В Официален вестник на ЕС:
Становище на Европейския комитет на регионите — Програма на ЕС за по-добро регулиране
Комитетът: Continue reading
Медийно право
[Media Law] [Nelly Ognyanova]
Category Archives: Digital
Ревизия на Директивата за аудиовизуалните медийни услуги
В Официален вестник на ЕС:
Становище на Европейския комитет на регионите — Преразглеждане на Директивата за аудио-визуалните медийни услуги.
В контекста на провежданата обществена консултация можем да се запознаем и с позицията на Европейския комитет на регионите. Становището следва логиката на въпросника, изготвен от ЕК за целите на обществената консултация.
ЕС: ревизията на правната рамка на защитата на данните
На 18 декември 2015 г. Комитетът на постоянните представители (КОРЕПЕР) потвърди компромисните текстове, съгласувани с Европейския парламент относно ревизията на правната рамка на защитата на данните в ЕС. Споразумението е било постигнато между Съвета, Парламента и Комисията на 15 декември 2015 г. Това споразумение е в съответствие с искането на Европейския съвет преговорите по реформата на защитата на данните да бъдат приключени до края на годината.
Според днешни изявления, ревизията на рамката не само укрепва правата на гражданите, но и адаптира правилата за бизнеса, като в същото време се намалява административната тежест.
Ревизията на правната рамка е законодателен пакет, предложен от Комисията през 2012 г. с цел да се актуализират и модернизират правилата за защита на данните. То се отнася до две законодателни акта: регламент (на мястото на Директива 95/46 / ЕО) и директива за защита на данните в областта на правоприлагането (предназначена да замени рамковото решение за защита на данните от 2008 г.).
Защитата на лицата във връзка с обработването на личните им данни е основно право, предвидено в Хартата на основните права на Европейския съюз (член 8).
След окончателните правно-технически редакции проектите ще бъдат внесени за приемане.
Съд на ЕС: интернет сайтове, заобикаляне на данъчно законодателство
Стана известно решението на Съд на ЕС по дело C‑419/14 с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС в рамките на производство по дело WebMindLicenses kft срещу Nemzeti Adó- és Vámhivatal Kiemelt Adó- és Vám Főigazgatóság (данъчна администрация).
WML е регистрирано в Унгария търговско дружество. То поддържа интернет сайт, който предлага интерактивни аудио-визуални услуги с еротичен характер, но формално предоставя ползването на ноу-хау за въпросните дейности на Lalib — дружество със седалище в Мадейра (Португалия).
Данъчният орган в Унгария смята, че прехвърлянето на ноу-хау от WML на Lalib не съответства на действителна икономическа операция, тъй като на практика това ноу-хау е било използвано от WML на унгарска територия и съответно, WML извършва злоупотреба с право с цел заобикаляне на унгарското данъчно законодателство, което е по-неблагоприятно от португалското.
WML обжалва – като освен другото смята, че са използвани доказателства, събрани без негово знание чрез прихващане на далекосъобщения и изземване на електронни съобщения.
Унгарският съд, за да прецени дали има злоупотреба, поставя пред Съда на ЕС серия въпроси за особеностите на разглежданите услуги, предлагани по интернет. Освен това се поставя въпрос дали данъчната администрация може да събира доказателства, получени в рамките на наказателно производство, включително чрез тайни средства, и да ги използва, за да обоснове административен акт.
Според Съда на ЕС:
Запитващата юрисдикция следва да анализира всички изложени по делото в главното производство фактически обстоятелства, за да определи дали посоченият договор е представлявал чисто изкуствена конструкция, прикриваща обстоятелството, че разглежданата доставка на услуги не е била действително извършвана от дружеството лицензополучател, а на практика от дружеството лицензодател, като провери по-специално дали установяването на икономическата дейност или на постоянния обект на лицензополучателя не е било действително, дали за извършване на съответната икономическа дейност това дружество не е притежавало подходяща организационна структура в смисъл на помещения, персонал и технически средства или дали посоченото дружество не е извършвало тази икономическа дейност от свое име и за собствена сметка, на своя отговорност и на свой риск.
Правото на Съюза трябва да се тълкува в смисъл, че за целите на прилагането на член 4, параграф 3 ДЕС, член 325 ДФЕС, член 2, член 250, параграф 1 и член 273 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност, това право допуска данъчната администрация да използва доказателства, събрани в рамките на паралелно все още неприключило наказателно производство без знанието на данъчнозадълженото лице, например чрез прихващане на далекосъобщения и изземване на електронни съобщения, за да се установи наличието на злоупотреба в областта на данъка върху добавената стойност – при условие, че събирането на тези доказателства в рамките на посоченото наказателно производство и тяхното използване в рамките на административното производство не нарушава правата, гарантирани от правото на Съюза. В частност – дали прихващането на далекосъобщения и изземването на електронни съобщения са били способи за разследване, предвидени в закона и необходими в рамките на наказателното производство; дали използването от посочената администрация на събраните по този начин доказателства е било също разрешено от закона и необходимо; дали в съответствие с общия принцип на зачитане на правото на защита в рамките на административното производство данъчнозадълженото лице е имало възможност да получи достъп до тези доказателства и да бъде изслушано във връзка с тях.
Към една модерна и по-европейска рамка за авторското право
В съответствие със Стратегията на ЕС за единен цифров пазар Европейската комисия представя своята визия за модерна рамка на ЕС за авторското право – план за действие, очертан в съобщението COM(2015) 626 final.
През следващите шест месеца тази политическа визия ще бъде превърната в законодателни предложения и политически инициативи, като се вземат предвид коментарите от няколко обществени консултации.
Планът за действие на Комисията включва четири области (вж. информация за съобщението и подробни въпроси и отговори).
1. Разширяване на достъпа до съдържание в целия ЕС
Представени са нови правила за преносимостта на съдържанието – първа стъпка към подобряване на достъпа до произведения на културата (вж. информация за новите правила). Комисията ще продължи да използва на своята програма „Творческа Европа“, за да помага на европейското кино да достига до по-широка аудитория, вкл. за разработването на новаторски инструменти, като например европейски агрегатор на онлайн портали за търсене и центрове за лицензиране.
2. Изключения от правилата за авторското право
Това е много важна тема, защото при развитие на технологии правилата се нуждаят от периодично преразглеждане с цел актуализиране на хипотезите на свободно използване на защитени произведения. Такава е практиката в САЩ. Комисията възнамерява да работи по ключови изключения от авторското право на ЕС. Благодарение на изключенията произведения, защитени с авторско право, ще могат да бъдат използвани при определени обстоятелства без предварително разрешение от носителите на правата – говори се за изключение за целите на образованието, за хора с увреждания, за сегашното изключение за панорама и др.
3. Създаване на по-справедлив пазар
Комисията ще оцени дали приходите от онлайн използване на съответните творби се разпределят справедливо. В този контекст Комисията ще разгледа ролята на услугите за агрегиране на новини. Подходът на Комисията ще бъде пропорционален — тя няма намерение да въвежда такси за хипервръзки, т.е. потребители няма да трябва да плащат за авторски права, когато просто споделят хипервръзка към съдържание, защитено с авторско право. Резултатите от текущата обществена консултация относно платформите и онлайн посредниците ще допринесат за общото разискване.
4. Борба с пиратството
По-широкият достъп до съдържание ще помогне в борбата с пиратството. Ще се прилага принципа „следвай парите“ с цел прекъсване на финансовите потоци към предприятия, които печелят пари от пиратска дейност. ЕК публикува обществена консултация за оценката и модернизирането на съществуващата правна рамка.
Съд на ЕС: авторски права и разпространение на телевизионни програми
Стана известно решението на Съда на ЕС по дело C‑325/14 с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Hof van beroep te Brussel (Апелативен съд на Брюксел, Белгия) в рамките на производство по дело SBS Belgium NV срещу Belgische Vereniging van Auteurs, Componisten en Uitgevers (SABAM).
SBS създава и разпространява телевизионни програми. Разпространението – както на собствени програми, така и на програми на други доставчици – се извършва чрез „пряко въвеждане“ (‘direct injection’). Процесът е следният: SBS предава сигнали, носители на програми, посредством връзка „от точка до точка“ към разпространители като Belgacom, Telenet и TV Vlaanderen. На този етап сигналите не могат да се приемат от широката публика. След това разпространителите подават сигналите кодирани или без да ги кодират до абонатите си, за да могат последните да гледат програмите на приемниците си с помощта евентуално на предоставен им от разпространителя декодер. В зависимост от съответния разпространител сигналът се предава чрез сателит за TV Vlaanderen, чрез кабелна мрежа за Telenet или чрез xDSL за Belgacom.
SABAM твърди, че преносът до разпространителите е акт на публично разгласяване по смисъла на член 3 от Директива 2001/29 и SBS трябва да има разрешение от притежателите на авторски права и да заплаща обезщетение. SBS оспорва това искане.
Белгийският съд иска от Съда на ЕС да установи дали член 3, параграф 1 от Директива 2001/29 трябва да се тълкува в смисъл, че излъчваща организация осъществява акт на публично разгласяване по смисъла на тази разпоредба, когато предава сигнали, носители на програми, само до разпространители на сигнали, като по време или по повод на това предаване сигналите не са достъпни за публиката, а след това разпространителите ги подават на съответните си абонати, за да могат последните да гледат програмите.
Съдът вече е приел (решение Svensson по дело C‑466/12), че понятието „публично разгласяване“ обединява два кумулативни елемента – „акт на разгласяване“ на произведение и „публично“ разгласяване. В случая:
- Предаването на сигнали представлява „акт на разгласяване“.
- Произведенията, които SBS предава, се разгласяват не „публично“ по смисъла на член 3, параграф 1 от Директива 2001/29, а на отделни и определени търговци. При това те не могат a priori да се считат за „нова“ публика, към която първоначалният акт на разгласяване на излъчващата организация не е бил насочен. Гледането на телевизионни програми от абонатите на разпространителите е възможно едва след намесата на последните.
Като извод: доставчик на тв програми не осъществява акт на публично разгласяване, когато предава сигнали, носители на програми, само до разпространители на сигнали, като по време или по повод на това предаване сигналите не са достъпни за публиката, а след това разпространителите ги подават на съответните си абонати, за да могат последните да гледат програмите, освен ако намесата на разглежданите разпространители представлява само обикновен технически способ, което обстоятелство запитващата юрисдикция следва да провери.
Както сочат коментарите, решението на Съда на ЕС ще се отрази върху съществуващите в държавите от ЕС бизнес модели: в случаи като разглеждания не доставчиците на медийни услуги, а само разпространителите до широката общественост ще имат задължение към авторите.
Резервационни данни на пътниците (PNR)
Дискусиите за евентуална схема за резервационни данни на пътниците (PNR) в ЕС се развиват от 2007 г. насам с предложението за рамково решение на Съвета относно този въпрос. Първоначалното предложение предвиждаше въздушните превозвачи, осъществяващи полети между ЕС и трети държави, да бъдат задължени да предават PNR данни на компетентните органи с цел предотвратяване, разкриване, разследване и наказателно преследване на престъпления, свързани с тероризъм, и на тежки престъпления.
В своята резолюция от 11 февруари 2015 г. относно мерките за борба с тероризма Европейският парламент се ангажира „да положи усилия за приключване на работата по директивата на ЕС относно резервационните данни на пътниците до края на годината“ и настоятелно призова Комисията „да разясни последиците от решението на Съда относно Директивата за запазване на данни и нейното потенциално въздействие върху директивата на ЕС относно резервационните данни на пътниците“.
Стана известно ново Становище на Европейския надзорен орган по защита на данните (ЕНОЗД) относно Предложението за директива за използването на резервационни данни на пътниците.
Предложението за мерки според ЕНОЗД все още не изпълнява основната предпоставка за PNR схема, а именно спазване на принципите за необходимост и пропорционалност. Предложението не предвижда комплексна оценка на способността на съществуващите инструменти да постигнат целта на PNR схемата на ЕС. Освен това то не представя подробен анализ на степента, в която свързани с по-малка намеса мерки биха могли да постигнат целта на PNR схемата на ЕС. Нецеленасоченото масово събиране и обработване на данни от PNR схемата представлява мярка за общо наблюдение – а мнението на ЕНОЗД е, че единствената цел, която би отговаряла на изискванията за прозрачност и пропорционалност, би била използване на PNR данните в отделни случаи, само при установена въз основа на по-точни признаци сериозна конкретна заплаха.
Впрочем това беше и проблемът на обявената за недействителна Директива за задържане на трафични данни.
Дискусиите за резервационните данни винаги са напредвали трудно, по-трудно стана след решението на Съда на ЕС от 2014 г. по съединени дела C-293/12 и C-594/12, Digital Rights Ireland, а още по-трудно – сега, в края на 2015 – когато настояващите – подобно Европейския надзорник за личните данни – за пропорционална намеса – се оказват малцинство.
Към нова етика в областта на цифровите технологии: данни, достойнство и технологии
Европейският надзорен орган по защита на данните (ЕНОЗД) отговаря „за предоставянето на консултации на институциите и органите на Общността и субектите на данни по всички въпроси, свързани с обработката на лични данни“.
ЕНОЗД е приел Становище 4/2015 във връзка с общия регламент за защитата на данните. В него се разглеждат произтичащите от цифровизацията трудности за защитата на личните данни — приспособяването на съществуващите принципи на защита на данните към глобалната цифрова среда в контекста на плановете на ЕС за цифровия единен пазар (резюме, текст)
Въпросът е в това, че съществуват сериозни въпроси за влиянието на революцията в областта на цифровите технологиите върху достойнството, личната свобода и функционирането на демокрацията в зависимо от данните общество. Компютърните услуги в облак, интернет на предметите, големите информационни масиви и други технологии са изключително важни за конкурентоспособността и растежа. В бизнес моделите се разработват нови възможности за мащабно събиране, незабавно предаване, комбиниране и повторно използване на лични данни за непредвидени цели, обосновани с дългосрочни и недостъпни политики за защита на личните данни. Но това поставя принципите за защита на данните пред нови изпитания, които налагат да се преосмисли тяхното прилагане.
Технологии – но колко? И има ли защита? Особено в периоди като сегашния, в които акцентът се премества върху сигурността и ограничаването на правата и свободите.
ЕНОЗД очертава тенденции, които могат да включват неприемливо обработване на лична информация или да нарушават правото на неприкосновеност на личния живот и предлага идея за екосистема за защита на четири нива:
|
1) |
Ориентиран към бъдещето регламент относно обработването на данни и зачитането на право на неприкосновеност на личния живот и на защита на данните. |
|
2) |
Отговорни администратори, които определят обработването на лична информация. |
|
3) |
Зачитащ неприкосновеността на личния живот инженеринг и дизайн на продукти и услуги за обработване на данни. |
|
4) |
Оправомощени физически лица. |
The Pirate Bay: решение в Швеция в очакване на решението на Съда на ЕС
Ако се разпореди на доставчици на интернет достъп да блокират достъп до сайтове като The Pirate Bay (ТРВ), следва ли разпореждането да се изпълнява?
Цялата история на дружеството, съответно на популярния сайт, изобилства с противоречиви отговори на този въпрос. В различни държави от ЕС, а и в самата Швеция са давани различни отговори – вж например Нидерландия, Белгия, Италия.
Именно Върховният съд на Нидерландия спира производството и изготвя преюдициално запитване до Съда на ЕС по спора между Ziggo и XS4ALL, от една страна, и BREIN (и Холивуд), от друга – относно достъпа до TPB, блокирането и отговорността на посредниците.
В този контекст новината е от Швеция: вчера е издадено решение на съда в Стокхолм, според което доставчиците на интернет достъп не могат да бъдат задължавани да блокират достъпа до The Pirate Bay. Делото се води от Universal Music, Sony Music, Warner Music, Nordisk Film и др. с цел да се изиска от един посредник да блокира достъпа. Според решението доставчикът Bredbandsbolaget не носи отговорност и не е длъжен да блокира достъпа.
Съд на ЕС: договори на абонати на електронни съобщителни услуги
Стана известно решението на Съда на ЕС по дело C‑326/14 с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Oberster Gerichtshof (Върховен съд, Австрия) в рамките на производството по дело Verein für Konsumenteninformation срещу A1 Telekom Austria AG.
A1 Telekom Austria е доставчик на далекосъобщителни услуги в Австрия, който използва общи договорни условия в отношенията си с потребителите. Според тях „[а]ко в тарифните разпоредби или в конкретно споразумение е посочено, че“ „А1 [Telekom Austria] има право да увеличава тарифите за следващата календарна година в съответствие с повишаването на годишния индекс на потребителските цени“, в същото време то е „длъжно да отрази в цените всяко понижение на този индекс, като съответно ги намали. A1 [Telekom Austria] уведомява писмено клиентите за извършената актуализация“.
Oberster Gerichtshof (Върховен съд, Австрия) е сезиран със спор между сдружение на австрийските потребители (Verein für Konsumenteninformation) и A1 Telekom Austria. Според сдружението A1 Telekom Austria използва незаконосъобразни клаузи в договорите, сключвани с потребителите, според които абонатите не могат да прекратяват едностранно своите договори при актуализация на тарифите в зависимост от обективен годишен индекс на потребителските цени, определян от публична институция, а именно от Австрийския статистически институт (Statistik Österreich).
В този контекст Oberster Gerichtshof иска да установи дали на абонатите да се предоставя правото да прекратят едностранно своите договори по смисъла на член 20, параграф 2 от Директивата [2002/22] „при получаване на предизвестие за изменения в договорните условия“.
Съдът отговаря отрицателно на този въпрос. Актуализация на тарифите — доколкото тя се основава на ясен, точен и обществено достъпен метод за индексация, който е уреден с решения и механизми от публичноправно естество — не би следвало да поставя крайните ползватели в договорна ситуация, различна от възникналата вследствие на съответния договор, част от чието съдържание са съдържащите въпросната клауза общи условия. Изменения на тарифите не биха могли да се квалифицират като „изменения в договорните условия“ по смисъла на член 20, параграф 2 от Директива 2002/22, които да предоставят на абоната правото да прекрати едностранно договора си без заплащането на неустойки.
