Category Archives: Media Law

Терористичното съдържание онлайн: проект за регламент

На 12 септември 2018 г. Комисията представи на Съвета и на Европейския парламент  предложение за регламент за предотвратяване на разпространението на терористично съдържание онлайн. 

На 17 април 2019 г. Европейският парламент прие позицията си на първо четене по предложението на Комисията, като прие 155 изменения на предложението на Комисията с 308 гласа „за“, 204 „против“ и 70 „въздържал се“.

Съветът и Европейският парламент започнаха преговори  и постигнаха предварително споразумение  по компромисен текст. На сайта на Съвета са публикувани позицията на Съвета по компромисния текст, както и самият проект на регламент. Той има за цел да гарантира безпрепятственото функциониране на цифровия единен пазар в едно отворено и демократично общество, чрез справяне със злоупотребата с хостинг услуги за терористични цели.

Справянето с терористичното съдържание онлайн, което е част от по-широк проблем относно незаконно съдържание онлайн, изисква съчетаване на законодателни, незаконодателни и други мерки, основани на сътрудничеството между органите и доставчиците на хостинг услуги, по начин, който зачита изцяло основните права.

Регламентът съдържа определение за „терористично съдържание“, съответстващо на определенията за съответните престъпления съгласно Директива (ЕС) 2017/541 на Европейския парламент и на Съвета. Като се има предвид необходимостта от справяне с най-вредната терористична пропаганда онлайн, това определение обхваща материали,които подбуждат или склоняват някого към извършване на терористични престъпления или към съучастие в тях или склоняват някого към участие в дейности на терористична група, или възхваляват терористични дейности, включително чрез разпространението на материали, изобразяващи терористично нападение. Определението  включва материали, които предоставя тинструкции за направата или използването на експлозиви, огнестрелни или други оръжия или вредни или опасни вещества, както и химични, биологични, радиологични и ядрени вещества, или за други специални методи илитехники, включително подбор на целите, за извършване или съучастие визвършване на терористични престъпления. Тези материали включват текст, изображения, звукозаписи и видеоматериали, както и излъчване на живо на терористични престъпления, коитосъздават опасност от извършването на други такива престъпления.

Материалите, които се разпространяват за образователни, журналистически, художествени или научноизследователски цели или с цел повишаване на осведомеността срещу терористичната дейност, не следва да се смятат за терористично съдържание. Когато се определя дали материалите, предоставениот доставчик на съдържание, представляват„терористично съдържание“ по смисъла на настоящия регламент, следва да се вземат предвид по-специално свободата на изразяване на мнение и свободата на информация, включително свободата и плурализмът на медиите и свободата на изкуствата и науките. Особено в случаите, в които доставчикът на съдържание носи редакционна отговорност, при всяко решение за премахване на разпространяваните материали следва да се отчитат журналистическите стандарти за печата или медиите, установени   в съответствие с правото на Съюза, включително Хартата. Освен това изразяването на радикални, полемични или противоречиви гледни точки в обществения дебат по чувствителни политически въпроси не следва да се счита за терористично съдържание.

Съдбата на този проект не е лека, има опасения за риск от контрол и ограничения на свободаma на изразяване. 

Общинските средства за медии: купуване на влияние

Спас Спасов следи темата за финансирането на регионалните медии с публични средства. В нова публикация на Дневник за финансиране на частни медии във Варна се потвърждават известните изводи за финансиране без отнапред определени недискриминационни критерии в подкрепа на качествената журналистика, което от години е нескрита форма на бартер “публичен ресурс срещу медийно влияние”.

Повече от 300 хил. лева отпусна и тази година Общинският съвет във Варна за финансирането на 11 частни медии. Както и досега, това отново стана без ясни правила за избора им и без критерии за разпределението на парите. Сумата, гласувана месец преди предстоящите парламентарни избори на 4 април, е с близо 100 хил. по-висока от миналата година, но е предназначена за почти два пъти повече “медийни партньори” отколкото през 2020 г. Практиката за финансиране на частни медии с публични средства е редовно прилагана през последните 20 години както във Варна, така и в повечето от 256 общини в България, въпреки многобройните отрицателни становища, изразявани както от Европейската комисия след 2007 г., така и от множество национални и международни журналистически организации.

Всичко това се случва независимо от препоръките, дадени в доклад на Европейския парлмент през 2018 г. В тях изрично е подчертано, че “всяко публично финансиране на медийни организации следва да бъде предоставяно въз основа на недискриминационни, обективни и прозрачни критерии, за които всички медии да са предварително уведомени”.

Освен това “държавите членки (трябва) да се задължат да докладват редовно за публичното финансиране, предоставяно на медийните дружества, както и да се извършва редовен мониторинг на всяко публично финансиране, предоставено на собственици на медии”

Колко харчат местните власти в България за влияние в медиите – тук.

Facebook и правата на човека

Директорът за правата на човека във FB говори по темата пред медиите:

Като директор по правата на човека във Facebook често чувам твърдения, че социалните медии са екзистенциална заплаха за демокрацията; че технологичните компании нарушават неприкосновеността на личния живот чрез своите бизнес модели; че алгоритмите на технологичните платформи неизбежно разпространяват речта на омразата и подбуждането срещу расови и религиозни малцинства, жени, общности от LGBTQ  и защитници на правата на човека.

Културата, правилата и операциите на технологичните компании изглеждат (и често пъти  са) толкова фундаментално различни от законите, принципите и договорите, които   дълго време са формирали основата на активизма за правата на човека.

Компаниите не са държави. Те нямат ex lege задължения за  защита  на човешките права. Но те трябва да познават,  да приоритизират, предотвратяват или смекчават неблагоприятни въздействия върху правата на човека; и да осигуряват достъп до правни средства за защита.

Facebook отбелязва важен напредък в своя път за защита на правата на човека. Създадохме корпоративна политика за  правата на човека:

  • Първо , важно е да се признае, че политиките за правата на човека на технологичните компании се различават. 
  • Второ : Facebook се ангажира да зачита правата на човека, както са определени от UN.
  • Трето : Нашата политика не само се стреми към висока цел. Споделяме как изпълняваме ангажиментите си.
  • Четвърто : Ангажираме се с нов, годишен доклад за правата на човека.
  • И накрая : През годините работихме в подкрепа на защитниците на правата на човека, които използват нашата платформа, и сега създаваме фонд, който ще предоставя офлайн помощ на защитниците на правата на човека, изправени пред критични заплахи, и ще подкрепя нови усилия за цифрова сигурност. Искаме Facebook да бъде място, където защитниците на правата на човека могат да бъдат защитени, но също така и платформаза създаване на общност и  популяризиране ценностите на правата на човека.

FB се е договорил с News Corp Australia и Nine Entertainment

Според съобщение от 16 март 2021 Facebook е сключил сделки  с двете най-големи австралийски медийни компании – News Corp на Rupert Murdoch и Nine Entertainment Co –  след седмици напрегнати преговори.

 Предмет на сделката с News Corp е  използването на новинарски статии от  The Australian, The Daily Telegraph и Herald Sun и видеоклипове от Sky News Australia, а сделката на Nine е за  The Sydney Morning Herald and The Age. Новите сделки са в допълнение към сключените сделки със  Seven West Media и  Solstice Media, издател на The New Daily и собственик на Crikey Private Media.  Guardian Australia и ABC все още преговарят.

Твърди се, че  споразуменията дават на потребителите достъп до първокласно съдържание.

Seven , Nine , Guardian Australia и News Corp са подписали писма за намерения с Google.

Преговорите са свързани с приетото от Австралия законодателство, което установява задължителен кодекс за поведение, “за да подпомогне поддържането на устойчивостта на австралийския медиен сектор чрез справяне с дисбаланса при договарянето между цифровите платформи и австралийската новинарска индустрия”.

Онлайн удостоверяване на възрастта

Френският регулатор за електронните медии (Conseil Supérieur de l’Audiovisuel, CSA) предупреждава уебсайтовете за възрастни, че трябва да инсталират система за проверка на възрастта или ще бъдат изправени пред законови санкции, включително закриване.

Предупреждението идва  след  приетия закон срещу домашното насилие, който включва разпоредби, задължаващи порнографските уебсайтове да осигурят на входа проверка на възрастта, без да се посочва  какви технически средства трябва да предприемат.

Притесненията относно   проверка чрез данни от  национален документ за самоличност, номер на кредитна карта или технология за разпознаване на лица, се съсредоточават главно върху рисковете за личната неприкосновеност.

Проверката на възрастта е задача, която трябва да се реши във всяка държава с оглед защитата на децата онлайн.

За вестниците на Пеевски

По-важното за съдбата на вестниците на Пеевски според прессъобщението на Нова от 16 март 2021:  

Юнайтед Груп, чрез дъщерното си дружество Нет Инфо – водещата дигитална медийна и технологична компания, част от Нова Броудкастинг Груп – придобива 100% от дяловете на „Вестник Телеграф“ ЕООД. Сделката включва изданията „Телеграф“, „Монитор“, „Мач Телеграф“, „Политика“, „Europost“, притежаваните от дружеството сайтове, както и 50% от акциите във Великотърновското издание „Борба“.

„Притежаването на вестници е част от стремежа за пълен пакет от медийни услуги. Интересът към печатната медия има две основания – собственото оригинално съдържание, което произвежда и различната аудитория, до която достига. Това ще ни позволи да предложим ново и различно портфолио в близко бъдеще, както и 360-градусово преживяване за нашите рекламодатели. Опитът на Нет Инфо – една от най-големите онлайн платформи в България, ще помогне на вестниците да разширят присъствието си в дигитална среда.

До получаване на всички регулаторни одобрения извън страната, „Вестник Телеграф“ ЕООД ще продължи да се управлява самостоятелно с временен управител Пламен Вълков.

За Нет Инфо

Нет Инфо е българска дигитална медийна и технологична компания, част от НБГ, която достига до 80% от интернет потребителите в България, според данни на Гемиус за м. февруари 2021г. В портфолиото на компанията са някои от най-големите и посещавани сайтове – АБВ Поща, Nova.bg, Vesti.bg, Dariknews.bg, Sinoptik.bg, Edna.bg, Gong.bg, Pariteni.bg и др., както и платформите за разпространение на уникално видео съдържание Vbox7 и NovaPlay – изключителен достъп до телевизионни сериали, риалити формати и предавания. Нет Инфо предоставя висококачествено съдържание, иновативни дигитални продукти и възможност за мобилност за потребителите във всеки един момент от ежедневието им.

За НБГ

НБГ e една от най-големите мултиплатформени медийни и технологични компании в България, част от водещия телекомуникационен и медиен оператор в Югоизточна Европа Юнайтед Груп. Първият премиум платен спортен пакет на пазара DIEMA EXTRA осигурява богато спортно съдържание в общо 3 канала: DIEMA SPORT, DIEMA SPORT2 и TRACE SPORT STARS, а абонаментната стрийминг платформа PLAY DIEMA XTRA гарантира неограничен достъп до каналите на живо и в HD качество.

Посегателство срещу колата на журналист в Дупница

Вандали са счупили предното стъкло на колата на журналист от Дупница в нощта на петък срещу събота. Колата е била паркирана пред дома на журналистката от изданието DenNews Десислава Панайотова, съобщиха от Асоциацията на европейските журналисти (АЕЖ) в България. Това е второто посегателство срещу колата на Панайотова.

От АЕЖ настояват случаят да бъде разследван извън полицията и прокуратурата в Дупница. 

Причина за това настояването е работата на Панайотова по случая с изчезването на Янек Миланов от Дупница. Младият мъж изчезна през миналата година, след като последно е бил видян да се качва в автомобила на Васил Капланов, който някога е работил като охранител на обявените за международно издирване братя Галеви.

Свободна Европа: Второ посегателство над колата на журналист от Дупница

АЕЖ: Автомобилът на журналистка от Дупница е вандализиран. АЕЖ настоява случаят да се разследва от националната полиция или ГДБОП.

Като говорим за Росенец: ще си купя и летяща чиния

Като говорим за Росенец, в този блог през 2008 г. съм отбелязала интервю на Ахмед Доган пред Дневен Труд от 29 октомври 2008,  точно след смъртта на Ахмед Емин, шеф на кабинета на Доган – или, както е наречен в интервюто, една мъжка секретарка.   Част от интервюто:

“Лятната ти яхтена история също премина границата на обществено допустимото поведение на един политик.

Не яхта – ако имам възможност, ще си купя и летяща чиния. Това е моят живот. Аз веднъж съм се родил, искам да живея живота си, както аз го разбирам.

Но хората не приемат това.

Това е техен проблем. И летяща чиния ще си купя, ако трябва, ама не мога!

Един политик не може така да говори.

Като съм политик, това означава ли, че нямам право на свой живот?”

Труд, 29 октомври 2009

Последният въпрос е получил ясен отговор в практиката на ЕСПЧ, но Росенец, знайни и незнайни летящи чинии са част от живота, който живеем, докато бихме желали да е така.

Все пак движение има:  от акцията на Христо Иванов през лятото на 2020 досега:

  • Общинският съвет  отмени свое решение от края на април 2020, с което статутът на пътя до брега беше променен от общински в частен;
  • прокуратурата обяви, че е открила редица нарушения и липси на разрешителни и проектни документи за кея и за постройки в имота;
  • Върховният административен съд остави в сила решението на долната инстанция, с което се постановява отказ да се спре предварителното изпълнение на заповед на началника на Служба “Геодезия, картография и кадастър” в Бургас за изменение на кадастралната карта и регистри. Според заповедта зоната на брега на Росенец, която досега е била записана като земеделска земя, следва да бъде обозначена като “крайбрежна плажна ивица” с трайно предназначение на територията като “защитена”.

Решението на ВАС означава, че плажът на Росенец трябва да бъде нанесен в кадастралните карти именно като плаж (“Плаж или ливада?” вж за делата Свободна Европа)

Съд на ЕС: достъп до трафични данни

Стана известно решение на Съда на ЕС от 2 март 2021 г. по дело C‑746/18 с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Riigikohus (Върховен съд, Естония)  в рамките на наказателно производство срещу H. K.

Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 15, параграф 1 от Директива 2002/58/ЕО   относно обработката на лични данни и защита на правото на неприкосновеност на личния живот в сектора на електронните комуникации   във връзка с членове 7, 8 и 11 и член 52, параграф 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз (наричана по-нататък „Хартата“).

H. K. е осъдена на две години лишаване от свобода за кражби.  За да я осъди, съдът се основава на доказателства, изготвени въз основа на данни за електронни съобщения (трафични данни),  които разследващият орган е събрал от доставчик на електронни съобщителни услуги за  няколко телефонни номера на H. K. 

Дали само за тежки престъпления

Според запитващата юрисдикция възниква въпросът дали това са допустими доказателства – тоест  дали член 15, параграф 1 от директивата във връзка с Хартата трябва да се тълкува в смисъл, че  не допуска национална правна уредба, позволяваща достъпа на публични органи до трафични данни (съвкупност от данни за трафик или данни за местонахождение, които могат да предоставят информация за комуникациите, извършени от ползвател на средство за електронна комуникация, или относно данните за местонахождението на използваните от него крайни устройства и да позволят да се направят точни изводи относно неговия личен живот за целите на предотвратяването, разследването, разкриването и преследването на престъпления), без този достъп да е ограничен до производствата за борба с тежката престъпност,

Съдът:

Съдът дава положителен отговор на този въпрос. Не се допуска нациоанлна правна уредба за достъп до трафични данни, без този достъп да е ограничен до борбата с тежката престъпност.

Намесата в основните права, закрепени в членове 7 и 8 от Хартата, която предполага достъпът на публичен орган до съвкупност от данни за трафик или данни за местонахождение, които могат да предоставят информация за извършените комуникации от ползвател на средство за електронна комуникация или за местонахождението на използваните от него крайни устройства, при всички положения е сериозна, независимо от продължителността на периода, за който се иска достъп до тези данни, и от обема или вида на наличните данни за този период, когато от тази съвкупност от данни може да се направят точни изводи относно личния живот на засегнатото лице или лица. (39)

Дали прокуратурата може да издава разрешения за достъп

И още един въпрос от Естония: дали член 15, параграф 1 от Директива 2002/58 във връзка с членове 7, 8 и 11 и член 52, параграф 1 от Хартата трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, която оправомощава прокуратурата, чиято задача е да ръководи производството по разследване и евентуално да представлява държавното обвинение в последващо производство, за да разреши достъпа на публичен орган до трафични данни.

Съдът:

Чл.15 не допуска национална правна уредба, която оправомощава прокуратурата да разреши достъпа на публичен орган до трафични данни. Аргументацията е в три параграфа с принципно значение:

53      Когато този контрол се извършва не от юрисдикция, а от независима административна структура, същата трябва да се ползва със статут, който ѝ позволява при упражняването на нейните функции да действа по обективен и безпристрастен начин и да бъде за тази цел защитена от всякакво външно влияние (вж. в този смисъл решение от 9 март 2010 г., Комисия/Германия, C‑518/07, EU:C:2010:125, т. 25 и становище 1/15 (Споразумение PNR ЕС—Канада) от 26 юли 2017 г., EU:C:2017:592, т. 229 и 230).

54      От изложените по-горе съображения следва, че изискването за независимост, на което трябва да отговаря административната структура, натоварена с упражняването на предварителния контрол, налага тази структура да има качеството на трето лице по отношение на лицето, което иска достъп до данните, така че първата да е в състояние да упражнява този контрол обективно и безпристрастно, без каквото и да било външно влияние. По-специално в наказателноправната област изискването за независимост предполага, както по същество отбелязва генералният адвокат в точка 126 от заключението си, структурата, на която е възложен този предварителен контрол, от една страна, да не участва в провеждането на въпросното наказателно разследване и от друга страна, да заема неутрално положение по отношение на страните в наказателното производство.

55      Не е такъв случаят на прокуратура, която ръководи производството по разследване и евентуално представлява държавното обвинение. Всъщност задачата на прокуратурата не е да решава напълно самостоятелно даден спор, а евентуално да го отнесе до компетентната юрисдикция в качеството си на страна в процеса, действаща в рамките на наказателното преследване.

Джипката

Според Изборния кодекс президборна агитация е призив за подкрепа или неподкрепа.

Медиапул обяснява защо Борисов може да обикаля с джипката по време на кампания.

Според Цветозар Томов а) защото формулировката в ИК е неясна и подлежи на интерпретация и б) защото при интерпретацията ГЕРБ в ЦИК имат блокираща квота.