BG Law Making | Медийно право

Ако някой

(1) отскоро управлява половината БНТ, макар да казва, че това не е изходна позиция за управление на цялата, и
(2) е консултирал ГЕРБ по някои от последните изменения на медийното законодателство,

то важно е да се знае какви са позициите му.

Законите (ЗИД на ЗРТ и ЗЕС), обсъждани и приемани през миналата година, бяха изключително скандални.
Бяха записани условия управляващата тройна коалиция да трансформира част от натрупаните по корупционен път сиви капитали в медийна власт.
Бяха извършени назначения и създадени условия да се увеличи мандатът на председателя на Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) до шест години.
Бяха дадени в ръцете на КРС много повече правомощия за провеждане на конкурси за мултиплекси без ясни правила, без точни критерии за избор на собственици на мултиплексите.
Дадоха се възможности те свободно да избират кои програми да разпространяват.
Всичко това е доста порочно като практика и би следвало да се промени.
Общ регулаторен орган би бил много по-ефективен, много по-икономичен и по-полезен за регулация на медийната среда. Прекалено скъпо и излишно е да има отделен орган за обществените национални медии – нищо не налага 50 човека да мониторират 24 часа 365 дни в годината програмите на всички електронни медии.

Но не е изяснен въпросът КОИ точно натрупани по корупционен път сиви капитали, трансформирани в медийна власт, и КОГО точно има предвид Тома Иванов.

Tagged ЗИД ЗРТ

Jul 30 2009

3 Comments

BG Law Making, Digital

Публичен достъп до правно-информационната система на МС

Съобщение на пресслужбата на МС от днес:

“Министър-председателят Бойко Борисов разпореди правно-uнформационната система, поддържана от администрацията на Министерския съвет, да стане публично достъпна. Срокът за изпълнение на заповедта му е двуседмичен.

Решенията, които взима правителството, не се обнародват в „Държавен вестник” и гражданите и представителите на бизнеса нямат възможност да се информират за волята на кабинета.”

Не знаем какъв вид данни се поддържат в закритата досега система, част от актовете на МС се обнародват, но ако стават публични решенията от дневния ред и приложенията към тях – във всички случаи това е пътят. Много ясен е още споменът за критите правителствени законопроекти – уникален случай в новата история. Впрочем така ще се намали значението на фигурите, които имат достъп до тези решения, предоставят ги избирателно в разни посоки или извличат предимства за себе си от достъпа.

Наистина, прозрачността не е без последици – това е и заявка за носене на отговорност за взетите решения. Което сме забравили как става, защото сме забравили да виждаме субект на решенията, хора с имената си.

С пожелание публикуването да е веднага (в деня) – а не както парламентът си е дал 7 и 10-дневни срокове.

Jul 28 2009

1 Comment

BG Law Making, Digital

Правилник за организацията и дейността на Народното събрание 2009

Един от най-важните нормативни актове в държавата – Правилник за организацията и дейността на Народното събрание – е обнародван в Държавен вестник, бр. 58 от 27 юли 2009, извънреден.

Видимо ли е Народното събрание, прозрачна ли е дейността му:

Откритите заседания на Народното събрание се излъчват в реално време в интернет, на страницата на Народното събрание.

Наистина добра новина (интересно, защо излъчват? Грешка е отново и отново излъчването да се връща в нормативни актове)

Освен това БНР предава пряко заседанията.

(имат предвид парламентарния канал)

Освен това парламентарният контрол се предава пряко по БНТ и БНР.

(имат предвид не парламентарния канал на БНР, а програма Хоризонт вероятно и засега БНТ 1 вероятно, а по-нататък ще се види)

Стенограмите от заседанията се публикуват в 7-дневен срок на интернет страницата на НС.
За заседанията на водещата комисия по законопроектите се води стенографски протокол. Той се публикува в 10-дневен срок на интернет страницата на НС. Докладите на комисиите се публикуват.
Внесените законопроекти заедно с мотивите незабавно се регистрират в публичен регистър “Законопроекти”.

(тук няма текст за публикуване в интернет, дано е по подразбиране)

Навсякъде става дума за открити заседания, може да има и закрити.

Има и елементи на внимание към гражданското участие, например в доклада за първо четене се включва резюме на постъпили предложения и становище по тях. (Но глава 7 заслужава повече внимание като цяло. Както и всяка от следващите глави.)

По глава 10, Парламентарно наблюдение и контрол по въпросите на ЕС, е предвидено следното (от гледна точка на прозрачността):

НС поддържа база данни с проекти на актове и други документи на институциите на ЕС, както и за позициите на българската страна по тях, изпратени по реда на 104.2

Да се надяваме, с публичен достъп. Защото позициите по 104.2 са “въз основа на оценка на интересите на страната и отражението на акта върху тях”.

Jul 23 2009

3 Comments

BG Law Making

Обратно: транспорт, ИТ и съобщения

Ще има Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията

Jul 23 2009

2 Comments

BG Law Making

Пленарните заседания на НС в интернет

Отлично, сега и заседанията на комисиите. Ако такава норма не влезе в правилника сега, по-нататък едва ли ще се върнат към този въпрос.

Jul 23 2009

5 Comments

BG Law Making, Media Law

Без ДС

Бивши сътрудници на Държавна сигурност няма да имат право да са в ръководството на парламента и на комисиите в Народното събрание. Текстът беше записан в правилника за работата на парламента, който народните представители обсъждат в момента.

Според Дневник, прието е по принцип още забраната да важи също за членове на делегациите, както и на комисиите по вътрешна сигурност, обществен ред и отбрана, за контрол на ДАНС, по външна политика и за контрол върху публичните финанси и еврофондовете.

В парламента са обсъждали противоконституционни ли са лустрационните разпоредби. По повод забраната в Закона за радиото и телевизията Четин Казак се е изказал в пленарна зала, че забраната съществувала, защото не била оспорена пред КС.

Това, разбира се, не е вярно, забраната е оспорвана – но без успех, вж Решение на КС № 10/1999, според което няма нарушение на Конституцията:

Служителите на бившата Държавна сигурност са били в определено служебно – трудово или договорно, положение с конкретен държавен орган – Държавна сигурност. Това положение не е идентично с лично и обществено положение по смисъла на чл. 6, ал. 2 от основния закон и не може да се определя като дискриминационен критерий, защото не съществува в изчерпателно изброените в чл. 6, ал. 2 критерии, гарантиращи равенството на всички граждани пред закона.

Неоснователно е позоваването на народните представители на принципа за презумпция за невиновност. В ЗРТ никъде не се визира и намек за вина в наказателноправен смисъл и по тази причина този аргумент в искането е ирелевантен. Неточно е и да се прави аналогия с част от мотивите по Решение № 2 от 1999 г. на Конституционния съд.

Ограничаване на правата на гражданите, извън изчерпателно изброените социални признаци в чл. 6, ал. 2 от Конституцията, са допустими, но с това и в най-малка степен не се нарушава Конституцията. В случая става въпрос за индивидуални ограничения, а презумпцията за липсата на ограничаващи обстоятелства се гарантира от Закона за достъпа до документите на бившата Държавна сигурност.

Законодателят с основание отказва на определена група хора да бъдат членове на НСРТ и на управителните съвети на БНР и БНТ, защото това се прави не като репресивна мярка, а в защита на обществения интерес. В тази насока следва да се посочи Решение № 18 от 1997 г., където Конституционният съд категорично е застанал на становището, че “Правото на едно лице да заема определена длъжност не е абсолютно по своя характер. То подлежи на различни ограничения от обективен и субективен характер, които произтичат от различни конституционни ценности и принципи.”

Jul 17 2009

3 Comments

BG Law Making

Йерихонтиева тръба на парламента (разбирай изпълнителната власт)

Днес в Държавен вестник е обнародвано Решение на Конституционния съд №5/2009. КС отхвърля искането за обявяване на противоконституционност на разпоредби от ЗИД на Закона за съдебната власт.

Централно място в искането заема твърдението, че атакуваните изменения в ЗСВ променят конституционната структура на съдебната власт, като прехвърлят следствието в прокуратурата.

Покрай другото, КС обсъжда регламентацията на законодателния процес, характера на Правилника за организация и дейност на НС (”не подзаконов, а особен подконституционен акт”), правовата държава и противоречията между законови разпоредби (”нарушават принципа на правовата държава, само ако противоречията са конституционно нетърпими”).

Особено мнение имат съдиите Пунев, Гоцев, Славов, Янков.

Съдия Янков, председател на КС:

Първоначалният модел на съдебната власт от 1991 г., заложен в Конституцията, се покрива, с малки изключения, с класическото разделение на властите. Времето е показало, че този модел е съобразен със съдбата на посттоталитарното общество, в което изпълнителната власт поради неизживяни нагласи доминира над останалите власти. Моделът продължава да бъде актуален и в един последващ момент, при който вече няма противостоене между изпълнителна и законодателна власт, а господства партията, която е на власт. Когато тя доминира, духът на парламентаризма умира.

При такава обстановка разделение на властите трудно може да бъде осъществено. Но въоръжени с куцата метафора „между властите не може да има китайска стена”, в главата „Съдебна власт” на Конституцията бяха извършени 21 промени, а в разпоредбите на другите власти, като изключим проблемите на евровизацията, не е направена нито една. Тези промени се вършат от удостоени научни работници, които не правят разлика между съдебна власт и разпределение на компетенции. Бедата ще е по-малка, ако това става поради незнание или политически пристрастия – вече става дума за нарушаване на балансите в държавата.

Това привидно отклонение от темата в предния абзац е направено, за да покаже, че когато е изчерпан властовият ресурс за промяна на Конституцията, се пристъпва към косвено посягане на нея чрез гласуване на закони, които я нарушават.

В заключение: Изпълнителната власт разполага с повече извънлингвистични ресурси (власт) и има привилегировани позиции. Водена от интереса си, тя по-малко е склонна да приеме, че при обсъждането и вземането на решение са налице перспективи, различни от нейните. За жалост тези перспективи не срещат отпор от Конституционния съд, който се е превърнал в йерихонтиева тръба на парламента (разбирай изпълнителната власт).

Jul 14 2009

4 Comments

BG Law Making

Какво казват в началото

“Заклевам се в името на Република България да спазвам Конституцията и законите на страната и във всичките си действия да се ръководя от интересите на народа. Заклех се.”

Но накрая – за накрая вж Румен Янков, председател на Конституционния съд, в едно особено мнение по конст.дело 1/2009 наскоро:

Безличните дебати в парламентарната зала, решаването на въпросите в комисиите, предшествани от тайни съвещания на лидери, които предрешават законодателната дейност, създават широкото убеждение, че парламентът е фасада, зад която се крие господството на партиите и техните икономически интереси.

Jul 09 2009

7 Comments

BG Law Making, BG Media

150 милиона от резерва на подпис в последния момент

На заседанието днес, което може да е последно за мандата, правителството обезпечило (цял мандат не се отказаха от тази дума) с постановление държавното участие в размер на не по-малко от 50 на сто от капитала на бъдещото търговско дружество с предмет на дейност изграждане, развитие, експлоатация и пр. на цифрова мрежа за пренос на радио и тв програми. Разчетите (какво друго) показвали, че цялата необходима сума е 300 млн, в това число (втом числе) държавното участие.

Има увереност, че правителството вече е обезпечило и частното участие, но по закон ще се провежда конкурс в 30-дневен срок от влизане в сила на днешното постановление.

Jul 08 2009