху изборните резултати, без за това да се получава възнаграждение или приходи, интернет сайтовете са извън обхвата на правилата относно финансирането на изборни кампании.

В помощ на блогърите и предвид президентската кампания ’08 вече се появяват указания и ръководства, ето едно от тях.

С нов закон в САЩ се увеличават правата на администрацията за подслушване, други начини на събиране на информация и изземване на носители, намаляват се възможностите за съдебен контрол, създават се рискове за трети лица, включително извън САЩ. Буш настоя за приемане на този закон – Foreign Intelligence Surveillance Act (FISA), но и “демократите не са покрити със слава”, пише днес NYT.

Правозащитниците (ACLU): “Не ни трябват овце в Конгреса.”

RIAA (Recording Industry Association of America) е известна с акциите си в защита на авторските права, а напоследък – и срещу обмена чрез р2р мрежите. Особено последователно RIAA действа по отношение на университетските ръководства, от които изисква съдействие срещу р2р (те реагират различно) – тези дни е дадено началото на нови процедури срещу 503 лица от 58 университета.

Това е само поредната акция – което не е особена новина. Особена новина ще бъде първият колективен иск (“class action”) срещу RIAA. Таня Андерсен, самотна майка, за пръв път има намерение да консолидира в един процес искове от името на всички съдени и заплашвани за обмен на файлове, които не са извършили нарушение на авторски права. Ако се реализира колективен иск, това ще се отрази негативно върху името на RIAA, за която и сега се смята, че оказва неоснователен натиск върху много хора.

Искът на Таня Андерсен

Също интересен ход е на децата на Пати Сантанжело, привличана към отговорност отново от RIAA. Те искат да използват същата правна техника (колективен иск), но този път срещу AOL u Sharman Networks (компанията с права за KaZaA) по делото Elektra v. Santangelo II. Тезата ще бъде, че компаниите носят отговорност за обмена на файлове, когато това представлява нарушение на закона.

Преди месец съдът в Арканзас реши, че не е достатъчно лична кореспонденция да се води от служебен компютър, за да подлежи на разкриване и контрол. Според решението, всеки път трябва да се преценява ад хок, конкретно. Медиите искаха от съда да разреши достъп до кореспонденция заради съмнения за злоупотреби.

Изпълнението на решението (преценката) е възложена на съдия от същия съд, която разпорежда в еднодневен срок да се даде достъп до всички 600 мейла, разменени между служителя и една жена – доставчик на финансов софтуер за същата служба, повечето от които имат романтичен характер, не се дава достъп само до няколко мейла с еротични снимки. Според разпореждането, това се налага за оценка на начина, по който държавният служител изпълнява функциите си и разходва бюджетни средства, например доколко са оправдани средствата за командировки. Историята тук и тук

Изпълнението е спряно, защото актът се обжалва. Но така в практиката съдът създава критерии за оценка какво може и какво не може да се разкрива.

[Дали би хрумнало на американския ВС да не се произнася  по свободата на словото и достъпа до информация в интернет, защото Първата поправка на Конституцията на САЩ е от 1791 все пак – и да отхвърли  искане с аргумента, че няма да я дописва ? – срв Определение № 4/2007 на КС]

Преди няколко месеца получи гласност скандалното подслушване на журналисти и членове на техните семейства, по време на вътрешно разследване в НР за изтичане на информация.

• Имаше административни последици.
• После НР създаде фонд от 14 милиона долара, за да може щатът Калифорния да подпомага журналисти.
• После приеха федерален закон срещу незаконното придобиване и използване на записи от телефонни разговори.
• Днес постъпва информация, че журналистите съдят (и ще осъдят вероятно) НР.

За сравнение, нито доказаните подслушвания в България, например на Антон Станков като министър (да, Станков не е подслушван, той само е участвал в разговор с подслушван, а такива разговори са стенографирани и изнесени в медиите), нито решението на съда в Страсбург срещу България доведоха до мерки за гарантиране на личната неприкосновеност или до последици за отговорните лица (освен за бюджета, т.е. за нас).