Category Archives: BG Regulator

Медийни законопроекти: какво предлага БСП

На дневен ред са три медийни законопроекта – за изменение на Закона за радиото и телевизията.

Първият е с вносители Полина Карастоянова и др. Институционален. 554-01-123

Вторият е с вносители Стефан Данаилов, Янаки Стоилов и депутати от БСП. 554-01-132

Третият  не е внесен по предвидения ред – само се знае, че работна група в Министерството на културата се занимава с финансирането на обществените медии. Не е ясно в каква дълбочина на въпроса   групата има мандат да навлезе, но вариантите са два – или технически съгласувания и “отстраняване на сухи клони”, както казва ЕК, или проект по същество – мисия, принцип, източници, прозрачност и отчетност,  контрол ex ante u ex post – както си е редно. За този проект – толкова.

Проектът на Полина Карастоянова

отразява  разговора за обновяването на регулатора. Проектът съдържа една разпоредба – правилото, че указът на Президента и решението на НС при обновяването на двете квоти, се заличава.

През 2010 г. ГЕРБ се занима с регулаторите – след като Тройната коалиция беше минала през законите да формира нови състави (КРС – три дни преди парламентарните избори). Тогава ЗРТ е изменен по особена формула. Квотата на президента се обновява през три години, а квотата на парламента – през две. Защо стъпката е различна и защо квотата на парламента не се обновява също през три години, остава неясно.

Досега стъпката на обновяване за двете квоти беше с еднаква продължителност и  нямаше проблем мандатите на  новите членове от двете квоти да влизат в сила едновременно.

Занапред началото на мандатите от двете квоти няма да е съгласувано.

Проектът на БСП

е по-интересен. Той очертава областта на вълненията на БСП за общото благо в регулирания от ЗРТ предмет. Те са в седем области:

1. Принципи на радио- и телевизионната дейност.  Предлаганото изменение в чл. 17 е (основно) в интерес на доставчиците. То либерализира ограниченията в т.нар. тъмно време.

2. Квота за продукциите, създадени от независими продуценти. Предлаганото изменение в чл.19а.2 е (основно) в интерес на продуцентите и цели да промени баланса с доставчиците, които ще са длъжни да включват нови произведения до три години от създаването им.

3. Съвет за електронни медии. Променя се профилът на кандидатите – според БСП, изменение в чл. 25,  вече не са нужни членове на СЕМ с опит в електронните съобщения и икономиката, а само в журналистиката и правото. Те могат да бъдат и консултанти на регулираните доставчици – предлага се да отпадне правната пречка. Предлаганото изменение е в интерес на все по-пълното размиване между бизнеса и регулацията, както и в интерес на предполагаемите консултанти (и не мисля, че става дума за Пеевски).

4. Фонд Радио и телевизия. По някакви причини се заличава споменаването му.

5. Сила на звука. Предлага се на законово ниво принцип, който в момента е въведен на регулаторно ниво.

6. Правомощия на СЕМ в областта на авторското право – заличават се. В мотивите се казва, че СЕМ няма капацитет по въпроса.

7. Седмата голяма тема е рекламата. Тя заслужава отделно и специално внимание. Предложенията са в интерес на рекламния сектор.

Продуценти, реклама, право, консултанти,  СЕМ – това вълнува лявата БСП спешно.  В каква посока ще се развие този интерес – предстои да видим.

Междувременно

в последния час

на сайта на НС  се е появил нов ЗИД на ЗРТ от депутати от  БСП, 554-01-136

Новият законопроект на БСП

показва известно развитие: две от темите са отпаднали (4 и 6), а 2 и 3 са преработени.

Степента на откровеност е намаляла. Уважаемите депутати няма да настояват новите членове на СЕМ да са експерти само от областта на журналистиката и правото и няма да посягат на правната пречка за консултантите, само намаляват срока на ограничението след изтичане на мандата.  Днес се иска кандидатите за член на СЕМ да нямат друго гражданство, както и опитът им да бъде поне пет години.

Но пък исканията в интерес на продуцентите са се видоизменили: вече не става дума за включване в програмите, а за достатъчно средства за нови български произведения, които се разпространяват не по-късно от пет години от създаването им.

СЕМ ще продължава да се радва на правомощия в областта на авторското право.

Фонд Радио и телевизия не се заличава. Засега.

И рекламата все така е важна за БСП – и днес, поради което  съвкупността от предложения относно рекламата ще е предмет на отделно разглеждане.

*

От вносителите – депутатката Марияна Бояджиева пред БНР, първите 17 минути. Разказва какво тя мисли, че е внесла – или може би какво би искала хората да мислят, че е внесла.

Tagged

Тютюневата реклама

Държавата ни съветва какви цигари да купуваме. Легални. Прилича ли на една държава  да ни съветва какви цигари да купуваме?

Тютюневата реклама не е спряна. Нито даже по БНТ.

Има решение на Етичната комисия към Националния съвет за саморегулация (НСС) от тридесети януари 2015 г. Препоръчва се кампанията да се съобрази с решението.

Решението създава впечатление за компромис. Има недоволни и от двете посоки – про-Кой:  защото изобщо е констатирано нарушение   и  анти-Кой: защото комисията е крайно щадяща към кампанията и интересите зад нея.

Решение № 197 на ЕК от 30.01.2015 (Жалба относно Медийна кампания „Булгартабак-Холдинг” АД в партньорство с Министерство на финансите, Агенция „Митници”, „Национална асоциация на тютюнопроизводителите 2010” и „Асоциация на производителите на ориенталски тютюн”

Ето крайно предпазливото заключение: “Обсъжданата кампания, разгледана в нейната цялост от визии и текст, и обсъдена в съвкупност със специфичния обществен контекст и нагласи, в които се появява, смесва идеята за борба с контрабандата по принцип и призива към употреба на тютюневи изделия, чиято реклама е напълно забранена, с което прекрачва границата на етичното.”

Но:

  • Етичната комисия не вижда проблем в публично-частното партньорство в тютюневата кампания: “Съвместните действия, включително и организирането на кампании, между държавни институции и частни фирми по обществено значими теми, не е прецедент и не представлява укоримо поведение.”
  • Етичната комисия не смята, че Булгартабак има полза от кампанията. “Що се отнася до твърденията, че кампанията всъщност подсъзнателно внушава да се купуват единствено цигари с марката на Булгартабак, комисията намира същите за некореспондиращи с действителната ситуация. “

Лично мнение: съвсем кореспондиращи са дори:    ефектът в значителна степен е в полза на Булгартабак и Лафка. За разлика от  дадената за пример кампания на Smirnoff  Не карай пил – защото Smirnoff не печели  от успеха на Не карай пил.    А Булгартабак и Лафка печелят. Реклама с търговски цел и ефект  се представя за социална. На това основание се изключва вероятно и от отчитането на рекламата.

Търговска реклама – на забранени продукти –  с подкрепата на държавата – извън времетраенето за търговска реклама – продължаваща и след решението на Етичната комисия. Найс, а.

Към СЕМ:  по-рано кампанията звучеше като демонстрация, десет дни след решението – като провокация.

 

 

Решение на Конституционния съд: агенти на ДС, медии, апатия

Заличават  последните щрихи от опитите за запазване на  пространства, свободни от агенти на бившата Държавна сигурност. Медиите поне частично бяха останали свободни. 15 години оцеляха две разпоредби в Закона за радиото и телевизията, които не допускаха щатни и нещатни сътрудници на бившата ДС  до регулатора и до обществените медии. Е, сега вече няма правни пречки, Конституционният съд смята, че не е проблематично агенти да управляват медиите, да се произнасят по свободата и да бъдат независими в решенията си.

Защото по дефиниция регулаторът  и обществените медии са независими.

Не става въпрос само за  посочените в  Решение № 105 на Комисията за досиетата за печатни издания,  Решение №72 за частните електронни медии, Решение  54 за БНТ,  Решение № 111 за печатни издания (2) и др.  – а за тенденция.

Обществото не се справя с преодоляване на зависимостите. Един идеологически работник, син на идеологически работник, идеологически обработва общественото мнение, че никой нормален човек не се интересува от досиета.  Когато  възрастните са уморени от темата и апатични, а младите са изобщо невъведени в темата и апатични, неапатичните последователно прекъсват възможността да се осветят мрежите на зависимостите.

Последователно и ефективно.

Конституционният съд в настоящия си състав   прие силна серия решения за ДС.

С  Решение № 8 от 11.10.2013 г. по конституционно дело № 6 от 2013 г., съдия докладчик Благовест Пунев (по искане на 57 народни представители от 41-вото Народно събрание за установяване противоконституционността и несъответствието с общопризнатите норми на международното право и с международните договори, по които България е страна на чл.26, т.3 и чл.59, ал.2, т.3 от Закона за радиото и телевизията)  бяха обявени за противонституционни  разпоредбите в Закона за радиото и телевизията, според които  щатни или нещатни сътрудници на бившата Държавна сигурност не могат да бъдат членове на Съвета за електронни медии (чл.26, т.3 от ЗРТ),  както и  членове на управителните съвети на Българската национална телевизия и Българското национално радио, съответно генерални директори на БНТ и БНР.

Решението не е изненада след като този състав през 2012 година вече се занима с  подобни въпроси и обяви за противоконституционно подобно ограничение в Закона за БТА, както и оповестяването на агентите въз основа на т.нар. картончета:

  • Решение № 11 от 02.10.2012 г. по конституционно дело № 1/2012 г., докладвано от съдията Пламен Киров (по искане на 56 народни представители от 41-ото Народно събрание за обявяване противоконституционност и несъответствие с общопризнатите норми на международното право и с международните договори, по които България е страна, на чл.11, ал.1, т. 8 от Закона за Българската телеграфна агенция)
  • Решение № 4 от 26 март 2012 г. по конституционно дело № 14 от 2011 г., съдия докладчик Стефка Стоева (по искане на тричленен състав на Върховния административен съд за установяване на противоконституционност на чл. 25, т. 3 от Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия) – по искане на тричленен състав на ВАС.

Решението, допускащо агенти на ДС да управляват обществените медии  и да вземат основни решения в областта на свободата на изразяване, преобръща позицията на Конституционния съд, заявена при предходно атакуване на ограничението:

  • Решение № 10 от 25.06.1999 г. по конституционно дело № 36 от 1998 г., съдия докладчик Иван Григоров (по искане на 52 народни представители за установяване на противоконституционността на редица разпоредби от Закона за радиото и телевизията).

Кадровата политика на това правителство също потвърждава тенденцията.

В медиите се появи съобщение, че идеологическият работник е поискал закриване на Комисията по досиетата.

Обсъжда  се връщането на пар.12 от Закона за досиетата, според който   не се установява принадлежност към ДС за всички заемащи или заемали длъжност началник на отдел или началник на сектор в цивилното и военното разузнаване след 16 юли 1991 година.

Когато става дума за управление на общите работи: никога не е време за апатия.

Дойдох свобода да ви дам

Дойдох свобода да ви дам. Шукшин нарича така един свой роман. Заглавието е подходяща оценка за атаката на властта към медиите и журналистиката. Това управление ескалира усилията си за контрол върху информацията.

Пропагандно представяни като усилия да се освободят медиите.

*

Войната за контрол над информацията се водеше и при управлението на ГЕРБ, но основните симптоми  бяха

  • концентриране на собствеността, забранени теми в контролираните медии,
  • насърчаване на трафика на добри новини с финансиране с публични средства,
  • влошаване на качеството на журналистиката
  • и в резултат от горното – паралелен свят с паралелни добри  и  лоши  в поръчковата журналистика.

Тази практика   е регистрирана и документирана в анализи, макар че предишното управление избягва да я признава.  По времето на ГЕРБ   медиите  се отдалечиха рязко от мисията си да информират и се приближиха до желания от властта модел на пропагандни машини. По времето на ГЕРБ парламентът прие или отмени разпоредби в полза на правилните олигарси, Цветанов честваше рождения си ден с торта – със сцена Цецо подарява часовник на Бойко –  направо в  студиото на Бареков, а КТБ акумулира повече публични средства, отколкото при Тройната коалиция.

Тройната коалиция.

Тройната коалиция показа какво смята да бъде бъдещето на българските медии в контекста на цифровизацията много ясно:  от това време са

  • идеите за овладяване на регулаторите преди изборите 2009 (двойната КРС с девет члена),
  • Закона за публичното радиоразпръскване и чрез него – контрол върху БНТ и БНР, този закон отваряше и вратата за олигарсите  към обществените медии,
  • промените в закона (конкретно в интерес на обръчите и заради продажбата на ТВ2)
  • и – разбира се – овладяването на медиите през КТБ и с помощта на КРС и разрешенията за използване на честоти.

След изборите 2013 се налага да си спомним методите на Тройната коалиция.

Дойдох свобода да ви дам –

  • на медиите,
  • на журналистите,
  • на регулатора СЕМ – защото другият регулатор КРС начело с Веселин Божков е добре интегриран елемент в машината на властта,
  • на обществените медии,
  • на гражданите, защото сега регулаторът пречи те да бъдат информирани.

Остриетата на атаката са в парламента – той и така е конструиран.

Дойдох свобода да ви дам: мнозинството, което  издържа абсолютния си тест: гласуването за Пеевски за шеф на ДАНС.

Пеевски, предложен от Орешарски. От ДПС естествено. Съвместно, зад което застанах. Връщането към въпроса е добре премислен сценарий. Нелогично е да се пита за Пеевски. Въпросът е изчерпан. Отговорът е очевиден. Отговорите да убодат очите ви.

Къде сте тръгнали с тези въпроси.

Ще се освобождаваме май.

Обществените медии, ало. Регулаторът, ти къде с брадясалите си методи.

Това, което вчера се е случило в парламента по повод внасянето на отчета на СЕМ за 2012, няма нищо общо с експертен разговор по проблемите. Нищо експертно няма в обвинението, че СЕМ е виновен за забавянето на цифровия преход. Но какво да очакваме: какво експертно основание се чу за назначаването на Пеевски, освен беглата фраза, че е работил като магистрат. Ако качествата на магистрат бяха водещи за това назначение, измененията в Закона за ДАНС щяха да подчертаят професионалните критерии.

Експертен разговор за медиите има, но и в опита да се назначи Пеевски, и в исканията на Миков за успокояване чрез медиите, и в ролята на Станишев от началото на цифровия преход досега,  и в удивителното поведение на Местан към водещи журналисти има друго, едно и също – и това не е грижата за свободата или за медиите.

Контрол върху информацията, това е целта.

Технологиите за контрол? Има изявление от КТБ,  според което

КТБ АД не притежава нито чрез свое дружество, нито директно проценти от собствеността на бТВ, както и на нито една друга медия.

Вежди Рашидов като министър твърдеше същото, но сега твърди, че става дума за контрол върху 90 на сто от медиите.

Това е наистина  добро начало за експертен разговор. За властта, публичния ресурс и  технологиите за контрол. За журналистите, медиите, мултиплексите и банките. За разпределянето на евросредствата. За медиите в предизборната кампания –  и новите идеи за контрол, които има опасност да се реализират в бъдещия Изборен кодекс.

Време за избор:  искаш да участваш в технологиите за контрол или в усилията за  разкриване на технологиите за контрол и създаване и прилагане на правилата за прозрачност и гарантиране на свободата на информацията.

Подкрепилите Пеевски са избрали.

*

ПП Кой предложи Пеевски за шеф на ДАНС?

СЕМ, избор на нов член, невиждан диалог

Избор  на член на СЕМ,  двама кандидати. Нищо по-различно от назначенията в рамките на това управление.

Невиждан диалог с гражданите има при тази власт, казва министърът Вигенин. Изборът е подчинен само на два принципа – прозрачност и състезателност, казва депутатът от Коалиция за България Мартин Захариев.

Състезателност има –  състезават се две перспективи. Няма официален публичен разказ какви са тези перспективи и откъде идва подкрепата за тях. Стенограмите разкриват други неща – конюнктурата в парламента, степента на непознаване на темата от страна на депутатите, желанието за натиск и опитите за изземване  на функции на регулатора и на самите независими медии. За това – отделно.

Изслушването в парламентарната комисия за култура и медии.

Стенограмата от заседанието на парламента.

 *

По повод представянето на едната кандидатура  Мартин Захариев излага възглед за задачите на реформата в медийния сектор  (в стенограмата е  пълният текст):

  • На първо място, това е изцяло нов Закон за медийните услуги.
  • На второ място, широко обсъждане с всички заинтересовани организации на възможността за обединяване на обществените медии БНТ и БНР в една българска обществена медийна компания или корпорация.
  • На трето място, България според годишните доклади на „Репортери без граница” е на незавидното 87-мо място за 2013 г. в класацията за свободата на словото. Основната причина за това незавидно място е концентрацията на медийна собственост, липса на прозрачност и присъщните им зависими.
  • На четвърто място, Европейският парламент излезе с резолюция относно Хартата на Европейския съюз за норми на свободата в медиите. Документът касае именно плурализма и концентрациите както в национално, така и в трансгранично отношение на медийните конгломерати, тяхното влияние и монополизация на информацията.
  • На пето място, обсъждането на въпроса е свързано и с решението за конституиране или неконституиране на нов конвергентен орган за регулация.
  • На шесто място, изборът на нов член на СЕМ е в пряка и висока степен на обществено очакване да се преборим с езика на омразата и противопоставянето с правни и регулаторни средства.

*

Обединяването на обществените медии, преборването на  концентрациите,  гарантирането на независимостта, сливането на  регулаторите  и пр.  се предлага да се реализира от хората, които избраха Пеевски.

Предлага се за гарантирането на независимостта на медиите да се погрижат депутатите, които нямат проблем Дилян Славчев Пеевски да стане шеф на ДАНС:

Александър Димитров Паунов Антон Константинов Кутев Атанас Зафиров Зафиров Атанас Стойнов Пъдев Атанас Тодоров Мерджанов Борис Цветков Цветков
Борислав Гуцанов Гуцанов Валентина Василева Богданова Валери Мирчев Жаблянов
Ваня Чавдарова Добрева Васил Миланов Антонов Георги Димитров Андреев Георги Николов Мърков Георги Христов Борисов Георги Страхилов Свиленски Георги Чавдаров Анастасов Георги Янчев Гьоков Деница Златкова Златева Деян Цанков Дечев Димитър Ангелов Горов Димитър Стоянов Дъбов Димчо Димитров Михалевски Добрин Ненов Данев Дора Илиева Янкова Евдокия Славчова Асенова Екатерина Василева Заякова
Емил Димитров Райнов Жара Веселинова Пенева – Георгиева Жельо Иванов Бойчев
Захари Димитров Георгиев Иван Валентинов Иванов Иван Тодоров Ибришимов
Илия Атанасов Баташки Йордан Георгиев Стойков Йордан Стоянов Младенов Йорданка Колева Йорданова Калин Иванов Милчев Кирил Николаев Добрев Корнелия Петрова Нинова Красимир Атанасов Мурджев Красимир Христов Янков Лазар Огнянов Попов
Любомир Ангелов Петков Маргарита Асенова Стоилова Мариана Господинова Тотева
Мариана Радева Бояджиева Мартин Георгиев Захариев Мая Божидарова Манолова
Методи Теохаров Костадинов Милка Дончева Христова Милко Петров Багдасаров
Минчо Мънчев Минчев Михаил Райков Миков Николай Василев Петев Николай Симеонов Малинов Павел Маринов Маринов Петър Атанасов Курумбашев
Петър Василев Мутафчиев Петър Георгиев Кънев Петър Илиев Дулев Пламен Василев СлавовРосен Малинов Малинов Румен Василев Гечев Румен Маринов Йончев
Светла Маринова Бъчварова-Пиралкова Сергей Дмитриевич Станишев
Сияна Атанасова Фудулова Смиляна Николова Нитова-Кръстева Спас Янев Панчев
Станислав Иванов Владимиров Стефан Иванов Танев Стефан Ламбов Данаилов
Страхил Чавдаров Ангелов Таню Христов Киряков Татяна Иванова Буруджиева-Ваниотис Тодор Борисов Радулов Филип Стефанов Попов Христо Цветанов Монов Явор Бориславов Куюмджиев Явор Илиев Гечев

Алиосман Ибраим Имамов Ахмед Ахмедов Башев Веселин Вълев Пенев Георги Симеонов Горанов Делян Славчев Пеевски Джевдет Ибрям Чакъров Дурхан Мехмед Мустафа
Емил Кирилов Иванов Ердинч Исмаил Хайрула Йордан Кирилов Цонев Камен Костов Костадинов Лютви Ахмед Местан Мехмед Юмер Атаман Митхат Сабри Метин Мустафа Сали Карадайъ Мустафа Фахри Ахмед Невин Халил Хасан Нигяр Сахлим Джафер
Петър Симеонов Ангелов Петя Николова Раева Рамадан Байрам Аталай Рушен Мехмед Риза Сергей Манушов КичиковТунджай Османов НаимовТунчер Мехмедов Кърджалиев
Ферихан Илиязова Ахмедова Халил Реджепов Летифов Хами Ибрахимов Хамиев Хамид Бари Хамид Хасан Илияз Хаджихасан Христо Дамянов Бисеров Хюсеин Хасан Хафъзов
Четин Хюсеин Казак Шендоан Ремзи Халит Щерьо Щерев Щерев Янко Александров Янков

Поради спорния си статус като депутат Дилян Славчев Пеевски е под въпрос. Но в краен случай ще вземе отношение като гражданин.

Но затова пък Александър Методиев – Сали вече е осигурен за законодателния процес.

Никаква ирония в горното.

Член на СЕМ: спешно, извън-редно, преди избора на директор на БНТ

Резюме:

След като Пеевски може да бъде избран за шеф на ДАНС,  защото е специалист и решителен, по критериите на този парламент  Пеевски може да бъде избран за член на Съвета за електронни медии, защото е специалист и решителен.

В извън-редно заседание беше задвижена процедурата и на другия ден бяха приети правила  за издигане на кандидатури и избор на член на СЕМ, който по закон

 се ръководи от интересите на обществото, като защитава свободата и плурализма на словото и информацията и независимостта на доставчиците на медийни услуги.

*

Сега по-подробно.

Мандатът на София Владимирова – член на СЕМ от парламентарната квота – изтече преди време, но избор в НС не беше проведен преди изборите.

В първия ден на протестите се е провело извън-редно заседание на медийната  комисия  за приемане на правила за издигане на кандидатури и за избор на член на СЕМ от парламентарната квота.

Правилата могат да се прочетат на сайта на парламента.

Кандидатури се издигат една седмица след обнародването на правилата в Държавен вестник. Ето го и него – от 29 юни, какъв да е броят – извън-реден, разбира се.

Кандидатите се изслушват в открито заседание на парламентарната комисия за култура и медии. Избраният нов член на СЕМ ще участва в избора на генерален директор на БНТ. Членовете на СЕМ имат шестгодишен мандат.

Едва ли Пеевски ще се занимава с медийна регулация точно като член на СЕМ,  но поне две обстоятелства  правят  тази процедура проблематична:

[1] Специфичният  политическият формат (БСП+ДПС+Атака), в който парламентът работи – парламентарната  комисия е в състав от 12 души само от тези политически сили.  Дилян Пеевски не е член на парламентарната комисия, но всички нейни членове без изключение са гласували за избирането му за шеф на ДАНС.  А сега вече ще обсъждат свободата на медиите и нейната защита.

Кандидатът за член на СЕМ  трябва на първо място  да има търпимост към факта, че ще бъде оценяван  от точно тези депутати –   докато бъде избран,  и   нетърпимост към несвободата – но  после.

[2]  Извън-редността и спешността  на избора (извънредна комисия, бърза процедура), коментирана и от председателя  на СЕМ:

Предполагам, че това е свързано с предстоящия избор на директор на БНТ. При положение, че ще има конкурс за директор на обществена медия, може да се предполага, че като се търси спешно назначение, то ще дойде с поръчка да намери определен човек за директорския пост.

Защо назначенията им са извънредни, дали защото са извън-редни?

Още по темата  

*

#ДАНСwithme

Бъдещето на медиите в ЕС: две обществени консултации

На финала на посещението си в България миналата есен Нели Крус, заместник-председател на ЕК,  се обърна към представителите на медиите:  Чух проблемите, предложете решения.

Днес казва същото по формален начин: ЕК открива две публични консултации по два основни въпроса – медиен  плурализъм и независимост  на медийните регулатори.

 Консултационният документ за медийния плурализъм   следва изводите на експертната група, представени малко по-рано в  доклад.  Иска се мнение по всяка от направените 30 препоръки.

Консултационният документ за независимостта на медийните регулатори следва обсъжданията относно националните регулатори при създаването на Директивата за аудиовизуалните медийни услуги. Тогава имаше предложения за по-подробна регулация, но в последна сметка в ДАВМУ съществува само указанието на рецитал 94 и   разпоредба за сътрудничество на държавите чрез техните  независими  регулаторни органи. Сега се търси мнение възможни ли са  нови законодателни или незаконодателни мерки за независими ефективни регулатори.

Срокът за участие в двете консултации е 12 седмици.

Речта на Н. Крус

Как да се постигне това? Дали трябва да има намеса от страна на депутати, саморегулиране от сектора или нещо по средата. Дали трябва да бъде действие на ЕС или на националните власти. Или може би изобщо не става въпрос за правила и регламенти, а за средата, в която те (медиите) работят и се следят от потребителите, средата на професионализъм и уважение за свободните медии.

Веселин Божков – председател на КРС с нов мандат

Веселин Божков  е определен от правителството за председател на Комисията за регулиране на съобщенията с нов петгодишен мандат, заповедта е на министър-председателя Борисов.

Веселин Божков става председател на КРС със заповед на министър-председателя Станишев по време на тройната коалиция  на 29 ноември 2007 година. Под ръководството на Божков и в края на мандата на Станишев се вземат решения с дългосрочен ефект, вкл. разпределяне на честоти  по тези правила на КРС  – когато спектър без конкурс  печелят кандидатите с  най-много реклама.

Преди да оглави КРС през 2007 г.,  Божков беше заместник-председател на Комисията за защита на конкуренцията от квотата на БСП.

Показателна над-партийна, дори  над-политическа  и отвъд-мандатна подкрепа.

Изменение на Закона за радиото и телевизията

Поредното изменение на ЗРТ – този път чрез  Закон за изменение и допълнение на Закона за държавния служител, ДВ бр.38/2012.

Отнася се до статуса на лицата в администрацията на регулатора.

§26. Член 22 ЗРТ се изменя така:
Чл. 22. (1) В дейността си Съветът за електронни медии се подпомага от администрация, чиято структура и щат определя самостоятелно съобразно средствата, предвидени за съответната година. За администрацията на Съвета за електронни медии се прилага Законът за администрацията, доколкото друго не е предвидено в този закон.
(2) Дейността на администрацията се осъществява от държавни служители и от лица, работещи по трудово правоотношение. За служителите по трудово правоотношение се прилага чл. 107а от Кодекса на труда. […]
§ 84. В срок до един месец от обнародването на този закон в „Държавен вестник“:
1. Министерският съвет привежда Класификатора на длъжностите в администрацията в съответствие с този закон;
2. компетентните органи привеждат устройс­твените актове на съответната администрация в съответствие с този закон.
§ 85. (1) Правоотношенията с лицата от администрациите по Закона за радиото и телевизията, Закона за независимия финансов одит, Закона за електронните съобщения, Закона за Комисията за финансов надзор, Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, Закона за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност, Закона за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси, Кодекса за социално осигуряване, Закона за здравното осигуряване, Закона за подпомагане на земеделските производители и Закона за пътищата се уреждат при условията и по реда на § 36 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за държавния служител (ДВ, бр. 24 от 2006 г.).
(2) С акта за назначаването на държавния служител се:
1. присъжда определения в Класификатора на длъжностите в администрацията минимален ранг за заеманата длъжност, освен ако служителят притежава по-висок ранг;
2. определя индивидуална основна месечна заплата.
(3) Допълнително необходимите средства за осигурителни вноски на лицата по ал. 2 се осигуряват в рамките на разходите за заплати, възнаграждения и осигурителни вноски по бюджетите на съответните разпоредители с бюджетни кредити.
(4) Министерският съвет да извърши необходимите промени по извънбюджетната сметка на Държавен фонд „Земеделие“, произтичащи от този закон.
(5) Органите на управление на Националния осигурителен институт и на Националната здравноосигурителна каса да извършат необходимите промени по съответните бюджети, произтичащи от този закон.
(6) Неизползваните отпуски по трудовите правоотношения се запазват и не се компенсират с парични обезщетения.
§ 86. (1) В едномесечен срок от влизането в сила на този закон индивидуалната основна месечна заплата на служителя се определя така, че същата, намалена с дължимия данък и задължителните осигурителни вноски за сметка на осигуреното лице, ако са били дължими, да не е по-ниска от получаваната до този момент брутна месечна заплата, намалена с дължимите задължителни осигурителни вноски за сметка на осигуреното лице, ако са били дължими, и дължимия данък.
(2) В брутната заплата по ал. 1 се включват:
1. основната месечна заплата или основното месечно възнаграждение;
2. допълнителни възнаграждения, които се изплащат постоянно заедно с полагащата се основна месечна заплата или основно месечно възнаграждение и са в зависимост единствено от отработеното време.
§ 87. Законът влиза в сила от 1 юли 2012 г. с изключение на § 84, който влиза в сила от деня на обнародването на закона в „Държавен вестник“.

Защита на децата: обществено обсъждане на критерии за оценка на съдържание

Съветът за електронни медии е приел проект на критерии  за оценка на съдържание, което е неблагоприятно или създава опасност от увреждане на физическото, психическото, нравственото и/или социалното развитие на децата.

Документът е изработен съвместно с Държавната агенция за закрила на детето.

Определен е едномесечен срок за обществено обсъждане.

Във връзка със  заглавието на критериите, а и по принцип –    вчера в блога Slaw  излезе   публикация, която се казва

Не използвай  “и/или”  в правен текст