Медийно право

Днес стана известно решението на Съда по дело C‑163/10  с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Tribunale di Isernia (Италия)  в рамките на наказателното производство срещу Aldo Patriciello, член на ЕП, за набедяване.

Срещу г‑н Patriciello се води наказателно производство, образувано пред Tribunale di Isernia, затова че неоснователно е обвинил за незаконосъобразно поведение служител от общинската полиция в Pozzili (Италия) по време на скарване.

Европейският парламент решава   да защити имунитета и привилегиите на депутата:  Всъщност в своите изявления г‑н Patriciello се е ограничил с коментари по  правото на гражданите на лесен достъп до болници и до здравеопазване, което има важни последици за ежедневието на неговите избиратели. Г‑н Patriciello не е действал в свой собствен интерес, не се е стремил да обижда служителя, а се е намесил в общ интерес на своите избиратели, в рамките на политическите си дейности. По този начин той е изпълнил дълга си като депутат в Европейския парламент, като е изразил мнението си по общественозначим въпрос пред своите избиратели.

Според Съда е възможно изявление, направено от   депутати извън ЕП, да може да представлява мнение, изразено при изпълнението на техните задължения.

Мнение  са  изказванията или изявленията, които по своето съдържание са равнозначни на твърдения, представляващи субективни преценки.

Според Съда, решението на ЕП  е  само становище, което няма никакви задължителни последици по отношение на националните юрисдикции.

Изявление, направено от европейски депутат извън Европейския парламент, което е довело до наказателно преследване в неговата държава  за престъплението набедяване, представлява изразено при изпълнението на парламентарните задължения мнение, обхванато от предвидения в тази разпоредба имунитет, само когато това изявление е равнозначно на субективна преценка, която разкрива пряка и очевидна връзка с изпълнението на такива задължения. Запитващата юрисдикция трябва да определи дали тези условия са изпълнени в главното производство.

Иван Калбуров  коментира ефектите на решението.

Публикувано е заключение на генералния адвокат по дело  C‑162/10 Phonographic Performance (Ireland)  с предмет преюдициално запитване, свързано с прилагането на Директива 92/100/ЕИО и Директива 2006/115/ЕО.

Въпросите продължават тематиката на C-306/05  Rafael Hoteles SA  и  C‑136/09 Organismos Sillogikis Diacheirisis Dimiourgon Theatrikon за приемници в хотели, правата и възнагражденията, свързани с приемането. Съдът беше приел, че предоставяне на тв приемници още не е участие в акта на комуникация. Но при наличието на централна антена предоставянето на приемници  прави технически възможен  достъпът на гостите на хотела до защитените произведения. А свързването на антената с приемниците е знак за наличие на публично разгласяване на произведение.

Сега се пита има ли публично съобщаване на звукозапис, трябва ли да  се предвиди  заплащане на справедливо възнаграждение от собственика на хотела, в допълнение към справедливото възнаграждение, заплащано от радиотелевизионния оператор за разпространението на звукозаписа и позволено ли е на държавите да освободят собствениците на хотели от задължението   на основание  лично използване.

• Хотелиерът и стопанисващото пансион лице, които поставят в стаите телевизионни и/или радиоприемници и предават до тях излъчван сигнал, използват възпроизведените в предаванията звукозаписи за непряко публично съобщаване.
• Държавите трябва да предвидят право на справедливо възнаграждение от страна на хотелиера.
• Хотелиерът, който предоставя в стаите на клиентите устройства за възпроизвеждане на звукозаписи, различни от телевизионни или радиоприемници, и съответните звукозаписи върху материален носител или в дигитална форма, които могат да се възпроизвеждат или слушат с такова устройство, използва тези звукозаписи за публично съобщаване.
• Не е възможно изключение за лично ползване.

ІІ

Публикувано е и заключение на генералния адвокат по дело С-135/10 SCF с предмет преюдициално запитване, свързано с прилагането на Директива 2001/29/ЕО.

Тук въпросът е:  безвъзмездното излъчване на звукозаписи в зъболекарски кабинет в полза и въпреки волята на клиентите, извършено в рамките на упражняването на свободна професия, съставлява ли „публично разпространяване“ или „предоставяне на публично разположение“  и дължи ли се справедливо възнаграждение.

Да.