Медийно право

Кой се представя най-добре на приемните изпити за специалност Право в американските университети? Математици и физици.

На дъното – кандидатите с предварителна правна подготовка.

Поредно изследване (с по-конкретни данни за изследването и изводи).

*

Професията задължава, юридическата професия задължава по особен начин.  Има ли норма за външния вид? В България не може да се прочете много по въпроса, но в САЩ е обсъждана тема, споделя се опит, ето какъв.

Ако си мъж и трябва да влезеш в съд – бели ризи. Само бели. Да не се мачкат. Но глади дори ризите, които не се мачкат. Не носи евтини ризи, изглеждат евтини. Костюми в неутрален цвят, райето да е незабележимо – не искаш да изглеждаш, като че ли си от мафията.  Костюмът не трябва да е твърде скъп, нито най-евтиният, който може да се намери.

Никакви ботуши. Колан в цвета на обувките. Не повече от часовник, халка и игла за вратовръзка.

Ако си жена, внимавай, в живота за разлика от филмите жените- юристки не се обличат добре. Не с дънково яке в съда. Без еспадрили към делови костюм. Не отказвай възможности, защото нямаш какво да облечеш. Има магазини за всякакви  форми и всякакъв бюджет. Дрехите не трябва да отвличат вниманието  на съда от интелигентните ти аргументи.  В крайна сметка просто, сиво и перли.

А  за първата лекция – всъщност дали е вярно, че преподавателите, които не се обличат преподавателски, трябва да влагат повече усилия,  за да получат уважението на студентите си? Или никакви дрехи не могат да поправят впечатлението, че не знаеш какво да правиш в час?

Няма абсолютни правила, но цитират  Марк Твен :  “Дрехите правят човека, голите хора имат слабо или никакво  влияние в обществото”.

Излезе класацията за 2009-1010.

Харвард, Станфорд, Йеил, Колумбийски университет, Ню Йорк.

Пълният текст на доклада

Днес в Държавен вестник, бр.3/2009 – Списък на действащите адвокати в РБ:  за София 4627 , по  1000 за Варна и Пловдив и още 5000 в останалите градове.

В САЩ  са  над милион.

Европейска статистика – 2008

След като проведе иновативна  кампания, след като постави сайта change.gov под Creative Commons, Обама запазва темпо с Your Seat at the Table –  информация с цел контрол върху  връзката между обещанията и изпълнението им: какви инициативи постъпват от бизнеса и третия сектор, с кого се среща, какво обсъжда, заедно с некласифицирани документи, които имат отношение към темата.

Пример от днес, 9 декември – среща с представители на електронните съобщения, темата е за перспективите и възможностите на безжичните технологии. В Съединените щати.

Kак да ги стигнем американците – освен другото:  прозрачност, отворена администрация, технологии.

Лесиг пише в Нюзуик за политика. По-точно, за реформа на инструментите й.

За призива на Обама “да променим начина , по който Вашингтон работи (или не работи)”. За ерозиралата вяра в парламента, когато 88 на сто от калифорнийците смятат, че парите решават – и за необходимостта да се възстанови убеждението, че парламентът решава каквото трябва, а не за каквото му плащат.

И предлага идеи. За идващите осем, казва той, години на Обама (ако Обама извади късмет).

Явлението  “За удобство ме наричайте собственик” прегражда усилията и възможностите за прилагане на конкурентното, данъчното, медийното и пр. право. Цитираното интервю мери ръст  с друго интервю “За удобство ме наричайте консултант”.

Днес са повдигнали обвинение срещу “За удобство ме наричайте собственик”.

Някой ще повярва, че е акция срещу явлението, а не срещу един претендент за власт, когато акцията застигне  “За удобство ме наричайте” в обръчите на управляващите.

Изказванията на министър – председателя Станишев и на министър Петър Димитров, освен че са в противоречие с чл.117, ал.2 от Конституцията на Република България, съдържат и неистини. Не е вярно, че съдебният акт не е мотивиран. Определението на съда е мотивирано, същото е изпратено на медиите още на 6 ноември и всеки грамотен човек може да го прочете и да разбере, че само мнозинството на кредиторите, а не съдът има право да решава за броя на синдиците и кои да са те конкретно.

Не е вярно, че постановеният от градския съд акт не подлежи на обжалване. Обжалването пред апелативен съд е изрично предвидено в Търговския закон.

Не е вярно, че невъзможността да бъдат изплатени трудовите възнаграждения на работниците се дължи на постановения съдебен акт от Софийския апелативен съд.

Недопустимо е представители на изпълнителната власт, и то министър-председателят на държава членка на Европейския съюз, да коментират по същество един съдебен акт и то от гледна точна на икономическа и политическа целесъобразност.

*

Удивителни са двата аргумента на министър-председателя срещу едно съдебно решение: (1) юристите на БСП и на две министерства смятали така; (2) работниците имали нужда от защита.

Не е за вярване, че си го е позволил. Напомня Берлускони, той говори всичко за съда – а и изобщо всичко.