Стана известно Решение на Общия съд по дело T-188/12 Patrick Breyer/Комисия.
Достъп до документи на институциите на ЕС: гражданин иска да види позицията на държавата си, предназначена за производство пред Съда: и ще може.
Регламент № 1049/2001 урежда достъпа до документи на Европейския парламент, Съвета и Комисията. Според регламента държава може да поиска от институция да не оповестява документи без нейно предварително съгласие. Съдът на Европейския съюз е обвързан с това задължение за прозрачност само когато упражнява административни функции, а самата правораздавателна дейност е изключена от правото на достъп.
Един австрийски гражданин иска от Комисията нейното становище по дело пред Съда – и го получава. Той обаче иска и достъп до писмените становища на Австрия по дело пред Съда за установяване на неизпълнение на задължения, образувано от Комисията срещу Австрия за нетранспониране на директивата за запазване на данни 2006/24. Комисията отказва с мотива, че счита, че спорните становища не попадат в приложното поле на Регламент № 1049/2001 – те били адресирани до Съда, били са предоставяни на Комисията от Съда само като преписи и представлявали съдебни документи, които не се отнасят до административната дейност на Комисията, поради което не са от нейна компетентност.
Според днешното решение:
- отменя се решението на ЕК, с което се отказва достъп до становището на Австрия относно транспонирането на Директива 2006/24/ЕО за делото Комисия/Австрия (C‑189/09);
- без значение е дали становищата са оригинали или преписи;
- неправилно е твърдението на Комисията, че спорните становища не са ѝ били предоставени в рамките на упражняваните от нея правомощия: те са предоставени на Комисията при обжалването на неин иск за установяване на неизпълнение на задължения, който тя е предявила при упражняване на своите правомощия по член 226 ЕО (понастоящем член 258 ДФЕС). По този начин Комисията ги е получила при упражняването на своите правомощия (т.61). Поради това тези становища попадат в приложното поле на Регламент № 1049/2001.
- самите становища на Комисията попадат в приложното поле на тази регламент, въпреки че те са включени в правораздавателната дейност на съдилищата на Съюза, спрямо която не е приложимо правото на достъп до документи съгласно член 15, параграф 3, четвърта алинея ДФЕС (т.74) и, по-общо, въпреки включването им в правораздавателната дейност на съдилищата на Съюза, подадените становища на дадена институция не са изключени от правото на достъп до документи (т.79).
- няма норма, която да позволява или да забранява на страните в дадено производство да оповестяват своите собствени писмени становища – освен в изключителни случаи, когато оповестяването би засегнало доброто правораздаване, страните са свободни да оповестяват своите собствени писмени становища (т.93).
- това дело се отнася до заявление за достъп до писмени становища, свързани със съдебно производство, приключило към момента на подаването на това заявление. Но страните могат да оповестяват и писмени документи, които се отнасят до висящи съдебни производства – а и при приключено производство доводите в становищата са възпроизведени поне частично в съдебното решение (т.96).
- общият критерий е да се гарантира, че упражняването на правото на достъп до документите на институциите няма да засегне защитата (т.103). В този смисъл е интересно още, че страната може да използва документите по делото за защитата си, независимо от всякакво външно влияние, по-специално от страна на обществеността – но не с друга цел, например подбуждането на обществена критика срещу предявените по делото доводи на другите страни (т.119 и следващите) – важно за активизма: имайте предвид становището на Съда: публикуването на писмените материали на Комисията в интернет, което противоречи на принципа на доброто правораздаване, представлява злоупотреба с право.
