Медийно право

В Държавен вестник – нов Yстройствен правилник на Министерството на културата.

Министърът:

1. ръководи разработването на стратегическите цели и приоритети на политиката в областта на културата;

2. организира разработването на краткосрочни програми, както и текущата дейност на министерството за постигане целите на политиката в областта на културата;

3. създава условия за участие в обсъждането и провеждането на държавната политика в областта на културата с граждански сдружения, неправителствени организации и обществените съвети, работещи в областта на културата, като осигурява активното взаимодействие с тях при разработването, реализацията и мониторинга на отделни програми и проекти за осъществяването є;
4. ръководи разработването на секторни политики за развитието на сценичните изкуства и филмовото изкуство;

5. осъществява контрол по спазването на разпоредбите на Закона за авторското право и сродните му права и на Закона за културното наследство;

6. участва в разработването, организирането, координирането и контролирането на изпълнението на държавната политика, свързана с членството на Република България в Европейския съюз; предлага и провежда мерки за въвеждане на стандартите и законодателството на Европейския съюз в областта на своите правомощия;

7. ръководи разработването и осъществява политиката на министерството за участие в програми и проекти, финансирани от структурните фондове на Европейския съюз и от други международни програми;

8. организира, координира и контролира преговорите, сключването и изпълнението на многостранни и двустранни международни договори, споразумения за сътрудничество в областта на културата, както и други договори в областите на своята дейност;

9. участва в пленарни заседания на Народното събрание и в заседания на парламентарните комисии;

10. отговаря за дейността си пред Народното събрание в рамките на процедурата за парламентарен контрол;

11. ръководи подготовката на проекти на нормативни актове в областта на културата;

12. прави предложения за изменение на действащи и за приемане на нови нормативни актове съгласно правомощията си;

13. упражнява правата на собственост на държавата и по възлагане на управлението в едноличните търговски дружества с държавно имущество; осъществява правата на държавата като акционер или съдружник в търговските дружества;

14. координира и контролира дейността по управление на недвижимите имоти, предоставени за управление на министерството;

15. координира и контролира дейностите на второстепенните разпоредители с бюджетни кредити към министъра;

17. осъществява финансово подпомагане на културни инициативи от Националния културен календар и обявява конкурси за подпомагане на творчески проекти в различните области на изкуствата;

18. осъществява постоянно сътрудничество с органите на изпълнителната власт и с органите на местното самоуправление с цел провеждане на ефективна регионална и местна културна политика и ресурсното є подпомагане;

19. прави предложения до Министерския съвет за създаване, преобразуване и закриване на държавни културни институти;

20. прави предложения до Министерския съвет за създаване, преобразуване и закриване на българските културни институти в чужбина и осъществява методическо и финансово ръководство на дейността им;

>21. съдейства за приобщаване на българите в чужбина към целите на националната културна политика;

22. сключва договори с директорите на държавни културни институти за осъществяване на творческата им дейност, при условие че необходимите за това средства са в рамките на разходите по бюджета на културния институт за съответната година;

23. осъществява други правомощия, възложени му със закон или с акт на Министерския съвет.
Политическият кабинет:

1. подпомага министъра при изготвянето на стратегии, програми и решения, осигуряващи провеждането на правителствената политика в сферата на правомощията му;

2. осъществява връзките на министъра и на министерството с другите органи на държавното управление, както и със законодателната власт;

3. отговаря за представянето на решенията на министъра и за довеждането им до знанието на обществеността;
4. организира и осъществява връзките на министъра с обществеността.

Общата численост на персонала в организационните структури и административните звена на министерството е 147 щатни бройки.
Специализираната администрация е организирана в една главна дирекция и 6 дирекции:

1. Главна дирекция „Инспекторат за опазване на културното наследство“;

2. дирекция „Нематериално културно наследство“;

3. дирекция „Търговски дружества, нормативно регулиране на системата на културата и обществени поръчки“;

4. дирекция „Международна дейност, европейски програми и проекти“;

5. дирекция „Културно наследство, музеи и изобразителни изкуства“;

6. дирекция „Съвременно изкуство и художествено образование“;

7. дирекция „Авторско право и сродните му права“.

За целите на сравнението – правилникът, приет през 2009 от правителството на ГЕРБ. Има различия в специализираната администрация,  във функциите и др.

Интересно е например, че занапред министърът ще ръководи разработването на секторни политики (специално) за развитието на сценичните изкуства и филмовото изкуство – а по същата разпоредба досега министърът  разработва политики за развитие на културата.

Лято е, но правителството се занимава с  нормотворчество за нормотворчеството.

Повод за коментар.

1. Императивни разпоредби на закона 

Ако тези разпоредби се прилагаха, нямаше да се дава ход на проекти на нормативни актове, в чийто доклади не се съдържа оценка, резултати от обществено обсъждане и пр.

2. Съдебна практика

Защо все още е възможно приемане на закони без предварителна оценка на въздействието в нарушение на ЗНА е открит въпрос.

 3. Борисов  2012: издавам на Министерския съвет една заповед

Ще стане дума за ДКЕВР, но спокойно може да се говори за регулаторните органи по принцип,   дори за парламента. За хората с мандат.

Според Закона за енергетиката ДКЕВР е независим специализиран държавен орган (чл.10-2). И като предпоставка за независимостта на регулатора членовете му  се освобождават предсрочно само:

1. по тяхно писмено искане;
2. при установяване на несъвместимост с изискванията по този закон за заемане на длъжността (дееспособни, неосъждани, със степен магистър и специфичен стаж);
3. при фактическа невъзможност да изпълняват задълженията си за повече от 6 месеца;
4. когато са осъдени на лишаване от свобода за умишлено престъпление от общ характер с влязла в сила присъда;
5. при влизане в сила на акт, с който е установен конфликт на интереси (чл.12-3).

Практиката обаче е по-различна:

• Предишният председател на ДКВЕР си отиде по т.1 – но оставката му е поискана  – и  министър-председателят се изказа, че отдавна е трябвало да го омете.

• Току-що освободената председателка също си отиде по т.1 – но тя дори  имаше пробен срок!  И никой не я остави да поддържа впечатление за свободна воля  (няма да бъде освободена, ще бъде освободена). Отделен въпрос е дали изобщо е имала експертиза да бъде назначена на тази позиция.

Допълнение в  същия ред на мисли:

• правителството се произнася по цената на тока: „Настояваме намаляването на цената на тока с 8% да стане от 1 март, въпреки че енергийният регулатор настоява това да стане през април. Работим в посока изпълнение на обещанието, натискаме ДКЕВР, въпреки че е независим орган,” коментира министър Делян Добрев;
• правителството се произнася по отнемането на лицензии. Според министър-председателя   лицензията на ЧЕЗ ще бъде отнета от изявлението му  до довечера.

Ако правото предвижда друго, толкова по-зле за правото.

Както казва Ивайло Дичев – постмодерн:  всякак може, всичко може.

*

Омитането  се радикализира.

*

25 февруари. ДКЕВР подаде оставка.