Медийно право

Избирането на Слави Бинев за председател на парламентарната комисия по култура и медии е повод да се говори отчетливо за

[1] остатъчното място на политиката към културата и медиите, включително на финансирането за култура и медии;

[2]  лобистките интереси в културата и медиите.

Самият Слави Бинев  заяви, че е най-подготвен в държавата  – но не в културата, а за привличането на финансов ресурс. Да не се забравя, че привличането на ресурс ще е от институционална позиция, тоест трябва да има пълна увереност, че ще се работи за общото благо. Парламентът не е допуснал Бинев до шефско място в комисията по фондовете (защо?), но го допуска до шефско място (и власт по отношение на ресурса) в комисията по култура и медии.

Бинев поясни как ще запълни дефицита в познанията си:  “викам двама лобиста и ме брифват за пет минути за секунди”. Първият депутат, който взе думата в подкрепа на този подход, се оказа Полина Карастоянова, също от ПФ.  Помните ли Четвъртата световна среща на медиите в Мадрид? Срещите на медиите – тези топли прегръдки с властта.  Дума пише, че на четвъртата среща гостуват Георги и Зорка Първанови, Сакскобурготски, Красимир Гергов, Полина Карастоянова.  Освен за медии, в Мадрид се говори за голф: “Голф индустрията е една от най-модерните прояви на елегантния туризъм“, казва Красимир Гергов, а друга проява е “възможността за съчетаване на ски-спорта с голфа в курорти като Банско”. Медии, реклама,  голф, културен туризъм   се явяват в документи под   формулата “креативни и рекреативни индустрии”.

Карастоянова тогава присъства в този бизнес така, според търговския регистър изглежда да е така и днес:

Тя  е   била и “основно лице на софийската организация на ГОРД”, в ГОРД са личности като Румен Ралчев, проф. Валери Стефанов, Любо Ганев, Валентин Михов, Любен Дилов-син. Проф. Стефанов  например не е чужд на културата, колекции и пр., помним активната му роля по въпроса с правната уредба на културното наследство.

И заместник-председателят на комисията по култура и медии от АБВ – Петър Кадиев – по информация на  Дневник е бивш областен лидер на ГОРД.

Хора, свързани от години, някои – със свързани бизнеси.

Което не ни интересува до момента, до който тези свързани бизнеси не започнат да си имат комисия.

*

[update] Десет дни по-късно Полина Карастоянова е вече председател на парламентарната комисия.

През изминалата седмица  Слави Бинев беше избран за председател на парламентарната Комисия по култура и медии.

Бинев  –  arbiter elegantiae?

Според Уикипедия  именно с Бинев и съперничеството борци – каратисти се свързва навлизането на думата  мутра в българския език.

Въпреки това политически сили   с високи цели за медиите в програмите си подкрепиха този избор* –   с коментара, че това   пореден много тежък компромис, който този път може би е прекален (РБ).

Обяснението:

• ще се реагира  не на име и на едно назначение, а на действията – “нека да дадем шанс”;
• Бинев е изпратен в парламента от хората, налице е легитимен избор;
• за съжаление ръководството на парламентарната комисия за култура и медии  се предоставя  на остатъчен принцип, след разпределението  в  основните  сектори – каквито културата и медиите очевидно не са;
• председателите на комисии са избрани ан блок, след споразумение за разпределение на позиции между политическите сили – и Бинев не  е бил известен като номинация предварително.

Защитата:

• произнасял името на Пеевски, когато другите мълчали – много  неща е произнасял като човек, свързан с Атака, не е никак оптимистично да ги припомняме.
• бил добър администратор –  визия и ценности са важни, и справедливост при баланса на интереси – тази позиция има съществено влияние върху по-нататъшното европеизиране на медийното законодателство – и изобщо не е техническо администриране.

Обратното мнение, което споделям и аз: две основания:

• първо: въпросът не е само в избора на Бинев:  има  широко споделено разбиране  назначенията вече да се извършват на базата на отнапред определени критерии. Да има най-накрая минимален праг за хората, от които зависи бъдещето на цели сектори? Как е избран  Цветанов в комисията за СРС и как е избран  Светлин Танчев с наркопоправката в комисията за фондовете  – минават ли те минималния праг?
• второ: специално за медиите: от тези, които само прилагат закона  – СЕМ –   се изисква да имат  обществен авторитет и професионално признание (ЗРТ).  А от този, на когото се връчва отговорността да въвежда стандартите в медиите, не се изисква нито обществен авторитет, нито професионално признание.   Бойко Василев откри Панорама  на БНТ с предупреждението, че новият председател  бърка свободата на словото със собственото си медийно обслужване. БНР се присъедини към тревогата на БНТ. Студентското радио Реакция  е третата медия, която заяви позиция. Асоциацията на българските журналисти също реагира.

[4-12] Нека с по-късна дата да добавя и трета гледна точка, на Стефан Попов: По-добре без комисия.   По принцип  – и конкретно в този парламент заради “представителната логика”:

• От такава комисия няма никаква нужда, както няма нужда от подобно министерство (има нужда от агенция за стопанисване на музеи и др. административни неща).
• Съставът на цялата комисия (Росен Петров, проф. Станилов, Л. Иванов и пр.) е такъв, че кой точно да й е председател – Росен Петров ли?
• [защото] такива са изборите, такъв е парламентът, такава е представителната логика, как да бъдат изолирани едни депутати за сметка на кои други?
• [и защото]   какъв предпочитате да стане депутатът Сл. Бинев – председател на съществена комисия като вътрешен ред, енергетика, образование?
•  Прави са само от БНТ и БНР, понеже имат конкретни аргументи за недопустима намеса в работата им от страна на Слави Бинев.

Това е картината. Подходът към този сектор не показва грижа за реформата там. Което си е основание за протест.

* Дневник публикува списъка на народните представители, гласували за избора на Бинев.

Асоциацията на европейските журналисти – България проведе среща, в продължение на която на вниманието на МС и НС се предлага да обсъдят мерки в подкрепа на отговорната и етична журналистика.

Текстът на призива, заедно с имената на подкрепилите го журналисти, експерти, организации – от сайта на АЕЖ – България:

*

Българските журналисти с отговорна обществена позиция, както и редица представители на академичната общност, правозащитниците и гражданското общество сме все по-силно разтревожени от влошаващата се медийна среда, масовото погазване на етичните правила в професията, незачитането на човешкото достойнство, редовното присъствие на езика на омразата и грубото поругаване на основни постижения на демокрацията и европейските ценности в немалка част от медиите в България.

Утвърждаването на ролята на медиите на „обществен страж в демократичното общество” и възстановяването на доверието в медиите като достоверни източници на общественозначима информация и идеи изисква не само активизиране на усилията на журналистите.

Необходима е също така и ясна и безкомпромисна политика на държавата за разграничаване от практики на стимулиране и поддържане на медии, които отявлено нарушават етичните стандарти, законите на страната и европейските и национални ценности.

Разчитаме, че новото правителство ще реформира политиката на държавата, която да се разграничи от подобни практики, като създаде ясни и съобразени с етичните изисквания на журналистиката правила за разпределение на публичните средства по комуникационните програми, медийните пакети за изборите, държавни поръчки и общински обявления в медиите.

Основолагащ принцип в случая траябва да бъде както спазването на закона, така и зачитането на утвърдени през годините единни професионални етични норми.

Във връзка с изложеното се обединихме около следните предложения:

1. Да бъде въведено задължително изискване за участие в обществени поръчки да бъдат допускани, като изпълнители или подизпълнители, единствено медии, подписали националния Етичен кодекс на българските медии, приет през 2004 г.

Допустимо е и е разпространена практика да съществуват и други допълнителни браншови кодекси или кодекси на индивидуални медии, които не противоречат на националния етичен кодекс и които се прилагат от медиите, които са ги приели. За целите на законността, ясните правила и единното третиране на всички медии в България, предлагаме в правилата за разпределение на публични средства да бъде включен утвърденият национален Eтичен кодекс от 2004, който е създаден в сътрудничество с европейски специалисти и на който е придадена юридическа стойност и сила на държавна принуда в изпълнението му с изрична разпоредба в Закона за радио и телевизия.

2. Да бъде въведена забрана публични средства да бъдат пряко или косвено предоставяни на медии, които не са изпълнили всички законови изисквания за прозрачност на собствеността според Закона за задължителното депозиране на печатни и други произведения (ЗЗДПДП), както и към електронни медии, които не са осигурили на сайта си лесен, директен и постоянен достъп на потребителите до актуални данни за действителния собственик.

Предлагаме тези правила да се отнасят до всички държавни и общински структури, разпределящи публични средства, както и до търговските дружества с държавно и общинско участие в капитала над 50% и общинските предприятия.

*

През октомври – ноември 2014 има и други инициативи, които показват известно активизиране на хората в сектора и търсене на решения. Беше учредена Мрежа за свободно слово.

Освен срещата, организирана от АЕЖ през ноември,  подобна дискусия се състоя и в Червената къща като част от форума Време за действие.

Не всички участници гледат оптимистично на възможностите секторът да се оттласне от ниската точка, до която е достигнал. Освен недоверието към правни мерки,  зад които се очаква да стоят идеи за цензура, като блокиращ фактор се очертава  натрупаното недоверие вътре в колегията.

Два цитата от водещи журналисти, за да е ясно за какво става дума:

• Няма никакъв начин да приемем решения, в които участват хора, които сме гледали каква журналистика правят през годините.
• Няма никакъв начин да приемем решения отгоре, взети без наше участие, решенията трябва да се изготвят отдолу, с участието на сектора.

Очевидно очертава се  търсене на начин.