Медийно право

Ако в един компютър има съдържание, което вероятно е незаконно, и ако то е криптирано (PGP), длъжен ли е собственикът да осигури достъп (да предостави паролата) на полицията – дори ако по този начин се поставя в опасност?

Службите питат съда в щата Върмонт. Първата инстанция отговаря отрицателно, сега се чака решение на втора инстанция.

Доколкото става ясно, ключът към решението е чисто правен – ако паролата се разглежда като свидетелски показания, не е длъжен (Петата поправка), ако не – длъжен е.

Прокуратурата е разтревожена – ако съдът реши, че лицето не е длъжно да съдейства, никой не може да принуди никого да декриптира незаконно съдържание. Марк Ротенбърг, експерт по лична неприкосновеност и сигурност на информацията, прави друг извод: нека се търсят други (технологични вероятно) начини на достъп.

Реакции по казуса

Според изследване на мрежовата сигурност, проведено в края на миналата година във Великобритания, 54 на сто от участниците са използвали чужди WiFi мрежи без знанието или разрешението на собственика. Незаконно.

Обсъжда се етиката на “кражбата” – и се очаква законите да вземат предвид, че в някои случаи да използваш чужда мрежа не трябва да е по-незаконно, отколкото да слушаш радио навън. Или да четеш вестника на човека до себе си. Или да седнеш на пейка на обществено място. Или да си налееш вода из града. Или градината ти да попада в обхвата на пръскачката на съседите. Или да четеш под уличната лампа нощем. Или да използваш компютъра на съседа, ако ти е дал ключ и ти е разрешил да го ползваш. Вече има списъци от подобни сравнения, използвани от адвокати в съдебни процеси по света.

Бизнес консорциум работи върху HD телевизия, която ще се приема безжично – готвят стандартите, вкл. технологични мерки срещу незаконно използване на защитени произведения, отново. Остава старият проблем – технологията ще препятства и използване, което правото разрешава.