Медийно право

Стана известно решение на Съда на ЕС по дело   C–212/13 František Ryneš/Úřad pro ochranu osobních údajů.

Гражданинът Ryneš пази къщата си с помощта на камера за видеонаблюдение, която записва не само входа на къщата му, но също така улицата, която е обществена, и отсрещната къща.

Преюдициалният въпрос е: „Може ли използването на система за видеонаблюдение, разположена в семейното жилище за защита на собствеността, здравето и живота на собствениците му, да се окачестви като обработване на лични данни „от физическо лице в хода на [изцяло] лични или домашни занимания“ по смисъла на член 3, параграф 2 от Директива 95/46 за личните данни, въпреки че системата за наблюдение покрива и обществени места?“.

Ако Директивата за лични данни се прилага, в случая има нарушения:

• придобивани са лични данни на лицата, движещи се по улицата,   без тяхно съгласие;
• съответните лица не са били информирани за обработването;
• като администратор г‑н Ryneš не е изпълнил задължението си за отчитане на обработването към Службата.

Според  заключението на Генералния адвокат Директива  96/45 за личните данни  разпоредбата за изключението  „когато се извършва от физическо лице в хода на [изцяло] лични или домашни занимания“ не е приложима в конкретния случай.  Отделен въпрос е, че поведението на лицето вероятно е законосъобразно – разсъждения, които Съдът не възпроизвежда в решението.

Съдът:

Обработването на лични данни попада в изключението по член 3, параграф 2, второ тире от Директива 95/46 единствено когато се извършва в изключително личната или домашна сфера на лицето, което извършва обработването. По случайност може и в този случай  действията да засягат или могат да засегнат личния живот на други лица.

Видеонаблюдение като това в главното производство покрива, макар и частично, публични места и поради това е насочено извън личната сфера на лицето, което извършва по този начин обработване на данни.  То не може да се счита за дейност, която е изцяло „лична или домашна“.

Следователно на поставения въпрос следва да се отговори, че член 3, параграф 2, второ тире от Директива 95/46 трябва да се тълкува в смисъл, че използването на система за видеонаблюдение, извършваща видеозаснемане на хора, съхранявано върху устройство за дълготрайно запаметяване, а именно твърд диск, която е инсталирана от физическо лице в семейната му къща за защита на собствеността, здравето и живота на собствениците на къщата, като системата покрива и обществени места, не представлява обработване на лични данни при извършване на изцяло лични или домашни занимания по смисъла на тази разпоредба.

Стана известно решението на Съда на ЕС  по дело  C‑201/13 с предмет преюдициално запитване от Hof van beroep te Brussel (Белгия) в рамките на производство по дело Johan Deckmyn, Vrijheidsfonds VZW срещу Helena Vandersteen и др.

Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 5, параграф 3, буква к) от Директива 2001/29/ЕО  (Директива за авторското право и сродните му права в информационното общество). Запитването е отправено в рамките на спор с наследници на г‑н Vandersteen, автор на албума с комикси „Suske en Wiske“ (Сюске и Виске) по повод календар, в който е възпроизведено изображение, наподобяващо рисунка на корицата на албум „Suske en Wiske“. На корицата един от главните герои на албума, облечен в бяла туника,  хвърля  монети на хората, които се опитват да ги съберат. В спорното изображение в главното производство героят е заменен с кмета на град Гент.

Става дума за изключение, предвидено в Директивата, за

к)      използване за целите на карикатурата, пародията или имитацията на друго литературно произведение.

Според Съда на ЕС:

1. Понятието „пародия“, съдържащо се в разпоредба на директива, която не препраща към националните правни системи, трябва да се разглежда като самостоятелно понятие (автономно понятие)  на правото на Съюза и да се тълкува еднакво на територията на последния.

2. На втория въпрос:  трябва ли  пародията да притежава следните характеристики:

• да притежава собствени оригинални характеристики (оригиналност);
• да не може да бъде отнесена с основание към автора на оригиналното произведение,
•  да има за цел провокиране на хумор или осмиване, независимо от това дали евентуално изразената критика се отнася до оригиналното произведение, или до друг въпрос или друго лице,
• да съдържа позоваване на източника на произведението, предмет на пародия?

Съдът подчертава, че според съображение 31 от Директива 2001/29, предвидените в член 5 от Директивата изключения от правата, предоставени в членове 2 и 3 от нея, имат за цел да се поддържа  справедлив баланс  по-специално между правата и интересите на авторите, от една страна, и правата и интересите на ползвателите на закриляни обекти. Изключението за пародията  трябва да зачита справедливия баланс между, от една страна, правата и интересите на лицата, посочени в членове 2 и 3 от Директивата, и от друга страна, свободата на изразяване на ползвателите. Добър извод.

Съдът приема за безспорно (т.20), че основните характеристики на пародията  са

• посочване на съществуващо произведение, като обаче тя показва съществени различия спрямо него;
• проява на хумор или осмиване.

Не се изисква, за да е налице пародия,

• произведението да притежава собствени оригинални характеристики — освен да показва съществени различия спрямо пародираното оригинално произведение;
• пародията да може да бъде отнесена с основание към лице, различно от автора на оригиналното произведение;
• да е насочена към самото оригинално произведение или да съдържа позоваване на източника на пародираното произведение.

При това положение прилагането в конкретна ситуация на изключението за пародията по смисъла на член 5, параграф 3, буква к) от Директива 2001/29 трябва да зачита справедливия баланс между, от една страна, правата и интересите на лицата, посочени в членове 2 и 3 от Директивата, и от друга страна, свободата на изразяване на ползвателите на закриляно произведение, ползващи се от изключението за пародията по смисъла на член 5, параграф 3, буква к).

Запитващата юрисдикция трябва да прецени, като вземе предвид всички обстоятелства по главното производство, дали прилагането на изключението за пародията – ако спорното изображение в главното производство отговаря на основните характеристики на пародията – съответства на този справедлив баланс.