Медийно право

Съдът на ЕС е приел решение  по съединени дела C‑447/08 и C‑448/08 с предмет преюдициални запитвания относно организиране и рекламиране на хазартни игри онлайн.

В Швеция организирането на хазартни игри без  разрешение е незаконно. Забраната  не се отнася  за предлаганите   от друга държава чрез интернет хазартни игри, но законът забранява   рекламирането им.

Въпросите са:  Може ли държавата да се позовава на императивни съображения от обществен интерес, за да обоснове ограничителната си политика по отношение на хазартните игри. Пропорционална ли е пълната забрана да се предлагат на пазара хазартни игри и лотарии, организирани в друга държава.

Според Съда, допуска се забрана на такава реклама.  Не се допуска предвидената санкция  за реклама на хазарт отвън да е по-висока от тази за реклама на хазарт от местни доставчици.

Има решение на Съда по дело   C‑139/07 P Комисията срещу Technische Glaswerke Ilmenau.

Съдът  обсъжда прилагането на  изключенията, свързани  със защитата на личния живот и защитата на данните и разследванията (член 4  на  Регламент (ЕО) № 1049/2001)  и  изяснява баланса между защита на лични данни и достъпа  до информация.

Германия  предоставя  на TGI държавна помощ, която според ЕК е несъвместима с общия пазар. TGI оспорва това решение и заедно с това иска достъп до документи на ЕК.  Комисията отказва с мотив, че те са част от текуща официална процедура по разследване.

Следва производство пред Общия съд, според който

трябва да се уважи твърдението за нарушение, изведено от липсата на конкретно и самостоятелно разглеждане на посочените в заявлението за достъп документи.

Комисията обжалва. Съдът приема, че

За  разлика от случаите, в които общностните институции действат в качеството на законодател, в които случаи би следвало да се разреши по-широк достъп,   производствата за контрол върху държавни помощи, като поисканите от TGI, се вписват в рамките на административните функции на институциите.

Общият съд е следвало да признае наличието на обща презумпция, според която оповестяването на документите от административната преписка по принцип би засегнало защитата на целите на дейностите по разследване.  Тази обща презумпция не изключва правото на  заинтересованите  страни да докажат, че даден документ  не е обхванат от посочената презумпция или че съществува по-висш обществен интерес, който да обосновава оповестяването му.

Това не е направено и обжалваното съдебно решение трябва да бъде отменено в частта му, в която се отменя   решението на ЕК.

Дания, Финландия и Швеция и в това производство излагат аргументи в полза на достъпа.

Съдът постановява решение по делото, на основание на чл.61 от Статута.

В отговор на преюдициално запитване Съдът разглежда таксата за преносимост на номера / възможността за телефонния абонат да запази своя номер при смяна на оператора:

Трябва ли член 30, параграф 2 от Директивата за универсалната услуга да се тълкува в смисъл, че регулаторът, който следи таксите за абонатите да не възпират използването на възможността за преносимост на номера, е длъжен да взема предвид разходите на операторите на мобилна телефонна мрежа за извършването на тази услуга?

Според решението по дело С-99/09, като използва обективен и надежден метод, регулаторът  трябва да определи както понасяните от операторите разходи за осигуряване на преносимост на номера, така и пределния размер на таксата, над който потребителите могат да откажат посочената услуга.

Следователно в тази хипотеза  може да се окаже необходимо регулаторът да приеме, че размерът на потребителската такса трябва да бъде по-нисък от размера на  разходите на операторите   – ако изчислената само на основата на тези разходи такса може да възпре потребителите да използват възможността за преносимост.