Category Archives: BG Law Making

152а от Закона за кредитните институции

През януари 2016 УС на БНБ взе решение да предложи промени на нормативни актове във финансовата сфера, включително

Отпадане на чл. 152а от Закона за кредитните институции, според който централната банка може да налага глоби и имуществени санкции за разпространяване на невярна информация, чието приложение е в противоречие с мандата на централната банка и основните принципи за упражняване на ефективен банков надзор.

Предложените промени ще бъдат изпратени на министъра на финансите.

 

Става въпрос за не-медийните закони,  които се прилагат така, че създават много проблеми на медиите.

  • Друг пример е законът, прилаган от КФН на Стоян Мавродиев – Закон срещу пазарните злоупотреби с финансови инструменти.
  • А чл. 326 от Наказателния кодекс –  до две години затвор за този, който предава неверни повиквания или заблуждаващи знаци за помощ, злополука или тревога – с идея  да се прилага по отношение на медиите, които всявали паника?
  • А чл. 339а от Наказателния кодекс – за използване на специални технически средства – повече от десет години отлежава идеята да се отдели в отделна разпоредба използването, когато има  преобладаващ обществен интерес.

 

Но първо:  защо не се внася законопроект за чл. 152а ЗКИ?

ВАС: две определения по жалби срещу СЕМ

Ръководствата на БНТ и БНР и кандидатите за участие в ръководствата са създали вече известна съдебна практика, която сега се обогатява с нови две определения на ВАС по жалбите на генералния директор на БНР Радослав Янкулов.

Определение на ВАС по 22 април по жалбата на Радослав Янкулов срещу Решение № РД-05-58/ 22 март 2016 г. на Съвета за електронни медии, с което е обявен конкурс за избиране на генерален директор на Българското национално радио и е приета процедура за провеждане на конкурса.

Определение на ВАС от 19 април по жалбата на Радослав Янкулов срещу  Решение № РД-05-67 от 05.04.2016 г. на Съвета за електронни медии, с което за изпълняващ длъжността председател на СЕМ е избрана Мария Стоянова, считано от 05.04.2016 г. до избор на нов председател и на основание чл. 60, ал. 1 от АПК е допуснато предварително изпълнение на решението.

Въпреки становища, че  Върховният административен съд ще отсъди в полза на жалбоподателя, засега  това не е факт.

Определенията подлежат на обжалване.

 

Опасно ли е СЕМ да си гледа работата ?

 

Вчера НС избра нови членове на СЕМ – Розита Михайлова-Еленова и София Владимирова `(под текста – стенограма от изслушването, важно е да се знае какво поддържат новите членове на СЕМ (*).  Заедно с Бетина Жотева от президентската квота новите членове от парламентарната квота попълват състава на регулатора. Заварените членове са Мария Стоянова от президентската квота и Иво Атанасов от парламентарната квота.

СЕМ има текущи задачи, между които  на дневен ред е изборът на   генерални директори на Българската национална телевизия и Българското национално радио. Обществените медии са огромна надежда за хората, които търсят безпристрастна и качествена журналистика, следваща обществения дневен ред.  Обществените медии правят обществото по-силно – така е озаглавена една от декларациите на EBU. В този смисъл и отговорността на СЕМ за ръководствата на обществените медии е огромна.

Но отговорно значи ли опасно?

Също вчера  24 часа публикува голяма  статия, озаглавена Защо е опасно този СЕМ да избира шефове на БНТ и БНР. Това е втора публикация от този тип, първата отразяваше срещата в медийната комисия, на която трябваше да се изложат идеите за промени в медийното законодателство. Тогава 24 часа беше единствената медия, която  си позволи манипулация  (това е проверимо, има пълен запис) в заглавието на публикацията – Обединение на БНТ и БНР иска медийната общност. 

Новата публикация е продължение на предходната, но вече не е подписана. Ето   тезите и аргументите към тях в точни цитати:

Първа теза

На новия СЕМ е най-добре да се даде време […] да гласува удължаване на мандата с 6 или 12 месеца на настоящите генерални директори на БНТ и БНР. Това може да се направи с промяна в Закона за радиото и телевизията.

Аргументи:

  • При толкова малко смислени и повече безсмислени корекции на Изборния кодекс подобна промяна е действително наложителна.   
  • Само си представете какво търгуване ще настъпи с техните постове при тези скандали с избирателните промени, които засягат президентския вот наесен.  Кого ще хареса Радан Кънев за шеф на БНТ, който пък няма да е по вкуса на Меглена Кунева, а дори да не си помисляме за критериите, които ще наложи собственикът на тв СКАТ Валери Симеонов. А тия дни той се превърна в незаобиколим фактор и проблем на Борисов около Изборния кодекс.  Да, СЕМ е независим орган и сам избира шефовете на обществените медии, но няма как да не даде ухо кого обсъждат политиците помежду си.  
  • Такива са настроенията сред журналистите и другите служители в двете медии.  
  • [Новите членове] малко или изобщо не познават кандидатите за радиото или пък техните концепции за развитието му. Малко или изобщо не познават досегашната работа на БНР и БНТ – конкурсът за шеф на телевизията все пак е само след месец.  

Няма нужда и от коментари – но защо корекциите на ИК да са аргумент за удължаване на мандатите, защо сега ще настъпи търгуване с постове за обществените медии и  – ако е така – това е антирегулатор, това ли е очакването на 24 часа за СЕМ? – и защо  пък след половин година няма да настъпи търгуване, и наистина ли журналистите в БНР искат още една година управление на Янкулов – остава неясно.

Втора теза

Неудобната тема за обединението на БНТ и БНР: по традиция за нея се говори винаги преди изборите за генерални директори на двете обществени медии и нищо не се казва. Нещо повече, всеки, който повдигне тази тема, бива веднага нарочван, че сам иска да оглави подобен голям и доста добре финансиран от държавата холдинг. […] Имената на Вяра Анкова и настоящия шеф на НДК Мирослав Боршош се появиха като варианти за обединението. И двамата отричат да имат амбиции. Но преди да има кандидати за този медиен холдинг, е необходима политическа воля. […]  Макар че, ако обединението се случи и хипотетично през следващите няколко години, Анкова би била позитивна фигура там. Професионализмът ѝ е факт, потвърден не само от колегите ѝ, но и от зрителите. За двата си мандата тя промени Българската национална телевизия, като я превърна в място, където се водят умни разговори с умерен тон, липсва агресията и скандалът, политици, експерти и общественици обсъждат задълбочено проблемите, без да се надвикват и карат. Многообразието на програмата и различните гледни точки станаха задължителна част от обществената телевизия, която освен това продължава да прави едни от най-добрите тв новини.  Боршош, който съживи мъртвеца НДК, също би бил подходящ водач на холдинга.

Аргументи:

  • Практиката  и по света, а и у нас (виж големите частни телевизии) показва, че подобни медийни корпорации могат да работят много добре.
  • Подобна радио-телевизионна корпорация ще доведе до икономии и творчески синергии, смята Мартин Захариев, бивш депутат, а сега сътрудник на медийната комисия. Според него двете обществени медии могат да влязат като дъщерни компании в акционерно или холдингово дружество. Това ще им позволи да сключват договори с кредитни институции или за продажба и ще подпомогне взаимното им развитие.
  • Асоциацията на телевизионните продуценти също подкрепи обединението, защото по думите на председателя ѝ Евтим Милошев “това ще направи обществената медия по-силна и по-значима и ще създаде повече работа за нас, продуцентите”.

Аргументите против са представени по следния начин:

  • сега  и по-рано почти всеки от екипите на двете [обществени ] медии беше против. И днес единственото, което се чува от по-кресливите публични гласове, е, че събирането на двете медии под една шапка ще увеличи контрола на държавата върху тях, ще намали вероятно парите им и БНР ще загуби влиянието си. Изкаже ли някой друго мнение, веднага бива обявяван за човек, който иска да се уреди на сладка началническа работа.

И по тази теза аргументите нямат нужда от коментари – дали ще има икономии е въпрос на оценка на въздействието, в другите държави данните сочат обратното за  дълъг период. Много добре, че независимите продуценти ясно заявяват интереса си – но водещи по правото на ЕС са   демократичните потребности на хората. А по идеята за търговските дружества – нека някой да си направи труда да предлага сериозни мотиви – тези за сключване  на договори и пр. не са – а и от записа на срещата в НС се създава впечатление, че Мартин Захариев предлага идея, не твърди, че именно това е оптималното решение.

Двете тези заедно в контекст:

Хипотезата [за обединението] продължава да съществува, ако предстоящите конкурси за генерални директори примерно бъдат отложени, а настоящите мандати – удължени. Иначе никой кандидат няма да се съгласи да участва в тежък избор и година по-късно да попадне под чужда шапка.

*

Това ни се предлага като теза на 24 часа: този СЕМ е опасно да избира генерални директори.

Тъжна е тази публикация. Ако нещо е опасно, това е тезата на 24 часа – на първо място с подмятането   за търгуването с постове, което ще падне.

Ако посланието е   да се отнемат  правомощията на СЕМ с изменение в ЗРТ,  за да не избират генерални директори, докато регулаторът не стане дееспособен да избира – това не е голяма иновация.

Царят вече отне от правомощията на СЕМ един път с изменение в ЗРТ, причинявайки дълга пауза в лицензирането. За да не лицензира неправилният СЕМ. И подмени лицензиите с временни бележки за свои хора. Така наречената временна търпимост.  

Доколкото разбирам,  предлага се римейк   – подмяна на избора по закон  с  временни бележки за  сегашните директори  – в комплект. 

На идеи  за персонални употреби на закон  трябва да се реагира  – и в случаи на поправки като   анти-Куцкова (преди години приеха промяна в Закона за съдебната власт, която забрани на членовете на  ВСС  да предлагат магистрати за наказание, за да попречат специално на съдия Куцкова да направи предложение),   и в случаи  като про-Лучано (министър без висше образование). 

Ако ще се прави нещо наистина за доброто на обществените медии, да се прави  с истински мотиви и без да се опира на сговор – както се казва и в декларацията за основните ценности на обществените медии в Европа:

Искаме да създадем свят на комуникациите отвъд печалбите. Медии в името на общото благо, програми и инициативи директно свързани с демокрацията, аудиторията и обществото: нови хоризонти за европейските медии. По един открит и прозрачен начин.

Решенията, които взимаме винаги са само в интерес на аудиторията. Стремим да бъдем напълно безпристрастни и независими от политически, икономически и други влияния и идеологии. Свободни да предизвикаме властимащите, да подлагаме на съмнение общоприетото мнение и да даваме своя принос за едно информирано гражданско общество.   Искаме да бъдем независими във всички аспекти на нашата дейност като програмна политика, редакторски решения, подбор на персонал.


 

(*) Не се  говори за връзка между изслушването на кандидатите, представянето им, възгледите им за регулацията  и гласуването на парламентарните групи. В този контекст препратките по-долу са към представянето на Владимирова и Еленова  – за всички, които не знаят много за тях и искат да знаят с какви възгледи за регулацията са новите членове – не е много, но прочетете двата текста: важно е

 

(**)   Но да, текстът е комуникация: Иво Атанасов от СЕМ е написал (ФБ, публичен статус), че се радва, че в публикацията го наричат почтен депутат от БСП и благодари на 24 часа.

Всеки коментира, каквото вижда в един текст – макар че според мен още в  заглавието  се вижда доста.

 

 

 

 

Държавата се основава на правото, не на сговор

За Нова телевизия премиерът Борисов споделя мисли за процеса на вземане на решения.

Бойко Борисов: Искам да ви обясня. Който и експерт да викнете, ще ви каже, че в началото българските компании играеха дори под цената, те играеха на загуба. Под себестойност. И затова българските магистрали са може би най-евтините в света.
Водеща: С каква цел се прави това?
Бойко Борисов: Просто за да натрупат бонус от точки след това да могат да кандидатстват. Вече когато сте правили 20-60 километра магистрала, в CV-то на фирмата излиза, че си правил толкова магистрала. В смисъл, ако си водил предаване в национална телевизия, може да кандидатстваш и в друга. Ако не си, много по-трудно стават. И те тогава работеха на загуба. Впоследствие разбраха, че правиха си дъмпинг на все по-ниски цени и накрая според мен се събраха и се разбраха, че би могло да не губят пари, а да изкарват пари. И започнаха да се разбират. Именно заради това се наложи да ги, това нито може да се докаже, нито може да се види, нито може да бъде разследвано.
Водеща: Защо да не може? Има нарочна комисия, която това работи.
Бойко Борисов: Именно, но какво вие бихте се разбрали примерно с колегите от БТВ? Да имате по едно време реклами, продължителността и силата на звука на рекламите да са едни и същи по двете телевизии. Сиреч да не е неизгодно и за двете телевизии и вие го правите. Това е в техния интерес и те се събират някъде и се разбират. Затова тук е политическата воля и когато някой казва, ама защо ги спря той. Защото като има такива съмнения, вместо да седна и да обяснявам на хората а, бе,видите ли как стоят нещата реално, по-добре да се спрат и да се почна отначало.

*

Подходът съберете се, разберете се никак не е с изолирано приложение в днешното управление на България.  Ето как се разпределяха средствата  по европейски програми за медии (според  записа на Мирослав Найденов):

Бойко Борисов : Тя за това е тая техническа помощ, тя е за медиите, тя не е за кравари или овчари, или прокурори, тя е за медиите и се правят конкурси и медиите ги печелят. И те много добре знаят как ги печелят – щото се разбират помежду си и тая поръчка да я зееме ние, другата ше я земат те, за да оцелеят.

Мирослав Найденов: Така – и това разбиране, минаваме през техническо задание на съответната обществена поръчка. И техническото задание на тия поръчки са го правили Криси, Миро, тоя моя пиар, Ани Русчева и  пр.,  идват при мен и казват: Ние сме се разбрали, Труд, 24 часа …

“Тая поръчка да я зееме ние, другата ше я земат те, за да оцелеят”.

Напоследък медиите отново са призовани да се разбират.

Но в подхода съберете се, разберете се  има проблем.

Може би  периодично трябва да се напомня, че  държавата се основава на правото, не на сговора на селекции приближени.

 

За обществените медии, регулаторите и идеята зад тази дискусия

Тройната коалиция действаше по-директно 

Без декоративни дискусии и инициативи отдолу.

Като питаха Йордан Мирчев, шефа на парламентарната транспортна комисия, как върви законопроектът за публичното радиоразпръскване, той отговаряше с “Нещата там са много тънки” .  И нито дума повече.

Тънки, тънки – колко да са тънки:  накрая беше приет  закон и изменения в ЗРТ и ЗЕС, в които се видя персонално кой печели от тези разпоредби – освен другото (продажбата на ТВ2 и пр.) –  това е началото на Ирена Кръстева като телевизионерка – ако помните, че преди да говорим за детето, говорехме за майка му.  Дали нещата са много тънки или работата е много дебела – може да се спори.

Сега е усвоен друг подход

Колкото и слуховете да създаваха очаквания за готови закони, сега са решили (да се създава видимост, че) самите медии  искат от парламента да се заеме с преструктуриране на медийния сектор, инициатива отдолу. 

Това, което имаме като инициатива отдолу:

  • Полина Карастоянова обявява “обществено обсъждане” – всъщност със селективно поканени;
  • дава се думата на предварително записани за участие,  Мартин Захариев съобщава точки, които “висят във въздуха”;
  • дава се думата на  поканените за подкрепа на точките на предварително записаните за участие:   Венелина Гочева експлицира алгоритъма (запис 1:05:50):  да се започне от трите точки  на Мартин Захариев  … когато Поли Карастоянова ми звънна…  тя знае…  един кръг колеги се срещаме много редовно и си говорим за медийната среда …   Поли знае, тези хора са професионалисти и   знаят какво трябва да се направи…

Кратко, чистосърдечно, от източника.

На дискусията се била родила някаква идея, пише на сайта на БНТ – чак да се е родила? Бяхте там, наистина ли го твърдите.

Официализираха това, което бяха решили да се официализира.

Стенограма, пдф

Започва  и (фейк) кампания, че самите медии искат обединение:  заглавието в 24 часа: “Обединение на БНТ и БНР иска медийната общност”…

update. Впрочем този механизъм на производство и пускане на новини се потвърждава от известния запис на двете каки – съдия Янева разказва как Венелина Гочева я пита   “какво да пускам” в 24 часа:

щото тя ми вика нали к’ва подкрепа там, тя ме е търсила сто пъти аз не и вдигам, и накрая тя (Венелина) ми писала някакъв СМС: „Имаш ли нужда от подкрепа, какво да пускам?“

 

За обществените медии, регулаторите и правната им уредба

За тези, които са нямали два часа, за да проследят дискусията “Ролята и мястото на регулаторните органи и обществените медии и възможността за промяна на тяхната дейност в обществен интерес”, която се проведе на 10 март 2016 г. в НС и беше предавана пряко от БНТ.

Непълно и субективно проследяване на изказванията.

2.30 Председателите  на комисиите – медийна и транспортна –  приветстват събраните в залата.

2.40 Предс. Полина Карастоянова представя  целите на обществените медии.

2.45 Предс. Настимир Ананиев въвежда темата за липсата на координация на двата регулатора.

2.46 Веселин Божков, предс. КРС.  Изпълнили сме точ-в-точ закона. Бил съм тревога за изпълнението на европейската регулаторна рамка. Няма разнобой между институциите. Но да видим накъде ще тръгне разговорът.

2.48 Иво Атанасов, СЕМ. Не успяхме да седнем на едно място, но сме тук. Готвят се промени в евродирективата. Изяснени са три основни сфери и ще се представят от комисаря Йотингер: независимост на националните регулатори по съдържанието – вкл. финансирането, за СЕМ  само с 35 хил лв разходите надхвърлят приходите;  защита на децата, медийна грамотност;  промени в юрисдикцията. Конвергенция не на регулаторите, а на регулацията. Не сливане на регулаторите, а развитие на правомощията им. Идеи за промяна, произтичащи от прилагането на закона – не се получават наказателните актове;

2.58 Вяра Анкова, БНТ.  Мисия и финансиране. Параметри на финансирането. Най-важната дискусия е за качеството на програмата, казва Райна Константинова. Фондът. Рекламите. Държавната помощ. БНТ е потърпевша от модела на цифровизацията.

3.07 Радослав Янкулов, БНР. А сега малка изненада. Ще прочета това, което ще кажа. Синхронът между лявата и дясната ръка трябва да е по-добър.  Парите не стигат, деца. Ние да бъдем какво – Островът на съкровищата ли? А не да мислим, че вечно трябва да живеем в санаториум. Важно е не кой, а какъв ще бъде регулировчикът. Правилата, Санчо. Слободията ни праща извън стотицата в класирането. Толкова. Повече, когато ни покани СЕМ, КРС или както ще се нарича това, което ще държи палката.

3.14.  Полина Карастоянова – Евтим Милошев, Диана Андреева, Мартин Захариев са поискали вече думата, другите след това.

3.15  Мартин Захариев –  три въпроса висят във въздуха, повече от шест години висят и ги казвам, ето ги

  • необходим ли е нов закон;
  • необходим ли е конвергентен регулатор;
  • необходимо ли е сливане на БНТ и БНР.

Мрежовото общество е факт. Регулаторът е имунната система на пазара. Това е решение политическо и не е на нивото на тези две комисии. Директивата е остаряла, но няма за цел мегаоргани. Съдържанието в интернет не е обект на регулиране.  Няма ярко налагащи се аргументи за конвергентен регулатор. МС може да образува акционерни дружества. БНТ и БНР могат да бъдат акционерни дружества  – самостоятелни или  холдингови. Ще могат да сключват договори от различен вид.

3.25 Диана Андреева. Пакт за култура. 840 милиона. Аудиовизуално производство.

3.31 Евтим Милошев. За силна обществена медия. Бюджетите да са адекватни. Обединение на БНТ и БНР. Това ще даде повече възможности за производителите на съдържание. Законът не отговаря на реалностите на пазара. За органа – да е по-авторитетен. Продуцентите искаме среда, в която да се развиваме.

3.35 Ирена Соколова, зам.председател. Работата да продължи в работна група.

3.38 Венелина Гочева. Разговорът трябваше да тръгне от тези три точки, които Мартин Захариев каза -когато ми звънна Поли Карастоянова и ме покани за тази среща – Поли знае, че един кръг се срещаме и говорим за медии  – и знаем какво трябва да се направи.

Основен въпрос – има ли политическа воля за промяна. Законът да бъде променен в посока интернет пространството.

3.41  Ани Горанова АБРО. Въпросът за пиратството. Сива зона: кой има компетентност за борба с пиратството, не се проверява, не се контролира, правомощия няма определени, нека да има функционална интеграция. Финансиране на обществените медии, прозрачност и контрол, държавната помощ да не създава дисбаланс.

3.45 Валери Тодоров. Продължителността на мандатите на ръководствата на обществените медии да се увеличи. Нови услуги  – да са в регулация. Конвергенция на регулаторите – когато и където  развити пазари. Обединение на БНТ и БНР – няма да доведе до икономия. Оптимизация е необходима, в рамките на съществуващите структури. Холдинг. Общи продуцентски центрове.

3.52 Ивo Инджов ИМП. Да се регулират медиите в интернет пространството. Поддръжник на таксите от аудиторията, но сега е късно. Срещу сливане на БНТ и БНР. Защо гледаемостта и слушаемостта  са ниски.

4.00 Бойко Василев, БНТ Имаме последен шанс да направим нещо за тази телевизия.

4.04 Веселин Божков отново. Не знаехме за какво ще говорим. Сега разбрахме, три точки. За Българското национално радио – когато си си напълнил гащите, по-добре да не пискаш. Четете директиви – необходимо е отделяне на регулирането на преноса от регулирането на съдържанието. Лондон и пр. Вивиан Рединг и пр.  Да не поставяме държавата пред угрозата на инфринджмънт

4.12 Мартин Захариев. Поемам отговорността за трите точки.

4-13. Полина Карастоянова. Няма значение кой в колко точки говори.

4.14. Мария Стоянова, СЕМ. Поправя Мартин Захариев от коя година е последната ревизия на медийната директива – 2010, а не 2007. (Всъщност не:   от  2010 г. е консолидираната директива, няма ревизия  – но изобщо:  налага ли ce да се поправя Мартин Захариев за годината на последната ревизия).

4-18. Христин Стрижлев, БНР. По-рано за час програма в БНР се даваха 500 лева, сега 400 лева

4.21 Константин Тилев, КРС. КРС работи друго, не медии. Говорите за неща, които нямат релация с нашата дейност.

4.23 Велизар Соколов. Законът за авторското право и сродните права е много важен. Да влезе в Светата троица. Парите са на пазара, трябва да вземем парите от този пазар и да ги вложим в продукти.

4.29 Светослав Терзиев. СБЖ. Има опасност от свръхрегулация. Вестниците и сайтовете ще бъдат под контрол. За саморегулиране.

4.33 Иван Иванов, заместник-председател на НС. За силни независими обществени медии, за обществена мисия, обществено финансиране, модерни независими компетентни регулатори, срещу политическите номинации. И обществените медии, и регулаторите имат много аспекти в некоординирана зона, така че отговорността е на парламента – българския парламент.

4.38 Петър Кънев, председателите – финални думи от президиума. Карастоянова: експертната среда решава бъдещето на регулацията.  Настимир Ананиев:  за регулиране на съдържанието в интернет.

Запис на събитието от БНТ.  Когато стане готова стенограмата, ще  бъде добавена тук.

Стенограма, пдф

*..

Преди месец  писах за  ключовите въпроси на уредбата на обществените медии.  С идеята да не се отделя време за ясни неща. Срещата показа обаче, че за едни е ясно едно, за други – друго.

Обида или критика: към дискусията

Борислав Сандов е съпредседател на ПП Зелените.  На 22 февруари 2016  Панагюрският Районен съд го признава  за виновен в това, че

като длъжностно лице – съпредседател на ПП „***” по повод изпълнение на службата му е казал нещо унизително за честта и достойнството на проф. д-р Л.Д.Ц.,в качеството му на длъжностно лице при изпълнение на службата му, като го е нарекъл „отровител олигарх”,като обидата е нанесена публично и разпространена по друг начин – чрез социалната мрежа „Фейсбук” – престъпление по чл. 148, ал. 1, т. 1, т. 2, предл. 2-ро, т. 3 и т. 4 във връзка с чл. 146, ал. 1 от НК.

и го оправдава по други две обвинения:

  • че  е приписал престъпление на проф. д-р Цоцорков, като в личния  си профил във  Фейсбук  е написал, че мината му на два пъти е отровила реката и е убила всичко живо в нея, като клеветата е нанесена публично и разпространена по друг начин  и
  •  че  е разгласил позорно обстоятелство за проф. д-р Цоцорков,  като в личния  си профил във  Фейсбук  е написал, че прилага  процедурните хватки и разчита, че съдът няма да бъде подведен, като клеветата е нанесена публично и разпространена по друг начин.

Делото се води по повод текст, публикуван в личен профил във Фейсбук, включително:

Зелените срещу Асарел-Медет и МОСВ в поредна съдебна сага. След като спечелихме дело на последна инстанция на Върховния административен съд, Асарел-Медет и МОСВ опитват отмяна на окончателното и влезнало в сила решение, чрез извънредна инстанция, в заседание, което се провежда сега. Казусът е свързан с опита на Асарел за драстично разширение на мината над Панагюрище, превръщайки я в най-голямата на Балканите. Наглостта на Цоцорков, в опита за отмяна на това решение, идва и от факта, че през последната половин година, мината му на два пъти отрови реката и уби всичко живо по нея. Разчитаме че съдът няма да бъде подведен от опитите за прилагане на процедурни хватки от страна на отровителя олигарх.

 

Общественият проблем

От публикации в медиите става ясно, че територията, в която  Асарел-Медет  иска да разшири промишлената си площ, попада в зона  Натура 2000. Има разногласия дали проектът би оказал неблагоприятно въздействие върху природната среда – например  по поречието на река Луда Яна. Сандов изнася в медиите, че ВАС е потвърдил с решение отравяне на река от въпросната компания. Цитираното изказване е реакция по повод възложени изпитания на качеството на атмосферния въздух и изпитване на водни проби от отпадъчните води на  Асарел-Медет  от общини и райони на река Луда Яна, където е нямало обществени консултации за проекта – Бъта, Попинци и Баня. Авторът  изразява мнение, че изпитанията са начин за протакане на решението по казуса.

 

Политическо слово: важни обществени дебати

 

Осъществена е намеса в свободата на изразяване по отношение на политическо слово. Политическо слово според практиката на ЕСПЧ е налице, когато става дума за  важни обществени дебати в съвременното общество в най-широк смисъл, включително за опазване на околната среда, за защита на животните, за здравословен начин на живот [ECHR, VGT v. Switzerland, Application no. 24699/94, Judgment 21 June 2001].

Политическото слово  има най-висока степен на защита според международните стандарти  и  може да бъде ограничено на много малък брой основания, свързани с  демократичните принципи на управление и с ценностите на демократичните общества.  Според ЕСПЧ във възможно най-голяма степен следва да бъдат избягвани изрази, които са безпричинно обидни за други хора и така нарушават правата им – но не когато съставляват принос към обществени  дебати  за осигуряване напредъка на човешката дейност [Otto-Preminger-Institut v. Austria, 20 September 1994, Series A no. 295-A]. Също така  според ЕСПЧ [Oberschlick v. Austria No. 2 1997 ]  публикации и изказвания могат несъмнено да бъдат възприети като спорни, но не съставляват поради това безпочвена персонална атака, тъй като авторът е представил обективно разбираемо обяснение за тях […] Те са били част от политическата дискусия […] и съставляват мнение, чието съответствие с истината не се поддава на доказване. Подобно мнение може обаче да бъде прекалено крайно, особено при липса на каквато и да е фактическа база, но в светлината на горните разсъждения, това не е така в настоящия случай, се казва в решението Oberschlick №2,  освен което:

Що се отнася до полемичния тон на статията, за който не трябва да се мисли, че се одобрява от Съда, не бива да се забравя, че чл. 10 защитава не само съществото на изразените идеи и информация, но също така и формата, в която са предадени (виж  решение Обершлик v Австрия  № 1 , стр. 25, § 57).
В заключение Съдът счита, че не е доказана необходимостта от намесата при упражняването на свободата на словото на жалбоподателя и следователно е налице нарушение на чл. 10 от Конвенцията .
Разширението на мината над Панагюрище  също е предмет на  дискусия и,   с думите на ЕСПЧ, има фактическа база на изразеното мнение  –  позицията на ПП Зелените  се защитава  в  съдебно производство пред ВАС –  за което именно се говори в постинга.

 

Обида или критика

 

Възможно е  намесата в свободата на изразяване да не нарушава чл.10 ЕКПЧ –  когато е предвидена в закона, необходима в едно демократично общество и пропорционална на целите: но при провеждане на разлика между критика, от една страна, и обида/клевета, от друга. Българските съдилища имат практика  в същия смисъл:
следва да се направят важни разграничения – между отрицателното мнение, което по същество представлява критика на някого, и обидата, както и с оглед допустимите ограничения на критиката срещу частно лице. За да е налице обида, трябва да бъдат казани в присъствието на пострадалия думи, обективно годни да накърнят достойнството му, които според съвременните стандарти са неприлични, вулгарни или цинични. Докато мнението представлява лично становище, позиция или оценка на личности и събития. [нчхд 826/2002, СРС, НК, 16 състав]
За да е налице обида, се изисква обективно казаното да е генерално неприемливо за обществото, да е неприлично, непристойно, грубо, цинично. [нчхд 8345/2001, СРС, НК, 22 състав]
Критичните  оценки в личния профил на Сандов  не са непристойни, вулгарни или цинични. Не изглежда изказването  да се цели в честта на професора. То е посветено   на замърсяването, реката, мината. Става дума и за отровителя олигарх – което отново се свежда  до известното мнение на съпредседателя на ПП Зелените за  ефектите от дейността на тази компания, в лицето на председателя на борда.

Въпреки че оправдава автора по обвиненията за клевета,   съдът селективно, вън от цялостната реакция по темата,  е   квалифицирал  отделни думи като обида.   По тази логика отделни думи от критични позиции, принос към обсъждането на значим обществен проблем, и елементарни вулгаризми могат да се третират еднакво от съда.

Както сподели известен български юрист –

третират критиката като псувня.

Всъщност да,  засега потвърдена присъда за обида във Фейсбук има за човек от силистренско село, който написал „Това е най-големият педераст в с.Б.“  за свой приятел във Фейсбук [нчхд 165/2015 г., Силистренски РС].   Фейсбук приятелствата са отделна тема – но по този път  има риск  границите между критика, обида и клевета тревожно да се размият.

 

Обида: да цели да унизи и да използва годни за това средства

 

Съвсем неотдавна Софийският районен съд (СРС)  реши, че  Николай Бареков не е обидил председателя на ГЕРБ Бойко Борисов, наричайки го  тъп  в национален ефир на 19 октомври 2013 г., приемайки, че за да бъде довършено престъплението  обида , тя трябва да бъде възприета лично, а по делото категорично е установено, че Бойко Борисов не е гледал предаването,  а е чул   преразказ впоследствие. На втора инстанция делото е спряно поради имунитета на Бареков – но проблемът е ясно поставен.

Панагюрският РС е констатирал обида   в социална  мрежа, в която проф. Цоцорков  няма профил и  е  разбрал за казаното от други лица впоследствие.  Наистина в България  вече  има решения, засягащи свободата на изразяване във Фейсбук – за  враждебна реч, за    обида,  за клевета.  В посочения   случай  в Силистренско съдът е установил, че  “тъжителят А. видял  лично снимката и надписа, тъй като и той бил включен към приятелите на подсъдимия”. По обсъжданото дело  отсъства такава връзка: отсъства канал, годен ефективно да осигури възприемането на твърдението лично от професора.

Деянието е несъставомерно и от субективна страна.  Обидата предполага умисъл.   Да се приеме, че –  при умисъл да  унизи едно лице –  авторът ще използва  социална  мрежа, в която това лице  изобщо няма профил, изглежда необосновано и нелогично.

 

 *

 

За всяка държава е важно практиката на съдилищата   добре да разграничава критични мнения по обществено значими въпроси от  престъпления против  честта на гражданите.
И  Съдът за правата на човека прави уговорки – “полемичния тон,   за който не трябва да се мисли, че се одобрява от Съда” – но все пак при балансирането на права държи под око голямата перспектива – дали и кога намесата в свободата на изразяване е допустима с оглед стандартите и ценностите на демократичните общества.
Присъдата породи отзвук и дано дискусията е крачка към утвърждаване на стандарти. Очаква се обжалване.

 

За обществените медии и правната им уредба

На заседание на парламентарната комисия за култура и медии е заявено, че ще се провежда обществено обсъждане във връзка с правната уредба на обществените медии у нас. Съобщението за обществено обсъждане  идва на фона на вълни от слухове, този път за  сливане на БНТ, БНР и БТА – въпрос, поставен днес в предаването Неделя 150  на БНР. 

Dа продължа с някои въпроси, за които не стигна времето в предаването.

1. За връзката с въвеждането на ревизията на медийната директива

Предстои ревизия на медийната директива, но нерешените проблеми на обществените медии не зависят в съществената си част от динамиката на медийната директива. Ревизията на медийната директива не пречи и не помага, не ускорява и не задържа  диалога за правната уредба на обществените медии. Това не означава, че обществените медии не трябва да са в съответствие със сложна мрежа актове – но връзката с медийната директива не е такава, че ревизията на директивата да спира по някакъв начин работата по уредбата на БНТ и БНР. А и досега да не би европейският фактор да е спирал работата.

2. За предметното поле на реформата на БНТ и БНР

Работата по уредбата на обществените медии има определена логика. Реформа на обществените медии не се постига  чрез законопроект за сливане на медии, нито чрез законопроект за закриване на Фонд Радио и телевизия, нито чрез законопроект за заличаване на изискванията за предавания на майчин език.   Изходна точка за работа по уредбата на обществените медии е въпросът каква информация е важно да достига до всекиго в българското общество, съответно каква  информация трябва задължително да се предоставя от обществените медии. Какъв е приносът на   обществените медии за плуралистичната медийна среда. На тази основа – въпроси, изискващи работа:

  • Правен статус. Мисия: това, за което обществото съзнателно ще плаща. Определяне, актуализиране и контрол за изпълнението на мисията, роля на регулатора.
  • Обществените медии като многоплатформени и многоканални медии.  Медийни услуги, основани на мисията и познаването на потребителските модели. Традиционни и нови медийни услуги.  Услуги, предназначени за различни платформи, канали, среди за разпространение.  Специфични изисквания към тях. Механизъм, гарантиращ адекватността на медийните услуги на обществените медии спрямо динамично променящото се общество (оценки екс анте, екс пост).  Достъпност на услугите (различно от достъп)/ вкл. технологиите в полза на хората с увреждания.
  • Независимост. Информацията трябва да е качествена и безпристрастна, медиите и журналистиката трябва да са свободни.  Дейностите, които имат връзка с доставката и производството на съдържание. Обществените медии като национални културни институти. Структура, включително регионални звена. Управление (двете вертикали), гарантиращо независимостта, качеството, икономическата ефективност,  оптималната комуникация, отговорност.  Човешки ресурси. Атестиране, оценка, саморегулиране, защита на журналистическия труд. Непрекъснато образование.
  • Технологии. Връзка производство – разпространение  – достъп, отношение с разпространителите.
  • Финансиране.  Принцип: отказ от принципа “на час програма”, нов принцип: според мисията, обоснована общо и по услуги. Устойчивост и предсказуемост на финансирането. Източници: смесено финансиране. Търговско слово: преосмисляне на значението и функциите във времето на адблокинга. Редакционно съдържание и търговско слово. Публичен ресурс: бюджетно финансиране: съответствие с принципите на конкурентното право. Отказ от таксите от аудиторията като източник на финансиране. Допустими и недопустими платени услуги. Разходване. Задължения за собствено производство, европейска квота и квота на независимите продукции. Мониторинг. Прозрачност и граждански контрол.

Нататък действа общата рамка за електронните медии в ЗРТ (която именно ще се влияе от ревизията на медийната директива), уредбата на правата на човека и др.

Релевантната проблематика ще се окаже и по-широка,  това е само примерно очертаване на работното поле, първа импровизация. Ако има късмет, може да прерасне в  книга.

3.  За волята за реформа на обществените медии

Кой да има воля и защо – това е труден въпрос в парламент с участието на депутати-а-ла-успелият и прочее проксита*.

По-скоро има интерес към отделни аспекти в тази уредба:  едни –  за властта и бизнеса (търговско слово, избор на ръководства, натиск върху бюджета, фонд, права върху мултиплекса и др.), други – за  хората в обществените медии (свободата на изразяване;   прилични условия на работа и защита  на журналистическия труд;  ръководство с грижа за каузата; ясно предсказуемо прилично финансиране според оценката, получена при атестирането, възможности за развитие и растеж) – и още по-други –  за хората като потребители и като граждани.

*proxy   прокси

 

ЗИД на ЗРТ: отново за предаванията на друг език

На сайта на парламента има пореден законопроект за изменение на Закона за радиото и телевизията с вносители Валери Симеонов, Красимир Каракачанов, Слави Бинев, Емил Димитров и др. – общо 14  народни представители от ПГ Патриотичен фронт.

Иска се заличаване на следната разпоредба от ЗРТ:

(2) (Изм. – ДВ, бр. 79 от 2000 г., изм. – ДВ, бр. 12 от 2010 г.) Програмите или отделни предавания могат да бъдат и на друг език, когато:
1. се разпространяват с образователна цел;
2. са предназначени за български граждани, за които българският език не е майчин;
3. са предназначени за слушатели или зрители от чужбина;
4. (изм. – ДВ, бр. 12 от 2010 г.) се предават чуждестранни радио- и телевизионни програми.

И, в допълнение, от разпоредбата, според която БНТ и БНР създават предавания, за които българският език не е майчин, включително и на техния език – се предлага отпадане на последната част.

Така въпросът за езика се поддържа в дневния ред. Продължава натискът върху обществените медии.  От 18-те члена на парламентарната група на ПФ законопроектът е подписан от 14, между които не е Полина Карастоянова, председател на медийната комисия в НС.

Държавната реклама: обещаха правила, получихме пак същото

Практиките за контрол върху медиите се развиват и обогатяват, някои се възпроизвеждат.   В този контекст Народното събрание прие на второ четене Закона за обществените поръчки с вносител Министерския съвет. Законът въвежда новата Директива 2014/24 за обществените поръчки.

Не става дума за медийно право, а за мерки в други отрасли, които се отразяват върху свободата и безпристрастността на медиите, а оттам – и върху правото на информация.

1

Историята с изключението

В определени случаи режимът  на обществените поръчки не се прилага за електронни медии. Изключението не се въвежда сега, а още в предходни директиви – в Директива 92/50/ЕИО, след това в Директива 2004/18/ЕО:

Директивата не се прилага за обществени поръчки за придобиване, създаване, продуциране или копродуциране на програмен материал от радио- и телевизионни оператори и предоставянето на програмно време

Защо? Каква е целта? Според  рецитал 25 на Директива 2004/18:

Възлагането на обществени поръчки за някои аудиовизуални услуги в областта на радио и телевизионните предавания трябва да допуска аспекти с културно-социална значимост да бъдат вземани под внимание, което прави правилата за възлагане на обществените поръчки неприложими. По тези причини от обществените поръчки за услуги трябва да се изключи придобиването, създаването, продуцирането или копродуцирането на програми от радио- и телевизионни оператори и други подготвителни услуги, свързани със сценарии или художествени дейности, необходими за създаването на програмата, както и предоставянето на програмно време. Горното не се отнася за доставките на техническо оборудване, необходимо за създаване, копродуциране и излъчване на такива програми.

Новата Директива 2014/24    (член 10 б) възпроизвежда правилото, като го разширява и към нелинейните услуги. Отново в рецитал (рецитал 23) са възпроизведени изложените по-горе мотиви ( за аспектите с културна или социална значимост,  като например свързаните със сценарии или художествени дейности, които правят неподходящо прилагането на правилата за обществените поръчки).

2

Практиката на Съда на ЕС

по делото C – 337/06 Bayerischer Rundfunk and Others  дава още малко яснота за смисъла на изключението:

62      Директивата не се прилага за обществени поръчки с предмет услугите, свързани с присъщата на радио- и телевизионните оператори функции, а именно със създаването и реализирането на програми, поради съображенията от културно и социално естество, посочени в единадесето съображение от Директива 92/50 и още по-недвусмислено в съображение 25 от Директива 2004/18, които правят неподходящо едно такова прилагане.

63      Тази разпоредба, както се подразбира от точка 80 от заключението на Генералния адвокат, отразява същата загриженост като изразената в германската конституция, а именно да се гарантира изпълнението на задачата за предоставяне на обществени услуги от обществените радио- и телевизионни оператори при условията на пълна независимост и безпристрастност.

64      Разглежданата разпоредба […] трябва да бъде тълкувана ограничително […] обществените поръчки за услуги, които нямат връзка с дейността по изпълнение на задачите на обществените радио- и телевизионни оператори за предоставяне на обществени услуги в тесен смисъл, са изцяло подчинени на правилата на Общността.

66      Следва да се уточни все пак, че тези съображения се прилагат само ако конкретният случай се отнася за поръчка, възлагана от доставчик –  „възлагащ орган“ по смисъла на Директивата.

 

Това изглежда толкова ясно на Генералния адвокат по делото, че той пише в заключението си, цитирано впрочем и от Съда в решението:

75.      Текстът на тази разпоредба [изключението]  е толкова ясен, че би било достатъчно да се използва поговорката „in claris non fit interpretatio“. Той освобождава от задължението за подчиняване на процедурите за възлагане на обществени поръчки договорите, тясно свързани със съдържанието на радио- и телевизионните програми (придобиването, създаването, продуцирането и копродуцирането на програмен материал и договорите, които се отнасят до предоставянето на програмно време).

76.      Тъй като става въпрос за изключение от общото правило, посочената разпоредба трябва да се тълкува стеснително и следователно всяка дейност, различна от тези, които са изрично посочени в нея, трябва да получи формален израз в рамките на правна процедура, след проведена процедура за възлагане на обществена поръчка.

77.      Общностното законодателно развитие изглежда потвърждава това заключение, както се установява от сравнението на съображенията от Директива 92/50 и от Директива 2004/18. Така съображение 25 от Директива 2004/18 нюансира краткото единадесето съображение от Директива 92/50, като изключва „други подготвителни услуги, като свързаните със сценарии или художествени изпълнения, необходими за създаването на програмата“. Обратно, то не изключва „доставката на необходимото техническо оборудване“ за изготвянето на тези програми. […]

80.      Ще си позволя да направя една последна бележка, тъй като спазването на конституционната гаранция за безпристрастност на германските радио- и телевизионни оператори се съдържа по-скоро в контекста на посочената разпоредба, отколкото в рамките на техния начин на финансиране; ето защо общностният законодател е предвидил изключението относно програмите, за да бъдат взети предвид аспектите с културно-социална значимост, както посочва съображение 25 от Директива 2004/18.

 

Научаваме в каква светлина Съдът вижда това изключение –

  • когато медията е възлагащ орган,
  • само  в специфични полета със социално-културна значимост,
  • целта е медията да действа в условията на пълна независимост и безпристрастност от властта,
  • нормата се прилага стеснително в националните мерки.

3

Що се отнася до предоставянето на програмно време,

в ръководствата на СИГМА (проект на ОИСР и ЕС)   се споменава, че  предоставянето на програмно време   принципно е в обхвата на директивата, но   може да възникне необходимост  от   излъчване за нуждите например  на обществената сигурност или защитата на здравето. За целите на превенцията и разкриването на престъпността,  при граждански извънредни ситуации, епидемии и други подобни се налага  най-широко и   възможно най-бързо информиране – тогава точно може да се предостави програмно време извън реда на директивата.

Реалността у нас: предоставянето на програмно време извън процедура е масова практика – не само в посочените хипотези – и ефектът е поставяне на медиите в зависимост.

И двете страни (даващите и вземащите) знаят за какво става дума –  и участват – както и в обръчите около КТБ – това е важно за българския случай.  Защото научаваме се, че после някои медии и журналисти се смятат за жертви.

 

 

4

В България

този текст (досега чл.4 ЗОП) се превърна в правно основание не за гаранция за безпристрастност на медиите, а  обратно:  за извеждането на трафика на публичен ресурс от властта към обслужващите медии без процедурите по ЗОП.

Медиапул (2013):  Становището на държавата е,  че договорите за предоставяне на програмно време са извън обхвата на ЗОП, независимо от възложителя. Така държавните ведомства напълно законно закупуват без конкурс и без ясни критерии от телевизии и радиа програмно време за излъчване на консултантски и специализирани рубрики, дискусионни студиа или видеоклипове.

Вестник Сега (2013)  писа, че  е получил от експерти в ЕК следния отговор по темата:    “Това е нечувано извращение на европейското законодателство”. Европейската комисия никога не е препоръчвала и не може да си представи, че е възможно да се препоръча на правителствата да бъдат освободени от обществени поръчки, когато купуват време или площи в медиите по какъвто и да е повод – включително и за разясняване на европейските програми.

Тъй като ЕК не може да си представи много от практиките у нас,  българските граждани настояваха за изричен ангажимент от страна на българските политици. Когато ги избираха.

 

5

 

Правителството, което дойде на власт след протестите през 2013 – 2014, обеща

нещо много просто: правила.  

В правителствената програма беше записан приоритет:  разпределяне на публичен ресурс за медии при ясни правила.

Обществените поръчки имат своите правила, но свободата и независимостта на медиите са ценност от по-висок порядък. Неслучайно при изготвянето на правителствената програма ставаше дума за въвеждането на оценка за медийна свобода и медиен плурализъм.

Правителството обеща да спре да си плаща  директно за любовта на медиите.

Нищо подобно.  Текстовете в новия ЗОП:

Чл. 13. (1) Възложителите не прилагат закона:
[…] 5. при поръчки за закупуване на програмно време или осигуряване на предавания, които се възлагат на доставчици на медийни услуги;

Чл. 14. (1) Публичните възложители не прилагат закона:
[…] 3. при придобиване, разработка, продуциране или съвместно продуциране на материал за предавания, предназначен за аудио-визуални медийни услуги или радиоуслуги, които се възлагат от доставчици на радиоуслуги или аудио-визуални медийни услуги;

6

Някой би казал – не е пак същото, а е по-лошо.

Така е. Предметното поле се разширява и към нелинейните услуги. Публичен ресурс и за тях.

Втора причина – практиката да се излива публичен ресурс към медии и не-медии се стабилизира и нормализира.  Искат това край нас да се нормализира.

Налага ли се да се причинява  това на избирателите, които са те довели на власт след Орешарски/Пеевски?   В такива случаи човек се сеща за  графитите из София:

Изборите не променят нищо, ако променяха, щяха да ги забранят.