Направете най-после 112 действащ в България, казва Вивиан Рединг, член на ЕК и отговаряща за информационното общество.
А извън това интересната тема от тези дни е за високоскоростната Европа. Групата на регулаторите на последната среща във Вилнюс има такава точка в дневния ред, индустриите упражняват натиск върху ЕК за политическо решение и Рединг обещава такова решение скоро.
Унгарска правозащитна организация атакува пред Конституционния съд измененията на телекомуникационния закон, с които се въвежда директива 2006/24/ЕО за задържането на данни.
Днес са публикувани Общи насоки на икономическата политика на държавите от ЕС и на Общността, приети от Съвета на 14 май. Всеки, който има връзка с копчета и лостове на управлението в България, се предполага да е общо насочен от тях.
Относно политиката в областта на информационното общество: Да се създаде информационно пространство без граници. Да се развие икономика на знанието. Да се увеличат инвестициите в научноизследователска дейност до 3 % от БВП до 2010 г. Да се подобри качеството на образованието, особено на висшето образование.
Отворените стандарти в информационните и комуникационните технологии са полезни като основа за оперативна съвместимост и иновации. Да се гарантират сигурността на мрежите и сигурността на личната информация. Да се насърчава разгръщането на широколентовите мрежи, за да се развие икономика на знанието – като се популяризира разгръщането на високоскоростни широколентови мрежи.
Има отворено писмо, в което се говори за развитието на стандартите на интернет, започва се от Стив Крокър и RFC001 и се стига до днес. Има призив в навечерието на 40-годишнината на интернет всички групи и организации, които работят за свободата на мрежата, да се обединят за защита на общи принципи.
Има и открита за подписване Хагска декларация от 21 май (вчера). Тя казва, че демократичните правителства са задължени от международното право и собствените си конституции да гарантират свободата на информацията.
Предложенията за реформа в Регламента за достъп до документите на институциите на ЕС се очакваха с голям интерес. Ето ги.
Първите коментари. Швеция намира предложенията за разочароващи: “Трудно ми е да видя подобрения в проекта, очаквахме съвсем друго”, казва министърът на правосъдието на Швеция.
Още една оценка: дефиницията за документ ни връща в ерата на динозаврите, тъй като ограничава информацията, до която гражданите имат достъп.
Гордън Браун обявява законодателната програма, която включва и законопроект за въвеждане на Директивата за задържане на данни, отзвук в блоговете.
През 2007 директивата беше въведена частично – Великобритания и Директива 2006/24/ЕО
Ново изследване на института Макс Планк показва по страни има ли блокиране на BitTorrent трафик. В България – не. В САЩ, Канада и Сингапур – да.
През 2008 регулаторите реагираха:
И потребителите на Comcast реагираха, съдят компанията.
Факултетният съвет на Юридическия факултет в Харвард вчера единодушно е взел решение за отворен и свободен достъп до всички произведения на академичния състав и на всеки член на факултета. Всеки се задължава да предоставя електронно копие в подходящ формат не по-късно от датата на издаване. Задължението важи занапред. Малко преди това Факултетът по изкуствата откри подобна база (Repository) при Creative Commons Attribution License.
Това е първият юридически факултет в САЩ (може би и в света) с политика на отворен достъп. Подобна нициатива по отношение на всички държавно финансирани научни продукти в САЩ е оформена като законопроект и очаква разглеждане от Конгреса.
Суперрегулаторът EECMA (European Electronic Communications Market Authority), предложен в проекта на Европейската комисия за ревизия на правната рамка в областта на електронните комуникации, е обсъждан в Европейския парламент – проектът за доклад.
Независимо че комисар Рединг обосновава новия регулатор на наднационално ниво с функции на сегашната агенция по информационната сигурност (European Network and Information Security Agency, ENISA), според доклада и ENISA трябва да остане.
ЕП е обсъждал доклад и по останалата част на ревизията на правната рамка на електронните комуникации – проектът за доклад.
