Медийно право

За известен период във Франция е била въведена т.нар. парафискална такса върху радио- и тв реклама. Тя  е постъпвала във фонд за подпомагане на радио и тв оператори,  чиито търговски приходи от реклама и спонсорство представляват по-малко от 20 на сто от общия им оборот. С тази такса се цели насърчаване на радиоразпространението. Таксата се дължи от рекламните агенции и  се разпределя за местни оператори.

Европейската комисия приема, че няма възражения, тъй като подобна схема винаги преследвала цели от общ интерес.

Във връзка със съдебен спор във Франция, към Съда се отправя запитване за действителността  на решението на ЕК.

В хода на C-333/07  Regie Networks Съдът установява, че чистите приходи от таксата постъпват във фонд, от който се изплаща държавна помощ. Посочената такса се събира специално и единствено за финансирането на разглежданите мерки за помощ. Следователно таксата   е съставна част от схемата за помощи.  ЕК  поддържа, че не следва да се интересува от метода на финансиране на мерките за подпомагане.

Според Съда, доколкото –  за да прецени съвместимостта на френската схема за помощи с  Договора  –  Комисията не е взела предвид метода на финансиране на тези помощи, преценката на съвместимостта на посочената схема с общия пазар неизбежно е опорочена  и спорното решение на ЕК трябва да се обяви за недействително.

Ако Холивуд  си е  поръчал подарък за Коледа, експерти подозират, че това е АСТА – Anti-Counterfeiting Trade Agreement.

Не е известно много за него, а държавата ни участва в изготвянето. Участват Австралия, Канада, Япония, Швейцария, САЩ и още няколко държави,  както и  Европейската комисия  – за Европейската общност, в работата участват и представители на държавите от ЕС.

Юристи от Канада обръщат внимание на държавата си, че е правилно да реагира срещу непрозрачността на изготвяне на проекта, появява се и статия в Уикипедия върху “изтекла информация”, откъдето има препратка към заключения на Съвета от септември 2008 (има само един ред, в който се споменава за работата по АСТА) .  FFII  не успяват да получат подробности от Съвета – но въпреки това ето повече информация от страницата на  FFII.

Организацията има колебание дали да се обърне към Съда по повод на отказа, тъй като  предходно дело е продължило 6 години. 

В  The National Law Journal има публикация за казусите, които създава за американците европейската защита на личните данни. Включително за наложени санкции от европейски съдилища за трансфер на лични данни в нарушение на директивата.

И европейската гледна точка. Каквато и ценност да имат личните данни в добри ръце,  те имат огромен потенциал да причиняват беди. Ако искате да ни разберете, погледнете назад в историята на Европа.

Тилак е този германски журналист, който работеше в Брюксел и събираше данни за нередности и  корупция в звеното за борба с корупцията OLAF.

Тилак е този, когото задържаха, защото бил събирал информация с незаконни  методи, после го освободиха, но му изнесоха компютъра и документите.

Тилак е този, с когото съдът в Люксембург отказа да се занимава, но затова пък съдът в Страсбург осъди Белгия за нарушаване на свободата на словото.

Едва преди месец производството в Белгия срещу Тилак е приключило. Ако четем какво казва Тилак днес  (euobserver.com), нищо особено не се е променило.

Историята на Тилак  не трябва да се забравя.  Иначе защо води тази битка от 2002 до 2009.