Медийно право

Не сме изправени пред избор сигурност или права. Няма такъв избор. Не може да се иска от гражданите да правят такъв избор. ЕС е за нулева толерантност към нарушенията на правата в Хартата за основните права на Съюза (Програма от Стокхолм).

И в България темата става актуална, ако изобщо е преставала да бъде.

Запитванията за лични данни.  Ясно е, че  е важно  какво точно е правното основание, ако  става дума за нещо повече от неофициални запитвания. Това може да се изясни само като се видят актовете.  Пейо е написал: в актовете, с които той разполага, има проблем. Предоставяне на исканите данни – само при наличие на съдебно разрешение, противозаконното придобиване на IP адреси и други трафични данни е престъпление по чл. 171а  НК.

Борбата с пиратството. Прессъобщението на МВР очертава участниците в събитието за подписване на Меморандум за разбирателство и сътрудничество за противодействие на интелектуалното пиратство в България. Тук вече не става дума за сигурност срещу права, а за едни права (на интелектуална собственост) срещу други права – и техния баланс в цифровото време.

Идеята на меморандума не е нова: иска  се сътрудничество от доставчиците  на интернет достъп (помним плана Албанел). Тази вълна тепърва ще стигне до България – най-малко по повод АСТА (в този смисъл се произнася  Съветът).

АСТА (Anti-Counterfeit Trade Agreement)  е  много по-агресивен, обхватен  и подробен, отколкото експертите очакваха. АСТА   се изготвя на закрити съвещания.  Според европейския надзорник за лични данни,  в договора се предвиждат мерки, които са непропорционални.

Президентът Обама e  взел  отношение по темата: агресивно ще защитаваме нашата интелектуална собственост.   На същата дата (11 март)  Европейският парламент гласува резолюция по АСТА , в която:

5.  подчертава, че в случай, че не бъде незабавно и изчерпателно информиран на всички етапи от преговорите, Парламентът си запазва правото да предприеме съответни действия, включително да сезира Съда на ЕС с цел да защити своите прерогативи;

6.  призовава Комисията да направи оценка на въздействието от прилагането на ACTA по отношение на основните права и защитата на данните, продължаващите усилия на ЕС за хармонизиране на мерките за прилагане на ПИС, и електронната търговия, преди да се пристъпи към каквото и да било споразумение на равнище ЕС относно консолидиран текст на ACTA, както и своевременно да се консултира с Парламента относно резултатите от тази оценка;

9.  настоятелно призовава Комисията да гарантира, че прилагането на разпоредбите за ACTA, особено разпоредбите относно процедурите за защита на авторското право в цифровата среда, напълно съответства на достиженията на общностното право; изисква на границите на ЕС да не бъдат извършвани претърсвания на лица; изисква пълно изясняване на всички клаузи, които биха позволили неоснователни претърсвания и изземване на устройства за съхранение на информация, като например преносими компютри, клетъчни телефони и MP3 плейъри от страна на гранични и митнически органи;

10.  счита, че с цел зачитане на основните права, като например правото на свобода на изразяване и правото на неприкосновеност на личния живот, предложеното споразумение, докато изцяло спазва принципа на субсидиарност, следва да не позволява налагане на т.нар. процедури на „трите предупреждения“, в пълно съответствие с решението на Парламента относно член 1, параграф 1, буква б) от Директива 2009/140/ЕО (директива за изменение), призоваващо за добавянето на нов параграф 3а в член 1 от Директива 2002/21/ЕО относно въпроса за политиката на „трите предупреждения“;

11.  подчертава, че неприкосновеността на личния живот и защитата на данните са основни ценности на Европейския съюз, признати в член 8 от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи и в членове 7 и 8 от Хартата на основните права на ЕС, които трябва да бъдат зачитани във всички политики и правила, приемани от ЕС съгласно член 16 от ДФЕС.

Особено след влизането в сила на Договора от Лисабон гласът на Европейския  парламент не е за подценяване.

Преди ден Гугъл показа правителствени агенции  от  кои държави  са искали да се прекрати достъп до съдържание (Бразилия, Германия, Индия,  САЩ и т.н.) или са се обръщали за съдействие   за разкриване на лични данни (Бразилия, САЩ, Великобритания и т.н.) през втората половина на 2009.

New York Times е писал за исканията към AOL, Newsweek – към   Facebook , Arstechnica – към  Sprint.

Вестник  Сега пише за български практики – запитвания към редакции:

“Иска се IP адрес, user agent и други данни, които да послужат за установяване на самоличността на автора. В някои редакции получавали по 5 такива запитвания на седмица, при това те понякога се дублирали от няколко полицейски дирекции в страната, докато се установи от кой град е съответното IP. При това става дума за питания по образувани дела, но без да има съдебно разрешение за търсената информация. Обикновено интересът бил към “глупави” или недобронамерени коментари по адрес на политици или министри, споменати в журналистическите материали.”

Колкото повече информация се публикува за подобни практики, толкова по-добре може да се следи за прецизното прилагане на законите. В публикацията на Сега няма  данни  какво точно е правното основание, ако  става дума за нещо повече от неофициални запитвания.