Медийно право

Днес в OJ – иск на Европейската комисия срещу Германия – комисията иска от Съда да установи, че Германия е нарушила своите задължения по член 28 от Директива 95/46/ЕО за защита на личните данни, като подлага на държавен контрол компетентните да контролират обработката на данни органи в провинциите и по този начин неправилно транспонира изискването за „пълна независимост“ на контролния орган по защита на данните.

Според ЕК, необходимо е правната уредба на държавите-членки да изключва външно въздействие върху решенията на органите за защита на лични данни и върху тяхното изпълнение. Изразът „пълна независимост“ предполага, че не трябва да съществува зависимост не само от нито един субект, но и в нито едно отношение.

Германия поддържа теза за относителна независимост, тоест независимост на контролния орган единствено от обектите на контрола, която според ЕК не съответства на недвусмислената, всеобхватна формулировка на директивата за „пълна независимост“.

Решението ще е важно в по-общ контекст за параметрите на независимостта на регулаторите.

Позицията на България, внесена в Съвета, по директивата за запазване на трафичните данни [6440/06]

Декларация за отлагане на въвеждането по отношение на интернет до 2009 [6350/07]

Над 600 органа имат право да искат достъп до електронните съобщения и частната кореспонденция на хората и за 9 месеца са използвали това право над 260 000 пъти. [Телеграф]

Ето и докладът.

Могат ли събраните данни да се използват пред съда? Великобритания била една от малкото страни, в които не могат, според Гардиан.

Европейските експерти в областта на личните данни (РГ 29) реагираха на директива 2006/24/ЕО за запазване на трафичните данни със специално становище. То е интересно в светлината на транспонирането на 2006/24/ЕО в България, защото коментарите тук в последните дни го възпроизвеждат. Според това становище, от държавите се изискват гаранции и особена грижа (най-малко) относно:

1) Прецизно определяне на целта, заради която се запазват трафичните данни. “Сериозно престъпление” (термин от директивата) ясно и точно да се дефинира.
2) Прецизно определяне на процедурата за достъп – достъп да имат само съответните органи, техният изчерпателен списък да бъде публичен. Всяко ползване да се регистрира и контролира.
3) Минимизиране на предвидените за запазване данни.
4) Събраните данни да не се използват за извличане на повече информация, вкл. за други лица извън предмета на конкретното разследване (data mining) .
5) Достъпът да подлежи на съдебен или независим контрол (on a case by case basis).
6) Да не се допуска доставчиците на услугите да използват трафичните данни (запазвани по реда на директивата) за други цели, особено за свои цели.
7) Данните за бизнес нужди да са разграничени от данните за нуждите на изпълнение на директива 2006/24/ЕО. Да се предвидят по-конкретни технически и организационни мерки за сигурност.

Идеите на директивата бяха записани отначало в проект за рамково решение, но впоследствие бяха оформени като директива, по която Ирландия и Словакия гласуваха против. На това основание Ирландия иска от Съда на ЕО анулиране на директивата.

Срокът за въвеждане на директивата от страните от ЕС изтече на 15 септември 2007. Макар и да отлагат, доколкото и където директивата позволява (за интернет), държавите я въвеждат.

И България отлага – декларация [ PDF]

Германия е една от страните, в които директивата се посреща без ентусиазъм. Законът, който влезе в сила на 1 януари, се оспорва пред Конституционния съд за противоконституционност. Ето и жалбата (150 страници).

В същата посока (сигурност) идват нови мерки, ограничаващи правата на гражданите. Например България (разбираме от изказванията на Р.Петков) е твърд защитник на договора от Прюм, за който очевидно предстои да се говори (вж обсъждане в Европейския парламент).

Въпреки съпротивата на европейския надзорник по личните данни, прочутите баланси между сигурност и лична неприкосновеност се променят само в една посока, докато закономерно стигнат следния баланс: всичко – за сигурността и нищо – за личната неприкосновеност.

Вече има първи реакции по повод обнародваната в ДВ наредба по чл.251 ЗЕС. Досега в България нямаше видими вълнения нито при приемането на Директива 2006/24/ЕО, изискваща запазване на трафични данни, нито при приемането на ЗЕС, транспониращ директивата, нито докато проектът за наредбата по прилагането на ЗЕС беше за обсъждане. Наредбата е етап от една линия на ограничения – от писмото на Буш до Проди ( септември 2001) до днес.

През 2005 и 2006 се каза, каквото можеше да се каже – и все пак тази директива мина в ЕС. Трудно, но мина – въпреки кампанията и подписките срещу нея. Обясняват, че трафичните данни не били съдържанието на кореспонденцията. Обясняват още, че ще компенсират операторите.

Великобритания е предвидила възможност за компенсиране  (британският акт) – България не е. Очевидно държавите транспонират по различен начин една и съща директива.

Ирландия оспорва пред Съда на ЕО съответствието на процедурата, по която е приета директивата, с първичното право.

Сега