Назначаването на Пеевски за шеф на ДАНС заличи за много хора границата между вероятното и невероятното. Много хора си казаха “Не, абсурд, изключено” – но съобщението се оказа вярно, дори Валерия Велева успя да вземе интервю от Пеевски като шеф.
Затова когато се чуе, че БНТ и БНР ще се сливат в едно търговско дружество, което придобива мултиплекс, и за достоверност се добавя – защото така искала Европейската комисия – човек вече не смее да каже “Не, абсурд, изключено” – да не би Валерия Велева да е успяла вече да вземе интервю от придобития от новото търговско дружество мултиплекс.
В кредитираните от КТБ медии (24 часа) се твърди, че според Полина Карастоянова ще се обсъжда евентуално създаване на голям медиен холдинг между БНТ и БНР по европейски модел. Европейски модел няма и не може да има, структурата на обществените медии е некоординирана зона и не се урежда от правото на ЕС.
Други становища по темата са изразени в стенограма от заседание на медийната комисия от юни 2015.
Не Европейската комисия, а съветник на две парламентарни комисии – Мартин Захариев, десен продуцент, ляв екс-депутат и независим експерт – поставя въпрос за търговско дружество и придобиване на Фърст Диджитал – “като в повечето западноевропейски държави”. При това според него “има две много важни нови обстоятелства, които трябва да бъдат отчетени : осъдителната присъда на Европейския съд, която е факт за съжаление, за пороци при провеждане на конкурсите за мултиплексите, и разрешение от Комисията за защита на конкуренцията за придобиването от БТК АД на мултиплексите”.
Какво следва от факта, че БТК придобива мултиплексите – и защо зрителят трябва да прави разлика между БТК и компаниите с разрешения досега – и какво има предвид Мартин Захариев – е интересно – защото в решението на КЗК № АКТ-467-03.06.2015 по въпроса за собствеността и на бивши, и на бъдещи собственици има (……)*. Впрочем ние си знаем, че цифровият преход е у (……)*.
Веселин Божков, несменяем шеф на КРС от 2007, акцентира върху факта, че сметката на носителите на разрешения не излиза. Причината: “Няма бизнес кейс телевизиите да качват програми.” Няма – защото моделът не е мислен да е добър за телевизиите, а да е добър за преноса.
Доста спорове се водиха през 2008 г. кое трябва да е водещо при разрешенията за цифров пренос: съдържанието или преносът. В последна сметка властта – т.е. съветниците и правителството на Станишев – и съответно изменението на ЗЕС за цифровия преход – прие да е водещ преносът, и при това положение (……)* реши да си осигури контрол върху преноса – а пък телевизиите ще плащат.
Грешна сметка. От тази грешна сметка тръгнаха бедите.
Веселин Божков сега констатира: “Съжалявам да го кажа, ние се намираме не на опашката на Европа, за съжаление се намираме на опашката и на някои развиващи се страни.” Но депутатът Иван Иванов (ДСБ) казва още през 2009 г. за ръководения от Божков орган : “КРС сам си пише правилата, по които ще дава разрешителни за честоти и сам ще си ги прилага. КРС нарушава стандарта за прозрачен и недискриминационен начин на даване на честотите”. Правилата на КРС за раздаването на аналоговите честоти по обем реклама са в основата на телевизионния проект на Ирена Кръстева, вкл. чрез оборотните честоти през ББТ към ТВ7. С такива правила пътят е към опашката на опашката.
Пред БНР заместник-министър Валери Борисов оцени цифровия преход като успешен, защото аналоговият сигнал бил спрян, а хората били подпомогнати с декодери. Нищо по-лесно от това да спреш. Въпросът е какво върви, не какво спира – и какво точно декодираме с декодерите.
С днешна дата за отбелязване е поне следното:
1. В официалните формати на вземане на решения – Парламент (според заместник-председателя Иван Иванов), правителство (заместник-министър Валери Борисов) – не се обсъжда сливане на БНТ и БНР. Още по-малко може да се твърди, че има правна основа в ЕС за общ европейски модел.
- Следствие 1. Обсъждане на евентуален медиен холдинг (идея на председателката на медийната комисия) може да се проведе в контекста на оценка и анализ на възможните пътища за развитие на обществените електронни медии в цифровото време.
- Следствие 2. За да няма разнообразни тълкувания, вж стенограмата от последното заседание на парламентарната медийна комисия на сайта на парламента – [стенограма].
2. Председателят на СЕМ Георги Лозанов защити пред БНР нов подход към обществените медии, произтичащ от конвергенцията на услуги и изискването за плурализъм. Според него сега БНР и БНТ работят като соцпредприятия, а трябва отделните програми и онлайн услугите да имат хоризонтална управленска структура, което ще доведе до демократизиране на медийната среда и диверсифициране на центровете на власт в обществените медии, като заедно с това се засилят гаранциите за ненамеса на административното ръководство в редакционната дейност. Тази идея не е идея за административна шапка или механично сливане на техническите служби и администрацията, а ще доведе до засилване на плурализма и ще намали възможностите за редакционен контрол.
Диверсифициране на центровете на власт и контрол винаги е отлична идея, но дали в наши условия този подход (предвид и изискването за ясна редакционна отговорност по директива) няма да бъде подменен с двойник “административна шапка” е открит въпрос.
3. Решението по дело С-376/13 на Съда на ЕС е за установяване на неизпълнение на задължения от държава съгласно член 258 от ДФЕС. Ако Съдът на ЕС бъде сезиран за неизпълнение на това решение (член 260, параграф 2 от ДФЕС), Комисията може да предложи какви санкции да бъдат наложени, а Съдът взема решение по тях. Стремежът на България очевидно ще бъде това да не се допуска.
4. За целта правителството било консултирало с ЕК подход към изпълнението на съдебното решение и според заместник-министър Борисов е изяснено, че в най-кратък срок трябва да се проведе обществена консултация, като са изпратени за консултация и евентуални въпроси.
- Следствие 1. Между въпросите за консултация е и въпрос за придобиване от страна на БНТ на т.нар. обществен мултиплекс (права върху индивидуално определен ресурс – радиочестотен спектър – за наземно разпространение на програми). Това е опция, по която тепърва ще се работи и ще се анализират ефектите от подобна стъпка.
- Следствие 2. Според заместник-министъра съдебното решение по дело С-376/13 се отнася само до търговските мултиплекси и не засяга обществения мултиплекс. Тази негова теза не изглежда да се подкрепя от решението, не е ясно откъде следва такова разграничаване.
- Следствие 3. Във връзка с предстоящата консултация правителството ще е добре да публикува стандарти за провеждане на обществени консултации както по законопроекти (защото може да има и законодателни предложения), така и по други мерки (ако за тях няма установени стандарти). Вярно е, че ЗНА предвижда обществени консултации, но на портала за целта се публикуват проектоактове, не и консултационни документи, така е и на сайта на КРС. Ще си позволя да сложа връзка към консултационния документ за въвеждането на медийната директива (2009) – втори въпрос е, че парламентът тогава прие разпоредби въпреки изводите от консултацията – което поставя въпроса дали консултациите не са само за имитиране на дейност. Ето и образец от ЕК – обществена консултация по новата ревизия на медийната директива. В допълнение Юлиана Николова обръща внимание върху факта, че проекти се внасят преди изтичане на срока на обявената обществена консултация.
5. Идеи за обществена медия, регистрирана като търговско дружество, както и пряко финансиране на преноса от бюджета, са част от разговора за финансирането на обществените медии в ЕС. Основен фактор тук е правната рамка на конкурентното право, в частност за държавната помощ, защото – както подчерта и заместник-председателят на НС Иван Иванов пред БНР – финансирането на обществените медии в ЕС е строго регламентирано и се обуславя от обществената им функция.
- Следствие 1. Разговорът за финансирането нито може да се води между другото, нито отделно, нито да предхожда разговора за обхвата на обществената функция (мисия). Ако Министерството на културата е създало работна група за Фонд Радио и телевизия, вероятно анализът вече върви на широк фронт.
- Следствие 2. В хипотезата придобиване на обществения мултиплекс от БНТ би трябвало да има отговор на въпроса ще има ли обществено финансиране за толкова програми, колкото са нужни за ефективно използване на мултиплекса само от обществените медии – или, алтернативно, съответства ли на конкурентното право идеята БНТ да действа като търговец по отношение на програми на други медии.
Стана дълъг текст, но накратко: какво ще декодираме с декодерите ще може да каже онзи зад скобите (……)*.
По темата – едно предаване на общественото радио: Ирен Филева и интервютата с г-н Иванов (НС), г-н Борисов (МТИТС) и доц. Лозанов (СЕМ)
*
Update.
(…..)* е Цветан Василев чрез КТБ, обществената тайна се потвърди от самия Цветан Василев – и обяснението (от Сърбия в интервю) е следното:
всичките тези активи са придобити чрез SPV – специални компании, които се финансират от банката с цел управление на проекти.
А защо сметката на Цветан Василев се оказа грешна е подробно обяснено тук:
На теория цифровизацията трябваше да вкара в абсолютно всеки дом в България висококачествена телевизия и радио чрез преминаването от аналогов към дигитален сигнал. Само че докато траеше цялата сага по структурирането на план за цифровизцията, а след това и за овладяването на мултиплексите, на практика пазарът на доставка на радио и тв сигнал до такава степен се разви, че обезсмисли дигитализацията. Нароиха се десетки доставчици на телевизия и радио по кабел и сателит като “Булсатком” и blizoo. Мобилните оператори също започнаха да предлагат пакетни услуги с интернет и телевизия към телефонията си. Всичко това вдигна качеството на услугата и значително свали цената й за обикновения потребител. Телевизиите имаха избор през кой оператор да пуснат съдържанието си и да избират на кого да платят за “преноса” му. Така задължението must carry* (задължен да разпространи) на мултиплексите просто нямаше как да прави пари без да има реципрочно задължения must offer all** (задължен да предложи всичко за празпространение). Така КТБ си остана с едни антени-тежести, които в крайна сметка през есента на 2014 г. и началото на 2015 г. си се върнаха обратно в изходна позиция, т.е. в БТК.
Впрочем идеи за must offer витаеха доста упорито из заинтересуваните кръгове, дори в групата по цифровизацията. Но това щеше да е толкова грубо ограничение, че не се стигна до официално формулиране на предложение.
