Category Archives: EU Law

АСТА в парламента: докато чакаме обещания ратификационен закон

И така,  у нас събитията във връзка с АСТА бяха стигнали до изявлението на министър-председателя по време на парламентарен контрол, че ще бъде внесен ратификационен закон за споразумението АСТА, като ще има политическо решение парламентарната група на ГЕРБ да не гласува за ратификацията.

Това изявление дойде след изявления за (1) ратификация с резерви, (2) координиране с Брюксел или поне с големите като Германия, (3) спиране на процедурата по ратификация за неопределено време.

Днес има парламентарно действие, което не е в тази посока – и изобщо не е в никаква посока. Атака поискала нещо пето  – оттегляне на подписа на България от споразумението – и парламентът отказал. Ако са изложени юридически съображения, няма нищо обезпокоително. Според медиите обаче, имало е и изказвания  от страна на ГЕРБ (депутата Червенкондев) – в които липсва  обичайната препратка към казаното от  министър-председателя (за внасянето на ратификационен закон). Какво ли може да означава това.

*

В същото време в Брюксел са изяснили въпроса към Съда:

“Съответства ли ACTA на европейските договори и,  в частност,  на Хартата за основните права на ЕС?”

И повече, Де Гухт призовава ЕП да изчака решението, повече от Euractiv.

Както в България един лош закон не е задължително противоконституционен, така и в ЕС неприемливи мерки не са непременно в противоречие с договорите.  И ЕП има свободата на реши да чака или да не чака.

 

Съд на ЕС: разкриване на самоличност по искане на носители на права

Заключението на Генералния адвокат по дело С-461/10 Bonnier Audio AB и др.  v Perfect Communication Sweden AB  е от края на миналата година,   но заслужава внимание в светлината на очакваните важни решения на Съда през 2012 –  едно от тях е именно по делото Bonnier Audio.

Издатели на аудиокниги искат от доставчик на интернет достъп разкриване на самоличността на лица, за които се твърди, че са нарушители на авторски  права.

Преюдициалното запитване: Допуска ли се, с цел да се идентифицира даден абонат, доставчикът на интернет услуги да бъде задължен в рамките на гражданско производство да предостави на притежателя на авторското право или на неговия представител информация за абоната, на когото този доставчик е предоставил конкретен IP адрес, за който се твърди, че е използван за извършване на нарушението?

Съдът за пореден път е поканен да се произнася по  Директива 2006/24. Правният въпрос е свързан с решението по дело Promusicae (C-275/06) и с Определението по дело LSG-Gesellschaft zur Wahrnehmung von Leistungsschutzrechten (C-557/07) .

Заключението на Генералния адвокат:

Прилага се IPRED1 [2004/48]

Член 8 от Директива 2004/48 гласи следното:

„1.      Държавите членки гарантират, че във връзка с производството [относно нарушение] на право върху интелектуална собственост и в отговор на основателно и пропорционално искане на [ищеца] компетентните съдебни органи могат да постановят информацията за произхода и мрежите за разпространение на стоките или услугите, с които се нарушава правото върху интелектуална собственост, да се предостави от нарушителя и/или от всеки друг, за когото:

а)      е установено, че притежава в търговски мащаб стоките, обект на нарушението;

б)      е установено, че използва в търговски мащаб услугите, обект на нарушението;

в)      е установено, че в търговски мащаб [предоставя] услугите, използвани за действията по извършване на нарушение; или

г)      е посочено от лицето, посочено в букви а), б) или в), като участващо в изработването, производството или разпространението на стоките или предоставянето на услугите.

2.      Информацията, посочена в алинея 1, съдържа съответно:

а)      имената и адресите на производителите, фабрикантите, разпространителите, доставчиците и други предишни държатели на стоките или услугите, както и предполагаемите търговци на едро и дребно;

б)      сведения за количествата изработени, произведени, доставени, получени или поръчани, както и получената цена за въпросните стоки или услуги.

3.      Параграфи 1 и 2 се прилагат, без да се накърняват други законови разпоредби, с които: […]

д)      се урежда опазването на поверителния характер на източниците на информация или на обработването на лични данни“.

Като говорим за буква д) – по отношение на личните данни в ЕС действат   Директива 95/46, Директива 2002/58 и Директива 2006/24.

Балансът на права в Швеция е уреден така:  Разпореждане за разкриване на информация може да се постанови само ако е обосновано от по-висш интерес по отношение на евентуалните неудобства или други вреди за неговия адресат или на всеки противопоставим интерес.

ГА приема, че:

  •  името и адреса на абонат, които следва да се идентифицират въз основа на IP адрес, са лични  данни (42);
  • но  самоличността на лицето, което може да е извършило нарушение на правата на интелектуална собственост, не може да се установи единствено въз основа на IP адрес, когато няколко лица могат да използват достъпа до мрежата, който се идентифицира със същия този IP адрес. Такъв е случаят например при безжичните мрежи без ефикасна защита, неразрешеното външно контролиране на свързани с интернет компютърни системи, както и положенията, при които няколко лица могат да използват една и съща компютърна система. Все пак ми се струва, че в някои държави членки IP адресът може да се използва като указание за самоличността на лицето, което евентуално е извършило нарушението (43);
  • според посочените по-горе Решение по дело Promusicae и Определение по дело LSG-Gesellschaft zur Wahrnehmung von Leistungsschutzrechten  Директива 2002/58 не изключва възможността държавите  да предвидят задължение за разкриване на лични данни в рамките на гражданско производство, но правото на Съюза не изисква държавите  да предвидят подобно задължение (58);
  • основните права в областта на защитата на личните данни и на личния живот, от една страна, и в областта на защитата на интелектуалната собственост, от друга страна, трябва да се ползват от една и съща защита. Ето защо не трябва да се дава предимство на носителите на права на интелектуалната собственост, като им се позволи да ползват лични данни, законосъобразно събрани или запазени за цел, която не е свързана със защитата на техните права. Събирането и използването на посочените данни с такава цел при спазване на правото на Съюза в областта на защитата на личните данни, предполага предварителното приемане от националните законодателни органи на изчерпателни разпоредби в съответствие с член 15 от Директива 2002/58 (62).

И  заключението е, че Директива 2006/24  допуска прилагането на национална разпоредба, съгласно която в рамките на гражданско производство и с цел да се идентифицира даден абонат доставчикът на интернет услуги е задължен да предостави на носителя на авторското право или на негов наследник информация за абоната, на когото посоченият оператор е предоставил IP адрес, за който се твърди, че е използван за извършване на нарушението на посоченото право – при едно условие: такава информация се запазва, за да може да се разкрие и използва за тази цел в съответствие с изчерпателни национални законови разпоредби, приети при зачитане на правото на Съюза в областта на защитата на личните данни.

В България вече мина един тур на обсъждане (при въвеждането на 2006/24) дали задържането на данни да се използва за нуждите на защитата на интелектуалната собственост – вж  отвореното писмо в подкрепа на такова законодателно решение.

Емил А. Георгиев очаква  “Съдът да потвърди заключението на Jaaskinen и да препоръча на политическите органи на Съюза да ъпдейтнат директива 2002/58”.

Така или иначе, националните дебати за баланса са в рамките на очакваното  решение Bonnier Audio +  реформата на правото на ЕС за личните данни + ревизията на Директива 2006/24

Tagged

Съд на ЕС: реклама на вино | ограничения

Известно е заключението на Генералния адвокат по дело  C‑544/10  Deutsches Weintor eG срещу Land Rheinland-Pfalz.  Делото е по преюдициално запитване, отправено в рамките на спор между Deutsches Weintor, винаро-лозарска кооперация, и Land Rheinland-Pfalz (провинция Райнланд-Пфалц) относно реклама, в която се съдържа обозначение  на вино като bekömmlich („лесно за усвояване, здравословно, питателно“).

Органът, натоварен с контрола върху търговията с алкохолните напитки в Райнланд-Пфалц, възразява срещу използването на обозначението „bekömmlich“.

Регламент № 1924/2006 забранява по принцип — независимо от това дали внушаваният благоприятен ефект е истински и подкрепен с научни доказателства — използването на здравни претенции в реклама на  алкохолните напитки, съдържащи над 1,2 % vol. алкохол. Като се имат предвид опасностите от пристрастяване и злоупотреба, свързани с консумацията на алкохол, по-дългосрочната цел тук очевидно е да се избегне придаването на каквото и да било положително свързано със здравето значение, което по принцип би могло да насърчи консумацията на алкохолни напитки.

Според  Генералния адвокат, общата забрана за използването на здравни претенции от разглеждания вид по отношение на алкохолни напитки като виното е съвместима с ДЕС и Хартата.

Update:

Решението по делото:

45      Все пак е важно да се вземе предвид и член 35, второ изречение от Хартата, който изисква да се осигурява висока степен на закрила на човешкото здраве при определянето и осъществяването на всички политики и действия на Съюза. Всъщност, както следва от съображения 1 и 18 от Регламент № 1924/2006, закрилата на здравето е сред основните цели на Регламента.

46      При тези условия съвместимостта на забраната, без изключение, на претенция като разглежданата в главното производство следва да се прецени от гледна точка не само на свободата при избор на професия и на свободата на стопанската инициатива, но и на закрилата на здравето.

47      Следователно тази преценка трябва да се извърши при спазване на необходимото съчетаване на изискванията, свързани със защитата на тези различни основни права, защитени от правния ред на Съюза, и на подходящо равновесие между тях (вж. в този смисъл Решение от 29 януари 2008 г. по дело Promusicae, C‑275/06, Сборник, стр. I‑271, точки 65 и 66).

48      Що се отнася, на първо място, до закрилата на здравето, необходимо е да се подчертае, че предвид рисковете от зависимост и злоупотреба, както и предвид установеното комплексно вредно въздействие, свързано с консумацията на алкохол, по-специално развитието на сериозни заболявания, алкохолните напитки представляват специална категория хранителни продукти, подчинена на особено стриктна уредба.

49      В това отношение Съдът вече неколкократно е имал повод да посочи, че мерките, които ограничават рекламата на алкохолни напитки, с оглед на борбата срещу злоупотребата с алкохол, отразяват загрижеността за общественото здраве и че опазването на общественото здраве, както следва също от член 9 ДФЕС, е цел от общ интерес, която при необходимост може да обоснове ограничение на основна свобода (вж. в този смисъл Решение от 10 юли 1980 г. по дело Комисия/Франция, 152/78, Recueil, стр. 2299, точка 17, Решение от 25 юли 1991 г. по дело Aragonesa de Publicidad Exterior и Publivía, C‑l/90 и C‑176/90, Recueil, стр. І‑4151, точка 15, Решение от 13 юли 2004 г. по дело Комисия/Франция, C‑262/02, Recueil, стр. І‑6569, точка 30, както и Решение по дело Bacardi France, C‑429/02, Recueil, стр. І‑6613, точка 37).

50      Освен това, ако от член 3, буква а) от Регламент № 1924/2006 вече по правило следва, че използването на хранителни и здравни претенции не бива да бъде фалшиво, двузначно или подвеждащо, това изискване важи на още по-силно основание за алкохолните напитки. Всъщност е от съществено значение всички претенции относно тези напитки да бъдат лишени от всякаква двузначност, така че потребителите да са в състояние да регулират своята консумация, отчитайки всички присъщи опасности, свързани с нея, и по този начин ефикасно да опазват здравето си.

51      В случай като този по главното производство обаче спорната претенция, дори сама по себе си да може да се приеме за фактически вярна, доколкото посочва намалено киселинно съдържание, при все това се оказва непълна. Всъщност посочената претенция изтъква определено качество, което може да улесни храносмилането, а премълчава факта, че независимо от доброто протичане на храносмилането, присъщите на консумацията на алкохолни напитки опасности изобщо не са изключени, нито дори ограничени.

52      Така законодателят на Съюза с основание е приел, че претенции като разглежданата в главното производство са двузначни, дори подвеждащи, когато се отнасят до алкохолна напитка. Всъщност, като подчертава единствено лесното храносмилане на въпросното вино, спорната претенция може да насърчи консумацията му и в крайна сметка да увеличи присъщите рискове от неумерената консумация на която и да е алкохолна напитка за здравето на потребителите. Поради това забраната на такива претенции може да се обоснове от гледна точка на изискването за гарантиране на висока степен на закрила на здравето на потребителя.

53      С оглед на гореизложеното може да се приеме, че пълната забрана на претенция като разглежданата в главното производство е необходима за осигуряване на спазването на изискванията, произтичащи от член 35 от Хартата.

[…]

57      Действително, без изобщо да забранява производството и търговията с алкохолни напитки, спорната правна уредба само урежда етикетирането и рекламата в ясно определена сфера.

58      Така в производство като главното спорната забрана изобщо не засяга самата същност на свободата при избор на професия и свободата на стопанска инициатива.

59      От гореизложеното следва, че пълната забрана в Регламент № 1924/2006 на претенция като разглежданата в главното производство трябва да се приеме за съответстваща на изискването за съчетаване на различните представени основни права и за установяване на подходящо равновесие между тях.

60      Предвид всички гореизложени съображения на третия въпрос следва да се отговори, че фактът, че е забранено без изключение, в Регламент № 1924/2006, на производител или търговец на вино да използва претенция като разглежданата в главното производство, дори ако посочената претенция сама по себе си е вярна, е съвместим с член 6, параграф 1, първа алинея ДЕС.

 

Tagged

Регламент относно гражданската инициатива

В Официален вестник:

Регламент относно гражданската инициатива

С Договора за Европейския съюз (ДЕС) се укрепва гражданството на Съюза и се засилва допълнително демократичното функциониране на Съюза, като се предвижда, inter alia, че всеки гражданин трябва да има правото да
участва в демократичния живот на Съюза чрез европейска гражданска инициатива. Тази процедура предоставя на гражданите възможност пряко да се обърнат към Комисията с искане и да я приканят да представи предложение за правен акт на Съюза за целите на прилагането на Договорите.

„Гражданска инициатива“ означава инициатива, внесена в Комисията в съответствие с настоящия регламент, с която
Комисията се приканва да представи подходящо предложение в рамките на правомощията ѝ по въпроси, за които гражданите считат, че за целите на прилагането на Договорите е необходим правен акт на Съюза, и която е получила подкрепата на най-малко един милион имащи право да я подпишат поддръжници, които произхождат от най-малко една четвърт от всички държави-членки.

Регламентът е поправен – Поправка

BG цифров преход: ще платим – пари, свобода или и двете

Мотивираното  становище на ЕК – нарушение №  2011/4025   разкрива безнадеждната  картина на българския цифров преход:

[1]  България е държавата, в която  е възможно да

  •   не се посочват критериите, съгласно които броят на предприятията, които могат да предоставят мултиплексни услуги, е ограничен,
  • нито преследваната цел,
  • нито е предоставено обяснение относно пропорционалността на ограничението.

“При липса на каквито и да е обективни, прозрачни и недискриминационни критерии за такова ограничение и непосочена цел от общ интерес, Комисията стигна до заключението, че тази разпоредба представлява нарушение.”


[2]  България е  държавата,   уверяваща Европейската комисия,  че „чрез предоставяне на по-голям капацитет на предприятията се осъществява възможност за предлагане на повече канали с разнообразие на съдържанието (…)“ и че „пет предприятия ще имат по-ограничени ресурси и намален брой и разнообразие от канали“.

Този маниер ни е познат от решения на КЗК, в които обичайно се твърди, че концентрацията водела до  по-добро качество на услугата – поради което концентрациите  били  в интерес на гражданството, ето пример:

Комисията приема, че целената от концентрацията модернизация при предоставянето на електронни съобщителни услуги, привличането на значителни инвестиции и по-доброто задоволяване на интересите на потребителите в своята цялост имат превес над отрицателното въздействие върху конкуренцията, поради което същата следва да бъде разрешена.

“Напротив, мнението на Комисията е, че плурализмът на мненията се гарантира най-добре чрез ниски тарифи за разпространение, които биха се получили в резултат от силна ценова конкуренция между операторите на мултиплекси.”


[3] България е държавата, уверяваща след получаването на писмото на ЕК от 22 март 2012, че “Доколкото ни е известно, изискване (от ЕК) за отмяна на проведените конкурси не е налице”. Изменили сме ЗЕС, ще обявяваме  нов конкурс.

Изключването от конкурсите   на предприятия, свързани с телевизионни канали, които не попадат под юрисдикцията на България, не може да бъде оправдано от гореспоменатите цели от обществен интерес. Следователно критерият за избор е в нарушение на правото на ЕС, пише ЕК.

“Нито изменението на ЗЕС, нито обявеният търг оказват влияние върху това заключение.” (стр. 16 от писмото)

 

[4] България е  държавата, в която е възможно  чрез ЗЕС да се предвиди изключване на оператора на мрежа от конкурса, а след това  – историята мълчи защо – същата държава да одобри връщането му в играта:

“Аргументът, че абсолютната забрана е била абсолютно необходима, за да се предотврати операторите на мрежи да контролират мултиплексите, се опровергава от факта, че операторът на излъчващата мрежа НУРТС  е поел контрола над два мултиплекса през 2010 г.”

“Сценарият, който  според българските власти  е трябвало да бъде предотвратен чрез член 48, параграф 5 от ЗЕС, се е осъществил без тези органи да вземат, доколкото е известно на Комисията, никакви мерки за предотвратяване на вероятността от нарушаване на конкуренцията.”

“Фактът, че Конституционният съд на България е премахнал това ограничение, не променя това заключение, тъй като никой от конкурсите не бе анулиран и последствията от споменатите нарушения все още не са преодолени.”

Изискване за отмяна не е налице?   Сценарият,  който българските власти твърдят, че е трябвало да бъде предотвратен, се е осъществил – вече при регистрации в Кипър и ОАЕ!

 

[5] България е държавата, в която регулаторът може да извади 43 канал от списъка на честотите, да го даде на Българската национална телевизия за наземно разпространение на БНТ2, въпреки че няма положително решение на СЕМ,  а после с  едно писмо на министъра  (“Този механизъм създава сериозни притеснения за отклонения от европейското конкурентно право”)   държавата да си вземе честотите обратно от обществената телевизия.  На сайта на БНТ още стои съобщение за 43 канал.

 

[6]  България е държавата, в която и ВАС е правораздал в полза на процедурата – Решение №11018/2011

С поглед напред:

Според отговора на Министерството на транспорта до Капитал, статуквото ще се пази – защо? – защото   “В Брюксел са наясно, че това може да доведе до предявяване на претенции спрямо държавата за пропуснати ползи (бел.  авт. – от страна на спечелилите две компании), което едва ли е по-добър сценарий в сравнение със санкции от Брюксел.”

Това за какво е аргумент?!  За порочните процедури, наречени конкурси, ще се плати:

  • Ако статуквото се запази – ще се плати с възможността да имаме прилична медийна среда.
  • В противен случай – само с парите ни.

Филморазпространението в ерата на цифровите технологии

В Официален вестник – покана за представяне на предложения по подготвителното действие Филморазпространението в ерата на цифровите технологии.

На 26 октомври 2011 г. Европейският парламент прие бюджет в размер на 2 милиона евро за първата година от изпълнението на подготвителното действие  Филморазпространението в ерата на цифровите технологии . Действието има за цел да бъдат експериментирани новаторски стратегии в областта на разпространението на европейските филми (киносалони, DVD, видео по заявка, фестивали, телевизионни канали и др.).

Програма MEDIA – две покани

2012/C 88/10 МЕДИА 2007 —  Покана   за представяне на предложения — EACEA/09/12 — Подкрепа за „видео по заявка и дигитално киноразпространение“
2012/C 88/11 МЕДИА 2007 — Покана  за представяне на предложения — EACEA/10/12 — Подкрепа за осъществяване на пилотни проекти

  

Многогодишна програма за политиката в областта на радиочестотния спектър

В Официален вестник – Решение   за създаване на многогодишна програма за политиката в областта на радиочестотния спектър

Програмата за политика в областта на радиочестотния спектър  подкрепя целите и ключовите действия, очертани в Европа 2020 и  Програма в областта на цифровите технологии за Европа  и е включена сред 50-те приоритетни действия от съобщението на Комисията за единния пазар.

 

Цифров преход bg 2012

България не се е съобразила с изискванията, заложени в Директивата за конкуренцията, когато през 2009 г. е предоставила наличните пет лота за наземно цифрово радиоразпръскване чрез две конкурсни процедури.

Изискванията:  Радиочестотите  трябва да бъдат разпределяни и давани от националните регулиращи органи според набор от хармонизирани цели и принципи, регламентиращи тяхната дейност, както и според обективни, прозрачни и недискриминационни критерии, отчитащи демократичните, обществени, езикови и културни интереси, свързани с използването на честотата.

Според Комисията

  • България е ограничила без основание броя на предприятията, които могат да навлязат на този пазар;
  • критериите за подбор на конкурсните процедури са били непропорционални;
  • на кандидатите не е било разрешено да бъдат свързани с доставчици на съдържание (оператори на телевизионни канали), включително оператори, извършващи дейност само извън България, или с оператори на мрежи за радио- и телевизионно разпръскване.

Защо  – защото  тук се решава обратната задача:   критериите се определят така, че да  легитимират определени лица като победители.

Обществото губи – двойно:  и ползите от цифровия преход  ги  няма,  и вече сме близо до имуществени санкции.

Държавата поддържа равновесие на мощни частни интереси  и не се вижда да не иска да го поддържа.

 

 

Съд на ЕС: права върху кинематографично произведение

В Официален вестник: съобщение за решение на Съда по дело C‑277/10  с предмет преюдициално запитване в рамките на производство по дело Martin Luksan срещу Petrus van der Let=

Ищецът в главното производство, г‑н Luksan, е автор на сценария и режисьор на документалния филм за германската военна фотография по време на Втората световна война, озаглавен „Fotos von der Front“ („Снимки от фронта“). Става дума за кинематографично произведение, защитено като оригинално произведение.  Ответникът   г‑н Van der Let е продуцент.

Страните сключват договор, по силата на който г‑н Luksan прехвърля на г‑н Van der Let всички авторски и/или сродни права върху този филм без правото на предоставяне на публично разположение в цифрови мрежи  и правото на телевизионно излъчване чрез т.нар. „closed circuit television“ и „pay TV“, тоест (кодирано) излъчване за затворени кръгове потребители срещу отделно възнаграждение.

Продуцентът  предоставя разглеждания филм на публично разположение в интернет и във връзка с това предоставя права на Movieeurope.com. Така филмът е достъпен в интернет чрез „video-on-demand“. Също така продуцентът предоставя достъп до трейлър на филма с рекламна цел чрез YouTube и прехвърля правата за излъчване по „pay TV“ на Scandinavia TV.

Във връзка с възникналия спор се поставя въпрос към Съда дали правата на използване, свързани с възпроизвеждането, излъчването чрез спътник или друга форма на публично съобщаване чрез предоставяне на публичен достъп принадлежат непосредствено (оригинерно) на   режисьора (principal director)  или на други, определени от законодателя  филмови автори, а не непосредствено (оригинерно) и само на филмовия продуцент. Поставят се и други въпроси.

Правата на използване на кинематографично или аудиовизуално произведение са предмет на:

  • Директива 93/83 урежда правото на излъчване чрез спътник.
  • Правото на възпроизвеждане и на публично съобщаване чрез предоставяне на публичен достъп са уредени   в членове 2 и 3 от Директива 2001/29.
  • Правото на отдаване под наем и в заем е уредено в членове 2 и 3 от Директива 2006/115.

По отношение на всички права режисьорът се   смята за негов автор или за един от неговите автори, като държавите   са свободни да посочват и други съавтори.

Параграф 3 на член 14 bis от Бернската конвенция  позволява предоставянето на същите тези права само на продуцента на произведението.

Когато в резултат на развитието на правото на Съюза определена държава, в съответствие с предоставена ѝ от предходно международно споразумение възможност, е приела законодателна мярка, която изглежда противоречи на това право, държавата не може да се позове на това споразумение, за да се освободи от последващо възникнали от правото на Съюза задължения.

Държавите не могат да се позоват на предоставената с член 14 bis от Бернската конвенция възможност.

Съдът:  не се допуска  национално законодателство, което предоставя посочените права на използване по силата на закона и единствено на продуцента на разглежданото произведение.

Съдът отговаря и на въпроси, свързани с възнаграждението – решението.

Tagged