Category Archives: Digital

Рап, истинска заплаха, свобода на изразяване

Публикувано е решението на Върховния съд на САЩ по делото Anthony Elonis v the U.S. Решението се очакваше с много голям интерес, защото се отнася до свободата на изразяване във Фейсбук.

Антъни е на 27 години, жена му го напуска след 7 години семеен живот, отвежда двете деца.  Има проблеми на работното си място,  колеги свидетелстват, че е нападал жени и се е опитвал да ги разсъблече. Скоро след това го уволняват. Реакцията му във Фейсбук е поредица от заплахи за съпругата, децата, бившите колеги, дори за агентката, която е изпратена до дома му да  провери каква е ситуацията.

Антъни е оценен като опасен, осъден е на затвор, но обжалва и делото му стига до ВС на САЩ.   Защитата се основава на Първата поправка на Конституцията за свободата на художественото изразяване, защото текстовете напомняли рап. Жанрът е следният:

‘There’s one way to love you but a thousand ways to kill you.

I’m not going to rest until your body is a mess,

soaked in blood and dying from all the little cuts.’

Същевременно в Ню Йорк Таймс   излиза публикация, че в 18 случая   съдилищата разглеждат дали рап текстове биха могли да бъдат използвани като доказателство – и в 80% от случаите ги допускат. А рапът е “социално-политически коментар на бедните черни  квартали”  – поради което тезата на защитата е, че следва дори да бъде по-защитен в сравнение с други артистични изяви.

Защитата задава въпроса какво би станало, ако някой напише известната фраза на Томас Джеферсън, че дървото на свободата трябва отвреме навреме да се полива с кръвта на патриоти и на тирани.

Самият Антъни твърди, че пише по този начин във Фейсбук с терапевтична цел. Има коментари, че ако това е хартиен дневник, тезата за терапевтична цел е приемлива,   ако става дума за заплаха по електронна поща – не е.

Друг аргумент е, че и Еминем има подобни текстове. Разликата е в това, че Еминем не плаши конкретно никого. А заплахите на Антъни са като пътна карта за действие – и достатъчно ли е да напишеш LOL, за да се измъкнеш, коментира съдия Самюъл Алито.

Практиката е установила, че истински заплахи са незащитено слово. Въпросът е какво е истинска заплаха, дори ако знаем, че това е “сериозно изразено намерение на лицето да се ангажира с незаконно физическо насилие”, според решението. Така или иначе мнозинството приема, че  в случая няма  доказателство за истинска заплаха.

Според коментари в американските медии това решение не намалява несигурността относно  границата между защитено и незащитено слово.

Решението

Трансгранично предоставяне на платена телевизия в ЕС

Европейската комисия изпрати изложение на възраженията си до Sky UK и шест големи филмови компании в САЩ: Disney, NBCUniversal, Paramount Pictures, Sony, Twentieth Century Fox и Warner Bros. С изложението си ЕК информира за предварителното си становище, че всяка една от филмовите компании е подписала със SkyUK  двустранни споразумения, въвеждащи договорни ограничения, които пречат на Sky UK да предоставят на потребителите в ЕС платени телевизионни услуги, достъпни в Обединеното кралство и Ирландия. Без тези ограничения, Sky UK ще бъде свободна да решава на базата на търговски съображения дали да предостави платени телевизионни услуги за такива потребители.

Ако предварителното становище на Комисията се потвърди, всяка от компаниите ще е нарушила правилата на ЕС за защита на конкуренцията, които забраняват антиконкурентни споразумения.
Според ЕК европейските потребители искат да гледат платени телевизионни канали по свой избор независимо от това къде живеят или пътуват в ЕС. Сега те не могат да направят това.
Комисията продължава да разглежда трансграничния достъп до платени телевизионни услуги в други държави от ЕС по повод договори на Canal Plus /Франция, Sky Italia /Италия, Sky Deutschland /Германия и DTS/ Испания.

Съдът на ЕС се произнесе по Premier League / Мърфи (C-403/08 и C-429/08), че определени разпоредби, предотвратяващи предоставянето на предавания на потребителите извън лицензираната територия елиминират конкуренцията и разделят пазара в съответствие с националните граници.

Като част от своята стратегия за единен цифров пазар  Комисията също иска да гарантира, че потребителите, които купуват онлайн съдържание като филми и музика, няма да бъдат ограничавани в зависимост от националните граници.

Бъдещето на BBC: обществена консултация за ревизия на Хартата

Днес е публикувана обществена консултация за ревизия на Кралската Харта, основен документ за BBC, British Broadcasting Corporation.

Консултацията е открита от днес до 8 октомври 2015 г. Консултационният документ се публикува от името на правителството.

Дейностите на ВВС са насочени към

устойчиво развитие на гражданското общество;
насърчаване на образованието и обучението;
стимулиране на творчеството и  върховите постижения в културата;
представляване на гражданите, регионите и общностите;
свързване на държавата със света;
използване на новите комуникационни технологии и услуги в полза на обществото.

Ще се обсъждат услугите, обхвата на дейностите, влиянието върху пазара, финансирането, управлението, правилата.

По оценка на експерти правителството не само смята, че ВВС е твърде голяма медия, но и не харесва програмите й. Поради което аргументира намаляване на размера, обхвата на услугите и мисията на ВВС.

В други коментари на сайта на медийния проект на LSE се твърди, че има данни за безпрецедентна заплаха срещу бъдещето на ВВС.

Tagged ,

Съд на ЕС: запазване на трафични данни

В Официален вестник: преюдициално запитване относно запазването на трафични данни.

След обявяването на директива 2006/24 за недействителна, остана основанието в директива 2002/58.

Шведска юрисдикция се обръща към Съда на ЕС със следните въпроси – по дело C-203/15 :

  1. Общо задължение за запазване на данни за трафик, което се отнася до всички лица, всички електронни съобщителни средства и всички данни за трафик без никакво разграничаване, ограничаване или изключение за целите на борбата с престъпността  съвместимо ли е с член 15, параграф 1 от Директива 2002/58/ЕО, като се имат предвид член 7, член 8 и член 52, параграф 1 от Хартата?
  2. Ако отговорът е отрицателен, може ли все пак запазването да бъде разрешено при определени условия за достъп, гаранции за сигурност и срок шест месеца, след което данните се изтриват.

Все пак Швеция е държавата, която през май 2013 г. беше ефективно осъдена  за нетранспониране на директива 2006/24   да заплати на Европейската комисия по сметка „Собствени ресурси на Европейския съюз“ еднократна сума от 3 милиона евро. Само месеци след това директивата беше обявена за недействителна с аргументите, с които Швеция отказа да я въведе.

България е между държавите, в които конституционните съдилища обявиха националните мерки за транспониране за противоконституционни. Бързо произнасяне на Съда на ЕС ще е от полза за всички държави, които за предвидили запазване на трафични данни на основание на директива 2002/58 (като Дания например) или в момента като нас са пред законодателни промени.

 

Tagged

БНТ, БНР, БТК: какво декодираме с декодерите

Назначаването на Пеевски за шеф на ДАНС заличи за много хора границата между вероятното и невероятното. Много хора си казаха “Не, абсурд, изключено” – но съобщението се оказа вярно, дори Валерия Велева успя да вземе интервю от Пеевски като шеф.

Затова когато се чуе, че БНТ и БНР ще се сливат в едно търговско дружество, което придобива мултиплекс, и за достоверност се добавя  – защото   така искала  Европейската комисия – човек вече не смее да каже “Не, абсурд, изключено” – да не би Валерия Велева да е успяла вече да вземе интервю от придобития от новото търговско дружество мултиплекс.

В  кредитираните от КТБ медии (24 часа) се твърди, че според Полина Карастоянова ще се обсъжда евентуално създаване на голям медиен холдинг между БНТ и БНР по европейски модел. Европейски модел няма и не може да има, структурата на обществените медии е некоординирана зона и не се урежда от правото на ЕС.

Други становища по темата са изразени в  стенограма от  заседание на медийната комисия    от юни 2015.

Не Европейската комисия,  а съветник на две парламентарни комисии – Мартин Захариев,  десен продуцент, ляв екс-депутат и независим експерт – поставя въпрос за търговско дружество и  придобиване на Фърст Диджитал – “като в повечето западноевропейски държави”.  При това според него “има две много важни нови обстоятелства, които трябва да бъдат отчетени : осъдителната присъда на Европейския съд, която е факт за съжаление, за пороци при провеждане на конкурсите за мултиплексите, и  разрешение от Комисията за защита на конкуренцията за придобиването от БТК АД на мултиплексите”.

Какво следва от факта, че БТК придобива мултиплексите – и защо зрителят трябва да прави разлика между  БТК и компаниите с разрешения досега –  и какво има предвид Мартин Захариев  – е интересно   – защото   в решението на КЗК № АКТ-467-03.06.2015 по въпроса  за собствеността и на бивши,  и на бъдещи собственици  има (……)*.  Впрочем  ние си знаем, че цифровият преход е у (……)*.

Веселин Божков, несменяем шеф на КРС от 2007, акцентира върху факта, че сметката на носителите на разрешения не излиза. Причината:  “Няма бизнес кейс телевизиите да качват програми.” Няма – защото моделът не е мислен да е добър за телевизиите, а да е добър за преноса.

Доста спорове се водиха през 2008 г. кое трябва да е водещо при разрешенията за цифров пренос: съдържанието или преносът. В последна сметка властта – т.е. съветниците и правителството на Станишев – и съответно изменението на ЗЕС за цифровия преход – прие да е   водещ преносът, и при това положение  (……)*  реши да си осигури контрол върху преноса –    а пък телевизиите ще плащат.

Грешна сметка. От тази грешна сметка тръгнаха бедите.

Веселин Божков  сега констатира: “Съжалявам да го кажа, ние се намираме не на опашката на Европа, за съжаление се намираме на опашката и на някои развиващи се страни.” Но депутатът Иван Иванов (ДСБ) казва още през 2009 г. за ръководения от Божков орган : “КРС сам си пише правилата, по които ще дава разрешителни за честоти и сам ще си ги прилага. КРС нарушава стандарта за прозрачен и недискриминационен начин на даване на честотите”.  Правилата на КРС за раздаването на аналоговите честоти по обем реклама са в основата на телевизионния проект на Ирена Кръстева, вкл. чрез оборотните честоти през ББТ към ТВ7. С такива правила пътят е към опашката на опашката.

Пред БНР заместник-министър Валери Борисов оцени цифровия преход като успешен, защото аналоговият сигнал бил спрян, а хората били подпомогнати с декодери.  Нищо по-лесно от това да спреш. Въпросът е какво върви, не какво спира – и какво точно  декодираме с декодерите.

С днешна дата за отбелязване е поне следното:

1. В официалните формати на вземане на решения – Парламент (според заместник-председателя Иван Иванов), правителство (заместник-министър Валери Борисов)  – не се обсъжда сливане на БНТ и БНР. Още по-малко може да се твърди, че има правна основа в ЕС за общ европейски модел.

  • Следствие 1. Обсъждане на евентуален медиен холдинг  (идея на председателката на медийната комисия)  може да се проведе в контекста на  оценка и анализ на възможните пътища за развитие на обществените електронни медии в цифровото време.
  • Следствие 2. За да няма разнообразни тълкувания, вж стенограмата от последното заседание на парламентарната медийна комисия   на сайта на парламента –  [стенограма].

2. Председателят на СЕМ Георги Лозанов защити пред БНР  нов подход към обществените медии, произтичащ от конвергенцията на услуги и изискването за плурализъм. Според него сега БНР и БНТ работят като соцпредприятия, а трябва отделните програми и  онлайн услугите да имат хоризонтална управленска структура, което ще доведе до демократизиране на медийната среда и диверсифициране на центровете на власт в обществените медии, като заедно с това се засилят гаранциите за ненамеса на административното ръководство в редакционната дейност. Тази идея не е идея за административна шапка или механично сливане на техническите служби и администрацията, а ще доведе до засилване на плурализма и ще намали възможностите за редакционен контрол.

Диверсифициране на центровете на власт  и контрол винаги е отлична идея,  но дали в наши условия този подход (предвид и изискването за ясна редакционна отговорност по директива) няма да бъде подменен с  двойник “административна шапка”    е открит въпрос.

3. Решението по дело С-376/13 на Съда на ЕС   е за установяване на неизпълнение на задължения от държава  съгласно член 258 от ДФЕС. Ако Съдът на ЕС бъде сезиран  за неизпълнение на това решение  (член 260, параграф 2 от ДФЕС), Комисията може да предложи какви санкции да бъдат наложени, а Съдът взема решение по тях. Стремежът на България очевидно ще бъде това да не се допуска.

4. За целта правителството било  консултирало с ЕК подход към изпълнението на съдебното решение и според заместник-министър Борисов е изяснено, че в най-кратък срок трябва да се проведе обществена консултация, като са изпратени за консултация и евентуални въпроси.

  • Следствие 1. Между въпросите за консултация е и въпрос за  придобиване от страна на БНТ на т.нар. обществен мултиплекс (права върху индивидуално определен ресурс – радиочестотен спектър – за наземно разпространение на програми).  Това е опция, по която тепърва ще се работи и ще се анализират ефектите от подобна стъпка.
  • Следствие 2. Според заместник-министъра съдебното решение по дело С-376/13 се отнася само до търговските мултиплекси и не засяга обществения мултиплекс. Тази негова теза не изглежда да се подкрепя от решението,  не е ясно откъде следва такова разграничаване.
  • Следствие 3. Във връзка с предстоящата консултация правителството ще е добре да публикува стандарти за провеждане на обществени консултации както по законопроекти (защото може да има и законодателни предложения), така и по други мерки (ако за тях няма установени стандарти).  Вярно е, че ЗНА предвижда обществени консултации,  но на портала за целта се публикуват  проектоактове, не и консултационни документи, така е и на сайта на КРС.   Ще си позволя да сложа връзка към консултационния документ за въвеждането на медийната директива (2009) – втори въпрос е, че парламентът тогава  прие  разпоредби  въпреки изводите от консултацията – което поставя въпроса дали консултациите не са само за имитиране на дейност. Ето и образец от ЕК – обществена консултация по новата ревизия на медийната директива.  В допълнение Юлиана Николова обръща внимание върху факта, че проекти се внасят  преди изтичане на срока на обявената обществена консултация.

5. Идеи за обществена медия, регистрирана като търговско дружество, както и пряко финансиране на преноса от бюджета, са част от разговора за финансирането на обществените медии в ЕС.  Основен фактор тук е правната рамка на конкурентното право, в частност за държавната помощ, защото – както подчерта и заместник-председателят на НС Иван Иванов пред БНР –  финансирането на обществените медии в ЕС е строго регламентирано и се обуславя от обществената им функция.

  • Следствие 1. Разговорът за финансирането нито може да се води между другото, нито отделно, нито да предхожда   разговора за обхвата на обществената функция (мисия). Ако Министерството на културата е създало работна група за Фонд Радио и телевизия, вероятно анализът вече върви на широк фронт.
  • Следствие 2. В хипотезата  придобиване на обществения мултиплекс от БНТ  би трябвало да има отговор на въпроса ще има ли обществено финансиране за толкова програми, колкото са нужни за ефективно използване на мултиплекса само от обществените медии – или, алтернативно,  съответства ли на конкурентното право идеята БНТ да действа като търговец по отношение на програми на други медии.

Стана дълъг текст, но накратко:   какво ще декодираме с декодерите  ще може  да каже онзи   зад  скобите (……)*.  

По темата – едно предаване на общественото радио: Ирен Филева и интервютата с г-н Иванов (НС), г-н Борисов (МТИТС) и доц. Лозанов (СЕМ)

*

Update.

(…..)* е Цветан Василев чрез КТБ, обществената тайна се потвърди от самия Цветан Василев  – и обяснението (от Сърбия  в интервю) е следното:

всичките тези активи са придобити чрез SPV – специални компании, които се финансират от банката с цел управление на проекти.

А защо сметката на Цветан Василев се оказа грешна е подробно обяснено тук:

На теория цифровизацията трябваше да вкара в абсолютно всеки дом в България висококачествена телевизия и радио чрез преминаването от аналогов към дигитален сигнал. Само че докато траеше цялата сага по структурирането на план за цифровизцията, а след това и за овладяването на мултиплексите, на практика пазарът на доставка на радио и тв сигнал до такава степен се разви, че обезсмисли дигитализацията. Нароиха се десетки доставчици на телевизия и радио по кабел и сателит като “Булсатком” и blizoo. Мобилните оператори също започнаха да предлагат пакетни услуги с интернет и телевизия към телефонията си. Всичко това вдигна качеството на услугата и значително свали цената й за обикновения потребител. Телевизиите имаха избор през кой оператор да пуснат съдържанието си и да избират на кого да платят за “преноса” му. Така задължението must carry* (задължен да разпространи) на мултиплексите просто нямаше как да прави пари без да има реципрочно задължения must offer all** (задължен да предложи всичко за празпространение). Така КТБ си остана с едни антени-тежести, които в крайна сметка през есента на 2014 г. и началото на 2015 г. си се върнаха обратно в изходна позиция, т.е. в БТК.

Впрочем идеи за must offer витаеха доста упорито из заинтересуваните кръгове, дори в групата по цифровизацията. Но това щеше да е толкова грубо ограничение, че не се стигна до официално формулиране на предложение.

Съд на ЕС: към дефиницията за аудиовизуална медийна услуга

Публикувано е становището на Генералния адвокат по дело  C‑347/14 New Media Online GmbH,  образувано по преюдициално запитване, отправено от Verwaltungsgerichtshof, Австрия.

Запитването е относно понятия от Директивата за  аудио-визуалните медийни услуги — член 1, параграф 1, букви a), б) и ж) —   „предаване“ и „аудио-визуална медийна услуга“. Става дума за кратки видеоматериали, достъпни на интернет сайт на вестник.

Както сочи ГА, проблемът относно дефинирането на аудио-визуалните медийни услуги в интернет  се състои в това, че  всеки е в състояние да разпознае интуитивно такава услуга – но когато обаче се стигне до описанието ѝ на правен език, е трудно да се намерят достатъчно точни понятия.

По австрийския медиен закон, както и тук, за доставчиците на аудио-визуални медийни услуги по заявка е въведен уведомителен режим. New Media Online GmbH  поддържа интернет сайта на вестник Tiroler Tageszeitung под названието Tiroler Tageszeitung Online. На този сайт, наред с останалите видове съдържание, се намира самостоятелен раздел, озаглавен „Видео“, обхващащ към момента на настъпване на фактическите обстоятелства, предмет на главното производство, каталог с около 300 аудио-визуални материала. Посочените материали с продължителност от няколко десетки секунди до няколко минути, са в по-голяма или по-малка степен свързани с тематиката на останалото съдържание на интернет сайта и са от различни източници (собствени материали, материали на местната телевизия или предоставени от ползватели на сайта и др.).

 Kommunikationsbehörde Austria (австрийски регулаторен орган) приема, че раздел „Видео“ на интернет сайта на Tiroler Tageszeitung Online представлява аудио-визуална медийна услуга по заявка по смисъла на закона и е под уведомителен режим. След обжалване  Verwaltungsgerichtshof (Върховен административен съд)  решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

  •  1.      дали дадена проверявана услуга изпълнява критерия нейните форма и съдържание да са сравними с формата и съдържанието на телевизия (tv-like), когато подобни услуги се предлагат и в телевизия, предназначени са  за значителна част от обществеността и биха могли да имат силно въздействие върху нея?
  • 2.      дали при  проверката на електронни варианти на вестници по отношение на основната цел на предоставяна услуга може да се провери отделен сектор, в който се осигурява каталог от предимно кратки видеоматериали, които в други сектори на интернет страницата на електронната медия се използват само като допълнение към текстовите материали на онлайн ежедневника?

Съдът за първи път ще има повод да се произнесе относно тълкуването на понятието за аудио-визуална медийна услуга. След като щедро се занимава с интернетизацията на  аудиовизията,  ГА заявява, че се насочва към прилагането на директивата към аудио-визуалните елементи на интернет порталите. Върху тази тема  ГА  също се задържа дълго, обобщавайки, че директивата  “не се оказва, както искат създателите ѝ, „бъдещоустойчива“ (future-proof).” Очакванията ни за анализ нарастват, но това няма да стане, преди да  се съобщи, че “законодателят изрично, макар и по анахроничен от гледна точка на степента на технологично развитие на интернет начин, е посочил в съображенията на директивата, че не е имал намерение да включва в приложното ѝ поле информационните интернет портали. (т.54)

И  извод, извлечен директно от съображенията: ГА предлага на Съда да отговори, че:

„Член 1, параграф 1, буква а), подточка i) от Директива 2010/13/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 10 март 2010 година за координирането на някои разпоредби, установени в закони, подзаконови и административни актове на държавите членки, отнасящи се до предоставянето на аудио-визуални медийни услуги (Директива за аудио-визуалните медийни услуги), трябва да се тълкува в смисъл, че нито интернет сайтът на ежедневник, съдържащ аудио-визуални материали, нито която и да било част от такъв интернет сайт представлява аудио-визуална медийна услуга по смисъла на посочената директива“.

Maciej Szpunar е назначен за периода 2013 – 2018, това е първото заключение на полския представител, с което се сблъсквам, има доста специфичен стил  –  професор в Катовице по ПЕС и МЧП.

Tagged ,

Обединено кралство: финансирането на БиБиСи

Финансирането на обществените радио и телевизия чрез такси от аудиторията продължава да среща проблеми. Става все по-трудно размерът на таксата да се актуализира, вземането да се събира, а и да има ясен възглед за кои медийни услуги се заплаща и кои са задължените лица. Все пак изследванията показват, че в Обединеното кралство засега 53 на сто от гражданите   са съгласни финансирането да продължава да се осъществява   чрез такси.

Стана ясно, че терминът такса вече се разглежда като данък, без връзка с установяване на получаването на услугата.

От години BBC предлага зрители, които гледат телевизия онлайн чрез видео по заявка via BBC iPlayer, да плащат както тези, които следят линейните тв услуги (обикновените програми по програмна схема) – независимо как се разпространяват. Таксата в момента е 146 британски лири годишно (400 лева), става дума за около 500 000 души – или общо над 70 милиона бр. лири могат да се събират само от тези зрители.

Днес отново се поставя въпросът за задължените лица, защото вече 4.5 милиона такси няма да бъдат платени по силата на освобождаването поради възраст (над 75 години) – което означава, че  вече над 650 милиона бр. лири годишно не влизат в бюджета на ВВС, защото услугата за възрастните хора е без такса.

С промяната на демографската ситуация финансирането намалява. На призива да поеме своята отговорност  ВВС отговаря с план за икономии и съкращава 1000 души. И отново поставя въпроса за разширяване на задължените лица, като  започнат да плащат потребителите на VOD онлайн.

Откъде идват и за какво отиват средствата за ВВС.

 

Tagged ,

Директива за аудиовизуалните медийни услуги: обществена консултация (Медийна рамка за 21-ви век)

#AVMSD2016 – това е новината. Ревизия на медийната  директива през 2016.

Медийна рамка за 21-ви век  е заглавието на  съобщението за консултацията.

Европейската комисия открива обществена консултация за ревизия на Директивата за аудиовизуалните медийни услуги.

Как в цифровата епоха можем да подобрим съществуващите правила на ЕС за телевизия и предоставянето по заявка на аудио-визуални медийни услуги? Как по най-добрия начин да защитим децата и другите зрители, да подпомогнем европейските  произведения, да стимулираме богатството на културното си многообразие, да насърчим достъпа до информация и да регулираме рекламите в аудио-визуалната онлайн среда? Европейската комисия задава тези и други въпроси на зрителите и заинтересованите страни (участници в пазара, обществени и потребителски организации) в нова обществена консултация с цел да предложи през 2016 г. преглед на Директивата за аудио-визуалните медийни услуги (ДАВМУ).

Ето и въпросите от сайта на ЕК:

Обществена консултация във връзка с Директива 2010/13/ЕС относно аудиовизуалните медийни услуги – Медийна рамка за XXI век

Срок 30 септември 2015.

Съд на ЕС: Защита на личните данни: приложимо право

Стана известно заключението на Генералния адвокат по делото С-230/14 Weltimmo пред Съда на ЕС.

Върховният съд на Унгария поставя преюдициални въпроси по повод на съдебен спор между  унгарския орган за защита на данните и свободата на информацията  и регистрирано в Словакия предприятие Weltimmo, която управлява уебсайт за посредничество при сделки с недвижими имоти, на който се публикуват обяви за недвижими имоти, находящи се в Унгария.

Става дума за приложимото право  към обработката на лични данни – въпрос, който вече е бил обект на тълкуване с решение Google Spain. Заключението на Генералния адвокат беше обратно на становището на Съда по въпроса за търсачката като администратор, така че и по настоящото дело ще трябва да се чака решението.

Поставят се и свързани с това въпроси относно определянето на компетентния надзорен орган,  правомощията на този орган и правомощието му да налага санкции.

Weltimmo е дружество със седалище в Словакия, което управлява уебсайт за посредничество при сделки с недвижими имоти. На сайта се публикуват обяви за недвижими имоти  в Унгария. За първия месец на публикуването им тези обяви са безплатни, след което услугата става платена.  Weltimmo   фактурира  услугата и след гратисния период, а когато не получава плащания,  предава личните данни на подалите обяви лица на дружества за събиране на вземания.

По повод оплакванията   унгарският орган за защита на данните приема, че е компетентен, че приложимо е националното законодателство   и налага санкция.

Weltimmo иска  да бъде постановено, че  унгарският орган за защита на данните не е компетентен да образува производство и да прилага унгарското право спрямо доставчик на услуги, който е установен на територията на друга държава от ЕС.

Унгарският съд се обръща към Съда на ЕС с въпросите:

„1)      Следва ли член 28, параграф 1 от Директива 95/46 […] да се тълкува в смисъл, че разпоредбите на националното право са приложими на територията на една държава членка спрямо администратор на данни, който е установен изключително в друга държава от ЕС, управлява уебсайт за недвижими имоти и обяви, публикува и обяви за недвижими имоти, находящи се на територията на първата държава, чиито собственици изпращат личните си данни към техническо средство (сървър) за съхраняване и обработване на данни, което се намира във втората държава и принадлежи на лицето, което управлява уебсайта?

2)      Следва ли член 4, параграф 1, буква а) от Директива 95/46 да се тълкува с оглед на съображения 18—20, член 1, параграф 2 и член 28, параграф 1 от същата директива в смисъл, че унгарският орган за защита на данните и свободата на информацията [унгарският орган за защита на данните] не може да прилага унгарския закон за защита на данните като национално право спрямо лице, което управлява уебсайт за недвижими имоти и обяви и е установено изключително в друга държава от ЕС, дори когато то публикува обяви за недвижими имоти, находящи се в Унгария, чиито собственици вероятно изпращат от територията на Унгария данните за своите имоти към техническо средство (сървър) за съхраняване и обработване на данни, което се намира във втората държава и принадлежи на лицето, което управлява уебсайта?

3)      От значение ли е за тълкуването

  • дали услугата, предоставена от администратор, който управлява уебсайт, е насочена към територията на друга държава от ЕС?
  •  дали данните относно недвижимите имоти, находящи се на територията на тази друга държаваа, и личните данни на собствениците действително са прехвърлени от територията на тази държава?
  • дали личните данни относно посочените имоти са лични данни на граждани на друга държава от ЕС?
  • че собствениците на установеното в Словакия предприятие имат местоживеене в Унгария?

Според Генералния адвокат P. CRUZ VILLALÓN:

съвместният отговор на първите   въпроси, поставени от Kúria, трябва да бъде в смисъл, че член 4, параграф 1, буква а) от Директива 95/46 не допуска възможност унгарският орган за защита на данните да приложи унгарското право спрямо администратор на данни, който е установен изключително в друга държава от ЕС. За тази цел понятието за установяване трябва да се тълкува като наличие на постоянен обект, независимо от неговата правноорганизационна форма, чрез който дадена дейност се извършва ефективно и действително. Един представител може да се счита за постоянен обект, ако от наличието на човешки и материални ресурси, необходими за предоставяне на съответните услуги, е видно, че този обект има достатъчна степен на стабилност.

Други елементи, като мястото, от което данните са качени, гражданството на засегнатите лица, местоживеенето на собствениците на предприятието — администратор на данни, или обстоятелството, че предоставяната от този администратор услуга е предназначена за територията на друга държава от ЕС, нямат пряко и определящо значение за установяване на приложимото право.

 

Налагането на санкции за нарушения, свързани с обработването на данни, е от компетентността на надзорния орган на държавата, чието право е приложимо.

 

Tagged

TTIP и културата

Въпросът как културата в ЕС ще бъде засегната/повлияна от Трансатлантическото споразумение за търговия и инвестиции (Transatlantic Trade and Investment Agreement, ‪#‎TTIP‬) е на дневен ред. Службите на ЕП са подготвили онлайн информация за т.нар. културно изключение.

Основен правен инструмент в защита на културата и различното й третиране е Директивата за аудиовизуални медийни услуги, която според изявления на ЕК няма да бъде засегната от TTIP.

На 21 ноември 2014 депутати от различни партии в ЕП зададоха парламентарен въпрос към ЕК относно TTIP, културата и аудиовизията.  От името на ЕК на 19 февруари 2015 комисар Малмстрьом отговори, че Комисията е наясно с опасенията и възнамерява да направи нужното за защитата на културното многообразие на ЕС  в контекста на търговските споразумения на ЕС.  Защитата на културното многообразие остава ръководен принцип на търговската политика на ЕС, в съответствие с чл. 167, параграф 4 от Договора за функционирането на Европейския съюз, както и с международните задължения на ЕС (“Конвенция на ЮНЕСКО за културното многообразие”).

Същевременно, казва комисар Малмстрьом, не е дефинирано понятие “културни услуги”  за целите на търговски споразумения и  TTIP  не е изключение от това правило..  Според   стандартната класификация на GATS в рубриката “Отдих, културни и спортни услуги” се включват “Развлекателни услуги”, “Услуги на информационни агенции”, “Библиотеки, архиви, музеи и други културни услуги”, както и “Спортни и други развлекателни услуги “.  “Аудиовизуални услуги” са включени в “Комуникационни услуги”  и поради това не са класифицирани като “култура”.

Все пак обаче ЕК, информира по-нататък Малмстрьом,   имала насоки да вземе предвид в преговорите, че културното многообразие е водещ принцип на търговската политика на ЕС,  а освен това имала насоки да изключи отварянето на  европейския аудиовизуален сектор за конкуренция от страна на американския бизнес.  

На този фон днес научаваме от съобщение на Малмстрьом в Туитър за изготвянето на специален материал – наистина той вече е публикуван –  TTIP u културата.

Там се казва същото:  поради спецификата на сектора при многостранни и двустранни търговски преговори  ЕС по традиция изключва аудиовизуалния сектор от всякакви договорености за отваряне на пазара към чуждестранните фирми. Опасенията, че ще се възпроизвежда АКТА, били градски митове.

Но “в интерес на истината” се напомня казаното в отговора до ЕП  за  класификациите.

На последната страница се казва още, че може да има ограничен брой мерки в полза на авторите – в случаи, в които има различия между режимите в ЕС и САЩ.

Иначе научаваме, че 5 милиона в ЕС работят в областта на културните и творчески индустрии и – като ги изброява, материалът подчертава, че тези индустрии формират 2,6% от БВП на ЕС – повече от химическата промишленост (2.3%) и повече от сектора на недвижимите имоти (2.1%) –  и имат по-висок темп на растеж от останалата част от икономиката.