Медийно право

Четири банки, квалифицирани като гнили ябълки в известния доклад на посланик Джон Байърли, са внесли  искане  в БНБ  да се извърши проверка на публикациите в информационен сайт (Бивол) и да се наложи санкция за невярна информация и обстоятелства, които уронват доброто име на всяка от тях.

И ако не знаем всички факти  зад  твърдението на посланик Уорлик пред БНТ  за неясната собственост на българските банки,    докладът на посланик Байърли се основава на информация от тогавашния шеф на Агенцията за финансово разузнаване Васил Киров, отскоро на висока позиция в Европейската служба за борба с финансовите измами, ОЛАФ.

Посочената нормативна основа за искането на банките е чл. 152а Закона за кредитните институции, приет с изменение на закона в края на 2011 година:

Чл. 152а. (Нов – ДВ, бр. 105 от 2011 г.) (1) Който разпространява невярна информация или обстоятелства за банка, с което се уронват доброто име на банката и доверието към нея, се наказва с глоба от 2000 до 5000 лв., а при повторно нарушение – от 3000 до 10 000 лв.

(2) Ако нарушението по ал. 1 е извършено чрез средство за масова информация, глобата е от 5000 до 10 000 лв., а при повторно нарушение – от 8000 до 20 000 лв.

(3) Ако нарушителят по ал. 1 или 2 е юридическо лице, се налага имуществена санкция, както следва:

1. в случаите по ал. 1 – в размер от 10 000 до 30 000 лв., а при повторно нарушение – от 30 000 до 50 000 лв.;

2. в случаите по ал. 2 – в размер от 20 000 до 50 000 лв., а при повторно нарушение – от 50 000 до 150 000 лв.

Актовете за установяване на нарушенията по 152а се съставят от оправомощени от подуправителя, ръководещ управление  Банков надзор, длъжностни лица.  Наказателните постановления се издават от подуправителя, ръководещ управление  Банков надзор, или от оправомощено от него длъжностно лице.

БНБ реагира на искането на банките с покана от подуправителя Румен Симеонов към управителите на търговското дружество Бивол ООД за среща, която предстои. Според поканата ще се обсъждат публикувани материали (няма данни кои точно материали са предизвикали искането за санкция) и въздействието, което те биха могли да имат върху стабилността на банковата система.

Гнилите ябълки   е   тема-табу,   територията на обществените дебати по проблема е  съществено ограничена и поради специфичната връзка на някои от жалбоподателите (напр. КТБ) с медии. Разпоредбата на  152а допълнително допринася за ограничаване на дебатите  – напр. вече има  публикации, затворени за коментари.    Същевременно темата  отговаря на дефиницията за обществен интерес:  несъмнено мястото й е в дневния ред на медиите.

От тази гледна точка всяка преценка за медийни публикации по темата  следва  да съобрази  установени вече стандарти  за  свободата на информацията по  чл.10 ЕКПЧ и чл.11 Хартата за основните права на Съюза, като например за тежестта на доказване при критични публикации от  обществен интерес и за липсата на информация/информационния монопол като цензура.

Впрочем искането на търговските банки може да има и положителни ефекти, ако върне в дневния ред на медиите съществени и за банките, и за медиите въпроси.

По програма  Нова телевизия    в предаването  Цената на истината, излъчено от 20.00ч. до 21.00 ч., водещият задава въпроси на участничката М. в присъствието на 16-годишния й син Г. за нейната връзка с 19-годишния С. – включително за правене на секс без презерватив и за извършените от М. аборти.

Съветът  за електронни медии налага имуществена санкция в размер на 8 000 лева за нарушение на чл.17 ал.2 ЗРТ (добри нрави).

Нова тв в касационна жалба:  Показването на истината, на цялата истина, не може да накърнява добрите нрави.

Решение на Административния  съд София -град:

При предварителната подготовка на предаването водещият е подбрал въпроси, които, макар и да нямат открито порнографско съдържание, предизвикват с пошлостта си негативни емоции у възрастната публика и действат деморализиращо върху подрастващите. Когато истината е пошла, тя не е обществена ценност. Електронните медии следва на първо място да се съобразяват с правилата за благоприличие и да си осигуряват зрителски интерес с приемливи за обществото телевизионни формати. В случая зрителският интерес, съответно приходите на телевизията, се осигуряват чрез пошлостта, за което крайната цена се плаща от обществото.

Решението на районния съд е правилно и следва да бъде оставено в сила.

*

Съобщението тук е, че  АС не споделя иначе широко споделяния възглед, че  в живота имало всичко, затова и по телевизора да го давали.

пошлост (същ.) – долнопробност, баналност, простащина, вулгарност, дребнавост, тривиалност

• Действие първо.

Лятото на 2011.  На пресконференция министър-председателят казва, че се дават 1.8 млн на БНТ за правата за мачовете от А група. Големите мъже в спорта, бизнеса и държавата се разбраха за тв правата в името на феърплея. (Стандарт)

“Имахме дълги перипетии и се радвам, че най-после  се оправихме. Искам да благодаря на Цветан Василев и Корпоративна търговска банка. Те винаги са помагали на спорта. Също така с премиера Борисов се договорихме държавата да отпусне 1,8 милиона лева на БНТ. Единствената оферта, която бе получена в БФС, бе тази на Валентин Михов. Той осигури банковата гаранция и е най-добрият в това отношение”, каза Боби Михайлов.

“Тази сутрин пих кафе с Бойко Борисов и решихме да не лишаваме зрителите от възможността да гледат европейски мачове. Няма да се възползваме от правото на блокирани часове. Нека всеки гледа каквото си иска”, заяви Михайлов. (Булфутбол).

Уредено! (СБЖ)

•  Действие второ.

В Държавен вестник бр.72/2011 е обнародвано Постановление 262 на МС:

Излезе оценката на IREX за медиите в България.  Пореден от серия доклади:

• IREX 2012 | Bulgaria Report 
• Press Freedom Index 2001-2012| RWB
• БХК Доклад 2011, частта за свободата на изразяване –  тук.
• Прозрачност без граници | National Integrity System2011 
• Freedom House | Bulgaria Report|
• US State Department| Bulgaria  2010 HR Report,   Media , (очаква се 2011)
  
• ОSCЕ | Bulgaria Report Media and Elections (2012  – за избори 2011) 
  
• OSI Financial Crisis in the Media | Bulgaria Report
  
• Индекс на настигането; Новите догонват старите по индекс на медийна свобода:  не и България
• Фондация Медийна демокрация | Медии 2011 (1 март 2012) 

Изводите се повтарят, предпазливостта изчезва, оценките за купуване и продаване   са допълнени с квалификацията охотно: редакторите активно и охотно  налагат ограничения, позволявайки продажба на новинарско съдържание на политици и корпоративни спонсори.

Десет извода – които подготвих за обобщението на медийната ситуация на базата на тези доклади и предоставих за подготвяната национална стратегия, вкл. за обсъждане при президента на РБ:

1. Съществува нарастващо усещане на гражданите за отдалечаване на медиите от основната им функция: да информират.
2. Има медии, създадени (или овладени) за да бъдат инструмент на властта или инструмент за натиск. Ако при това се финансират чрез средствата на държавните предприятия, проблемът е сериозен.
3. Уязвимостта и податливостта на журналистиката на натиск и влияния от страна на държавата се засилва от факта, че държавата разпределя публичен ресурс и държи законодателните лостове. В условията на членство в ЕС държавата отделя средства от бюджета или средства от европейски програми за различни информационни кампании. Колкото  повече на брой различни медии контролира едно лице, толкова нарастват шансовете за достъп до публичен ресурс. Когато медийната собственост не е  прозрачна,  анализът на действителните бенефециенти е труден.
4. Осъществява се съзнателна,  системна, открита, активна, охотна интервенция в полза на политически и корпоративни интереси  – включително в полза  на издатели,  които имат друг основен бизнес – при създаването на съдържание (по-специално новини).  В резултат на това гражданите са изложени на  ограничена информация, тъй като  важни  социални, икономически, политически и културни въпроси остават непредставени в медиите. Открито се говори за недосегаеми и теми-табу. Стесняват се зоните на свободното слово.
5.  Медиите не изпълняват функцията си на демократичен форум за обсъждане на важни за обществото въпроси. Медийното съдържание се третира като обикновена стока, хората се третират като  потребители, а не като  субект на власт, т.е. като граждани. Безкомпромисно се налага разбирането за медийния  бизнес  като „плод-зеленчук” и законодателят приема този възглед. Напротив. Медиите не са индустрия «като всички други»: от тях зависи качеството на демокрацията.
6. На успех, високи тиражи, зрителски и читателски интерес се радват издания и предавания, предлагащи информация за частния живот на известни личности. Докато другаде жълто не значи невярно, тук жълто се разбира като безконтролен микс от истина и неистина. Местното жълто има и втора функция: то е   инструмент за разправа с неудобните – вкл. с арсенала, присъщ на службите.
7. Контролът върху медийните концентрации  е затруднен както от непрозрачността на собствеността и източниците на финансиране, така и от липсата на специфични инструменти за гарантиране на медийния плурализъм. Обществото  свикна  да не получава отговор кой контролира медиите.
8.  Разследващата журналистика работи в неблагоприятна среда. Но съществува и имитативна разследваща журналистика,  мотивирана не от обществен интерес, а от корпоративни интереси или дори от борбата за рейтинг. Друг проблем е неоправдана намеса в частното, включително записване на лица, когато решението за това не  се налага от обществен интерес.
9. Ефективността на критичните публикации остава ниска. Изнасянето на информация за нарушения, корупционни скандали и др. не довеждат до ефективна реакция срещу извършителите.
10.  Във всички степени на образователната система липсва или e недостатъчно  медийно образование, което да развива умения за критичен анализ и оценка на медийното съдържание.  Инициативите на ЕС за медийна грамотност, цифрова компетентност и др. под. са особено важни за държава, която е на дъното в класациите на държавите от ЕС по тези показатели.  В същото време Индексът на настигането показва, че свободата на медиите е в най-силна корелация с образованието.