Медийно право

Във връзка с началото на санкционни процедури срещу България се обсъжда както процедурата (ще ни осъдят ли), така и евентуалният размер на финансовите санкции.

[1] Процедурата е обяснявана, макар че все още не се различават добре мониторингови доклади на ЕК и значението им (заедно с темата за предпазни клаузи по Договора за членство), от една страна, и санкционни процедури при нарушение на общностното право, от друга страна.

Наистина, България е поканена в двумесечен срок да изпълни задълженията си по 54 мерки и да предотврати по-нататъшното развитие на санкционни процедури. Това е рутинна практика на Европейската комисия (2653 за 2005 г., от тях 29 на сто за ненотифициране), която не води директно към задействане на малка предпазна клауза по Договора за членство. По-пряка е връзката с евентуални финансови санкции – но налагането им зависи от това дали България ще изпълни задълженията си или ще остави нещата да стигнат до Съда.

[2] Методиката за определяне на размера на санкциите (от 2005 г.) е на базата на три критерия :

• продължителност на нарушението,
• сериозност на нарушението,
• ефективност на превенцията (с оглед възспирането на бъдещи нарушения, функция от параметрите на конкретната държава).

За определяне на финансовата санкция се използва формула на основата на пропорционалността (колко е голяма държавата и развита икономиката й – N фактор, определян чрез броя на гласовете в Съвета и БВП). Все пак колко? Трябва да се смята:

Dp = (BfrapxCsxCd) xN

where: Dp = daily penalty payment; Bfrap = basic flat-rate amount “penalty payment”; Cs = coefficient for seriousness; Cd = coefficient for duration; N = factor taking into account the capacity to pay of the Member State concerned.

Примерни санкции (по старата методика om 1996, вече се допуска и определена глобална сума):

• Германия (подпочвени води) – 264 000 евро на ден
• Германия (повърхностни води) – 158 400 евро на ден
• Италия (отпадъци) – 123 900 евро на ден
• Италия (йонизиращи лъчения) – 159 300 евро на ден

(Казваха “Не ми върви математиката, затова записах право”, идват времената на  “Не ми върви математиката, затова не мога да запиша право”.)

На 20 април е пристигнало писмо от Европейската комисия, в което се констатират 52 ненотифицирани директиви. Това съобщи министърът по европейските въпроси на пресконференция в Министерски съвет. В срок от два месеца от тази дата България трябва да изпълни задълженията си по тези директиви

Грънчарова предупреди депутатите, че ако до 20 юни не успеят да ги приемат, напълно възможно е Европейската комисия да пристъпи към наказателна процедура. А тя предвижда тежки финансови санкции.

Според Грънчарова 10 са неотложните законопроекти, като на първо място са Законът за съдебната власт и Гражданският процесуален кодекс. Към момента България е на 22-ро място от 27-те членки на ЕС по изпълнение на поети ангажименти. По-рано беше отчетен процент на хармонизиране 97.33.

52 директиви са си 52 процедури за неизпълнение : това е съобщението. Вероятно е първа фаза на административна процедура по чл. 226. ДЕО. Вероятно в 7 случая става дума за липса на нотификация, защото по-нататък Грънчарова говори (вече само) за 45 директиви.

Според медиите, най-голямо е неизпълнението в Министерството на икономиката и енергетиката – 14, МВР – 9, Министерство на труда и социалната политика – 7, Държавната агенция по информационни технологии – 6, Сега прибавя и министерството на Николай Василев – 6.

Посочват се причини: закъснялото внасяне на законопроекти в Министерския съвет, непрецизното планиране на графика за влизането в парламента на закони и подзаконови актове (какви подзаконови актове влизат в парламента?) и недобрата координация между отделните ведомства.

“Това е нелицеприятната истина”, казала министър Грънчарова. Така е, но когато има срок 2 месеца за изпълнение, защо нелицеприятната истина се съобщава две седмици по-късно? С екстрасенс трябваше да се разбере кои са директивите и за какво е писмото.

Хората от Комисията казват на страните: Не драматизирайте тази първа фаза на санкционните процедури (letter of formal notice), но де-драматизирайки, не забравяйте, че става дума все пак за правен акт.

На Р.Овч. явно не му е до транспониране, следват Р.Петк., Е.Масл. и Пл.Вачк. (за ДАИТС едната директива е за Re-use, другите са т.нар. правната рамка на телекомуникациите ’02 – т.е. проблемът на ДАИТС са два закона в парламента – Законът за достъп до обществената информация и ЗЕС).

*

От сайта на МвнР, 3 май:

Директиви, по които е открита процедура по нарушение на 20.04.2007 г., можете да изтеглите оттук.

Приложението с отчет за неизпълнените мерки от плана за действие за 2007 г. с мерките, произтичащи от членството на Република България в Европейския съюз, можете да изтеглите оттук.

*

В последните два месеца Комисията вече откри две процедури за нарушения – за невъведена директива за финансовите пазари и за закъснение при предаването на Националния план за вредни емисии.

Така общият брой на процедурите по чл.226 ДЕО става 54.