Над 600 органа имат право да искат достъп до електронните съобщения и частната кореспонденция на хората и за 9 месеца са използвали това право над 260 000 пъти. [Телеграф]
Ето и докладът.
Могат ли събраните данни да се използват пред съда? Великобритания била една от малкото страни, в които не могат, според Гардиан.
Европейската комисия е получила сигнали относно начина на финансиране на ORF – австрийския обществен оператор. Комисията е изискала информация от оператора и е дала възможност на Австрия да извърши промени в начина на финансиране, в частност от бюджета.
Проверката в Австрия следва проверките в Белгия, Холандия и Ирландия. Целта им е да се осигури прозрачност и пропорционалност.
Списъкът от проверяваните страни изглежда ще включи всички държави от ЕС (преди тези четири имаше и други, като Германия и Франция) за спазването на определени базови правила.
Според Европейската комисия, в Гърция съществуваше проблем с медийното законодателство от гледна точка на конкурентното право (съобщение на Комисията от 2007, реакция на международни организации).
През септември Гърция е нотифицирала нов закон за медийните концентрации, който “най-накрая предоставя недискриминационен достъп при ясни условия на компаниите, които биха искали да инвестират в телевизия и особено – в цифрова телевизия.” За съжаление, не се вижда връзка към текст на самия закон.
На това основание ЕК прекратява процедурата срещу Гърция за невъвеждане на директива 2002/77/ЕО специално по отношение на телевизионните услуги.
Интересна особеност: Гърция не изпълни решението на Съда на ЕО от 2005 година, поради което ЕК внесе втори път случая в Съда – вече за санкции срещу държава, която не изпълнява решенията на Съда. Такива случаи са рядкост в ЕС.
Европейските експерти в областта на личните данни (РГ 29) реагираха на директива 2006/24/ЕО за запазване на трафичните данни със специално становище. То е интересно в светлината на транспонирането на 2006/24/ЕО в България, защото коментарите тук в последните дни го възпроизвеждат. Според това становище, от държавите се изискват гаранции и особена грижа (най-малко) относно:
1) Прецизно определяне на целта, заради която се запазват трафичните данни. “Сериозно престъпление” (термин от директивата) ясно и точно да се дефинира.
2) Прецизно определяне на процедурата за достъп – достъп да имат само съответните органи, техният изчерпателен списък да бъде публичен. Всяко ползване да се регистрира и контролира.
3) Минимизиране на предвидените за запазване данни.
4) Събраните данни да не се използват за извличане на повече информация, вкл. за други лица извън предмета на конкретното разследване (data mining) .
5) Достъпът да подлежи на съдебен или независим контрол (on a case by case basis).
6) Да не се допуска доставчиците на услугите да използват трафичните данни (запазвани по реда на директивата) за други цели, особено за свои цели.
7) Данните за бизнес нужди да са разграничени от данните за нуждите на изпълнение на директива 2006/24/ЕО. Да се предвидят по-конкретни технически и организационни мерки за сигурност.
Идеите на директивата бяха записани отначало в проект за рамково решение, но впоследствие бяха оформени като директива, по която Ирландия и Словакия гласуваха против. На това основание Ирландия иска от Съда на ЕО анулиране на директивата.
Срокът за въвеждане на директивата от страните от ЕС изтече на 15 септември 2007. Макар и да отлагат, доколкото и където директивата позволява (за интернет), държавите я въвеждат.
И България отлага – декларация [ PDF]
Германия е една от страните, в които директивата се посреща без ентусиазъм. Законът, който влезе в сила на 1 януари, се оспорва пред Конституционния съд за противоконституционност. Ето и жалбата (150 страници).
В същата посока (сигурност) идват нови мерки, ограничаващи правата на гражданите. Например България (разбираме от изказванията на Р.Петков) е твърд защитник на договора от Прюм, за който очевидно предстои да се говори (вж обсъждане в Европейския парламент).
Полският министър-председател може да освобождава председателя на регулатора: политически зависимости. В Люксембург няма ясно разделение на регулаторните функции от функции на собственик: икономически зависимости. Нови процедури.
Въпреки съпротивата на европейския надзорник по личните данни, прочутите баланси между сигурност и лична неприкосновеност се променят само в една посока, докато закономерно стигнат следния баланс: всичко – за сигурността и нищо – за личната неприкосновеност.
Вече има първи реакции по повод обнародваната в ДВ наредба по чл.251 ЗЕС. Досега в България нямаше видими вълнения нито при приемането на Директива 2006/24/ЕО, изискваща запазване на трафични данни, нито при приемането на ЗЕС, транспониращ директивата, нито докато проектът за наредбата по прилагането на ЗЕС беше за обсъждане. Наредбата е етап от една линия на ограничения – от писмото на Буш до Проди ( септември 2001) до днес.
През 2005 и 2006 се каза, каквото можеше да се каже – и все пак тази директива мина в ЕС. Трудно, но мина – въпреки кампанията и подписките срещу нея. Обясняват, че трафичните данни не били съдържанието на кореспонденцията. Обясняват още, че ще компенсират операторите.
Великобритания е предвидила възможност за компенсиране (британският акт) – България не е. Очевидно държавите транспонират по различен начин една и съща директива.
Ирландия оспорва пред Съда на ЕО съответствието на процедурата, по която е приета директивата, с първичното право.
Очакваното решение по делото Promusicae е произнесено:
Общностното право не задължава държавите‑членки да предвидят задължение за разкриване на лични данни в рамките на гражданско производство, за да осигурят ефективна защита на авторското право.
Promusicae е испанско сдружение с нестопанска цел, включващо производители и издатели на музикални и аудиовизуални записи. То сезира испанските съдилища с искане да се разпореди на Telefónica да разкрие самоличността и адреса на определени лица, на които последното доставя услуги, свързани с достъп до Интернет, и чийто „IP адрес“, дата и час на връзката са известни. Според Promusicae тези лица използват програмата за обмен на данни KaZaA („peer to peer“ или „P2P“), позволяваща достъп в споделените файлове на личния им компютър до звукозаписи, върху които членовете на Promusicae притежават имуществени права на използване. Ето защо то моли да му се съобщят посочените по-горе сведения, за да може да предяви граждански искове срещу заинтересованите лица.
Telefónica поддържа, че съгласно испанското законодателство съобщаването на търсените от Promusicae данни е разрешено само в рамките на наказателно разследване или с оглед да се гарантира обществената сигурност и националната отбрана.
Испанската юрисдикция отправя запитване до Съда на Европейските общности за това дали общностното право задължава държавите-членки да предвидят задължение за съобщаване на личните данни в рамките на гражданско производство, за да осигурят ефективна защита на авторското право.
Съдът: Не.
Комисар Рединг се разграничава от идеите на Саркози (които според него трябва да се въведат чрез закон до края на 2008 във Франция) за финансиране на обществените медии чрез данъци, свързани с достъпа до интернет и мобилните услуги. “Свързани с” – защото идеите на Саркози не са все още конкретизирани.
Рединг се изказва категорично в обратен смисъл. За улеснение на достъпа, ниски цени, отстраняване на пречките. Разговорът е около известния въпрос кой кого – в случая кой кого да финансира: старите медии да се финансират за сметка на новите, или обратно, или нещо трето. Все пак, казва Рединг, предложението на Саркози е само начало, а не край на дебатите.
Казала е още, че структурата на цените на мобилните услуги в ЕС трябва да е такава, че “гражданите да не плащат за това, че пресичат граници”.
Мебели Le Corbusier, под защита на авторско право в Германия, са използвани в интериора на верига магазини за дрехи. Носителите на права съдят магазините за нарушени авторски права. Германският съд се обръща с преюдициално искане към Съда на ЕО.
Генералният адвокат предлага на Съда да реши по дело С-456/06, че според чл.4 от Директива 2001/29/ЕО относно хармонизирането на някои аспекти на авторското право и сродните му права в информационното общество, няма „форма на публично разпространяване“, когато защитена с авторски права мебел са на разположение на трети страни за временно ползване, без тези страни да имат правото да разполагат с тях, или за да украсяват витрината на магазин, без клиентите да могат да ги ползват или придобият.
Общественият оператор ВВС предлага видео по заявка, за ползването на услугата от потребителя се изисква продукт на Майкрософт. По този начин общественият оператор предоставя търговско предимство на една частна компания или, както казва представител на парламента, незаконна държавна помощ за Майкрософт.
Писмото до директора на ВВС Марк Томпсън
Изслушването по бюджета на ВВС в бюджетната комисия + видео (от 12-тата минута – темата за IPlayer).
*
Темата за MS звучи познато.
