Category Archives: Media Law

#RSF INDEX 2016 | 113 (-7), медиите са контролирани

Седем места по-надолу слиза България в класацията за свобода на медиите на организацията Репортери без граници.

Водят скандинавските страни. В Европа има неблагоприятна тенденция. Полша е специално посочена, защото пада с близо 30 места в индекса, пада Обединеното Кралство заради тенденции за проследяване на журналисти, а също Франция заради концентрациите, Италия – отбелязана като държава с мафия и др.

За България оценката е кратка: последно място в ЕС, защото голямата част от медиите са контролирани от политици или корпоративни интереси.

Критериите – правна рамка, инфраструктура, независимост, плурализъм, прозрачност, автоцензура, наличие на насилие и инциденти.

Няма съмнение, не трябва да се участва в създаването на неновини.  Особено голяма е отговорността на обществените медии, особено големи са очакванията, които свързваме с тях.

Но през седмицата Комарницки каза и друга много важна причина защо сме в това положение (за БиАй Телевизия):

Публиката е причина за състоянието на медиите, а не жертва. Ако хората пожелаят да имат  една хубава качествена медия, те ще я получат. Сега медиите и публиката взаимно се провалят,   медиите възпитават една публика, която има все по-малки изисквания, все повече вкус към жълтото, към небивалиците, към   неновини.

 

 

 

Mossack Fonseca: ролята на островите в българския преход

Изтичането на данни от компанията Mossack Fonseca държи в центъра на вниманието една тема, която много хора с радост биха заличили от дневния ред на медиите – кой кой е.

Ето тази карта от  публикация, свързана с Панамските документи,  подсеща, че има червени  точки,   доста свързани с българския преход.

British Overseas Territories

Само за илюстрация –  Британските Вирджински острови и Каймановите острови, само за последните десетина години и без особено търсене

  • 2005 – БТК – появяват се връзки на БТК с  Британските Вирджински острови – вж  Решение на КЗК  № 308/2005 г. – решението е докладвано от заместник-председателя на КЗК Веселин Божков.
  • 2007 – Кейбълтел – Дневник пише за  британци, придобиващи български предприятия – британци или не, става дума за Британските Вирджински острови, вж Решение на КЗК  № 242/2008 г.
  • 2008 Винпром Пещера – собственост на офшорни фирми, регистрирани на Британските Вирджински острови
  • 2008 –TOP TONE MEDIA HOLDINGS LIMITED, Британски  вирджински острови.  Както се вижда от този договор –  т.4 и други –  развити са  различни инструменти за контрол върху съдържанието на една телевизия. Красимир Гергов използва офшорна собственост за избягване на ограниченията на закона и контрол върху съдържанието.   Първото управление на ГЕРБ с отскок премахна и законовите ограничения, свързани с хоризонталната концентрация реклама – медии, след като парламентарното мнозинство по времето на  Станишев осигури must carry – съответно  добра цена за ТВ2.
  • 2009 – 2011  мултиплексите: c  Решение No 1262/2009 г. КЗК дава съгласие БТК да се придобие от две холандски компании  – под непряк контрол на PineBridge Capital Partners LLC  – под едноличния контрол на Бридж Партнърс Л.П., Кайманови острови. Отделно цифровият преход в България се основава на баланс на интереси в офшорни фирми – със съдействието на правителството, КРС, КЗК и това, което имаме като държава.  Сега шефът на КРС – който наричаше реакциите пушилка някаква – ни казва, че  бил казвал, че работите вървят  зле. Собствениците? “Знам, че едната компания е английска, другата нямам и представа каква е” – министър Московски, 2012.  Колко е английска  – и  как ще се изпълни решението на Съда на ЕС – и кой ще плати сметката – още предстои да видим. Министър Московски пак е министър, Веселин Божков по това време   е шеф на КРС, както и сега.
  • 2010 – Пернишки  университет – основен инвеститор Инвестек – собственост на Спидиа Интернешънъл, Кайманови острови.
  • 2011 – Кремиковци – Бессиън мениджмънт лимитид, Британски  Вирджински острови

Тези дни и Манджуков го е казал директно:  направих офшорна фирма, защото законодателството ми забраняваше да работя тоя бизнес. Не е първият, който го казва.

Приносът към офшорната тема  на министър Лукарски (вж Терминал 3):

luk2-681x383

Ахмед Башев обаче е по-уверен по въпроса  – хората плачат, Пеевски държи   Булгартабак  и с ликвидирането на този му бизнес не е ясно какво става нататък.

Не изглежда реалистично правителството да знае по-малко от Ахмед Башев, особено след изказването на г-жа Бъчварова, че един премиер ако не знае нещо, значи не е истински премиер.

Просто не  ни е дадено да знаем много за прилежащия на властта бизнес, поне докато не спре да бъде прилежащ.

 

 

Проектът Google Books е законен

Върховният съд на САЩ оставя в сила решението на Апелативния съд във  Втори съдебен окръг, според което проектът Google Books е законен и  представлява свободно използване на защитени произведения (fair use), а не  нарушение на авторски права. Делото е Authors Guild v. Google Inc., No. 15-849.

Така се слага край на спор, продължаващ от 2005 г. , когато Гилдията на авторите и отделни автори заведоха дела срещу Google с твърдението, че  “този случай представлява безпрецедентно  разширяване на доктрината за свободно използване u заплашва защитата на авторското право в цифровата ера.”

Google  изгради защитата си главно върху драматично новите възможности, които потребителите имат, когато получат достъп до текста в цифров вид.

Добър повод да напомня основното от решението на Апелативния съд : крайната цел на авторското право е знанието  (стр.12 от решението) – и макар авторите да се защитават от правото  – преди всичко и във всеки момент  трябва да бъдат защитени интересите на обществото и достъпът до знания.

Още от Findlaw

ЕСПЧ: още едно решение за отговорната журналистика

На 29 март 2016 г. стана известно решението на Голямата камара на Съда за правата на човека по делото Bédat срещу Швейцария. Решението засяга баланса между свободата на изразяване и защитата на правосъдието и предвидените от закона тайни.

Arnaud Bédat е журналист, работи в Швейцария. През 2003 г. публикува статия в седмичното списание L’Illustré, която се отнася до голяма катастрофа в Лозана. Статията съдържа и снимки на писма на задържания шофьор до следователя, както и интервюта. Прокуратурата образува наказателно производство срещу журналиста заради публикуване на конфиденциална информация. Журналистът е осъден, след което се обръща към ЕСПЧ с искане да бъде установено нарушение на чл.10 Конвенцията (свобода на изразяване). Той твърди, че дори конфиденциални, тези източници съдържат информация по въпрос с голям обществен интерес. Твърди още, че в светлината на принципите, изведени при прилагането на чл. 10 от ЕКПЧ от Европейския съд по правата на човека,  като журналист той е имал задължението да информира обществеността за съответните факти.

На 1 юли 2014 г. ЕСПЧ се произнася с решение, в което с 4:3 гласа приема аргументите на журналиста и намира нарушение на чл.10 Конвенцията  В частност Съдът приема, че швейцарските власти не са доказали как разкриването на конфиденциална информация може да доведе до засягане на презумпцията за невиновност, изхода на процеса или авторитета и безпристрастността на правосъдието.

По-късно през 2014 Швейцария иска делото да се отнесе към Голямата камара.

Решението на Голямата камара:

Като прилага теста за пропорционалност, Съдът установява, че е налице намеса в свободата на изразяване, и анализира дали намесата е пропорционална на преследваната легитимна цел.

  • Отговорната журналистика

Съдът напомня, че медиите имат задължение да предават – по начин, съобразен с техните задължения и отговорности – информация и идеи по всички въпроси от обществен интерес (49).

Но при това Съдът напомня концепцията за отговорната журналистика:

защитата, предоставена от чл.10 от Конвенцията на журналистите е  при условие, че те действат добросъвестно, за да се осигури точна и достоверна информация, в съответствие с принципите на отговорната журналистика. Концепцията за отговорна журналистика – като професионална дейност, която се ползва от закрилата на член 10 от Конвенцията – не се ограничава само до съдържанието на информацията, която се събира  и / или разпространява с журналистически средства. В решението си по делото Pentikäinen, Съдът е посочил, че концепцията за отговорна журналистика обхваща също така законосъобразността на поведението на един журналист – дали един журналист е нарушил закона е от значение, макар и не решаващо,  когато се определя дали той действа отговорно (50);

този принцип се потвърждава и по-нататък: защитата, предоставена от чл. 10 на журналистите във връзка с информирането по въпроси от общ интерес е с уговорката, че те действат добросъвестно и на точна фактическа основа за осигуряване на надеждна и точна информация в съответствие с журналистическата етика (58);

в частност, когато се коментира висящо наказателно производство, извън границите на допустимото е да се излагат на риск шансовете на едно лице за справедлив процес (51).

  • Баланс на права и зона на национална преценка

По-нататък Съдът напомня, че и тук е призован да се произнесе по конфликт между две права, които се радват на еднаква закрила съгласно Конвенцията. Поради прекия си контакт с реалностите на страната националните  съдилища са в по-добра позиция, отколкото ЕСПЧ, да определят точния баланс. Затова  държавите имат известна свобода на преценка на необходимостта и обхвата на всяка намеса в свободата  и по-специално, когато трябва да се намери баланс между противоречащи си частни интереси – и на ЕСПЧ са необходими много силни аргументи, за да промени позицията на националния съд.
В конкретния случай Федералният съд след детайлна оценка на статията е заключил, че начинът на цитиране на откъси от записите на интервютата и начинът на възпроизвеждане на писматадо следователя  сочат, че авторът се ограничава до сензации,  с мотив изключително за удовлетворяване на нездравословно любопитство към този вид дела. Съдът  не вижда силна причина да се поставя под въпрос напълно обоснованото решение на Федералния съд

  • Общественият интерес и жълтата журналистика

Публикациите относно функционирането на съдебната система са от обществен интерес. Наказателното разследване на един тежък пътен инцидент е от обществен интерес. Въпреки това въпросът е дали съдържанието на статията и по-специално информацията, която е обхваната от тайната на разследването, допринася за обществените дебати по този въпрос  – или служи изключително  да задоволи любопитството на определена читателска аудитория относно детайлите на личния живот на обвиняемия.(64) Съдът отбелязва, че  нито разкриването на архивите на интервютата, нито писмата, изпратени от обвиняемия към следователя,  съдържат  идеи, важни за обществото. Не е установено как публикуването на записи на интервюта, изявления на съпругата и лекаря на обвиняемия и писма на обвиняемия относно банални аспекти на ежедневния живот  може да са допринесли за обществените дебати.

Като взема предвид и засягането на личната сфера на обвиняемия, свободата на преценка на държавите, както и факта, че балансирането на различните конкуриращи се интереси е правилно проведено от Федералния съд, ЕСПЧ – Голяма камара заключава (15:2), че няма нарушение на член 10 от Конвенцията.

В особените  мнения

се  поставя въпросът дали е имало наистина убедителна обществена необходимост да се налага наказателна санкция на журналиста, когато пише по въпроси от обществен интерес.
Според съдия  Luis López Guerra няма достатъчно основание за ограничаване на свободата на изразяване на журналиста. Според него е трудно да се разбере как статия като разглежданата може да повлияе върху всяко бъдещо решение на съда.

По отношение на отговорността за разпространение на конфиденциална информация не се установява единен европейски стандарт, но – все пак – чл.293 от Наказателния кодекс на Швейцария не предвижда никакви изключения, когато има преобладаващ обществен интерес.

И накрая, в съдебни производства се решават не само въпроси от общ интерес, но и въпроси, пряко свързани с функционирането на демократичната система и отговорностите на властта. Ето защо – ако се ограничават публикации  по повод съдебно производство, може да се ограничи съществено критичната функция на медиите.

Според второто особено мнение на съдия Ganna Yudkivska  в процеса не е доказано, че желаният ефект не може да се постигне с по-малко сериозна намеса от една наказателна присъда – което е изискване на теста за пропорционалност. Пресата помага за по-добро правосъдие, пише съдията, и настоящото решение е достойно за съжаление отклонение от една дълга традиция.

Някои финални бележки

Концепцията за отговорната журналистика продължава да присъства в практиката на ЕСПЧ. Самите съдии смятат, че това не е новост (вж особено мнение на съдия Iulia Antoanella Motoc по Pentikäinen v. Finland).

Прилагането на концепцията понякога води до неубедителни резултати, както е с решенията по Pentikäinen, но Съдът очевидно е категоричен, че защитата на свободата на изразяване на журналистите по Конвенцията е под условие: да става дума за добросъвестна професионална дейност в съответствие с журналистическата етика.

В частност, практиката на ЕСПЧ се позовава  на Мюнхенската декларация за правата и задълженията на журналистите (1971 г.), която е слабо позната у нас. Декларацията е цитирана напр. в посоченото по-горе мнение на съдия Motoc по Pentikäinen v. Finland.

Вж и Dirk Voorhoof – ECHR Blog

Tagged ,

Съд на ЕС: отговорност за извършени от потребител нарушения на авторски права

Стана известно Заключението  на Генералния адвокат  Szpunar  по дело C-484/14 Tobias Mc Fadden/Sony Music Entertainment Germany GmbH.

Лице, което стопанисва магазин, бар или хотел и предоставя безплатно на хората Wi-Fi мрежа, не носи отговорност за извършени от потребител нарушения на авторските права.

 Г-н Mc Fadden извършва търговска дейност, в рамките на която продава и отдава под наем осветителна и звукова техника за различни прояви.  Той е притежател на интернет връзка, която поддържа чрез Wi-Fi мрежа. Посредством тази връзка незаконно е било предложено за изтегляне музикално произведение.  Sony Music  предупреждава г-н Mc Fadden да преустанови нарушението на неговите права.  Г-н Mc Fadden отговаря, че в рамките на своето предприятие той поддържа Wi-Fi мрежа, която е достъпна за всички потребители и върху която той не упражнява никакъв контрол. Той съзнателно не я е защитил с парола, за да предоставя на хората пряк публичен достъп до интернет – и не е извършил твърдяното нарушение, но не може да изключи, че то е извършено от някой от потребителите на неговата мрежа. Съдът  постановява съдебна забрана спрямо г-н Mc Fadden на основание на неговата пряка отговорност за разглежданото нарушение и го осъжда да заплати обезщетение за вреди, разходите по отправяне на предупреждението, както и съдебните разноски.    Г-н Mc Fadden обжалва  – като поддържа по‑специално, че неговата отговорност е изключена по силата на разпоредбите от германското право, с които се транспонира член 12, параграф 1 от Директива 2000/31.

 

Генералният адвокат – като се позовава  на решения на Съда

  • Scarlet Extended (дело C-70/10: правото на Съюза не допуска разпореждане, прието от национална юрисдикция, да се наложи на доставчик на интернет услуги да въведе система за филтриране, за да се предотврати незаконното изтегляне на файлове s), от 16 февруари 2012 г.,
  • Sabam (дело C-360/10: дружеството, което поддържа социална мрежа онлайн, не може да бъде задължено да въведе система за общо филтриране по отношение на всички ползватели на социалната мрежа, за да се предотврати незаконното използване на музикални и аудио-визуални произведения
  • UPC Telekabel Wien (дело C-314/12: на доставчик на достъп до интернет може да се разпореди да блокира достъпа на клиентите си до уебсайт, който нарушава авторското право)

приема следното:

Директивата за ел. търговия  ограничава отговорността на доставчиците на междинни услуги за извършена незаконна дейност от трето лице, когато предлаганата от тях услуга се състои в „обикновен пренос (mere conduit)“ на информация (кумулативно изпълнени три условия : 1) доставчикът не трябва да започва пренасянето на информация, 2) той не трябва да подбира получателя на пренесената информация 3) той не трябва да подбира или променя информацията, която се пренася.)

Ограничаването на отговорността се прилага и към лице като г-н Mc Fadden, което като допълнение към основната си икономическа дейност поддържа безплатна публично достъпна Wi-Fi мрежа.

Директивата не допуска съдебна забрана спрямо лице, което като допълнение към основната си стопанска дейност поддържа публично достъпна Wi-Fi мрежа, когато, за да се съобрази със забраната, нейният адресат трябва: 1) да изключи връзката с интернет, или 2) да я защити с парола, или 3) да проследява цялата протичаща през тази връзка комуникация с цел да провери дали съответното защитено от авторско право произведение не е отново незаконосъобразно пренесено.
Налагането на задължение за защита на достъпа до Wi-Fi мрежа като метод за защита на авторското право в интернет не отговаря на изискването за справедливо равновесие между, от една страна, защитата на правото върху интелектуална собственост, от която се ползват притежателите на авторски права, и от друга страна, защитата на свободата на стопанската инициатива, от която се ползват доставчиците на съответните услуги. Ограничавайки достъпа до законната комуникация, тази мярка включва освен това ограничаване на свободата на изразяване и на свободата на информация. В по-общ план, евентуалното въвеждане на общо задължение за защита на Wi-Fi мрежите като метод за защита на авторското право в интернет би могло да доведе до неблагоприятни последици за обществото като цяло, които биха могли да надхвърлят потенциалната полза от него за носителите на тези права.

Tagged

За обществените медии, регулаторите и идеята зад тази дискусия

Тройната коалиция действаше по-директно 

Без декоративни дискусии и инициативи отдолу.

Като питаха Йордан Мирчев, шефа на парламентарната транспортна комисия, как върви законопроектът за публичното радиоразпръскване, той отговаряше с “Нещата там са много тънки” .  И нито дума повече.

Тънки, тънки – колко да са тънки:  накрая беше приет  закон и изменения в ЗРТ и ЗЕС, в които се видя персонално кой печели от тези разпоредби – освен другото (продажбата на ТВ2 и пр.) –  това е началото на Ирена Кръстева като телевизионерка – ако помните, че преди да говорим за детето, говорехме за майка му.  Дали нещата са много тънки или работата е много дебела – може да се спори.

Сега е усвоен друг подход

Колкото и слуховете да създаваха очаквания за готови закони, сега са решили (да се създава видимост, че) самите медии  искат от парламента да се заеме с преструктуриране на медийния сектор, инициатива отдолу. 

Това, което имаме като инициатива отдолу:

  • Полина Карастоянова обявява “обществено обсъждане” – всъщност със селективно поканени;
  • дава се думата на предварително записани за участие,  Мартин Захариев съобщава точки, които “висят във въздуха”;
  • дава се думата на  поканените за подкрепа на точките на предварително записаните за участие:   Венелина Гочева експлицира алгоритъма (запис 1:05:50):  да се започне от трите точки  на Мартин Захариев  … когато Поли Карастоянова ми звънна…  тя знае…  един кръг колеги се срещаме много редовно и си говорим за медийната среда …   Поли знае, тези хора са професионалисти и   знаят какво трябва да се направи…

Кратко, чистосърдечно, от източника.

На дискусията се била родила някаква идея, пише на сайта на БНТ – чак да се е родила? Бяхте там, наистина ли го твърдите.

Официализираха това, което бяха решили да се официализира.

Стенограма, пдф

Започва  и (фейк) кампания, че самите медии искат обединение:  заглавието в 24 часа: “Обединение на БНТ и БНР иска медийната общност”…

update. Впрочем този механизъм на производство и пускане на новини се потвърждава от известния запис на двете каки – съдия Янева разказва как Венелина Гочева я пита   “какво да пускам” в 24 часа:

щото тя ми вика нали к’ва подкрепа там, тя ме е търсила сто пъти аз не и вдигам, и накрая тя (Венелина) ми писала някакъв СМС: „Имаш ли нужда от подкрепа, какво да пускам?“

 

За обществените медии, регулаторите и правната им уредба

За тези, които са нямали два часа, за да проследят дискусията “Ролята и мястото на регулаторните органи и обществените медии и възможността за промяна на тяхната дейност в обществен интерес”, която се проведе на 10 март 2016 г. в НС и беше предавана пряко от БНТ.

Непълно и субективно проследяване на изказванията.

2.30 Председателите  на комисиите – медийна и транспортна –  приветстват събраните в залата.

2.40 Предс. Полина Карастоянова представя  целите на обществените медии.

2.45 Предс. Настимир Ананиев въвежда темата за липсата на координация на двата регулатора.

2.46 Веселин Божков, предс. КРС.  Изпълнили сме точ-в-точ закона. Бил съм тревога за изпълнението на европейската регулаторна рамка. Няма разнобой между институциите. Но да видим накъде ще тръгне разговорът.

2.48 Иво Атанасов, СЕМ. Не успяхме да седнем на едно място, но сме тук. Готвят се промени в евродирективата. Изяснени са три основни сфери и ще се представят от комисаря Йотингер: независимост на националните регулатори по съдържанието – вкл. финансирането, за СЕМ  само с 35 хил лв разходите надхвърлят приходите;  защита на децата, медийна грамотност;  промени в юрисдикцията. Конвергенция не на регулаторите, а на регулацията. Не сливане на регулаторите, а развитие на правомощията им. Идеи за промяна, произтичащи от прилагането на закона – не се получават наказателните актове;

2.58 Вяра Анкова, БНТ.  Мисия и финансиране. Параметри на финансирането. Най-важната дискусия е за качеството на програмата, казва Райна Константинова. Фондът. Рекламите. Държавната помощ. БНТ е потърпевша от модела на цифровизацията.

3.07 Радослав Янкулов, БНР. А сега малка изненада. Ще прочета това, което ще кажа. Синхронът между лявата и дясната ръка трябва да е по-добър.  Парите не стигат, деца. Ние да бъдем какво – Островът на съкровищата ли? А не да мислим, че вечно трябва да живеем в санаториум. Важно е не кой, а какъв ще бъде регулировчикът. Правилата, Санчо. Слободията ни праща извън стотицата в класирането. Толкова. Повече, когато ни покани СЕМ, КРС или както ще се нарича това, което ще държи палката.

3.14.  Полина Карастоянова – Евтим Милошев, Диана Андреева, Мартин Захариев са поискали вече думата, другите след това.

3.15  Мартин Захариев –  три въпроса висят във въздуха, повече от шест години висят и ги казвам, ето ги

  • необходим ли е нов закон;
  • необходим ли е конвергентен регулатор;
  • необходимо ли е сливане на БНТ и БНР.

Мрежовото общество е факт. Регулаторът е имунната система на пазара. Това е решение политическо и не е на нивото на тези две комисии. Директивата е остаряла, но няма за цел мегаоргани. Съдържанието в интернет не е обект на регулиране.  Няма ярко налагащи се аргументи за конвергентен регулатор. МС може да образува акционерни дружества. БНТ и БНР могат да бъдат акционерни дружества  – самостоятелни или  холдингови. Ще могат да сключват договори от различен вид.

3.25 Диана Андреева. Пакт за култура. 840 милиона. Аудиовизуално производство.

3.31 Евтим Милошев. За силна обществена медия. Бюджетите да са адекватни. Обединение на БНТ и БНР. Това ще даде повече възможности за производителите на съдържание. Законът не отговаря на реалностите на пазара. За органа – да е по-авторитетен. Продуцентите искаме среда, в която да се развиваме.

3.35 Ирена Соколова, зам.председател. Работата да продължи в работна група.

3.38 Венелина Гочева. Разговорът трябваше да тръгне от тези три точки, които Мартин Захариев каза -когато ми звънна Поли Карастоянова и ме покани за тази среща – Поли знае, че един кръг се срещаме и говорим за медии  – и знаем какво трябва да се направи.

Основен въпрос – има ли политическа воля за промяна. Законът да бъде променен в посока интернет пространството.

3.41  Ани Горанова АБРО. Въпросът за пиратството. Сива зона: кой има компетентност за борба с пиратството, не се проверява, не се контролира, правомощия няма определени, нека да има функционална интеграция. Финансиране на обществените медии, прозрачност и контрол, държавната помощ да не създава дисбаланс.

3.45 Валери Тодоров. Продължителността на мандатите на ръководствата на обществените медии да се увеличи. Нови услуги  – да са в регулация. Конвергенция на регулаторите – когато и където  развити пазари. Обединение на БНТ и БНР – няма да доведе до икономия. Оптимизация е необходима, в рамките на съществуващите структури. Холдинг. Общи продуцентски центрове.

3.52 Ивo Инджов ИМП. Да се регулират медиите в интернет пространството. Поддръжник на таксите от аудиторията, но сега е късно. Срещу сливане на БНТ и БНР. Защо гледаемостта и слушаемостта  са ниски.

4.00 Бойко Василев, БНТ Имаме последен шанс да направим нещо за тази телевизия.

4.04 Веселин Божков отново. Не знаехме за какво ще говорим. Сега разбрахме, три точки. За Българското национално радио – когато си си напълнил гащите, по-добре да не пискаш. Четете директиви – необходимо е отделяне на регулирането на преноса от регулирането на съдържанието. Лондон и пр. Вивиан Рединг и пр.  Да не поставяме държавата пред угрозата на инфринджмънт

4.12 Мартин Захариев. Поемам отговорността за трите точки.

4-13. Полина Карастоянова. Няма значение кой в колко точки говори.

4.14. Мария Стоянова, СЕМ. Поправя Мартин Захариев от коя година е последната ревизия на медийната директива – 2010, а не 2007. (Всъщност не:   от  2010 г. е консолидираната директива, няма ревизия  – но изобщо:  налага ли ce да се поправя Мартин Захариев за годината на последната ревизия).

4-18. Христин Стрижлев, БНР. По-рано за час програма в БНР се даваха 500 лева, сега 400 лева

4.21 Константин Тилев, КРС. КРС работи друго, не медии. Говорите за неща, които нямат релация с нашата дейност.

4.23 Велизар Соколов. Законът за авторското право и сродните права е много важен. Да влезе в Светата троица. Парите са на пазара, трябва да вземем парите от този пазар и да ги вложим в продукти.

4.29 Светослав Терзиев. СБЖ. Има опасност от свръхрегулация. Вестниците и сайтовете ще бъдат под контрол. За саморегулиране.

4.33 Иван Иванов, заместник-председател на НС. За силни независими обществени медии, за обществена мисия, обществено финансиране, модерни независими компетентни регулатори, срещу политическите номинации. И обществените медии, и регулаторите имат много аспекти в некоординирана зона, така че отговорността е на парламента – българския парламент.

4.38 Петър Кънев, председателите – финални думи от президиума. Карастоянова: експертната среда решава бъдещето на регулацията.  Настимир Ананиев:  за регулиране на съдържанието в интернет.

Запис на събитието от БНТ.  Когато стане готова стенограмата, ще  бъде добавена тук.

Стенограма, пдф

*..

Преди месец  писах за  ключовите въпроси на уредбата на обществените медии.  С идеята да не се отделя време за ясни неща. Срещата показа обаче, че за едни е ясно едно, за други – друго.

Да видим какво можем да направим с произхода на медийния капитал

Интервю на Полина Паунова с министър-председателя Бойко Борисов

8 март 2016

Министър-председателят е дал интервю по ред теми в центъра на обществения интерес, ето и частта, посветена на медиите.

Тази част от интервюто има мощно начало и още по-мощен финал.

 

“Имам рядката привилегия да не ги чета медиите на Пеевски.

А как се информирате?

Не чета и другите между другото. Защото знам, че като съм нанесъл огромна щета на газовите посредници например – и съм премахнал трима, в следствие на което газта е паднала с близо 40%, това влияе пряко на една медия, например. И тя ме окарикатурява от сутрин до вечер.

За коя медия говорите?

Всеки може да се сети, няма да се вкарам в … Когато накърня нечий интерес това веднага рефлектира върху мен. Всеки, който има по-голям бизнес в България си е направил медия – вестник, телевизия или сайт. Дали ще се занимава с лекарства, продажба на газ, с продажба на енергийни суровини, дали участва в обществени поръчки, дали има друг политически бизнес. В един момент аз знам всяка медия какво ще каже. Затова най-добрият ми начин за информиране е моят Фейсбук. Там пишат хиляди хора, всеки сигнал се проверява, давам отговор на всеки. От друга страна, животът не е само Фейсбук. Аз непрекъснато се срещам с хора, спирам до тях, кафене ли е, улица ли е, какво ли е – и усещам това, което ме питат. Единият въпрос е – бе, дай малко повече за пенсии. Затова ние сме дали над 210 млн. повече за пенсионерите бонус.

Казвате, че когато се накърнят нечии интереси, това рефлектира върху отразяването ви в дадена медия. Добре, ама след като спряхте обществени поръчки на фирми, свързани с Пеевски, вашият образ в неговите медии е все така богоподобен, тези медии много ви харесват, както ви харесваха и в първия ви мандат?

Ами и те се научиха, че ако на другия ден речат, че не ме харесват, ще излязат силно заподозрени. В момента това ми носи повече щета, отколкото ако напишат нещо лошо. Досега на два пъти те са писали лоши и гадни коментари за мен и това само ме е правило по-силен. След това съм побеждавал на изборите с голям резултат. Минал съм многократно през ударите и на едните, и на вторите, и на третите.

Кои са вторите и третите?

Които изброих – свързани с газ, лекарства, политика. Едни и същи са им методите. Компромати.

В България няма чиста информация, така ли?

Обикновено, когато се каже, че няма свобода на словото, всички по презумпция си представят, че премиерът или президентът (както Турция в момента, и в Полша, и в Унгария) ограничават медиите, сменят Конституционен съд, прокурор. Хората свързват всичко това с правителството. При нас е точно обратното. БНР и БНТ водят такава антиправителствена политика, че никой думичка не е казал по тази тема.

Може ли да ми дадете пример какво означава антиправителствена политика на обществените медии?

Добре, нека да не е антиправителствена политика, но точната дума е, че критикуват правителството непрекъснато. Нито сме сменили шефовете, нито сме пратили някой партиен деец, както се е случвало в предишните години. Така че медиите имат пълна свобода. Проблемът на медиите идва от собствениците им. Всяка една медия води политика, която да защити собствениците си.

Когато формирахте правителството към вицепремиерския ресор на госпожа Бъчварова бе разписана програма за изсветляване на медийните собственици, за изясняване произхода на медийния капитал. Защо тези идеи отпаднаха?

Те не са отпадали, нека ги направят. Аз съм “за”. То ако ме питате – в България всеки знае собственост на кого са медиите, фактически първият въпрос отпада, значи проверката трябва да бъде върху капитала на медиите. Собствениците са ясни.

Това положение е малко като с обществените поръчки – говорите за фирми, свързани с Пеевски, пък тези фирми документално не са свързани с него.

Затова не е толкова лесно разрешим проблема явно. Хубавото на демокрацията е, че всеки има дистанционно управление и като не му харесва една телевизия си превключва на друга. Като не му се чете един вестник не отива да го финансира, като го купува.

Какво значи “нека да ги направят тези мерки”?

Ако кажа сега, че ще разпоредя това с медиите да се случи, след три дни вие ще кажете, че видите ли, трябва Борисов да каже, за да го направят.

Дори няма нужда да минават три дни – парламентът гласува комисията “Русия-Турция”, вие се изказахте против нея и се депутатите се чудят как да я обезсилят.

За тази комисия разбрах пост фактум, затова така се наложи. Но добре – поемам ангажимент да разговарям с партията и незабавно да помоля г-жа Бъчварова да видим какво можем да направим с произхода на медийния капитал.”

Обида или критика 2: към дискусията: мотивите на съда

Станаха известни мотивите  на Панагюрския РС към присъдата за обида по делото на Борислав Сандов, съпредседател на ПП Зелените. Може би ще са интересни на повече хора.

Съдът оправда Сандов по две обвинения за клевета и го призна за виновен за обида. В първия коментар Обида или критика:към дискусията стана дума за това, че:

  • несъмнено присъдата е за политическо слово (теми в центъра на обществения дневен ред, по дефиницията в решението  VGT v. Switzerland);
  • политическото слово е с висока степен на защита по стандартите на ЕСПЧ;
  • изказването е критичен текст и трябва да се разглежда в своята цялост, а не думи да се вадят от контекста и да не се подлагат на преценка за истинност: когато гражданите критикуват решения, които ги засягат, следва да избягват изрази, които са безпричинно обидни  – но не когато съставляват принос към обществени  дебати, казва ЕСПЧ;
  • прави впечатление, че съдът не се позовава на стандарти на ЕСПЧ за пределите на свободата на изразяване.

Свободата на изразяване има предели. Несъмнено. Но дали в случая съдът правилно балансира свободата на изразяване и защитата на доброто име?

Според   мотивите   Панагюрският РС   установява фактическите основания на критичното изказване:

В процеса по административно дело №8474/2012г.на ВАС, по което било атакувано решението на министъра на околната среда и водите,одобряващо осъществяването на инвестиционното намерение на „А М”АД за разширяване на промишлената му площ, били събрани множество доказателства за периодично замърсяване на намиращите се в близост до индустриалния обект реки от промишлени аварии в предприятието, заради които му били налагани имуществени санкции от РИОСВ.

Анализите на взетите проби показали, че водите на двата основни притока на р.Банска Луда Яна /р.Панова и р.Асарелска/ преди производствената площадка на „А М” не са замърсени или са констатирани единични несъществени замърсявания, дължащи се на естествени фонови концентрации. Пробите от р.Панова, р.Свинарски дол и р.Асарелска след производствената площадка на „А М”показали сериозни отклонения по показателите мед, манган, цинк и желязо. Липсвали живи клетки от фитобентос в реките,което означавало   много лошо състояние и токсичност на водите.

Съдът прави извода, че не е налице клевета, тъй като

извън обхвата на клеветата остават случаите, при които деецът разгласява дадени факти или обстоятелства или приписва престъпление, но с увереност, основана на обективни факти,че тези твърдения са истински. В случая подсъдимият е имал право на такава обоснована увереност.Това е така,тъй като подсъдимият е разполагал с информация за изследванията на Басейновата дирекция за управление на водите,направени през 2014г.,/и то още преди да бъде доставена на поискалото я лице/,според които водите непосредствено след производствената площадка на „А М”АД са токсични, т.е. отровни.

И в същото време  – при наличие на изводи в  официални документи, че водите след производствената площадка на Асарел Медет са токсични, т.е.отровни  –    думата отровител се изолира от цялостно критично изказване  –  и за нея е произнесена присъда за обида.

След като виждаме мотивите, изглежда още по-обосновано да се приеме, че не е налице обида –

извън обхвата на обидата би трябвало да остават твърдения, които не са непристойни, вулгарни и цинични, нито безпричинно обидни ([Otto-Preminger v Austria], а  са  част от критична оценка на решения с обществено значение – в случая основана на множество доказателства, събрани в хода на съдебен процес.

Отделна сюжетна линия е аргументацията, произтичаща от специфичната среда – социалната мрежа, но има достатъчно аргументи и по принцип.

 

Турция: как да си осигурим място на първата страница

По искане на прокуратурата съдът в Истанбул отстрани ръководството на една от малкото опозиционни медийни групи Feza Media Group, издаващи вестник Zaman/Заман,  и назначи ново ръководство.За основание е посочено, че групата работи под нарежданията на терористична организация – Fethullahist Terrorist Organization/Parallel State Structure (FETÖ/PDY) – свързана с Ф.Гюлен, политически опонент на Ердоган. Снимки и видео от сблъсъци с полицията има на сайта на todayszaman.com.

Преди изборите през ноември по подобен начин  е отстранено ръководството на друга опозиционна медийна група Koza İpek. Прекратено е разпространението на Bugün TV  и Kanaltürk TV. А вестниците, издавани при новото ръководство,   заемат проправителствени позиции. Същото се случва и в първите дни на Заман след смяната на борда.

През февруари т.г. е  разпоредено на държавната компания Türksat   да прекрати сателитното разпространение на независимата телевизия IMC TV след обвинение в пропаганда в полза на  PKK u Kюрдистанския комунистически съюз (KCK).

Действията срещу поредната медийна група в Турция, която не споделя проправителствената линия,  предизвика реакция от страна на медии,  журналистически и правозащитни организации.

Има реакция и от страна на държави в ЕС – Франция смята, че подобно поведение е неприемливо  – не може да се доближаваме до европейските ценности и да не зачитаме медийния плурализъм, е цитиран да казва френският външен министър.

Реакцията на Европейския съюз – чрез офиса на Федерика Могерини:

ЕС следи отблизо развитието на събитията, свързани с Feza Media Group, включително вестник Заман, и последвалата полицейската акция. ЕС многократно е подчертавал, че Турция, като държава – кандидат за ЕС, трябва да зачита и насърчава високи демократични стандарти и практики, включително свободата на медиите.

Свободни, плуралистични и независими медии са един от основните елементи на  демократичното общество поради ролята им за свободата на информация и идеи и за осигуряване на прозрачност и отчетност. Всяка държава, и по-специално държавите в преговори за присъединяване към ЕС, трябва да  гарантира основните права, включително свободата на изразяване, и правото на справедлив  процес в съответствие с Европейската конвенция за правата на човека (ЕСПЧ).

zaman zombieОт Twitter – усмихнатият Ердоган вече е на първа страница (“Заман, убит в петък, се събуди в неделя като проправителствено зомби”)