Category Archives: Digital

Съд на ЕС: ЕК иска отмяна на Заключенията на Съвета относно Световната конференция по радиосъобщения WRC-15

В Официален вестник на ЕС:

съобщение за жалба, подадена на 17 декември 2015 г. — Дело C-687/15  Европейска комисия/Съвет на Европейския съюз.

Случаят е интересен поради страните, а и поради предмета. Взаимодействие на правото на ЕС с международна правна рамка в областта на радиочестотния спектър.

Европейската комисия иска да се отменят Заключенията на Съвета относно Световната конференция по радиосъобщения през 2015 г. (WRC-15) на Международния съюз по далекосъобщения (ITU), приети на 26 октомври 2015 г. на 3419-та среща на Съвета в Люксембург. На тази конференция приключиха международните преговори относно техническите и регулаторните параметри за използването на лентата около 700 MHz за безжични широколентови услуги.

Според ЕК с приемането на Заключенията на Съвета вместо решение  съгласно с предложението на Комисията, Съветът е нарушил член 218, параграф 9 ДФЕС, който е приложим спрямо приемането на позицията, която да бъде заета от името на Съюза в WRC-15.

  • първо, член 218, параграф 9 ДФЕС се прилага спрямо позициите, които се приемат от името на Съюза в случаи като разглеждания, когато Европейският съюз има статут в съответната международна организация, а именно статут на секторен член, в съответствие с член 3, параграф 2 от Конституцията на ITU, който предвижда права на Европейския съюз на определени дейности в организацията;
  • второ,  измененията на правната уредба относно радиоизлъчването, във връзка с които е предложението на Комисията за приемане на позиция, която да бъде заета, в съответствие с член 218, параграф 9 ДФЕС, пораждат правни последици по смисъла на тази разпоредба едновременно по силата на приложимата международна правна рамка и на съответните правила на Съюза
  • трето, що се отнася до другите условия за прилагане на член 218, параграф 9 ДФЕС, Комисията твърди, че те също са изпълнени в настоящия случай, тъй като органите на ITU попадат в понятието „орган, създаден със споразумение“ и че актовете във връзка с които Комисията е предложила приемането на позиция, която да бъде заета, не представляват „допълнение или изменение на институционалната рамка на споразумението“.

Вън от това, ето позицията на ЕК по същество

Tagged

Европейския надзорен орган по защита на данните: предизвикателствата, свързани с големите масиви от данни

В Официален вестник на ЕС:

Резюме на становището на Европейския надзорен орган по защита на данните относно „Справяне с предизвикателствата, свързани с големите масиви от данни: призив за прозрачност, потребителски контрол, защита на данните още с проектирането и отговорност“

Предизвикателствата и рисковете, свързани с големите масиви от данни, налагат по-ефективна защита на данните.

Технологиите не бива да диктуват ценностите и правата ни, но и насърчаването на иновациите не бива да се възприема като несъвместимо с опазването на основните права. Възникващите бизнес модели, възползващи се от нови възможности за мащабно събиране, незабавно предаване, комбиниране и повторно използване на лични данни за непредвидени цели, поставят принципите на защита на данните пред нови изпитания и това налага цялостно осмисляне на начина, по който те се прилагат.

Интернет се е развил по такъв начин, че следенето — проследяване на поведението на хората — се смята за неминуемия модел за реализиране на приходи при някои от най-преуспяващите фирми. Това развитие налага критична оценка и търсене на други възможности.

При всички случаи, независимо от избрания бизнес модел, организациите, които обработват големи обеми лична информация, трябва да спазват приложимото законодателство в областта на защитата на данните. Гледището на Европейския надзорен орган по защита на данните (ЕНОЗД) е, че отговорното и устойчиво развитие на големите масиви от данни трябва да разчита на четири основни елемента:

организациите трябва да осигурят много по-голяма прозрачност относно начина, по който обработват личните данни;

да предоставят на потребителите по-висока степен на контрол върху начина, по който се използват данните им;

да интегрират лесна за потребителя защита на данните още с проектирането на продуктите и услугите си; и

да поемат по-голяма отговорност за действията си.

Пълен текст на Становище 7/2015

Apple vs FBI, отговорността на лидерите

by Stuart Carlson, February 19, 2016 Via @GoComics

Много голям отзвук в интернет има  отвореното писмо на изпълнителния директор  на Apple Тим Кук до потребителите на компанията.

То е в отговор на настояването   за достъп до iPhone, който е използван от лице, свързано с атентатите в Сан Бернардино по-рано тази година (съдебното нареждане до Apple). Накратко, иска се “вратичка” за ФБР.

Службите са убедени, че не може да им се отказва (there should be no safe havens for bad guys). И президентът Обама бил убеден.

Според защитниците на тезата, ставало дума за единичен случай. За единичните случаи – вж по-горе карикатурата на Стюарт Карлсън.

Apple има време до 26 февруари 2016 да отговори на съда – и ако откаже  достъп, въпросът за баланса сигурност – тайна на личния живот   се предоставя  – за пореден път – на съдебната система и може да стигне до Върховния съд.

Още за аргументите на двете страни.  Очаква официалната реакция на Apple, адвокатите са вече известни.

Заслужава да се отбележи реакцията на Тим Кук – отворено писмо онлайн:  прозрачността и този път изглежда добра политика.  Именно Тим Кук казва, че компаниите и техните лидери трябва да смятат себе си за важни членове на гражданското общество.  Няма как да не направим паралел   с България – компаниите – и техните лидери  –  когато става дума за гражданско общество.

Тръмп призова да се бойкотира Apple, ако   изобщо е важно за някого какво говори Тръмп.  Но Twitter и Facebook подкрепиха Тим Кук (и му благодарим за лидерството!)

Заслужава да се отбележи още, че основание за съдебното нареждане е закон, както пишат днес, от 18 век – правото дори във високотехнологичните държави е   по-бавно от предмета си.

Защитата на Apple ще бъде на основата на Първата поправка, много експерти вече анализират шансовете на защитата (NYT).    Софтуерът като защитено слово.

Развития:

позиция на Google: не е проста работа,  тревожно е – нека обсъдим (5 туита от 18 февруари)

позиция на Бил Гейтс: в подкрепа на FBI – и след часове:    не бил правилно разбран, не подкрепял правителството, а бил за баланс

 Мнения – не можем да връчим технологиите на институции, на които не вярваме, WSJ

Електронно управление: пътна карта до 2020

След изготвянето на Стратегията за развитие на електронно управление в Република България за периода 2014 – 2020 г.

и на базата на анализ в четири области –

  • правна рамка,
  • стратегически документи,
  • реализирана архитектура на електронното управление,
  • проекти

е подготвена Пътна карта за изпълнение на Стратегията за развитие на електронното управление в Република България за периода 2015 – 2020 г.

Открита е обществена консултация от 10 до 24 февруари 2016 г.

 

ЕСПЧ: ново решение за коментари във форум онлайн

На 2 февруари 2016 г. стана известно ново решение на Съда за правата на човека, което се отнася до отговорността на сайтовете за коментарите онлайн – делото е Magyar Tartalomszolgáltatók Egyesülete and Index.hu Zrt v. Hungary .

Решението е второ след  Delfi AS v. Estonia,  в което ЕСПЧ се произнесе, че се носи отговорност за враждебна реч в коментари онлайн и наложената от естонските съдилища санкция на собственика на сайта не е нарушение на чл.10 ЕКПЧ.

В новото решение ЕСПЧ заема обратна позиция и констатира нарушение на свободата на изразяване.

Делото се води от компанията Index.hu, която има новинарски портали в Унгария, и МТЕ, Асоциацията на доставчиците на онлайн съдържание.  Порталите имат политика за форумите:  вулгарни, агресивни и незаконни коментари се заличават. Форумите са немодерирани.

В коментари  е засегната агенция за недвижими имоти. Веднага щом научава, собственикът на сайта премахва коментарите. Въпреки това засегнатата агенция се обръща към съда. Апелативният съд приема, че актът, въвеждащ Директивата за електронната търговия,  не се прилага, защото условната неотговорност се отнася само за електронни търговци. Въпросът стига дори до Конституционния съд, но не се установява противоконституционност.

Пред ЕСПЧ жалбоподателите твърдят, че санкцията има смразяващ ефект, че модерирането би било неопрадвана икономическа тежест за интернет изданията, че премахването при уведомяване   е адекватна система за защита на правата на другите. Правителството твърди, че националните съдилища са действали по начин, отговарящ на принципите, установени в член 10 от Конвенцията, коментарите са безспорно незаконни  и прилаганите санкции не са   несъразмерни.

Съдът приема, че намеса в свободата на изразяване  е налице.   Също така приема, че намесата има законово основание в унгарското законодателство, както  и  легитимни цели в светлината на  член 10.2 ЕКПЧ. Основният обсъждан въпрос е дали намесата е   необходима в едно демократично общество.

Като напомня значението на интернет, от една страна, и важността на защитата на доброто име, от друга, ЕСПЧ потвърждава, че правата заслужават еднакво уважение (т.59). По-нататък Съдът приема, че не става дума за отговорност на издател – но въпреки това собствениците на сайтовете трябва да имат своите задължения и отговорности – като обаче поради особения характер на интернет  тези задължения и отговорности могат да се различават в известна степен от тези на традиционния издател, по-специално относно съдържанието, генерирано от трети лица (т.62).

Съдът обсъжда значението на засягането на доброто име на юридическо лице и приема, че има разлика между  интересите на една компания и доброто име на физическо лице.  Търговските интереси нямат същото морално измерение, казва Съдът, поради което  държавите имат по-широка зона на преценка по отношение на механизмите, които предоставят,  за защита на юридическите лица от твърдения, които има опасност да навредят на доброто им име (т.66).

Прилагат се  критериите за баланс между правата по чл.8 и чл.10, изведени в решенията Von Hannover  2012 г.  и Axel Springer, но заедно с това и специфични критерии, изведени за   интернет в решението Delfi, като:  характер и контекст на коментарите,  дали коментарите веднага са премахнати и какви са ефектите от тях (т.69).

  • За конкретните коментари се установява, че са негативни и дори някои от тях – вулгарни, но според Съда  “макар и принадлежащи към стил от   нисък регистър, такива изрази са често срещани онлайн”.
  • Съдът напомня и известното решение Jersild, според което наказание на журналист за подпомагане на разпространението на изявления, направени от друг човек в интервю,  би ограничило сериозно ролята на медиите за обсъждане на въпроси от обществен интерес (т.79).
  • Взема се предвид, че коментарите са незабавно отстранени – макар че самата агенция дори не е поискала отстраняването им, а се е обърнала направо към съда.
  • Унгарските съдилища не са обсъдили баланса между ограничаването на свободата на изразяване в интернет и интереса на засегнатото търговско дружество. Само този факт според ЕСПЧ поставя под въпрос адекватността на защитата на свободата на изразяване  на жалбоподателите  на национално ниво (т.88).
  • В допълнение Съдът не вижда защо да не се прилага системата на уведомяването, която дава ефективна защита на доброто име – наистина не винаги, например по-бърза реакция е необходима при враждебна реч и  директни заплахи за физическата неприкосновеност на физически лица,  но в конкретния случай няма такива (т.91).

Посочените по-горе съображения са достатъчни за Съда да заключи, че е налице нарушение на член 10 от Конвенцията.

Дали свободата на изразяване онлайн е в контранастъпление след решението Delfi, питат коментатори. Съдия  Egidijus Kūris изрично  съобщава, че тази стъпка назад не трябва да се разглежда като отклонение от принципите, приети от съда в решението Delfi. 

След решението Delfi  знаем, че ЕСПЧ смята, че има случаи, в които се носи отговорност от сайтовете за коментари на трети лица във форумите.

След решението  Index.hu знаем, че ЕСПЧ смята, че има случаи, в които не се носи отговорност от сайтовете, но сме предупредени да не свикваме с тази мисъл.

Tagged

ЕСПЧ: лична неприкосновеност онлайн на работното място

На 12 януари 2016 г. стана известно решението на ЕСПЧ по делото Bărbulescu v Romania.

Делото се отнася до електронното наблюдение на служители от техните работодатели. Жалбоподателят е бил уволнен поради изпращане на лични съобщения чрез Yahoo Messenger  в работно време от служебен компютър. За да установи това, работодателят е прегледал информацията на компютъра на служителя на съответното работно място, което служителят твърди, че е неоправдано нарушаване на правото му на личен живот.

ЕСПЧ обсъжда дали Румъния е изпълнила позитивното си задължение да защити правото   на личен живот. Според практиката  на ЕСПЧ достъпът до лична кореспонденция от страна на работодателя представлява намеса в   личния живот – за телефонни разговори и електронна поща това е установено в решенията Halford v UK (1997) и  Copland v UK (2007).  В новото решение Съдът не установява нарушение на член 8 от Европейската конвенция за правата на човека, въпреки че отново констатира намеса в личния живот.

Като не отменя стандартите и изводите, известни от посочените две решения, в този случай ЕСПЧ решава, че в конкретния случай намесата е оправдана. Както посочват коментатори, решението не дава на работодателите карт бланш да поставят своите служители под наблюдение – има  случаи, когато такова наблюдение е оправдано,   и случаи, когато това не е така: значението на решението е да даде ориентир за  разделителната линия   между тези две категории.

Основният въпрос е имат ли служителите разумно очакване за защита на личната неприкосновеност онлайн. Съдът приема, че има такова очакване, когато работодателят изрично е позволил да се използва  телефон  или компютър  за лични цели (Halford), или когато има толерантност към такова използване (Copland) – съществената разлика в румънския казус е, че работодателят е забранил изрично  такова използване. Според Съда не е необосновано работодателят да иска  да се увери, че служителите изпълняват задълженията си в работно време.

Все пак, решението се оценява като незадоволително по две причини – недостатъчното обосноваване на изводите и по-високите стандарти, съществуващи според правото на ЕС. Знаели ли са служителите за наблюдението? Трябва ли да има конкретна причина за забраната да се използва служебната инфраструктура за лични разговори – или това е принципно допустимо? Защо е разкрита самоличността на другите участници в разговорите? Дали намесата е необходима и на какво основание (правата на другите?) Дали е пропорционална?

Смята се, че практиката на Съда на ЕС изисква информиране на гражданите за установено наблюдение – в каква степен това е налице?

В особеното си мнение   съдия съдия Pinto де Albuquerque приема, че има нарушение на чл.8 ЕКПЧ. Според него е необходима политика – а не обща забрана – за използване на инфраструктурата на работното място, в частност за интернет комуникации. Няма данни, че подобна политика съществува и е известна на служителя. Според особеното мнение въпросът е важен и заслужава по-прецизно разглеждане.

Медиите отразиха решението със заглавия, че работодателят има право да следи комуникациите на работното място – но всъщност съобщението не е точно такова. Човек прекарва часове на работното си място и там не загубва правото си на личен живот. Ето защо общи (бланкетни) забрани би трябвало да са необосновани и непропорционални.

Преобладаващите оценки са, че  решението Барбулеску не е звездният час на ЕСПЧ (Is Workplace Privacy Dead? Comments on the Barbulescu judgment,   Surveillance of Internet usage) и  не е последната дума по отношение на защитата на личния живот на работното място.

 

Tagged

ЕСПЧ: Блокиране на достъпа до YouTube – нарушение на свободата на изразяване

Стана известно решението на Съда за правата на човека по делото Cengiz and Others v. Turkey.

Както и в предходни дела срещу Турция пред ЕСПЧ, предмет на обсъждане са правата на гражданите при блокиране на YouTube.

В    решението  по делото Yıldırım v. Turkey  се обсъждаше невъзможността за достъп до сайтовете на Google.

В решението по делото  Akdeniz v. Turkey  се обсъждаше блокиране на достъп до музикални сайтове.

В поредното дело въпросът е дали блокирането на достъпа до YouTube е нарушение на чл.10 от Конвенцията (свобода на изразяване). Трима професори – Ченгиз, Акдениз и Алтъпърмак –    се обръщат към ЕСПЧ заради нарушаване на свободата им на достъп до информация.По време на блокирането на YouTube, наложено засягане на паметта на Ататюрк, което е престъпление по турското право, професорите са информирали властите, че сайтът е източник на разнообразна информация, включително и по политически въпроси. Блокирането е било в сила от 2008 до 2010 година.

Съдът е установил, че забраната за достъп представлява намеса в правото на жалбоподателите на свобода на изразяване. По-нататък, прилагайки теста за пропорционалност, Съдът изследва дали намесата има законово основание и  дава отрицателен отговор –   няма законово основание в турското законодателство  за забрана на достъпа до цялата информация на определен уебсайт.

Нарушение на чл.10 ЕКПЧ.

 

Tagged

За пре-подаването: с благодарност

Семестърът завършва, отново искам да благодаря на всички, които в рамките на зимния семестър гостуваха на студентите от бакалавърската програма по Европеистика и в курса Комуникационни права: съвременни европейски дебати  в магистърската програма Е-Европа.

Нери Терзиева, авторитет в журналистиката и скъп приятел,  не само води от години  курса по Новинарство, но приема все повече стажанти от медийния профил в новия проект BITelevision, а на екрана и в екипа (заедно с Ралица Василева, Ралица Ковачева – гости през миналата и предходни години)   виждаме наши възпитаници. Константин Павлов – Комитата вече е не само гост, но като докторант в катедра Социология  посвети доста четвъртъци  на новите медии.  Владо Йончев  се включи и лично, и  заедно с гостите в обсъжданията – включително с депутатите  от Европейския парламент Ева Паунова и Светослав Малинов, като се дава възможност на студентите да изпълняват и   практически задачи  по европейска проблематика. Продължава  отличното сътрудничество с Кристина Христова и Европа.Дневник, където бакалаврите публикуват медийни досиета на европейски теми.

При магистрите гостуваха   Велислава Попова/Дневник, Весислава Антонова/Капитал,  Еленко Еленков – с любезното участие на Владо Петков – Каладан, който иначе има самостоятелен курс  в програмата, Иван Бедров/ Клуб Z, Георги Савчев/Офнюз,  Евгени Димитров/Булфото, Борислав Кондов/БТА, Борис Бончев/Копи БГ ,  адв. Емил Георгиев/Регюлиджънс,   Мария Черешева/АЕЖ заедно с Боби Димитров.

Всяка среща на Георги Господинов и Явор Гърдев със студенти предизвиква много голям интерес. С Георги Господинов за пореден път откриваме учебната година, след което през есенния семестър той води курса си по творческо писане,  а Явор Гърдев беше поканен по конкретен повод  – постановката Квартет и технологиите – но разговорът достигна до житейските избори, свободата и значението на изкуството в съвременния свят.

Имахме удоволствието да  посетим Представителството на ЕК и да чуем ръководителя на представителството Огнян Златев за приоритетите на ЕС и единния цифров пазар. А със съдействието на ИБ на Европейския парламент и лично на Теодор Стойчев, който гостува в катедрата през миналия семестър, бакалаври и магистри през октомври имаха работно посещение в Европейския парламент.

Благодаря на докторантите, които ни съдействаха за провеждане на срещите, и на всички, участвали в тях – и до нови срещи.

 

 

Съд на ЕС: държавно подпомагане на цифровия преход

Стана известно решението на Общия съд по дело T‑461/13 Кралство Испания срещу Европейска комисия с предмет искане за отмяна на Решение 2014/489/ЕС на Комисията от 19 юни 2013 г. относно държавна помощ SA.28599 (C 23/10 (ex NN 36/10, ex CP 163/09), приведена в действие от Кралство Испания за въвеждане на цифрова наземна телевизия в отдалечени и слабо урбанизирани райони.

Делото се отнася до мерките за изпълнение, приети от Испания в рамките на прехода от аналогово към цифрово телевизионно разпространение.

Доколкото България предстои да вземе важни решения, свързани с изпълнението на решение на Съда по дело С-376/13 Европейска комисия срещу България,  всяко решение на Съда, засягащо правилата за конкуренция при осъществяване на прехода от аналогово към цифрово разпространение на телевизия, са интересни на специално основание за българския законодател и българската публична администрация. Впрочем Испания беше държавата, която поради богатия си опит е била избрана за партньор по проекта BG2005/IB/TE/01/UE/TL “Съдействие при прехода от аналогова към цифрова наземна телевизия”, изпълняван от българска страна от Комисията за регулиране на съобщенията,  с цел “да стимулира разгръщането на конкурентна пазарна среда в областта на цифровите наземни телевизионни мрежи и услуги”.

Испания наистина има богат опит – започна с фалстарт цифровия преход, беше  сменен моделът, по-късно беше поставена под съмнение законността на държавното финансиране, а заедно с това испанският съд установи,  че част от издадените  лицензии за цифрово разпространение на програми са издадени незаконно и ги прекрати. Но изглежда не е лесно да се приложи решение на съда, според което доставчици като  Медиасет трябва да закрият част от каналите си.  Същевременно преди месец именно Медиасет получи нова HD лицензия и вече има седем (Telecinco, Cuatro, FDF, Divinity, Boing, Energy и новата  HD програма). В такъв контекст идва решението на Общия съд по въпроса за финансирането – пореден епизод от продължаващата испанска сага на цифровия преход.

Казусът

През 2008 г. испанското Министерство на промишлеността, туризма и търговията  приема решение за финансирането за действията, насочени към развитие на информационното общество в рамките на план, наречен „Avanza“. Одобреният по силата на това решение бюджет е отпуснат отчасти за цифровизацията на телевизията в определени граници (зона II). ПРез 2009 правителството  одобрява и допълнително финансиране. Проведени са  два вида процедури за възлагане на обществени поръчки – за изграждането и експлоатацията на мрежата, преноса на сигнала, разгръщането на мрежата и доставката на необходимото оборудване и, на второ място,  за доставката на далекосъобщително оборудване. Инвестирани са почти 163 милиона евро от централния бюджет. През 2009 – 2011  някои автономни области   сключват  договори и на основата на нови обществени поръчки, и  без възлагане на обществени поръчки за експлоатацията и поддръжката на оборудването, цифровизирано и внедрено в хода на разширяването.

В ЕК е подадена жалба от европейски сателитен оператор  SES Astra, отнасяща се до предполагаема схема за помощи в полза на прехода от аналогово към цифрово телевизионно разпространение в зона II. Според посочения оператор тази схема представлява помощ, за която не е отправено уведомление и която е довела до нарушаване на конкуренцията между платформите за наземно и сателитно телевизионно разпространение.

Решението на ЕК

ЕК открива процедура по чл.108.2 ДФЕС и  през 2013 г.   приема Решение 2014/489/ЕС относно държавна помощ SA.28599 (C 23/10 (ex NN 36/10, ex CP 163/2009), приведена в действие от Кралство Испания за въвеждане на цифрова наземна телевизия в отдалечени и слабо урбанизирани райони, според което държавната помощ, неправомерно приложена от [Кралство] Испания в нарушение на член 108. 3 от ДФЕС, е несъвместима с вътрешния пазар, с изключение на помощта, която е предоставена в съответствие с критерия за технологична неутралност.

ЕК приема, че става дума за държавна помощ по чл.107.1 ДФЕС: при прилагането на критериите по решението Алтмарк не е изпълнен първият критерий  – предприятието получател трябва да бъде действително натоварено с изпълнението на задължения за обществена услуга и тези задължения трябва да бъдат ясно определени, и четвъртият критерий – липсват данни за най-ниската за посочената автономна област цена. А тъй като платформите за сателитно и наземно телевизионно разпространение са конкурентни,   нарушава се конкуренцията между двете платформи. 

Тази държавна помощ не е съвместима с вътрешния пазар по чл.107.3 буква в) ДФЕС:   не е съобразена с принципа на технологична неутралност,  не е пропорционална и не е подходящ инструмент за осигуряване на покритие на свободно приеманите канали за жителите на зона II (съображения 148—171 от обжалваното решение).

Разглежданата мярка не е съществуваща помощ, следователно испанските органи е трябвало да отправят уведомление за тази мярка (съображения 173—175 от обжалваното решение).

Кралство Испания обжалва решението на ЕК.

Решението на Съда

Интересните изводи и аргументацията им:

  • Дали спорната дейност попада в рамките на упражняването на властнически правомощия, както твърди Кралство Испания, или в рамките на упражняването на икономическа дейност – което обосновава прилагането на правилата на правото на Съюза в областта на конкуренцията

Разглежданата дейност представлява стопанска дейност  –  пазар съществува, ако други предприятия са склонни или са в състояние да предоставят въпросната услуга, какъвто е случаят. Експлоатацията на мрежата   не попада в рамките на прерогативите на държавата, нито представлява типична дейност, която може да се извършва само от държавата. Разглежданите услуги не са обичайните за публичен орган и са стопански по своята същност.

  • Дали такава компенсация може да не бъде квалифицирана като държавна помощ, както твърди Кралство Испания

В решение Altmark Trans и Regierungspräsidium Magdeburg, точка 17 по-горе (EU:C:2003:415), Съдът е посочил, че доколкото държавната намеса трябва да се приема като компенсация, представляваща насрещната престация за извършените доставки на услуги от предприятията бенефициери, за да изпълнят задължения за обществена услуга, по такъв начин че в действителност тези предприятия не се възползват от финансово предимство и посочената намеса следователно няма за последица да ги постави в по-благоприятно конкурентно положение спрямо предприятията, които ги конкурират, подобна намеса не попада в обхвата на член 107, параграф 1 ДФЕС. За да може обаче в конкретен случай такава компенсация да не бъде квалифицирана като държавна помощ, трябва да бъдат изпълнени кумулативно четири критерия (решение Altmark Trans и Regierungspräsidium Magdeburg, точка 17 по-горе, EU:C:2003:415, т. 87 и 88).

Държавите имат широко право на преценка при определянето на това, което считат за   услуга от общ интерес (УОИИ), и следователно определянето на тези услуги от държава членка може да бъде поставено под съмнение от Комисията само в случай на явна грешка. В случая – по съображения за технологична неутралност – според ЕК “ако испанското законодателство бе обявило използването на определена платформа за излъчване на сигнали за обществена услуга, това би представлявало явна грешка”. 

  • Дали липсва нарушение на конкуренцията

В обжалваното решение Комисията е сигнала до извода, че наземните и сателитните платформи оперират на един и същ пазар –  тя е обосновала този извод, като е посочила седем различни елемента.

  • Дали може да се приеме съображението, че ако се прекрати финансирането, ще се стигне до прекъсване  на телевизионния сигнал в посочената зона, което ще засегне в частност групите в неравностойно положение, като например възрастните хора и лицата с ниски доходи – и съответно принципа на равно третиране. За тези лица бил невъзможен достъпът до телевизионни канали чрез други мрежи, поради стойността на необходимите инвестиции.

Съдът сочи, че според постоянната съдебна практика принципът на равно третиране трябва да се съчетава със спазването на принципа на законност, съгласно който никой не може да се позовава в своя полза на незаконосъобразност, допусната в полза на другиго. Кралство Испания следва да организира разширяването на мрежата на цифровата телевизия в съответствие с правото на Съюза относно държавните помощи.

  • Дали Комисията е нарушила принципа на субсидиарност, като в обжалваното решение се е опитала да наложи конкретен аудио-визуален модел – според Кралство Испания това е въпрос от компетентността на държавите

Съдът сочи, че преценката на съвместимостта на помощ с вътрешния пазар е от изключителната компетентност на Комисията под контрола на Съда на ЕС- ето защо ЕК  не може да е нарушила принципа на субсидиарност  – защото е логично – а и по силата на член 5, параграф 3 ДЕС  –  този принцип да се прилага само в областите, които попадат в изключителната компетентност на Съюза.

 

ЕС: ревизия на Директивата за спътниковото и кабелното разпространение

 

Публикувани са отговорите на участниците в обществената консултация за евентуална ревизия на Директива 93/83/ЕИО относно координирането на някои правила, отнасящи се до авторското право и сродните му права, приложими към спътниковото излъчване и кабелното препредаване.

Директивата е създадена, за да допълни правната рамка   на единната аудиовизуална зона, установена с Директива Телевизия без граници  (Директива 89/552/ЕИО)  по отношение на авторското право. Целите на ревизията 2016 са да се въведе правна  уредба на трансграничното разпространение на телевизионни и радиопрограми в ЕС, адекватна на новите развития в сектора, включително развитията онлайн.