От прессъобщение на СЕМ се виждат четири промени, свързани с Биг Брадър Фемили.
Китай купува Гугъл, Фейсбук става платен, СЕМ обявява публично обсъждане на проект за списък на събития с важно обществено значение.
Новини от един порядък, като погледнем календара. Какво да се обсъжда на този списък? Каква е разликата дали едно събитие е в списъка или не?
Директивата изисква мерките за защита на аудиторията, съответно ограниченията за доставчиците на медийни услуги: днешното съобщение на СЕМ за откриване на обсъждане на един списък трябва да е някаква шега.
Законът казва: Заседанията на СЕМ са публични.
СЕМ днес публикува на сайта си съобщение:
“Право на достъп до публичните заседания на Съвета за електронни медии ще имат представителите на средствата за масова информация с акредитация към Пресцентъра на Народното събрание.”
Граждани – не. И медии, които не се интересуват от парламента – не.
Не е ясно има ли решение на СЕМ за прилагане на разпоредбата на чл.35.2 от закона. И какво по-специално е правното основание на решението.
Но няма да чакаме дълго. В тридневен срок СЕМ е длъжен да публикува пълните протоколи от заседанията си, като решенията на Съвета задължително са мотивирани, според чл.35.3.
И Португалия е обнародвала Списък на събитията с важно обществено значение. В португалския списък се включват само спортни събития (11), предимно свързани с футбола (7).
Държавите от ЕС имат задължение да приемат списък на събитията с важно обществено значение и мерки за защита на достъпа на аудиторията при отразяването на тези събития по телевизията.
В България това задължение е възложено на СЕМ и не е изпълнено.
Лицемерно е да се недоволства от съдържанието на програмите, ако основна цел на медийния закон е да е добре на частните инвеститори, на определени частни инвеститори. Ако законът им гарантира пазара без такива подробности като многообразие и плурализъм. Основната цел на медийния закон ? – четем Даниела Петрова, председател на Комисията по гражданско общество, култура и медии пред в. Пари:
Основната цел на медийния закон не е да подпомогне бизнеса. Нито бизнесът (частният) е единственият, който реално ползва закона.
Както директивите и досега изискват, както и кодифицираната директива изрично посочва: “Аудиовизуалните медийни услуги са повече услуги в областта на културата, отколкото икономически. Tяхното нарастващо значение за обществата и демокрацията — по-специално чрез гарантиране на свободата на информацията, многообразието на мненията и медийния плурализъм, образованието и културата е основание за прилагането на специфични правила към тези услуги.”
Според директивите. А тук “основната цел на закона е да подпомогне бизнеса.” И основната интрига е дали обръчите са едни и същи, или леко си съперничат.
И регулаторът не бил възразил, както става ясно от рaзговора ми с Даниела Петрова на тази тема по БНР.
В Закона за радиото и телевизията се е появила следната норма – по предложение на Даниела Петрова, по време на второ четене в медийната комисия:
Чл.126г. На доставчик на медийни услуги, който не изпълни в срок решение на Етичната комисия към Фондация “Национален съвет за журналистическа етика” и/или Сдружение “Национален съвет за саморегулация”, се налага имуществена санкция в размер от 2000 до 5000 лв.
Даниела Петрова предложи да отпадне ограничението за рекламните агенции да имат медии. Нейно е и предложението СЕМ само да узаконява решенията на същите хора от реклама+ частни медии.
Измененията в ЗРТ още не са публични. Не е ясно какво още има в тях. Не е ясно и какво мислят обществените оператори, нито СЕМ.
Нито Даниела Петрова. Ще е интересно да се чуят правните й аргументи.
Ето частният СЕМ.
В рубрика Становища Съветът за електронни медии е публикувал Разпореждане. Правно основание – чл.117.3 ЗРТ.
Мая Вапцарова, ид председател, разпорежда на Нова телевизия “да прекрати излъчването на Цената на истината преди от 23,00 часа.”
Част от констатациите в разпореждането: “От 16 до 29.09.2009 г. бяха излъчени 4 броя (предавания) в сряда и четвъртък от 20.00 ч. В три от тези четири броя бяха включени малолетни и непълнолетни със съгласието на техните родители. Селекцията на участниците според скандалното в техните лични истории отразява стремежа на екипа да шокира аудиторията. Обвинения в отровителство, признания за ексцентрични сексуални преживявания, агресия, измами, ненавист към родителите, хомосексуален секс, безотговорност към децата, прелюбодейства, клевети, перверзни сексуални фантазии, наркотици, лъжи и доминиращата над всичко жажда за пари – такава е палитрата на темите.”
Достатъчно ли е съгласието на родителите за участието на деца в подобен тип предавания и за освобождаване на операторите от отговорност: не.
Просто и ясно: през 2007 и 2008 надзорът на СЕМ е неефективен, според публикуван днес доклад на Сметната палата.
И през 2009 е така.
Вижда се с просто око, но Сметната палата е специализиран орган.
Преди два месеца председателката Пешева е коментирала, че ще коментира, след като излезе докладът. Наистина, има разлика в оценката:
Недостатъчно ефективен надзор (в проекта) вече е неефективен надзор (в окончателния вариант).
Законът за публичното радиоразпръскване преди изборите не беше хубаво да не бъде харесван, трябваше – както четем в стенограмите – да бъде максимално бързо приет.
Вятърът се е обърнал. Сега може дори СЕМ да каже нещо против закона.
Беше възмутително да мълчи преди изборите, по-възмутително е да се види за какво всъщност се изказва сега – да нямало конкурс за съвместните програми и да се стимулирало участието на частните оператори в цифровизацията.
Това намери СЕМ за най-важно да каже по въпроса за публичното радиоразпръскване.
Цяла конституционна промяна въведе парламентарен контрол върху независимия медиен регулатор. Какъв е дълбокият смисъл на контрола? Никакъв, ако съдим по изнесеното в медиите за първото прилагане на новата конституционна норма, чиста имитация на контрол. Когато стенограмата бъде готова, ще се види в подробности, но е потвърдена оценката на комисията за култура и медии:
Това е отчетът, в който СЕМ говори за държавната собственост върху спектъра. Това е отчетът, в който Съветът не може да си опише предмета на регулиране. Според СЕМ ТВ2 липсва при националните наземни оператори – което не попречи на Съвета да мълчи монументално, когато Станишев поиска в закона да се запише, че ТВ2 заслужава задължително разпространение – и парламентът го изпълни, макар от втори опит, и СЕМ го записа в лицензия.
