Category Archives: BG Media

Труд представя/ алхимичен опус

Искам да докажа, че съм най-добрият, Валерия Велева, Труд, 18 февруари

Противно за независимостта на банкера Цветан Василев го свързват с определена политическа сила. Заради близостта му с депутата от ДПС Делян Пеевски – връзка, която той не само не отрича, но казва, че приема Делян като свой син. Запознали се още по време на управлението на царя. Но, подчертава, това е личен контакт. Посочиха го като близък на Доган. Ядосва се и на тази провокация: “Нарочиха ме за дявол! С Доган съм се виждал два пъти за последните 10 години. И с нищо не ми е помогнал. Ако ме уважава, то е за това, което правя.”

Противно на публикациите във в. “Капитал” Василев твърди, че нито едно ведомство или министерство, смятано за приближено до ДПС, не е работило с КТБ.

Упреците, че е станал “банка на властта”, както по времето на тройната коалиция, така и сега, Цветан Василев отбива професионално: “Банката се развива не защото някой е вложил средства, а защото добре се управлява.” Категорично отхвърля съмненията – “Не съм продукт на никого!”

И още по-твърдо заявява: “Не се поддавам под никаква форма на политически натиск, отстоявам своята равноотдалеченост от всички партии.” Почти го декламира. Ядосва се, че близките му четат глупости за него из пресата. Но няма да тръгне срещу Иво Прокопиев, от чийто вестник започна атаката срещу него. “Той не е мой проблем, а на кредиторите му.”

Изрично подчертава – не финансира медии чрез банката. Това е в отговор на публикациите, че с парите на държавата финансира частни медии. Вади лични средства, когато види в даден проект потенциал. Развива го и го продава. Прави го от инвеститорска страст […]

Кара нормален Мерцедес.

*

И това е  публикация в Труд:

Мултиплексите на поправителен, Станислав Матанов

Грандиозен скандал може да разтресе пазара на телевизионни услуги у нас. До дни се очаква становище от Брюксел по жалби за нарушения при конкурсите за цифровите тв честоти – т.нар. мултиплекси.

Според експертите на Брюксел основният проблем при конкурсите за мултиплексите са дискриминационните условия, заложени в Закона за радио и телевизия, които опорочиха процедурите за ефира и ги превърнаха в битка с предизвестен победител.

За да бъде узаконено фаворизирането на точно определен медиен властелин, близък до ДПС и БСП, трябваше да бъдат “отказани” реалните конкуренти с икономически, а не с политически интереси в бранша. […]

Медийната империя на Мърдок

Медийната империя  на Мърдок – заглавие и  интерактивна карта в днешния Гардиан.

България все още  присъства –  в сектор Външна реклама.

Murdoch’s media empire: an interactive map | World news | Guardian

Тест за обществен интерес

Публикуван  е доклад на регулатора Оfcom с оценка на евентуалното придобиване на  British Sky Broadcasting от  News Corporation от гледна точка на обществения интерес (Report on public interest test).
Докладът е 156 стр.

Според регулатора, възможно е придобиването да се окаже срещу обществения интерес , поради което се препоръчва анализът  да продължи за точното определяне на ефектите на концентрацията върху плурализма.  Достъпни са към 500 страници анализ и становища само по въпроса дали придобиването  се отразява върху медийния плурализъм по начин, който е срещу обществения интерес.

У нас решението 2009/807 на КЗК, с което се разрешава концентрация между предприятия чрез придобиване на едноличен контрол от  Нова Българска Медийна Група Холдинг върху  Балкан Българска телевизия,  е 14  страници. Информацията е крайно пестелива, дори в сравнение с аналогични решения на КЗК. Изводът на комисията  е, че  концентрацията  няма да окаже съществено отражение върху пазарите за телевизионно разпространение и телевизионно съдържание.

Но както КЗК казва по друг повод, секторният регулаторен контрол има различна задача  и може да доведе до точно обратен извод. Ако се предвиди секторен регулаторен контрол и ако се предвиди тест за обществен интерес.

Регламентът за сливанията (чл. 21.4 ) позволява на държавите от ЕС допълнителен контрол специално с цел защита на плурализма в медиите.  Това, че в България няма предвиден подобен правен инструмент, не означава, че такива концентрации не могат да се окажат срещу обществения интерес.

Впрочем НБМГХ/ББТ засилва позициите си.

Допълнителна субсидия за БНТ: да се плаща ли за пренос, мнението на Борисов

  • 1)  Проект на Постановление за предоставяне на допълнителна субсидия на Българската национална телевизия за 2010 г. (Стенограма от 28 декември 2010, точка 28)

БОРЯНА ПЕНЧЕВА: Уважаеми господин премиер, уважаеми дами и господа министри, предлагаме да бъде предоставена допълнителна субсидия на Българска национална телевизия за 2010 година в размер на 10 098 227 лева, което е във връзка с погасяване задължения към БТК за разпространение на програмата на БНТ. Средствата ще бъдат за сметка на преструктуриране и икономии на разходите по централния бюджет.
Благодаря.
БОЙКО БОРИСОВ: Ако това беше станало по наше време, никога няма да подпиша договор, по който националната телевизия да плаща на държавните кули, които са били тогава, пари за радиоразпръскване, чийто държавни кули са били на държавна земя и продължават да са на държавна земя. Можело е спокойно да влезе, че националната телевизия има тази преференция.
Приемаме точка 28.

  • 2) Постановление № 319 от 23 декември 2010 г. за одобряване на допълнителни бюджетни кредити и трансфери от републиканския бюджет за 2010 г. (Държавен вестник, бр. 101/2010)
Чл. 1. (1) Одобрява допълнителни бюджетни кредити и трансфери за изплащане на задължения за данък върху недвижимите имоти, такса за битови отпадъци и лихвата върху тях в размер до 7 895 067 лв., в т. ч.:
1. по бюджета на Министерския съвет – до 1 034 481 лв.;
2. по бюджета на Министерството на вът­решните работи – до 2 794 807 лв.;
3. по бюджета на Министерството на отбраната – до 1 019 226 лв.;
4. по бюджета на Министерството на правосъдието – до 752 411 лв.;
5. по бюджета на Министерството на здравеопазването – до 212 600 лв.;
6. по бюджета на Министерството на физическото възпитание и спорта – до 962 352 лв.;
7. по бюджета на Министерството на културата – до 22 452 лв.;
8. по бюджета на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма – до 58 885 лв.;
9. по бюджета на Националната служба за охрана – до 344 068 лв.;
10. трансфер за бюджета на Българската национална телевизия – до 693 785 лв.
…
§ 3. Постановлението влиза в сила от 23 декември 2010 г.
*
Коментарът на министър-председателя е крайно интересен, в стенограмата няма данни за по-широко обсъждане.

Цифровата телевизия: лицензиране на програми

С Решение № 529 от 14 декември 2010 г. (Държавен вестник, бр.101/2010) Съветът за електронни медии открива процедурa за издаване на лицензии за телевизионна дейност с национален обхват. Това са програми, предназначени за цифрово наземно разпространение. Регистърът на СЕМ показва какво се случва в тази област.

Протокол № 74 на СЕМ  от 14 декември 2010 г.

Срок за подаване на документите: 10 февруари 2011 г.

Цифров преход bg – 2015

През 2005 ЕК предложи на държавите срок за окончателно спиране на аналоговото наземно разпространение на телевизионни програми 31 декември 2012 и поиска от тях национални планове за цифров преход. България представи национален план, съобразен с искането на ЕК.

По-късно ЕК (комисар Рединг)  призова  преходът да завърши на 1 януари 2012, за да се използва по-ефективно цифровия дивидент.

Цифровият преход е скъп и сложен, дори САЩ отлагаха окончателното  спиране на аналоговото разпространение, преди да го извършат (не безпроблемно) през юни 2009.

Днес МС обявява, че датата за завършване на българския преход се отлага за 2015. Може да се предположи, че  измежду всички фактори за това решение два имат най-голяма тежест: първо, не могат да се отделят нужните средства от бюджета и второ, липса на подкрепа за   краткия срок от страна на важни участници в прехода  (“липса  на национален консенсус при първоначалното приемане на плана”). Всеки от тези два фактора сам по себе си е в състояние да доведе до отлагане.

До момента идеите за прехода в България изглеждат така:  Проект на Програма за реализиране на прехода.

Както в преобладаващия  брой държави, и тук правителството  създава група за координиране на дейностите по прехода.

Обществените медии в Европа

Райна Константинова се включва в обсъждането във в. Култура:

Интернет и дигиталните платформи са средство, не медии. Те стават такива благодарение на думите, образите, анализа, значимостта на контекста, точността и силата на посланието, диалогичността, честността, многообразието, уважението, непредубедеността и, не на последно място – таланта на тези, които ги правят.

Култура: Да поговорим за обществените медии

Вестник Култура открива разговор за обществените медии:

Георги Лозанов, СЕМ | Мисията
Лили Маринкова, БНР | За медийните овощари
Бойко Василев, БНТ | Телевизия на смисъла
Бойко Станкушев, БНТ | Диагноза и реформи
Петър Волгин, БНР | Медията като пазител

Цифров преход bg

Европейската комисия  проверява процедурите за издаване на разрешение за аналогов спектър без конкурс, правилата за задължително цифрово разпространение на програми и евентуална вертикална интеграция, Капитал пише, има и   цитати от писмото на ЕК:

“Изглежда гореспоменатите правила ограничават потенциалните кандидати до съществуващите телевизионни оператори със значителни по размер рекламни приходи и пречат на новонавлезли на пазара предприятия да участват в процедурата”

“Беше публикувана информация за (…) консолидирането на заинтересуваните страни в областта на наземното цифрово радиоразпръскване, водещо до вертикалното интегриране на мултиплекс оператор (притежаващ радиочестотни права) и на предприятие, което е оператор на мрежа за радиоразпръскване и което също може да е свързано с телевизионен оператор”

ЕК има различни източници на информация за прилагането на директивите. Жалбите са такъв източник,  ЕК може да извършва и  собствени проверки и проучвания.

Проверката е образувана по жалба на Христо Грозев от RadioCorp. B.V. : “Честно казано, бях вбесен от безпомощността на съда и прокуратурата [в България] и реших да сезирам Европейската комисия, която най-компетентно и безпристрастно може да анализира дали процесът наистина е бил в нарушение на съответните директиви и ако да – да помогне на страната да го ревизира, преди да е станало късно”.

Предисторията:

  • Сигнал до СГП (не  е ясно какво се случва там).
  • Решения на ВАС, анализът на които   заслужава  широка публичност.
  • Искане да се отправи преюдициално запитване до Съда на ЕС (доколкото става ясно от отказа на ВАС – за съвместимостта на процедурата за аналоговите бележки с правото на ЕС).
  • Сигнал до ЕК, твърденията вероятно са подобни на аргументите в жалбата.

НУРТС България

Новото от деня за НУРТС България:  вписан  договор  за продажба  на 50 на сто от Националното управление “Радио и телевизионни станции” (НУРТС) в Търговския регистър. Медиите наричат  кипърската офшорна фирма  Mancelord Limited, представлявана от Цветан Василев,    международен  финансов инвеститор.

БТК имала стратегически опит, а със сделката привличала финансов ресурс – това беше казано преди време за интереса на БТК от тази сделка. Какво стои зад  установения паритет (50 на 50) – предстои да видим.

Ясни са резултатите от конкурсите за мултиплексите – Тауърком и Хану Про.  Могат да ползват инфраструктурата или да инвестират в мрежа. Тауърком имаше изявление, че ще преговаря с БТК за ползване на мрежата  – но при това развитие на нещата  (НУРТС България придобива Тауърком България) очевидно преговорите са вече водени  и са довели до резултата, който виждаме – където мрежата, там и разрешенията за първа фаза.

Ако целта е била въпросният паритет да движи цифровизацията, има вид да е постигната. Регулаторите дават зелена светлина,  важните решения за програмите са предопределени от измененията на ЗРТ  през 2009.