Медийно право

Две странно свързани новини идват от Великобритания, Гардиан пише. И двете заслужават внимание – но при това са свързани, почти причинно-следствено. Когато Гордън Браун дойде на власт другия месец, има идея да се приватизира държавната сега телевизия Channel 4 (държавна по собственост, търговска по тип – издържа се предимно от реклама, с “алтернативна обществена функция на ВВС“). Ще остане ВВС.

Конкретният повод за обявяване на това намерение е решението на регулатора за нарушенията на Channel 4 по време на ВИП Биг Брадър. “Не е чудно, че няма големи глоби, пишат вестниците. Не може за грешките на продуцентите да плащат данъкоплатците, нали?” Шумът около Channel 4 продължава с още казуси ( вж и форума).

Голямата картина: какво става с медийната собственост в такъв случай.

Обявено е решението по делото, в което RTL обжалва отказа на сръбския регулатор да й бъде издадена (нова, тъй като е оперирала преди това) национална тв лицензия за Сърбия: Върховният съд потвърждава решението на регулатора. Основанието е, че по сръбския закон (поне към момента на конкурса) е забранено мажоритарно чуждо участие. Звучи съвършено невероятно юристите на RTL да не се съобразят с подобно условие, но така пишат медиите. RTL e прекратила дейността си веднага след издаване на лицензиите.

Издадени са пет национални лицензии, вкл. на News Corp. със сръбски партньор за Fox Televizija, още за конкурса (от този материал не става ясно на какво основание Fox и RTL са осъществявали дейност до лицензирането през 2006).

В някои постинги се появиха предложения как точно да се нормира порнографията в България. Това трябваше да извърши законодателят – да обяви обсъждане. Дори ако резултатите бяха в полза на пълната забрана, тя щеше да има социалните си основания. Ако не – има и други решения.

В страните, които нямат черно-бяло отношение към въпроса, съдържанието се класифицира. Извън класифициране остава забраненото съдържание (RC, Refused Classification). За класифицираното съдържание има правила от гледна точка на достъпа.

В отделни случаи медийният регулатор следи за спазване на правилата и относно съдържанието онлайн, което се хоства в съответната страна – в моя пример това е  Австралия. Разширяването на обхвата се свързва с австралийския Биг Брадър, в който се е случило сексуално насилие – всичко се е предавало в мрежата и регулаторът е нямал правно основание да реагира. Сега регулаторът няма как да следи цялото съдържание, затова разчита на сигнали, но вече има компетентност – ако получи информация за незаконно съдържание онлайн.

Подобна е системата във Великобритания. BBFB класифицира съдържанието (филми, видео) и от това зависи режимът на разпространение. Отделни правила има за мобилните услуги, Холандия и Великобритания вече говорят за хоризонтални мерки – за всякакво съдържание, независимо от носители, канали, платформи.

В Европа обаче медийните регулатори засега не се занимават със съдържанието онлайн. Телевизионната директива не ги задължава и те с радост предоставят компетентността на други органи. Новата тв директива леко променя нещата.

Законът за филмовата индустрия изисква категоризиране на филмите и у нас. Това може да се разглежда като основа за по-прецизен подход към забраненото.

Италия също е в процес на цифров преход и също решава въпроса за разпределяне на финансовата тежест на прехода, така че потребителите да не губят мотивация да приемат цифрова телевизия. През 2004-2005 държавата е субсидирала придобиване на цифрови декодери.

С две различни решения Европейската комисия се е произнесла, че в единия случай това е държавна помощ, която нарушава или заплашва да наруши конкуренцията, в другия – не.

OJ днес съобщава, че Телеком Италия оспорва второто решение.

През февруари съдът в Калифорния каза, че Google нарушава авторските права на Perfect10 – компания, предлагаща съдържание за възрастни – когато в резултат от търсенето се показват малките образчета (thumbnails, картинки към връзки) на снимки на модели, които някой (друга компания) е пиратствал от Perfect10.

Апелативният съд обръща решението. Според него, Google не отговаря за нарушенията на трети лица, а появяването на умалените образи е в рамките на свободното използване на защитени произведения (fair use). По въпроса за отговорността при връзки към сайтове с нарушения отново ще се произнася първоинстанционният съд.

Коментар на Уенди Зелцер (safe harbor клауза на DMCA) и повече от блога на  Ерик Голдман – “решението е добро за търсачките, иновациите и потребителите”.