През 2004 г. беше създадена Европейската агенция за информационна и мрежова сигурност. Европейската комисия обявява обществена консултация за бъдещето на ENISA
През 2004 г. беше създадена Европейската агенция за информационна и мрежова сигурност. Европейската комисия обявява обществена консултация за бъдещето на ENISA
Първият щат, гласувал уредба по този въпрос. Публикация не без известна гордост, дори с текста на резолюцията, в новинарски сайт.
Договор от Прюм. През 2005 г. седем страни от ЕС се съгласяват да насърчат трансграничното сътрудничество чрез обмена на информация за ДНК данни, пръстови отпечатъци, регистрация на превозни средства и лични и нелични данни, свързани с трансграничното полицейско сътрудничество.
Днес Съветът (правосъдие и вътрешни работи) е гледал възможността Договорът от Прюм да се превърне в основа за решение в рамките на третия стълб (с.11). България, вижда се, вече е изразила официално желанието си да се присъедини към седемте.
Първо надзорният орган в областта на личните данни , после комисиите на Европейския парламент поставиха логичните въпроси за баланса с правата на човека: Какви са последиците за защитата на личните данни? Как може да се гарантира, че ще бъде търсен баланс между засиленото сътрудничество и защитата на правото на лична неприкосновеност? Предвиждат ли се възможни проблеми? Какви са последиците от практическа гледна точка? Кой ще поеме разходите за тази програма? Кой ще финансира националните бази данни? Някои държави-членки вече са поискали финансова помощ. Финансирането от бюджета на Общността ли ще се извършва, или от държавите-членки? Не са ли изложени на риск без ясни и точни методи синхронът и хармонизацията на мерките, които се съдържат в проекторешението на Съвета?
Съветът днес отговаря – мислим, работим по отделно решение за защитата на личните данни (с.13)
*
Впрочем какво (ли) става с нашата Комисия за защита на личните данни?
Университетите се присъединяват, независимо от висящите дела.
Европейският контрапроект също се движи впрочем, може би в някаква перспектива няма да е контра.
Голям закон, иска време за четене, но (ако човек се интересува от медийната част) може да се започне отзад-напред, например с тези разпоредби:
Доста концентрирано като за три параграфа, доста радости и мъка, какво ли има в останалите 105 страници.
Добрата новина е, че става дума само за проект. Ето писмото от вчера, с което Гонзалес иска промените.
Лошата: правосъдието се опитва да прокара в Конгреса нов закон за защита на интелектуалната собственост IPPA [Intellectual Property Protection Act 2007], който да криминализира опита за използване на защитени продукти без правно основание. Буквално kakmo IPRED2. Разликата е, че в САЩ и сега е криминализирано използването на лични нужди.
И още – иска се IPPA 2007 да повиши наказанията, да отвори вратата за още СРС-та (подслушване, прихващане), да засили санкциите срещу пиратския софтуер. Затвор за всичко, никаква фантазия и разнообразие в наказанията.
Шансовете на проекта? Пишат, че когато демократите идват на власт, те са видимо и известно близки до Холивуд и балансите се изместват по посока на носителите на права. При републиканците – обратно.
Ако не ви се чете – слушайте тук обсъждане в news.com.
Мануел Кастелс чете лекции в Барселона и Лос Анжелис. Познава двете си аудитории, начините на комуникация и тенденциите – и е в състояние да прави сравнения между Европа и Америка, до детайли като значението на мобилните комуникации в деня за размисъл преди изборния ден.
Представяйки в Лос Анжелис новата си книга Mobile Communication and Society: A Global Perspective (Information Revolution and Global Politics), още едно изследване върху мрежовите общества, Кастелс говори и за практиките на регулирането. Според него, САЩ са назад в идеологията на регулиране на мобилните комуникации.
Всеки, който предпочита интернет за комуникация, също се намира обяснен – с “компресирането на времето” и възможността “многофункционално да организираш света около себе си”.
Не само че има такава световна база, но има и петиция до ЕС за инициативата всички държавно финансирани институции в ЕС да са длъжни да публикуват безплатно научните си продукти
До 15 юли е срокът за мнения по ревизията на основния акт на ЕС в областта на публичния достъп до информация – Регламент 1049/2001. Европейската комисия обнародва подготвителен акт за обсъждане на политиката в областта на достъпа – Зелена книга за достъпа до документите на институциите на ЕС.
Българите също са поканени да участват [ дай своето предложение]
Балкин е професор в Йеил, чете Конституционно право (Първа поправка) и води много известен блог – Балкинизация.
Там е публикувано приветствието на Балкин до втората конференция Достъп до знание [A2K, Access to Knowledge] – този път за инфраструктурата на свободата на изразяване – или за приликите и разликите между свободния достъп до знание и свободата на словото, защитена в Първата поправка на американската конституция.
Балкин и А2К са познати в България: достъпът до знание е цел, демократичната култура е цел – правото е средство. Отворената култура е цел – защитата на интелектуалната собственост е средство.
A2K is the Boss.
IP is just one of the employees.
В приветствието има и втора идея, заслужаваща отделно внимание: в глобалния свят хармонизацията на правото не води задължително до хармония, хармонията предполага и различност.
Хората бъркат достъпа до знание с Първата поправка на Конституцията на САЩ и правото на интелектуална собственост – с американското право. Това са грешки.
Сякаш Балкин е имал предвид съобщението за американския прокурор, който се очаква да пристигне в София като регионален представител (координатор) за защитата на интелектуалната собственост за Източна Европа.