Category Archives: Digital

Съд на ЕС: държавна помощ за цифрова телевизия

Стана известно решението на Общия съд по дело T‑461/13  Кралство Испания срещу Европейска комисия  с предмет искане за отмяна на Решение 2014/489/ЕС на Комисията от 19 юни 2013 г. относно държавна помощ SA.28599 (C 23/10 (ex NN 36/10, ex CP 163/09), приведена в действие от Кралство Испания за въвеждане на цифрова наземна телевизия  извън Кастилия Ла Манча.

Решението започва с абзац, посветен на предимствата на цифровото разпространение, ето го:  “Тази цифровизация, която може технически да се извърши посредством наземни или сателитни платформи, по кабел или чрез широколентов достъп през интернет, позволява по-ефикасно използване на радиочестотния спектър. При цифровото телевизионно разпространение телевизионният сигнал е по-устойчив срещу интерференции и може да бъде съпроводен от редица от допълнителни услуги, които дават добавена стойност на програмата. Освен това процесът на цифровизиране позволява да се получи така нареченият „цифров дивидент“, т.е. освободени честоти, тъй като технологиите на цифровата телевизия обхващат много по-широк спектър от аналоговите технологии. Поради тези предимства Европейската комисия насърчава от 2002 г. цифровизирането в Европейския съюз.”

Кралски декрет в Испания предвижда задължение за националните телевизионни оператори в рамките на съответния им териториален обхват да покрият в частния сектор 96 % от населението, а в публичния сектор — 98 % от населението. За някои райони правителството решава да осигури покритие, като финансира разпространението  (план „Avanza“).

В Комисията е подадена жалба от европейски сателитен оператор  SES Astra, отнасяща се до помощта  –  според оператора това е помощ, за която не е отправено уведомление и която е довела до нарушаване на конкуренцията между платформите за наземно и сателитно телевизионно разпространение.

Комиисята прилага критериите по решението Алтмарк и констатира нарушение:  разглежданата мярка трябва да се счита за държавна помощ по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС. Като се има предвид, че посочената мярка е финансирана от държавния бюджет и от бюджетите на някои автономни обрасти и общини, става  въпрос за намеса чрез държавни ресурси. Според Комисията

  • разширяването на предавателните телевизионни мрежи е стопанска дейност и не попада в рамките на упражняването на властнически правомощия.
  • операторите на платформата са преки получатели на помощта, докато оператори на мрежи, участвали в процедурите за възлагане на обществените поръчки за разширяване на покритието, са косвени получатели на помощта. Предимството от тази мярка за последните оператори е избирателно, тъй като от тази мярка се ползва  само секторът на телевизионното разпространение, като в този сектор същата мярка се отнася  само до предприятията, които извършват дейност на пазара на наземната платформа.
  • според Комисията не е изпълнен първият критерий съгласно критериите, изведени от Съда в решение от 24 юли 2003 г., Almtark Trans – предприятието получател трябва да бъде действително натоварено с изпълнението на задължения за обществена услуга и тези задължения трябва да бъдат ясно определени.
  • при липсата на гаранция за най-ниската за посочената автономна област цена, не е изпълнен четвъртият критерий по посоченото решение.
  • предвид обстоятелството, че платформите за сателитно и наземно телевизионно разпространение са конкурентни, мярката нарушава конкуренцията между двете платформи. Въпросната мярка оказвала въздействие и върху търговията в рамките на Съюза (съображения 94—141 от посоченото решение).

Комисията е приела, че разглежданата мярка не може да се счита за съвместима с вътрешния пазар на основание член 107, параграф 3, буква в) ДФЕС, тъй като разглежданата мярка не е съобразена с принципа на технологична неутралност, не е пропорционална и не е подходящ инструмент за осигуряване на покритие.

Общият съд не намира доказателства, предоставени от Кралство Испания, че става дума за обществена услуга: Общият съд припомня, че в решение Altmark Trans  Съдът е посочил, че доколкото държавната намеса е компенсация (представляваща насрещната престация за извършените доставки на услуги от предприятията бенефициери, за да изпълнят задължения за обществена услуга, по такъв начин че в действителност тези предприятия не се възползват от финансово предимство и посочената намеса следователно няма за последица да ги постави в по-благоприятно конкурентно положение спрямо предприятията, които ги конкурират), подобна намеса не попада в обхвата на член 107, параграф 1 ДФЕС. За да може обаче в конкретен случай такава компенсация да не бъде квалифицирана като държавна помощ, трябва да бъдат изпълнени кумулативно четири критерия (решение Altmark Trans).

Общият съд потвърждава решението на ЕК.

 

Tagged ,

Трета ревизия на медийната директива

Директивата за аудиовизуални медийни услуги е консолидирана версия на три директиви –   първоначалната директива Телевизия без граници (1989) и двете й ревизии (1997 и 2007, когато директивата е преименувана поради разширяване на предмета й).

През 2015 г.  в Брюксел стана по-интензивна работата по третата ревизия. Според комисаря Йотингер проектът за новата директива ще бъде готов до Великден.

На 30 септември 2015 завърши обществената консултация.

В публикуваните днес приноси към  обществената консултация  липсва официална позиция на държавата България (МК, регулатори, министерства).  Първата възможност след влизането на България в ЕС да участва институционално със становище в обществената консултация преди изготвянето на наднационално медийно законодателство  не е използвана.

cateogires_of_respondents_11956

Tagged

Съд на ЕС: към дефинирането на аудиовизуална медийна услуга онлайн

Днес стана известно решението на Съда на ЕС  по  дело C-347/14 с предмет преюдициално запитване, отправено  в рамките на производство по дело New Media Online GmbH срещу Bundeskommunikationssenat, относно понятията аудиовизуална медийна услуга и предаване.

Понятията са дефинирани в Директивата за аудиовизуална медийна услуга (АВМУ), чл.1:

a) аудио-визуална медийна услуга –
i) услуга, така както е определена в членове 56 и 57 от Договора за функционирането на Европейския съюз, която е в рамките на редакционната отговорност на доставчик на медийни услуги и чиято основна цел е осигуряването на предавания за информиране, забавление или образоване на широката общественост чрез електронни комуникационни мрежи. Такава аудиовизуална медийна услуга е телевизионна програма или аудиовизуална медийна услуга по заявка;
ii) аудиовизуални търговски съобщения.

б) предаване –  поредица от движещи се образи със или без звук, която представлява обособена част от програмна схема или каталог, утвърдена от доставчик на медийни услуги и чиито форма и съдържание са сравними с формата и съдържанието на телевизионна програма.

Рецитал 28 допълва, че приложното поле на директивата не следва да обхваща електронни варианти на вестници и списания.

Онлайн вестник  Tiroler Tageszeitung  има сайт, съдържащ и видеоматериали на отделна страница (поддомейн  видео), достъпни чрез каталог за търсене.
Предоставените онлайн видеоматериали са около 300, представляват редакционни новини с различна дължина, от 30 секунди до няколко минути,  отразяват различни теми и нямат връзка със статиите на сайта.

Австрийският регулатор смята, че това е аудиовизуална медийна услуга по заявка, поддомейнът видео има телевизионен характер и изпълнява  самостоятелна функция по отношение на останалата част от интернет сайта на вестника Tiroler Tageszeitung, отговаря  на критерия да има за основна цел осигуряването на предавания за информиране. Собственикът на вестника оспорва.

Въпросите към Съда са:

  • дали видеоматериалите имат характер  на предаване по смисъла на директивата;
  • може ли като АВМУ да се квалифицира част от онлайн сайта (поддомейн  видео), защото на сайта има и видео с връзка към статиите.

По делото е представено най-слабото заключение на генерален адвокат, което човек може да си представи. Не защото изводът не може да се сподели, а защото вместо очакваната аргументация се сблъскваме с  жанра  историческа  екскурзия. Така или иначе Генералният адвокат достига до извода, че

нито интернет сайтът на ежедневник, съдържащ аудиовизуални материали, нито която и да било част от такъв интернет сайт представлява аудиовизуална медийна услуга.

Не така смята Съдът.

  • Първо, Съдът констатира, че това е tv-like услуга, частично изготвяна от  регионален радио- и телевизионен оператор, Tirol TV,  и влизаща в конкуренция   с информационните услуги, предлагани от регионалните радио- и телевизионни оператори. По тази причина според решението “предаване включва и  предоставянето в поддомейн на интернет сайта на вестник на кратки видеоматериали, които представляват кратки откъси от местни новини, спортна и развлекателна информация”.
  • Второ, Съдът се позовава на рецитал 28, информационните сайтове не са АВМУ, нито видеото към новина, но поради опасността информационен сайт да се използва като вход към каталог, който да остава извън регулация, Съдът приема, че видеораздел  в рамките на  сайт може да бъде квалифициран като АВМУ  и  не губи тази характеристика (а)  само поради това че е достъпен от сайт  на вестник, нито (б) заради личността на доставчика – който може да предоставя спектър от услуги, нито (в) ако основната цел на сайта е друга – защото преценката по директивата се прави за основната цел на каталога. При преценката на основната цел на услуга за предоставяне на видеоматериали, предлагана от електронен вариант на вестник, следва да се провери дали услугата сама по себе си има съдържание и функция, самостоятелни спрямо съдържанието и функцията на журналистическата дейност,  или са неделимо допълнение към нея, по-специално поради връзката между предлаганото аудиовизуално и текстово съдържание.

За България решението би трябвало да заинтересува онези, които по всеки и всякакъв повод казват, че нали законът – съответно СЕМ – не регулирали интернет.

Е – ето в този случай регулират. И в други случаи също.

Tagged ,

Видео по заявка: корегулиране или регулиране

Преди близо шест години на базата на   обществена консултация при въвеждане на Директивата за аудиовизуални медийни услуги британското законодателство предвиди конвергентният регулатор в областта на електронните съобщения OFCOM да осъществява корегулиране върху редакционното съдържание в  нелинейните аудиовизуални медийни услуги – в частност видео по заявка – заедно със специално създаден орган (Authority for Television On Demand, ATVOD).  По закон регулаторът може да делегира функции на независими саморегулаторни органи (ето първоначалният акт на възлагане). Заедно с това законът предвижда на всеки две години да се прави оценка на ефективността на съответната дейност. Такива доклади са публикувани през 2012 и 2014.

ATVOD издаде правила за доставчиците на видео по заявка (версия 2015 г.)

Според съобщение на сайта на регулатора от 1 януари 2016 OFCOM поема самостоятелно регулирането в тази област.

Това е интересно развитие предвид устойчивите традиции на саморегулиране в Обединеното кралство. Мотивите:  в светлината на нарастващата конвергенция на линейните услуги и услугите по заявка, новите документи на ЕС за  единния цифров пазар, както и необходимостта от цялостно решение за бъдещето на регулирането на съдържанието, възлагането на този аспект от работата на OFCOM на отделна организация вече не е най-ефективният начин за прилагане на закона.

 

 

Tagged

Отново за правата онлайн

nfl gif

По искане на Националната футболна лига компанията Twitter е заличила два профила на потребители на социалната мрежа за публикуване на GIF (анимирано изображение) от мачове на лигата. Както коментират експерти, малко хора биха възразили срещу цитат от 300 – странична книга, но компанията е приела, че GIF от тричасов мач е нарушение.

tumblr_ml65my23811r67zo4o1_500Обсъждането на мерките на Twitter със сигурност ще доведе до по-нататъшно изясняване на границите на свободното използване и в светлината на новото решение по делото The Authors Guild Inc., et al. v. Google. 

Някои препоръки по темата – по-специално към журналистите – са дадени например  тук.

Проектът Google Books – законен

Най-накрая свърши.

Така започва Fortune публикацията си за победата на Google по делото Google Books. Спорът се води от 2005 година – една година след началото на проекта.

В  единодушно решение по делото Authors Guild v. Google от днес Апелативният съд в Ню Йорк (Second Circuit Court of Appeals)   приема, че сканирането на вече повече от 20 милиона книги е законно и представлява свободно използване на защитени произведения. Така се слага край на 10-годишната правна  несигурност по въпроса. Тъй като съдът  излага подробно съображения по четирите критерия за fair use, в бъдеще имаме повече опорни точки, по които можем да се ориентираме какво е свободно използване в цифровото време.

Според съда проектът несъмнено има   трансформативна функция и фактът, че Google печели от него,  не е основание да се отрича, че става дума за свободно използване. Наистина, в много случаи може да има и свободно използване с цел печалба:  Много от най-общоприетите форми на законната употреба, като например съобщаване на новини и коментари,   рецензии,  пародия и др.   са обикновено с цел  печалба. (стр.26 от решението).

 Така точно причината, поради която много хора предпочитат цифровата форма –  възможността за търсене – тук се признава от съда като основание за  високо трансформативния характер на проекта.

По-нататък съдът декларира, че не е вярно, че   fair use има само при частично използване на защитени произведения. Обратно: свободно използване може да има и при използване на произведение изцяло (стр.29 от решението).

Що се отнася до ефекта върху пазара, съдът намира, че частичният достъп до произведенията, по начина – по който Google го предоставя –  не може да причини имуществени вреди на носителите на права, като същевременно е полезен – например ако някой се интересува от годината на определено събитие в живота на Рузвелт, чрез търсещата функция ще получи отговор на базата на определена книга, без това да засегне икономическите права на автора (стр.39).

В случай на засягане на икономическите права чрез възможни нарушения от страна на библиотеките, на хакери и др., според съда за това биха били отговорни нарушителите, а не цифровата форма, съответно Google.

Накратко: цифровизирането, създаването на функция за търсене и показването на откъси от защитени произведения  – така, както ги познаваме от проекта Google Books – са форми на свободно използване.   

И  най-важното: в това решение изрично се посочва, че крайната цел на авторското право е знанието  (стр.12 от решението) – и макар авторите да се защитават от правото  – преди всичко и във всеки момент  трябва да бъдат защитени интересите на обществото и достъпът до знания.

Много важно решение – в момент, когато се правят опити да се представи средството като цел.

fair use2 

Решението е  Authors Guild v. Google Inc, 2nd U.S. Circuit Court of Appeals, No. 13-4829.

Съд на ЕС: Facebook, личните данни и бъдещето на Safe Harbor (Schrems I)

Когато лицата, пребиваващи в ЕС,  предоставят данни на Facebook, данните   се прехвърлят  върху разположени на територията на САЩ сървъри, където се съхраняват.

Г-н Maximilian Schrems е австрийски граждани, който ползва Facebook.  Той  подава жалба до ирландския орган за защита на личните данни, тъй като счита, че предвид направените през 2013 г. разкрития от г-н Едуард Сноудън относно дейността на разузнавателните служби на САЩ (по-специално National Security Agency или „NSA“) САЩ не предоставят  реална защита срещу наблюдението от страна на американската държавна администрация на прехвърляните към тази страна данни.

Ирландският орган отхвърля жалбата по-специално с довода, че в решение от 26 юли 2000 г.  Европейската комисия е приела, че в рамките на т.нар. схема за „сфера на неприкосновеност на личния живот“  САЩ гарантират достатъчна степен на защита на прехвърляните лични данни.
High Court of Ireland (Върховен съд, Ирландия) е сезиран със случая и иска да се установи дали посоченото решение на ЕК  е пречка съответният национален надзорен орган да проведе разследване по жалба, в която се твърди, че определена трета страна не гарантира достатъчна степен за защита, и при необходимост да преустанови оспорваното прехвърляне на данни. Съдът отправя преюдициално запитване до Съд на ЕС.

В   заключението си  Генералният адвокат Yves Bot приема, че наличието на решение на ЕК, с което се констатира, че дадена трета страна гарантира достатъчна степен за защита на прехвърляните лични данни, не може да отнеме, нито дори да намали правомощията, с които разполагат националните надзорни органи по силата на директивата за обработването на лични данни. Генералният адвокат   приема, че решението на Комисията е невалидно.

Много бързо след огласяване на заключението стана известно и решението на Съда на ЕС (6 октомври 2015) по делото Schrems, което напълно потвърждава изводите на Генералния адвокат. Ефектите на решението надхвърлят отношенията Facebook – ЕС.

Съдът на ЕС не просто решава, че

1)      Директива 95/46/ЕО  и Хартата на основните права на Европейския съюз изискват  решения – като Решение 2000/520/ЕО, с което Европейската комисия констатира, че трета страна гарантира достатъчна степен на защита, не е пречка надзорен орган на държава от ЕС да разгледа жалбата на лице — отнасяща се до защита на неговите права и свободи при обработването на засягащи го лични данни, които са били прехвърлени  към тази трета страна — ако то твърди, че действащите в момента право и практики в третата страна не гарантират достатъчна степен на защита.

но – тъй като невалидността на отделни разпоредби от решението  засяга валидността на цялото решение – и:

2)      Решение 2000/520 е невалидно.

Решението на ЕК  беше основа на на т.н. документация Safe Harbor – юридическата рамка за трансфера на лични данни  между Европейския съюз и САЩ.

В първите коментари се сочи ролята на Съда на ЕС  за развитие на правната рамка на защитата на личните данни – особено след решението Google Spain.

В интернет средата се обсъжда  предимно  отражението на решението върху трансфера на данни онлайн, облачните услуги и потоците от данни в глобалните компании “като Google, Facebook, Microsoft, Apple [и] Yahoo“, регистрирани в САЩ, които обслужват и европейските граждани. Напомня се и важността на разкритията на Сноудън за намесата в личната сфера от страна на американското разузнаване.

Според решението националните регулатори могат да правят преценка във всеки отделен случай. В случая ирландският надзорен орган ще прецени адекватността – и съответно дали да спре трансфера на лични данни към Facebook. Несъмнено  ролята на националните регулатори в бъдеще е ключова.

Но има нужда от системно решение. Изказванията на представители на ЕС   са в смисъл, че рамката на трансфера на лични данни ЕС – САЩ ще се подобрява. Това се оказва трудно, ако си спомним безпрецедентните акции на ЕП по отношение на предходни решения на ЕК за трансфера на личните данни на пътниците – European Parliament v Council of the European Union (C-317/04) и European Parliament v Commission (C-318/04).

След 6 октомври има   анализи и за връзката между практиката на Съда на ЕС от последно време и  бъдещата правна рамка, която – договорено е между държавите – няма да понижи нивото на защита спрямо нивото, установено с Директива 96/45. Но предстои да видим.

Tagged

Цифров дневен ред за Европа: обществени консултации

На 30 септември 2015 завърши  на   консултацията, свързана с предстоящата ревизия на Директива 2010/13/ЕС относно аудиовизуалните медийни услуги – Медийна рамка за XXI век.

Но продължават още седем консултации, които имат значение за изпълнение на стратегията за единен цифров пазар в ЕС:

Дейността на ЕК е в съответствие с  инициативата за постоянна оценка за пригодност и резултатност на регулаторната рамка (Regulatory Fitness and Performance, REFIT) – за което е приета и специална  програма на Комисията.

Пародия в Twitter

Пародиите в Twitter имат същата защита, каквато пародиите по принцип. Решението е на американски съд по делото  Levitt v. Felton.

Засегнатият е юрист, според когото  по този начин е осъществена клевета, емоционален стрес и нелоялна конкуренция.

Ответникът по делото е създал пародиен профил Todd Levitt 2.0 в Twitter. Той излага следните мотиви за създаването на профила:  ищецът е адвокат, насърчава с туити използването на алкохол и марихуана и по този начин привлича клиенти – това е негова маркетингова стратегия, която именно е предмет на ирония и хумористично представяне.

Според съда няма съмнение – първо, поради използвания език – че профилът е пародиен.  Самото име Todd Levitt 2.0  също е    индикация, че това не е оригинален и истински профил. Пародията в Twitter се защитава на общо основание   по силата на Първата поправка на Конституцията на САЩ.  Дали подсъдимият успял да създаде добра пародия е без значение  – и следователно   Тод Levitt 2.0  е защитено слово по Първата поправка.

 

 

Dancing Baby и авторските права онлайн

Стефани Ленц от Пенсилвания има син на 13 месеца и качва видео на учещото се да ходи бебе в YouTube.  В половинминутен запис от 2007 г.  звучи песента Let’s Go Crazy на Принс.  Стефани е уведомена, че видеото е в нарушение на правата на Universal Music Group (UMG), но решава да заведе дело  – тъй като смята, че в случая има право на  свободно използване по смисъла на американския закон (Digital Millennium Copyright Act).

Осем години по-късно Апелативният съд в Сан Франциско (9th U.S. Circuit Court of Appeals) се произнася по известния  вече случай Dancing Baby срещу Universal Music Group Vivendi SA.

Според съда носителите на авторски права не могат да избягват задължението си да преценят добросъвестно и преди изпращане на уведомление за сваляне дали твърдяното нарушение не представлява хипотеза на свободно използване на защитени произведения (fair use).

Решението е важно и в светлината на обсъжданията, които са в ход в ЕС по повод изключенията и ограниченията на авторското право в ЕС. Юлия Реда, докладчик на Правната комисия на ЕП по ревизията на  Директива 2001/29 настояваше в доклада си – в тази част не беше подкрепена изрично в резолюцията на ЕП – преценката за нарушение да се извършва винаги при оценка на баланса с останалите права на човека, а също така да се въведе минимален стандарт  само при какви обстоятелства може да се нарушава свободата на информацията.

Решението е  Lenz v Universal Music Corp et al, 9th U.S. Circuit Court of Appeals, Nos. 13-16106, 13-16107