Медийно право

Публикувано е  решение на Съда по дело C‑52/10 с предмет преюдициално запитване в рамките на производство по дело Eleftheri tileorasi /Ypourgos Typou kai Meson Mazikis Enimerosis.

Скритата реклама е дефинирана като  представяне  чрез думи или картини на стоки, услуги, на името, на търговската марка или на дейността на производител на стоки или на предоставящ услуги в тези програми, когато това представяне е извършено преднамерено от телевизионния оператор с рекламна цел и с риск да се създаде погрешна представа на обществеността относно природата на едно такова представяне.

Скритата реклама е забранена.

Eleftheri tileorasi е търговска телевизия. В предаване  се представя естетично стоматологично лечение. Отдолу на екрана е изписан текстът „тя ѝ променя усмивката“. Водещата на предаването разговаря със зъболекарка, която заявява, че лечението представлява световна новост и че тя ще докаже резултатите му върху зъбите на пациентката, както и че след два часа последната ще има перфектна естествена усмивка. След това   дава  разяснения относно ефикасността на метода и  цената на въпросното лечение. По-нататък се показват резултатите.

Телевизията е санкционирана за скрита реклама.

Въпросът към Съда е:  дали наличието на възнаграждение или подобно заплащане представлява необходимо условие за установяване на преднамерения характер на скрита реклама.

Не. Наличието на възнаграждение или подобно заплащане не представлява необходимо условие за установяване на преднамерения характер на скрита реклама.

Което си е написано ясно и в директивата.

След решението Google France  има ново решение относно отговорността онлайн  – по  дело C-324/09 с предмет преюдициално запитване в рамките на производство L’Oréal и др./eBay.

L’Oréal обвинява eBay в съучастие в нарушения на правата върху марки. Като купува от доставчици на платената услуга по включване в каталог в интернет (като системата AdWords на Google) ключови думи, съответстващи на имената на марките на L’Oréal, eBay насочва своите потребители към стоки, които нарушават правата върху марките.  L’Oréal смята, че усилията, които eBay полага, за предотвратяване на продажбата на стоки, нарушаващи правата върху марки, не са подходящи.

Става дума за баланса при едновременното действие на  чл.14 от Директивата за електронната търговия и чл. 11 от Директива  2004/48/EC.

Съдът приема, че самият оператор на електронен пазар в интернет не използва марките по смисъла на законодателството на Съюза, ако предоставя услуга, състояща се само в осигуряване на възможност на неговите клиентите да покажат на неговия сайт в рамките на търговските си дейности знаци, съответстващи на марки.

Относно отговорността Съдът  отбелязва, че тази преценка трябва да се направи от националните юрисдикции, но смята, че операторът има активна роля, която му дава възможност да се запознае или да контролира данните относно тези предложения, когато оказва съдействие при представянето им в интернет.
Когато операторът има   активна роля,   той не може да се ползва от освобождаването от отговорност, предвидено в правото на Съюза при определени условия за доставчици на услуги в интернет като операторите на електронни пазари.
Дори ако оператор не е имал  активна роля, той не може да се ползва от предвиденото освобождаване от отговорност, ако е бил запознат с факти, въз основа на които полагащият дължимата грижа икономически оператор би трябвало да установи незаконността на предложенията за продажба в интернет, и в случай на такова запознаване не е действал експедитивно за отстраняването или блокирането на достъпа до информацията.

Мерките, които се изискват от съответния доставчик на услуги онлайн, не могат да се състоят в активен контрол на всички данни на всеки от неговите клиенти, който да предотврати всяко бъдещо нарушение на права върху интелектуалната собственост чрез сайта на този доставчик на услуги. Впрочем такова задължение за общ контрол би било несъвместимо с член 3 от Директива 2004/48, който предвижда, че посочените в тази директива мерки трябва да бъдат справедливи и пропорционални и не трябва да бъдат и ненужно скъпи.

Компетентните национални юрисдикции могат да задължат  оператора на електронен пазар да вземе мерки, които допринасят   за преустановяването на нарушения   и за предотвратяване на нови нарушения от този вид. Мерките трябва да бъдат ефективни, пропорционални, възпиращи и не трябва да създават пречки пред законната търговия.

Решението засяга и други аспекти на баланса.

С решение от 31 май 2011 г.  Австрийският телекомуникационен регулатор се обръща към Съда на ЕС   за тълкуване на  член 15. 6  от Директива 2010/13/EС  по въпроса за кратките репортажи.

Според тази разпоредба държавите гарантират, че за целите на кратките новинарски репортажи всеки телевизионен оператор има достъп на справедлива, разумна и недискриминационна основа до събития от значителен обществен интерес, за  които   друг оператор има изключителни права.  Когато се предвижда компенсация, тя не надхвърля преките допълнителни разходи за осигуряването на достъп.
Австрийският регулатор   трябва  да   реши   спор между Австрийската обществена телевизия ORF и Sky Австрия, притежател на изключителните права за излъчване на някои мачове. ORF има право на достъп, не е имало допълнителни разходи, възникнали при предоставянето на достъп, но Sky настоява за компенсация.

Регулаторът  вижда възможност за противоречие между възможността  да не се компенсира носителя на права, от една страна, и чл. 16 и 17 от Хартата за основните права на Съюза (Никой не може да бъде лишен от своята собственост, освен в обществена полза, в предвидените със закон случаи и условия и срещу справедливо и своевременно обезщетение за понесената загуба) и Протокол 1 към ЕКПЧОС, от друга.

По този повод се обръща към Съда за  тълкуване, т.е. препотвърждаване  (или не) на ограничението на директивата, предвидено  в обществен  интерес.