Медийно право

Днес в Официален вестник на ЕС:  съобщение за мотивирано определение на Съда на ЕС (104.3 от Процедурния правилник на Съда) по дело C‑302/10 с предмет преюдициално запитване в рамките на производство по дело Infopaq International A/S v Danske Dagblades Forening.

Дружеството Infopaq твърди, че   не е   длъжно да получи съгласието на носителите на авторските права, за да извършва действия на възпроизвеждане на статии от пресата посредством автоматизиран процес, изразяващ се в сканирането на статиите и конвертирането им в цифров файл, последвано от електронната обработка на този файл.

Обсъжда се действието на Директива 2000/29 по отношение на т.нар. временни действия на възпроизвеждане с преходен или инцидентен характер, които представляват неразделна и съществена част от технологичния процес.

Infopaq извършва обработка с търговска цел на публикувани статии без съгласието на носителите на авторските права върху тези статии. Асоциацията на издателите на вестници смята, че такова съгласие е необходимо.

Според датския съд е безспорно, че съгласието на носителите на авторските права не се изисква за упражняването на дейност по следене на пресата и съставяне на резюмета, доколкото тя се изразява във физическия прочит на всяко издание от човек, подбор на релевантните статии въз основа на предварително определени ключови думи, както и в предаването на автора на резюмето на ръчно съставен фиш за резултата, който показва ключовата дума в дадена статия и мястото на тази статия в изданието.

Не се спори, че  съставянето на резюме е законно и не изисква съгласието на носителите на посочените права.

Снемането на данни се състои от две действия на възпроизвеждане –  създаването на TIFF файлове при сканирането на печатните статии и създаването на текстови файлове чрез конвертиране на TIFF файловете. Този процес води до възпроизвеждането на части от сканираните статии, след като откъсът от единадесет думи се запаметява в компютър и тези единадесет думи се отпечатват на хартиен носител.

На тази фаза датският съд решава да спре производството и да постави на Съда тринадесет преюдициални въпроса, които се отнасят до тълкуването.

Съдът:

Снемането  на данни

–        е  неразделна и съществена част от технологичния процес, независимо от обстоятелството, че този процес започва и приключва с тях и те предполагат човешка намеса,

–          преследва  една-единствена цел, а именно да се позволи законното използване на произведение или на закрилян обект,

–        няма самостоятелно стопанско значение, доколкото, от една страна, осъществяването на тези действия не дава възможност да се получи допълнителна изгода, надхвърляща изгодата от законното използване на защитеното произведение, а от друга страна, временните действия на възпроизвеждане не водят до изменение на това произведение,

поради  което действията на възпроизвеждане не могат нито да засягат нормалното използване на произведението, нито неоправдано да засягат законните интереси на притежателя на права.

Това е второто  решение от този вид след  решението на Съда по делото С-5/08 Infopaq.

В последните дни има поне два конкретни повода да се говори за Google в контекста на защитата на личните данни.

Първият повод, разбира се, е новата политика на Google, която влезе в сила на първи март. Google обяснява в блога си, че е само по-проста и по-лесна за разбиране, но има и обратно мнение: новата политика води до още по-голям контрол.

В писмо до Лари Пейдж   френският орган за защита на данните  (CNIL) твърди, че предварителният анализ показва нарушение на правото на ЕС (Директивата (95/46/ЕО). Кое е най-обезпокоителното:  неяснотите относно използването на личните данни, достъпни при различните услуги на Google. Впрочем става ясно още, че  the Article 29 Working Party  е поканила френския регулатор CNIL   да поеме анализа на ефектите от новата политика на Google.

Тук очевидно следва продължение.

Вторият повод е от този месец, още не може да се намери текста на преюдициалното запитване, но то идва от Испания и е по повод делото на испанския орган за защита на данните срещу Google Inc & Google Spain от 2010.  Органът иска от компанията да заличи определени данни (по искане на граждани), компанията отказва и обжалва  решението, съдът спира производството и се обръща към Съда на ЕС с питане дали правото да искаш заличаване на данни противоречи на правото на ЕС, Reuters съобщава.

Това е обсъжданото напоследък в ЕС право да бъдеш забравен.

Съдът ще се произнася за пръв път по правото да бъдеш забравен на примера на функционирането на Google.