Category Archives: BG Media

БНТ: доклад за одит ’07

От сайта на Сметната палата:

Доклад за резултатите от извършен одит на финансовото управление на бюджета на Българската национална телевизия за периода от 01.01.2007   до 31.12.2007

Може да се прочете например, че:

  • БНТ заплаща на БТК  16% от общия размер на разходите.
  • Oтчетено е 63% изпълнение на приходите от реклама спрямо планираните. Една от основните причини за това е непродаденото през 2007 г. планирано рекламно време.
  • В БНТ не е разработен и приет вътрешен документ за цялостната  организация на бюджетния процес, който да регламентира конкретните процедури, ред и начин при планирането, изпълнението и отчитането на бюджета.
  • Не е приет отделен вътрешен документ, който да регламентира правила и критерии по отношение на рекламно време, обща стойност на сделките или други изисквания, въз основа на които да се предлагат и сключват бартерни договори, за да се гарантира прозрачност и обективност в решенията.
  • Анализът на норматива за час телевизионна програма показа, че няма приети единни правила и критерии, които да регламентират принципите, реда и начина за неговото определяне и отчитане: на каква база и кои разходи формират неговата стойност; доколко при определянето му се отчита структурата на телевизионната програма (собствена, чужда, повторения); доколко задължителен характер има утвърденият с ПМС норматив при условията на самостоятелния бюджет, който БНТ съставя и изпълнява; при какви условия следва и може да бъде променян.В резултат на това нормативът за час телевизионна програма не може да се приеме като реален измерител за оценка на управлението на БНТ.
  • През одитирания период не са осъществявани достатъчно ефективен контрол и взаимодействие при изпълнението на договори за реклама и спонсорство.

Сметната палата има 14 препоръки.

*

Могат да предприемат и стъпка номер две: изпълнява ли БНТ обществената си функция – заради което е финанасирана.

Ирена Кръстева – Родина

Ирена Кръстева придоби и ИПК Родина.

Родина.

С какви пари

Проверяват с какви пари Ирена Кръстева и Дилян Пеевски купуват медии. Купуват каквото видят, по-точно. Предположението е   Корпоративна търговска банка.

Трябваше лицензирането и прехвърлянето на медиите да не се извършват без такава проверка. Изискването на закона никога не е прилагано.  Когато искат, могат да проверяват произход –   за медиите не могат, нямали капацитет.

*

7 януари. Оказва се, че има дори две проверки – на ДАНС и на НАП.

По повод на майката и детето – замминистър и  Бойко Борисов се е произнесъл по телевизията: че се изкупуват медии за ДПС и че трябва да има прозрачност на собствеността върху медиите. Декларацията за прозрачност е важна:  ангажимент на лидер на партия.

Държавна помощ за обществената телевизия: казвам ти, дъще (Португалия)

Европейската комисия е гледала мерки, приложени от Португалия  в полза на обществената радио-телевизионна компания RTP през периода 1992-1998 г. и е взела решение, че общият размер на държавната помощ в полза на RTP е съвместим с изискването на член 86, параграф 2 от Договора за ЕО, тъй като помощта не е довела до свръхкомпенсиране на нетните разходи за задачи за обществена услуга, поверени на RTP.

На 26 юни 2008 г. Първоинстанционният съд (по-нататък „Съдът“) отменя част от решението на Комисията. Съдът приема, че Комисията не е изпълнила задължението си да проведе надлежно и безпристрастно разследване и да се постави в положение, при което да разполага с достатъчно надеждна информация, за да определи действително предоставените обществени услуги и действителните разходи за предоставянето им.

При липсата на такава информация Комисията не е била в състояние да извърши смислена проверка на пропорционалността на разходите за обществена услуга и не е могла да направи валидна констатация за липсата на свръхкомпенсация за разходите за обществена услуга.

Съдът подчертава значението на одита: при липсата на систематична външна проверка  от одиторите на RTP е съществувало или неизбежно е следвало да съществува съмнение от страна на Комисията относно надеждността на съдържащата се в докладите информация.

Комисията подновява разследването – Официален вестник.

*

Отнесено към България,  това съобщение поставя въпроса за извършваните одити от Сметната палата за управлението на бюджета и имуществото на БНТ от гледна точка на  осъществяването на обществената й мисия по закон и лицензии (одит на изпълнението).  На сайта на Сметната палата има доклади за одит на финансовото управление на бюджета и имуществото на БНТ за предходни години и съобщение, че на 15 октомври 2008 е предоставен на БНТ такъв доклад за 2007. Но това не  са доклади, от които може да се съди дали БНТ отговаря на изискванията на конкурентното право.

Остава неизвестно защо медийният регулатор  системно не се интересува от този въпрос. Не  е известно да се интересува и звеното Държавна помощ в МФ. Не е известно да се интересува и Сметната палата. Не е известно да се интересува и Общественият съвет, какъвто се твърди, че БНТ има.

След 1 януари 2007  няма никакво основание БНТ да е извън контрола на Европейската комисия  – и ще е.  Но всеки въпрос ли трябва да  стига до Европейската комисия и по всеки въпрос ли трябва да се назначава вицепремиер?

*

Въпросът не е прагматичен, а философски. Сега се преразглежда компетентността на ЕК в областта на държавната помощ за обществени оператори. Да искаш повече правомощия за ЕК означава да признаеш, че не можеш да си контролираш телевизията. Защо да не можеш? Да не е непознаваема?

Торент сайтовете

Неправителствена организация на носители на права в развлекателната индустрия е  поискала  съдействие от България за прекратяване на нарушения на авторски права.   Българската полиция издирва собственици /администратори, кани ги на срещи и ги предупреждава за санкции при установено незаконно съдържание:  това се разбира от TorrentFreak.

Евродепутат: Правото на информация се нуждае от хигиенизиране

Филиз Хюсменова, евродепутат от ДПС, публикува в Стандарт есе, озаглавено “Право на информация за частна употреба“.

Като взема повод от 60-годишнината на Универсалната декларация за правата на човека, авторката дели правата на две категории: такива, които са по-близо до инстинктите и нарушаването на които всеки естествено квалифицира като престъпление, и други права като правото на информация и правото на свободно изразяване на мнение.

“Защо обаче с информацията често се получава нещо като нищо? Вече месеци наред сме свидетели на “гръмване на скандали”. Като че ли всяка новина става по новина, ако я прекръстим на скандал. Следват моментални реакции по скандала, потърсени обикновено сред тези, които не са най-компетентните по въпроса. Много често се коментира отделният фрагмент сам за себе си, а не като част от цялото. Изказват се хора, които не разполагат с пълната информация. Върху отделни късчета от нея се строят хипотези, разплитат се истории и се предполагат изводи.  Всичко това се развива под благовидната защита на правото на информация.”

И извод: “Реализацията на правото ни на информация се нуждае от хигиенизиране. Не само защото е в състояние да филтрира правото ни на убеждение. А и защото в перспектива то е способно чрез интензивна комуникация между активните му носители да провокира промяна в културата.”

Конституционният съд  е забранил правата да се делят на  важни и неважни. Да, свободата на словото не е абсолютна, но границите са конституционно определени. Няма правна пречка да се изказват хора, които не разполагат с пълната информация. Няма правна пречка да строят хипотези. Няма правна пречка да говорят и неподготвените. Кой може да говори подготвен и с пълната информация за имотите на Доган? Или за козела на президента? По модела Хюсменова тези теми трябва да се хигиенизират.

Ако наистина желанието на авторката е хората да се изказват подготвени –  много просто:  прозрачност.

Виж кой говори, ако можеш

Прокуратурата повдигнала обвинение. Наложила мярка за неотклонение парична гаранция 1000 лева. Медиите написали.

Но точно същото явление има друг аспект:  ще предреши ли ЗИД ЗРТ, който в момента се приема, кои побеждават в конкуренцията на медийния пазар – както има изгледи да стане.  Тогава горното съобщение би изглеждало безкрайно комично.

Всички знаят нормата в проекта, създаваща предимство за ТВ2 (задължително разпространение за програма с национална лицензия, която към момента на приемане на ЗИД  ЗРТ се разпространява наземно: ако не трябваше да се закодира ТВ2, в пар.28а или 29 щяха да останат например телевизиите с две национални лицензии – и толкова).  Всички знаят откъде тръгна проектът на ЗИД ЗРТ:  следете по интервю №1 докъде трябва да  стигне  и по интервю №2 дали конкурентните забрани могат да се прилагат.

Интервю №1

Откакто възникна ТВ2 има сериозни съмнения относно статута на честотите. Как повлия това на сделката със CME?

– Не, не ги притеснява, защото тези честоти са безсрочни. Аз смятам, че е по-добре да имаш безсрочни честоти, отколкото срочни. Ако имаш срочни честоти, те свършват след две години и след това трябва да ходиш наново да пишеш, да ти обясняват и минаваш през един процес, който е… сложен. Освен това предстои цифровизацията … Ще има конкурси, които не са ясни сега в момента – дали всички канали ще спрат едновременно и ще почнат заедно, или ще се прехвърлят постепенно на цифрово излъчване. За мен лично не е ясно и кой ще победи в конкуренцията между кабелни и дигитални оператори. Така или иначе в момента ние нямаме закон, който да казва – да, ще има един оператор, който ще изгради мрежата, или всеки един от тези мултиплекси ще бъде даден на телевизиите.

Интервю №2

Г-н Гергов, колко рекламни агенции притежавате?

– Много. Вярно е, че са много, но аз си признавам само за “Крес”.

Редно ли е да имате повече от една рекламна агенция и ако е така, това не уврежда ли лоялната конкуренция?

– Говори, че когато съм навлизал в рекламния бранш, съм направил значими инвестиции, защото съм преценил колко перспективна е рекламната дейност. Дори да съм направил такива сделки, не е нормално да говоря за тях, понеже са забранени по закон.

*

КРС, ДАИТС и министър Мутафчиев не знаят какво става с мрежата, това вече разбрахме.

Сега за  медийния регулатор. Съветът за електронни медии приел на 4 декември становище по ЗИД ЗРТ, пише на сайта на СЕМ. Ще е хубаво да се види  на сайта на СЕМ това единодушно становище – да си направим изводи:  къде застава СЕМ в цифровия преход. На страната на кого.

И защо. Особено ценни са мотивите : защо.

Впрочем освен другото, в  това становище СЕМ предлага с изменение на ЗРТ членовете на СЕМ да получават допълнително възнаграждение.  Допълнително за какъв точно резултат към трите средномесечни заплати, които сега имат по закон?

Tagged

НУРТС: държавата не била чула

НУРТС  се продаде –  държавата не била чула. Министър Мутафчиев, ДАИТС и КРС  не  били чули,  не знаели. Военните били изненадани.

Министър-председателят знае. Нали заради тази продажба промени проекта на ЗИД ЗРТ през август.  Нали директорът на БНР говори за проблема.  Още  тук,  тук,  тук, тук

Или е задухал   друг вятър след скъпите гости през тази седмица.

Хайде стига.

Tagged

ТВ7: За удобство ме наричайте

Има искане за проверка на произхода на средствата, с които се купува ТВ7, Дневник пише.  Всички знаят – отговорът ще бъде  “с банкови кредити”.

Заслужава специално отбелязване, че за пореден път се работи с фигурата консултант

Още

НУРТС: случайни случайности и съвпадения

Като променят медийния закон, за да дадат трите национални цифрови мрежи на едно предприятие – няма да се сетим, че първо са  спазарили НУРТС, после са променили  законопроекта.

Валери Тодоров беше говорил в парламента – да се обсъди НУРТС да се върне на държавата, за да няма проблеми с цифровия пренос, както има сега с БТК.

Нова и бТВ в отговор се отчитат  с посещения на шефове и предложения за изменения на законопроекта.

ТВ2,  индивидуален адресат на ЗИД ЗРТ (който е за второ четене в  парламента), купува права, според вестниците. Разбира се: докато няма списък и регламентация.

Да не забравя: няма да се сетим кой ще вземе студио Орфей.

Tagged