Category Archives: EU Law

Dec 28 2014
3 Comments
EU Law, Media Law

Съд на ЕС: дела относно прилагането на медийната директива

В Съда на ЕС са постъпили преюдициални запитвания относно Директивата за аудиовизуални медийни услуги. Първото е за уточняване на дефинициите за услуги в обхвата на директивата, второто е за реклама, рекламни техники, спонсорство и отчитане на времетраенето. Очевидно се допуска Съдът да се занимава с квалифициране на  съвсем конкретни рекламни техники.

1.  Във връзка с делото New Media Online GmbH срещу Bundeskommunikationssenat  е постъпило запитване от Австрия (Дело C-347/14):

  •  Трябва ли член 1, параграф 1, буква б) от ДАВМУ да се тълкува в смисъл, че може да се приеме, че дадена проверявана услуга изпълнява критерия нейните форма и съдържание да са сравними с формата и съдържанието на телевизионно излъчване, когато подобни услуги се предлагат и в телевизионни излъчвания, които могат да се разглеждат като средства за масово осведомяване, които са предназначени за значителна част от обществеността и биха могли да имат силно въздействие върху нея?
  • Трябва ли член 1, параграф 1, буква а), подточка i) от ДАВМУ да се тълкува в смисъл, че при проверката на електронни варианти на вестници по отношение на основната цел на предоставяна услуга може да се провери отделен сектор, в който се осигурява каталог от предимно кратки видеоматериали, които в други сектори на интернет страницата на електронната медия се използват само като допълнение към текстовите материали на онлайн ежедневника?

update Решението New Media

2.  Във връзка с делото Sanoma Media Finland Oy/Nelonen Media Helsinki  е постъпило следното запитване от Финландия (Дело C-314/14):

  • Следва ли при обсъжданите в главното производство обстоятелства член 19, параграф 1 от ДАВМУ да се тълкува в смисъл, че не допуска такова тълкуване на националното законодателство, съгласно което разделянето на телевизионния екран не се разглежда като отделяне на телевизионната реклама от останалите части на аудиовизуалната програма, когато телевизионният екран е разделен на две части, като първата е предназначена за заключителните надписи и края на съответното предаване, а втората — за меню, представящо следващи предавания от програмата на телевизионния канал на даден телевизионен оператор, като нито в разделения телевизионен екран, нито след края на предаването се излъчва звуков или визуален сигнал, който да показва изрично началото на прекъсването на програмата за излъчване на реклама?
  • Като се вземе предвид, че уредбата в ДАВМУ има характер на минимални изисквания в съответната област, следва ли при обстоятелствата, като разглежданите в главното производство, член 23 параграф 2 от тази директива да се тълкува в смисъл, че е несъвместимо с посочената директива, ако отличителните означения на спонсора, излъчвани във връзка с програми, различни от спонсорираните, да се квалифицират като „рекламни спотове“ по смисъла на член 23, параграф 1 от Директивата и да се отчитат при определянето на максимално допустимото време за реклама?
  • Като се вземе предвид, че уредбата в Директива 2010/13 има характер на минимални изисквания в съответната област, следва ли при обстоятелства, като разглежданите в главното производство, член 23 параграф 1 от тази директива във връзка с използвания в нея израз, описващ максимално допустимото време за реклама, а именно „делът […] в даден едночасов период не [може да] надхвърля 20 %“, да се тълкува в смисъл, че е несъвместимо с посочената директива „черните секунди“ между отделните рекламни спотове и „черните секунди“ в края на отделянето на рекламата от останалите части на излъчваната телевизионна програма да се отчитат като време за реклама?

update  Решението Sanoma

Tagged , , ,
Dec 28 2014
Leave a comment
EU Law, Media Law

Съд на ЕС: независимост на регулаторите

Независимостта на регулаторите остава централна задача на институционалната реформа.

В последните дни на предходния състав на ЕК  е открито производство пред Съда на ЕС срещу Белгия , която според Комисията не гарантира независимостта на  телекомуникационния регулатор BIPT.

Независимите регулатори вземат решенията си самостоятелно (Framework Directive 2002/21/EC). В Белгия в някои случаи решенията се вземат от правителството, а в други случаи решенията на регулатора се нуждаят от одобрението на правителството.

Комисията подчерта наскоро и необходимостта от независими регулатори в областта на конкуренцията – в което и ние не се съмняваме.

Tagged , ,
Dec 20 2014
Leave a comment
Digital, EU Law, Media Law

Обществени медии: самооценка и оценка

Европейският съюз за радио и телевизия е разработил форма в помощ на самооценката на обществените медии.

Формата подпомага операционализирането и измерването на основни характеристики на обществените медии:

  • универсалност;
  • независимост;
  • качество;
  • многообразие;
  • отчетност;
  • иновативност.

Самооценката и оценката на обществените медии в ЕС  имат традиции. Британският регулатор публикува консултационен документ за трета поредна обществена консултация за бъдещето на обществените медии в свързаното общество. Dокладите за степента, в която се постигат целите на обществените медии, са ежегодни и следват  утвърдена методология по програми и жанрове, която се актуализира. Изготвят се и тематични доклади, както и предварителни и последващи оценки на ефективността на закона.

 

Tagged
Dec 19 2014
Leave a comment
Digital, EU Law, Media Law

ЕС: политика по отношение на интернет и управлението му

В Официален вестник на ЕС:

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно  Съобщението на Комисията  “Политиката по отношение на интернет и управлението му — Ролята на Европа за определяне на бъдещото управление на интернет“

 

Комитетът казва, освен другото, следното:

Управлението на интернет повече не може да остане в ръцете на американското правителство, но трябва да се определи прецизно режимът на участие на множество заинтересовани страни, така че да бъде наистина представителен. Трябва да се постигне правилният баланс между държавните институции, големите компании, които защитават интересите на акционерите, и неправителствените организации, които представляват пряко гражданите.

Създаването на новаторски ИТ инструменти като Световната обсерватория за политиките по отношение на интернет GIPO се подкрепя   като важен ресурс на разположение на международната общност за наблюдение на регулаторните политики в областта на интернет и новите технологии, който да улеснява обмена между различните форуми. Това е от полза най-вече за представителите на гражданското общество, които разполагат с ограничени ресурси.

Що се отнася до Интернет корпорацията за присвоени имена и адреси (ICANN), и функциите на Службата за присвояване на имена и адреси в интернет (IANA),  техническият орган най-сетне обяви започването на процес на глобално управление на възложените му технически функции с участието на множество заинтересовани страни от септември 2015 г., когато изтича договорът с правителството на САЩ за управление на националните домейни от първо ниво.

Комитетът отправя искане към Комисията да определи ясно каква да бъде ролята на Европейския съюз в бъдещия транснационален орган и да поиска по един технически и един политически представител в борда на новата ICANN.

Tagged
Dec 19 2014
Leave a comment
EU Law, Media Law

Цифров пазар в ЕС: програма 2015

Станаха известни 10  приоритета u 23 нови инициативи в работната програма на Европейската комисия за 2015 година.

Развива се  цифровият вътрешен пазар, един поглед назад за 2014.

Какви цели си поставя ЕК за 2015:

  1. Бързо приключване на преговорите по общите правила на ЕС за защита на данните.
  2. Придвижване на работата по реформата в правилата за телекомуникациите.
  3. Авторскоправна реформа, адекватна на развитието на технологиите.
  4.  Опростяване на правилата за потребителите при онлайн търговия.
  5.  Облекчени условия за бизнес на хората с иновации.
  6. Цифрови умения и учене в цифровото време.

Първи реакции и опасения от очакваната реформа на авторското право (и евентуално в областта на средните права). Очертанията на реформата не са ясни докрай, стратегията се очаква през май 2015.  В статията се казва например, че заместник-председателят на ЕК Ансип не може в Брюксел да гледа мачовете, които е свикнал да гледа в Естония – и това не му харесва. Носителите на права съзират в това опасност от либерализиране на правилата в тяхна вреда, ползвателите гледат към Ансип с надежда.

 

Dec 19 2014
Leave a comment
EU Law

Съд на ЕС: Проектоспоразумението за присъединяване на Европейския съюз към ЕКПЧ не е съвместимо с правото на ЕС

В Становище 2/13 на Съда на ЕС е изразена позицията на Съда относно Проектоспоразумението за присъединяване на Европейския съюз към ЕКПЧ.

Лисабонският договор, влязъл в сила на 1 декември 2009 г., изменя DЕС. Изменената разпоредба на сегашния член 6 DЕС, т.2 и 3   гласи следното:

2.      Съюзът се присъединява към [ЕКПЧ]. Това присъединяване не променя областите на компетентност на Съюза, така както са определени в Договорите.

3.      Основните права, както са гарантирани от [ЕКПЧ] и както произтичат от общите конституционни традиции на държавите членки, са част от правото на Съюза в качеството им на общи принципи.

 

Протокол № 8  предвижда, че споразумението за присъединяване трябва да отговаря на определени условия, за да се  гарантира, че присъединяването на Съюза няма да засегне нито областите му на компетентност, нито правомощията, предоставени на неговите институции.

За проектоспоразумението:

  • На първо място, група разпоредби има за цел, най-напред, да адаптира разпоредбите на ЕКПЧ или нейните протоколи, в които за договарящите страни се говори като за „държави“ или които съдържат други елементи, присъщи на понятието за държава. Така  „междудържавни жалби“ и „междудържавни дела“ се заменят съответно с „жалби между страните“ и „дела между страните“.
  • На второ място, някои изменения на ЕКПЧ са били счетени за необходими, поради това че Съюзът не членува в Съвета на Европа.
  • На трето място, проектоспоразумението предвижда разпоредба, отнасяща се до връзките на ЕКПЧ с други споразумения, сключени в рамките на Съвета на Европа

Заключението на ЕК е, че посоченото споразумение е съвместимо с Договорите, но все пак Комисията е отправила искане до Съда за становище относно съвместимостта на проектоспоразумението с правото на Съюза.  Генералният адвокат Kokott смята, че проектът е в съответствие с Договорите при определени условия.

Днес стана известно отрицателното становище на Съда: Проектоспоразумението за присъединяване на Европейския съюз към ЕКПЧ не е съвместимо с правото на ЕС.

В резултат от присъединяването ЕКПЧ, както и всяко друго международно споразумение, сключено от Съюза, на основание член 216, параграф 2 ДФЕС би обвързвала институциите на Съюза и държавите членки и при това положение би била неразделна част от правото на Съюза. Той   би се оказал под външен контрол относно зачитането на правата и свободите и при това положение Съюзът и неговите институции, включително Съдът, биха се оказали подчинени на контролните механизми, предвидени в тази конвенция, и по-специално на заключенията и решенията на ЕСПЧ.(тт.180 и 181)

Договарящите страни имат право да установяват по-високи стандарти за защита на основните права от гарантираните с Конвенцията, следва да се осигури съгласуваност между тази разпоредба и член 53 от Хартата  – за да се избегне намаляването на предвиденото от Хартата ниво на защита, както и предимството, единството и ефективността на правото на Съюза.(т.189)

Най-висшите юрисдикции на държавите могат да отправят до ЕСПЧ искания за консултативни становища по принципни въпроси, свързани с тълкуването или прилагането на правата и свободите, гарантирани от ЕКПЧ или нейните протоколи, докато правото на Съюза изисква  същите тези юрисдикции да отправят на основание член 267 ДФЕС преюдициални запитвания до Съда. Като не урежда по никакъв начин взаимовръзката между механизма, въведен с Протокол № 16, и производството по преюдициално запитване, предвидено в член 267 ДФЕС, предвиденото споразумение може да накърни автономията и ефективността на това производство.(т.199)

Производството по предварително произнасяне би трябвало да се уреди по такъв начин, че по всяко висящо пред ЕСПЧ дело, на Съюза систематично да се изпраща пълната информация, за да се даде възможност на съответната компетентна институция да прецени дали Съдът вече се е произнасял по въпроса, който е предмет на разглеждане по делото, а ако това не е така, да поиска прилагането на това производство. Ако се допусне ЕСПЧ да се произнася по този въпрос, това би означавало да му се предостави компетентност да тълкува практиката на Съда.(т.239)

По тези и други съображения Съдът констатира, че предвиденото споразумение, доколкото:

–      е в състояние да накърни специфичните особености и автономията на правото на Съюза, тъй като не осигурява съгласуваност между член 53 от ЕКПЧ и член 53 от Хартата, не предотвратява риска от накърняване на принципа на взаимно доверие между държавите членки в правото на Съюза и не предвижда никаква взаимовръзка между механизма, въведен с Протокол № 16, и предвиденото в член 267 ДФЕС производство по преюдициално запитване,

–      е в състояние да засегне действието на член 344 ДФЕС, тъй като не изключва възможността спорове между държавите членки или между тях и Съюза, отнасящи се до прилагането на ЕКПЧ в предметното приложно поле на правото на Съюза, да бъдат отнасяни пред ЕСПЧ,

–      не предвижда ред и условия за функционирането на механизма на съответника и на производството по предварително произнасяне от Съда, които позволяват запазването на специфичните особености на Съюза и на неговото право, и

–      не е в съответствие със специфичните особености на правото на Съюза относно съдебния контрол на актовете, действията или бездействията на Съюза в областта на ОВППС, тъй като поверява съдебния контрол на някои от тези актове, действия или бездействия изключително на външен за Съюза орган,

не е съвместимо с член 6, параграф 2 ДЕС, нито с Протокол № 8 ЕС.

 

Tagged ,
Dec 17 2014
Leave a comment
BG Law Making, BG Media, EU Law, Media Law

Рекламата в обществената телевизия: КЗК се самосезира

По време на преговорите за председател на парламентарната комисия за култура и медии незабелязано и  изненадващо беше публикувано съобщение на КЗК. За него – накрая. Става дума за пари: за рекламата и нейното значение за медиите.

Нещо повече –

Който държи рекламата, държи най-важния вход към финансирането на медиите – особено ако осигурява  едновременно реклама за медиите и  аудитория за рекламодателите. Затова държавите контролират икономическите субекти на границата между рекламата и медиите. Тук не е така.  Тук заобикалянето на закона генерира уважение.

Нещо повече –

тук може да контролираш и втория вход – публичния ресурс. Ако ти позволят.  Как – много просто, бившият министър  Мирослав Найденов обясни в прословутия си запис – достатъчно е да предоставиш все на същия привилегирован бизнес да готви техническите задания за обществените поръчки –  “те физически са го правили, като писане на технически задания, няколко човека”. Те са  ПР-те на привилегирования бизнес – но в случая те са  държавата –  или по-точно играят държавата, а от друга – печелят поръчките. Понякога ЕК се намесва, вижте имената.

Нещо повече –

може да влияеш и върху законодателството. Как – много просто. Като говорим   за ролята на председателя на една парламентарна комисия:  помни ли някой Даниела Петрова,  председателката на медийната комисия по време на предходното изменение на Закона за радиото и телевизията (2010) – тя  внесе ред предложения направо за второ четене. В преиода 2009-2010  рекламният бизнес получаваше своето:

  • беше заличена  разпоредбата, според която рекламните филми и рекламните интервюта се включват във времетраенето на рекламата, така остана неясна самата дефиниция за реклама – вж какво сполетя Испания по този повод;
  • беше заличена  разпоредбата, според която новини не се прекъсват за реклама;
  •  допусна се самопромоция не само за “собствената програма”, а за “собствените програми” – тази   промяна е в полза на медии, които имат по няколко радио- и телевизионни програми и могат неограничено да ги представят във всяка от своите програми (крос-промоция) – вж обратен пример Обединеното кралство;
  • беше заличена  нормата, която забраняваше лица на публична длъжност да участват в търговски реклами;
  • беше заличена  правната пречка активен играч и собственик в рекламата да има и собственост в електронни медии – вж обратен пример Обединеното кралство.

Ако собственик на рекламна агенция има собственост в телевизия, преди  заличаването на ограничението  – ако не друго – той  трудно можеше да легализира доходи, получени от сделка с дялове в тази телевизия. След заличаване на ограничението можеше. Така и стана.

Нещо повече –

регулаторът КРС още по времето на Станишев, но все под председателството на   сегашния председател Божков, раздаде честоти без конкурс на основание на критерий обем реклама. Ирена Кръстева и Красимир Гергов взеха 80 на сто от въпросните честоти.  ВАС потвърди това решение. Но какво толкова, ВАС  потвърди и решението за мултиплексите, преди да се включи ЕК.

Нещо повече –

пийпълметрията се смята дълго време за свързана и контролирана.

Нещо повече –

по случайно съвпадение  точно сега  КЗК започва производство за оценка на ограничението на рекламата в обществените медии – дали е необходимо и пропорционално.

С Решение 1500 на Комисията за защита на конкуренцията от 5 декември 2014 г. се образува дело с предмет застъпничество за конкуренцията.

КЗК се самосезира на основание на чл.38, ал.1, т.1  за извършване на оценка на съответствието с правилата на конкуренцията на правната уредба на общото времетраене на рекламата в БНТ и БНР, в т.ч. чл. 90, ал. 1, ал. 2 и 3 от ЗРТ).

По директива телевизиите имат право на до 288 минути на денонощие, а  за  БНТ има ограничение 15 минути на денонощие и 4 минути на час, от които може да използва до една трета между 19 и 22 ч. Ще се изследва дали БНТ не е поставена в неравностойно конкурентно положение спрямо другите телевизии. Същото за БНР.

КЗК приема, че във връзка със сигнал “възниква необходимостта от задълбочена оценка относно съответствието с правилата на конкуренцията на разпоредбите на Закона за радиото и телевизията (чл. 90, ал. 1, ал. 2 и 3), предвидвиждащи ограничения по отношение на рекламното време в БНТ и БНР. В този контекст са налице основания да бъде образувано производство за застъпничество за конкуренцията по чл. 28, т. 2 от ЗЗК, в рамките на което да бъдат оценени конкретните мотиви и специфичните цели на разглежданата правна уредба, като се прецени дали от нея възникват ограничения за конкуренцията, както и дали и доколко тези ограничения са необходими и пропорционални на поставените специфични цели. В хода на проучването следва да бъдат взети предвид и източниците на европейското право на конкуренцията, регламентиращи статута и характера на дейността на обществените радио- и телевизионни оператори, но така също и практиката в другите държави членки на ЕС. Следва да се подчертае, че с оглед спецификата на дейността на обществените радио- и телевизионни оператори е възможно посочените първоначално констатирани ограничения да са обосновани и оправдани предвид защитата на определени обществени интереси, гарантирани от държавата.”

  • Интересът на автора на сигнала Българска асоциация на рекламодателите, БАР е разбираем. Още стотици минути реклама на денонощие в обществените медии. Какви са ефектите за търговските медии, тяхното финансиране и плурализма  не е работа на БАР.
  • БНТ вече беше искала изменение на закона за 12 минути на час реклама. През 2006 с поправка в ЗРТ, обявена за техническа грешка и отменена по-късно, БНТ дори беше получила за кратко време по законов ред тези 12 минути. (Макар че друг път ръководството на БНТ е заявявало, че би приело и пълна забрана за реклама, стига да е осигурено устойчиво финансиране.)
  • Секторът на рекламата с радост ще приветства каквото и да е увеличение в БНТ, рекламният бизнес винаги е имал интерес към БНТ, преди 10 години един генерален директор си отиде предсрочно по тази причина.

Три интереса в една посока.

Аудиторията я няма на картата на интересите, или поне горният обзор не съдържа такива данни.

Има  решение на КЗК от 2005 г. , преди близо десет години, по искане на РГ Политика в културата и аудиовизията, на базата на предоставен анализ на източниците за финансиране –  в решението ограниченото времетраене на рекламата не се поставя под съмнение.

Да прави оценка дали ограничението за реклама е необходимо и пропорционално  означава конкурентният регулатор да се произнася и по законодателния избор каква да е пропорцията на различните източници на финансиране в България. Картината на съотношенията в държавите е  известна:  става дума за обществена услуга, всяка държава е избрала собствен модел за компенсиране, изборът е некоординирана зона, националните условия са различни, комбинацията от източници също, има държави от ЕС  с повече реклама, има и без.

Как  точно ще се оценява необходимост и пропорционалност на ограничението за реклама – остава да видим.

 

feeИзточник ЕСРТ

Решението на КЗК от март 2015

С оглед на гореизложеното и предвид възможността на България като държава членка на ЕС сама да определя избора си на модел на финансиране на обществените си медии, в който може да включва и реклама, поради фактическото несъществуване на предвиденото в ЗРТ финансиране от фонд „Радио и телевизия“, както и при условие че държавната субсидия е недостатъчна за изпълнението на обществената функция на БНТ и БНР, КЗК счита, че принципно е налице необходимост от допълнително финансиране чрез други източници, какъвто е излъчването на реклами.

Според КЗК въведеното с чл. 90 от ЗРТ ограничение на рекламното време по БНР и БНТ не е от естество да наруши принципа на конкурентна неутралност, тъй като е свързано със статута на БНТ и БНР на национални обществени телевизия и радио, произтичащите от това задължения и най-вече получаваната субсидия от държавния бюджет. На практика, по-стриктните ограничения по отношение на рекламното време, което БНТ и БНР могат да предлагат, са свързани с осигуряване на възможност за по-ефективното упражняване на дейността им на обществени оператори чрез осигуряване на повече програмно време за функциите им по тази дейност. КЗК е на мнение, че позволеното рекламно време за БНР и БНТ следва да е ограничено в сравнение с рекламното време на търговските доставчици на медийни услуги, доколкото е необходимо да се избегне свръхкомпенсирането на националните обществени доставчици на радиоуслуги, съответно аудио-визуални медийни услуги, което би било в нарушение на правилата на конкуренцията и получаваната държавна субсидия може да представлява забранена държавна помощ. КЗК счита, че регламентираното в ЗРТ ограничение на рекламното време за националните обществени доставчици на радиоуслуги, съответно на аудио-визуални медийни услуги, следва обаче да е гъвкаво и да подлежи на периодично преразглеждане, така че да бъде определяно за съответния период, за който бъде установен недофинансиране чрез държавна субсидия.

 

Още по въпроса в минало време  – все за това:
Tagged , , ,
Dec 14 2014
Leave a comment
Digital, EU Law, Media Law

Google и войните за права над съдържанието онлайн

Компанията Google предлага услугата Google News чрез новинарски сайт, който агрегира заглавия от информационни източници по света. Какво е значението на Google News за медиите – отговорът е зависи, данни за трафика има тук.

Отдавна Мърдок нарича търсачките и агрегаторите  клептомани, пирати и паразити и заявява намерение да спре  да допуска индексиране на онлайн съдържанието на медиите в империята Мърдок, особено след въвеждането на платения достъп. От NewsCorp включиха в спора и Европейската комисия,  от Google също постъпиха  отговори.

В последните години претенции  по повод Google News имат и национални асоциации на издатели в Европа.

В Белгия делото Copiepresse v Google завърши през 2011 г. с решение в полза на Асоциацията на френскоезичните вестници, Google спря индексирането, но скоро след това страните се споразумяха и вестниците продължиха да бъдат индексирани. Подобно развитие има и във Франция.

В Германия през 2013 г. започна да действа закон (Leistungsschutzrecht für Presseverlege, LSR), според който агрегирането е законно, ако съответната компания – в частност Google – плати за лицензиране. Google продължи да индексира съдържанието на германските медии, като заложи на разликата между (нелицензируемото) търсене и (лицензируемото) агрегиране – и продължи да работи като търсачка. Съществено е, че  opt-in е възможен избор и немалко онлайн медии допускат новините им да бъдат включвани в Google News – има данни за експерименти (Axel Springer) какво става с трафика в обратния случай.    Италия заяви подобни намерения.

В Испания аналогични събития се случват в момента: беше приет закон, по силата на който от 2015 г. агрегаторите трябва да заплащат на носителите на права. Google обяви, че спира услугата Google News за Испания. Асоциацията на издателите на вестници поиска  съдействие от държавните институции това да не се случва. Доколкото става ясно, испанският закон не предвижда opt-in.

Експерти коментират негативния  ефект на закона за испанските медии. Подобни коментари има и в Обединеното кралство.

Паралелен сюжет са делата срещу други компании, основаващи бизнес моделите си на агрегиране на съдържание. По такова дело през 2014 съд в Обединеното кралство се произнесе, че няма нарушение на авторското право при браузване.    Въпроси от този тип  (има ли нарушение при браузване) вече започват да изглеждат леко плашещо. Няма нарушение, казва съдът, но  се стига до извод за необходимост от преюдициално запитване към Съда на ЕС (параграф 38). Решенията Meltwater, за които става дума в горния абзац,  са интересни, защото имат значение за бъдещето на журналистиката онлайн.

 

Tagged , ,
Dec 14 2014
Leave a comment
BG Content, BG Media, EU Law, Media Law

ЕС: финансиране на културните и творческите индустрии

Достъпът до финансиране е ключов за културните и творческите индустрии.

Мрежата от експерти в областта на културата (EENC) публикува аналитичен доклад (ноември 2014) за финансовата рамка на културните и творческите индустрии в Европейския съюз, изготвен по възлагане на ГД Образование и култура (DG EAC) на Европейската комисия –  Възможности за достъп до финансиране на културните и творческите индустрии в ЕС . Докладът (автори Cornelia Dümcke, Zora Jaurová, Péter Inkei) съдържа обзор на финансови механизми и регулаторни инициативи,  както и примери за иновативни практики.

В допълнение интерес представлява и докладът от 2013 г., който разглежда същия въпрос на национално равнище (16 държави от ЕС) – Тенденции в общественото финансиране на културата в държавите от ЕС.

Tagged , ,
Dec 12 2014
Leave a comment
Digital, EU Law, Media Law

Правата на човека в цифровия свят: проследяване на електронните комуникации

Комисарят по човешките права към Съвета на Европа в нова публикация (2014) 1 обсъжда  върховенството на закона в интернет и в цифровия свят. В публикацията има констативна част, но и важни препоръки и предложения. Организацията за цифрови права в Европа извежда основните акценти, свързани с проследяването на електронните съобщения.

През седмицата Article 29 издаде поредния  Работен документ wp228, този път също посветен  на спазването на правата на човека при проследяването на електронните комуникации за целите на сигурността.

Неслучайно това е тема на специализираните институции, коментар на Techdirt.

Tagged
← Older posts
Newer posts →