Медийно право

В Официален вестник – Гласуването по Резолюция на Европейския парламент относно използване на личните данни на пътниците за нуждите на правоприлагането (ноември 2008), съдържаща между другото:

Изразява съжаление, че формулирането и обосновката на предложението на Комисията е оставило толкова значителна правна несигурност по отношение на съвместимостта с ЕКПЧ и Хартата за основните права, както и, че избраното правното основание повдига въпроси относно подходящата роля на Парламента в законодателната процедура; отбелязва, че същите опасения, свързани с липсата на правна сигурност в предложението:

Счита, че при тези условия Европейският парламент трябва да задържи приемането на официалното си становище по процедурата на консултация, до момента, когато на повдигнатите в настоящата резолюция въпроси бъде даден адекватен отговор и бъде предоставен минималния набор от необходими сведения.

*

ЕП е потвърдил и разбирането си за пропорционалността на мерките за намеса в личната сфера  (въпрос, важен по принцип):

Припомня, че член 8 от ЕКПЧ и член 52 от Хартата за основните права изискват такова мащабно нахлуване в пространството на защита на личните данни да бъде правомерно и обосновано с неотложна социална потребност, предвидено от закон и пропорционално на крайната цел, както и необходимо легитимно в едно демократично общество; в тази връзка изразява дълбоко съжаление за целта на предвидените мерки за полицейско сътрудничество не се ограничава до проблеми, като борбата срещу тероризма и организираната престъпност;

Изразява загриженост относно това, че по същество предложението предоставя на правоохранителните органи достъп до всички данни, без предварителен нарочен акт на компетентен орган; изтъква, че Комисията не доказва необходимостта от нови правомощия за правоохранителните органи, нито че тази цел не може да бъде постигната с мерки от по-малък мащаб; критикува факта, че няма информация относно това, в каква степен съществуващите правомощия на правоохранителните органи не отговарят на нуждите в момента, и относно това кога и къде се е проявила липсата на правомощия, необходими във връзка с посочената цел; изисква да се извърши преглед на посочените по-долу съществуващи мерки, преди да се пристъпи към по-нататъшно разработване на система на ЕС за използване на данни от досиетата на пътниците

На съвместно заседание вътрешната и транспортната парламентарни комисии обсъдиха текст, който ще представлява “становище на водещата комисия” за второ четене в зала.

Това становище се окачествява като  резултат от компромис между депутатите (шефовете на комисии, доколкото стана ясно) и  МВР.

Вдига се нивото на уредбата, нов 251а усвоява останалото  от Наредба 40. Ще се появят (засега ги няма)  препратки към трите закона, посочени в решението на петчленния състав на ВАС – и чрез препратките се очаква да станат валидни гаранциите за правата според тези закони. Появява се текст за унищожаване на данните, но  с широки изключения. Данните ще се съхраняват  24 месеца. Точно тук се появява и разпоредба за идентифициране на потребителите на предплатени услуги. Всички казаха, че това е отделна тема – но  стои в проекта.

Оценката на компромиса е относителна. В сравнение с текста на МВР, разпространен на предишното заседание, този е по-добър, ако не се гледа предвиденият срок – който пък в компромиса е удължен.

Въпросът е  дали едни препратки към НПК, ЗСРС и ЗЗЛД са достатъчна гаранция “срещу злоупотреба с възможността да се нарушават конституционно гарантирани права на гражданите”, с думите на съда.